Сергей Лукяненко
Геном (11)

Глава 1

Преди да започнем разговора си… — Мъжът, който седеше срещу Алекс, приключи с натъпкването на лулата си и поднесе към нея трепкащото пламъче на запалката. — И така, преди всичко… работили ли сте по-рано със следовател-спец?

— Не, господин Холмс — отговори Алекс. — Не ми се е налагало.

Шерлок Холмс запафка с лулата, облегна се в креслото си и го погледна изпитателно. Седяха в личната каюта на Алекс, но сега той се чувстваше гост… при това неканен и нежелан.

— Истинското ми име е Питър Ка-четирийсет и четвърти Волк. Матрицата ми Питър Волк е мъртъв от вече трийсет и шест години, но нашата линия се оказа толкова удачна, че производството продължава.

— Рядък случай — рискува да вметне Алекс. — Разправят… разправят, че клонингите понасят много тежко посмъртното раждане.

— Да, господин Романов — кимна клонингът. — Така е. Но аз, както и цялата линия от следователи-спецове, сме лишени от човешки емоции и не изпитваме шок от смъртта на матрицата ни. Питър Волк е бил велик човек, един от първите генетично изменени следователи. Той лично е предложил да бъде вкарана в производство линията негови клонинги, като ги е нарекъл в чест на най-популярния детектив на всички времена и народи.

— Вие също ли обичате Шерлок Холмс, Ка-четирийсет и четвърти?

— Разбира се. Но предполагам, че при по-нататъшното ни общуване ще ме наричате „господин Шерлок Холмс“.

Алекс кимна. Това не беше трудно. Целият облик на следователя-спец, от сухото скулесто лице до строгия костюм от туид, извикваше в паметта безсмъртния герой от произведенията на Конан Дойл и неговия безумен продължител Хироши Мото. Неизвестният японски литературовед, наложил върху съзнанието си психологическия профил на отдавна починалия англичанин, напълно беше изгубил собствената си личност. Но затова пък в средата на двайсет и първи век се беше появил писателят Мото Конан, чиито книги и днес се четяха от всички деца по света. „Шерлок Холмс се възражда“, „Случаят с изчезналия гел-кристал“, „Киборг в покой“, „Четирите спорни гигабайта“, „Странната история със стоматолога-спец“… Каквото и да се говори, Хироши Мото наистина беше станал достоен наследник на древния писател. Навярно все пак е имал истински талант — та нали нито един от многобройните последвали опити в тази насока не бяха довели до успех. Така и не бяха създали нищо значимо граф Ли Толстой, поетесата Ана Шели, живописецът Микола Рубенс…

— Образът на Шерлок Холмс, моя прототип — продължаваше междувременно клонингът, — почти напълно съответства на следовател-спец. Разбира се, наложило се е да бъде отстранен остатъкът от емоции. Но като цяло аз наистина съм Шерлок Холмс, имперски следовател по особено важни случаи…

— Холмс обикновено е демонстрирал способностите си на недоверчивите клиенти — не се сдържа Алекс.

— Вие не сте клиент. — Холмс си позволи да се усмихне. — Вие сте свидетел и, простете, заподозрян в убийството на цзигу. Впрочем…

Следователят го изгледа с присвити очи.

— Вашето официално… и, простете, неофициално досие са вече в моята памет. Затова ще говоря за онова, което не бих могъл да узная по обичайните начини. Последната алкохолна напитка, изпита от вас, е било сухо червено вино… позволете… едемско божоле… с някакъв неизвестен ми химически стимулатор. През последните денонощия сте имали сексуални контакти с две жени, явно първо Ким, след това Джанет… после недовършен контакт във виртуален имитатор…

Колкото и нелепа да беше самата мисъл да иронизира следовател-спец, Алекс не се сдържа. Навярно виновен беше все пак блокаторът…

— Но, разбира се, истинският Шерлок Холмс би спечелил много, ако беше получил кучешко обоняние.

Сухото сбръчкано лице остана невъзмутимо. Следователят пафна с лулата и рече рязко:

— Истинският Холмс е рожба на писателски гений. Аз съм рожба на гения на генетици. Затова съм също толкова реален и имам същото право на това име. Е, какво пък, Алекс, вие сам пожелахте това…

Той се наведе над разделящата ги маса и заговори бързо, твърдо, сякаш забиваше с пирон всяка дума:

— Вашите родители, Алекс, са били жалки неудачници. Майка — натуралка, баща — счетоводител-спец. Той е изнемогвал, за да плати елитната ви специализация, работел е извънредно, вие сте свикнали да го виждате в креслото, със стърчащ от евтиния невропорт сноп проводници… и сте намразили тази картина. Неприязънта, възникнала в този момент, сте прехвърлили върху всички, използващи старите невропортове, несправедливо приписвайки им студенина, жестокост и равнодушие към околните. Преди три години именно това е станало причина за неизправността на лайнера „Хоризонт“, защото вие, под измислен предлог, сте отстранили от вахта пилот-спец с невропорт от стария образец. Заради индивидуалните особености на организма ви метаморфозата ви е минала крайно болезнено и оттогава в съзнанието ви се е укрепило мнението за натуралите като за нисша каста на човечеството.

— Не е вярно! — извика рязко Алекс.

— Вярно е. Вие смятате, че понесените страдания сами по себе си доказват вашата изключителност. А всъщност причината е в слабата ви реакция към аналгетиците… През цялото време, още от самата метаморфоза, ви измъчва и обижда онова незначително орязване на емоциите, което е неизбежно за пилота-спец. Няма да се учудя, ако използвате някакъв модел на емоционален скенер, за да контролирате собствените си чувства. А тук работата е в най-обикновено недоглеждане на вашите родители и детския ви психолог — те са ви позволили да изпитате твърде тясна емоционална връзка в предметаморфозния период…

— Не знам какво досие използвате, господин Холмс… — изсъска Алекс. — Не знам откъде сте узнали за моите клети родители! Но едва ли си струва да се ровите в моето минало, за да разрешите проблем в настоящето!

Холмс замълча. Пусна кълбо тежък дим, остави лулата и заговори по-меко:

— Нищо от това го няма в досието ви, господин Романов. Повярвайте ми. Това са именно способностите за индукция и дедукция, свойствени на моя литературен прототип. Но в добавка аз имам и неограничен достъп до информационните мрежи, подсилени сетива и модифициран морал. Господин Романов, аз съм слуга на Закона. Ако Законът каже, че гладно дете, откраднало къшей хляб, заслужава бесило, ще го пратя на бесилото. Ако Законът каже, че убиец и насилник трябва да бъде оправдан, ще го пусна да си иде с мир. В това е силата ми. Книжният Холмс би могъл да пусне виновен, като му намери оправдание в сърцето си и остави на Господ да извърши правосъдието. Аз не мога. Моето сърце е само орган за изпомпване на кръв и за мен няма друг Бог, освен Закона. Ще намеря убиеца на госпожа Зей-Со и ще го предам в справедливите ръце на правосъдието. На никого не е по силите да излъже следовател-спец, Алекс. Но ако вие не сте виновен в нищо, ако ръцете ви не са изцапани с кръв, аз ще стана ваша защита и опора.

Алекс мълчеше и гледаше Шерлок Холмс, създаден от таланта на писатели, от труда на генетици и от безумната фантазия на следователя Питър Волк. Волк с нещо приличаше на Хироши Мото — писателят се беше превърнал в реинкарнация на Конан Дойл, а следователят беше станал въплъщение на литературния герой.

— Аз не съм виновен за смъртта на Зей-Со — каза Алекс с въздишка.

Холмс кимна и пак заговори. Гласът му се промени, стана съвсем мек и доброжелателен, което беше удивително за напълно лишен от емоции човек. Впрочем Шерлок Холмс, както бе добре известно, притежаваше удивителни актьорски способности.

— Разкажете ми всичко, последвало първата ви визита в каютата на покойната, господин Романов.

— Върнах се в каюткомпанията — започна Алекс. — Всички членове на екипажа ме очакваха. Те бяха леко разтревожени, тъй като появата на Ка-трети Шустов… ъъъ… им направи впечатление. Но не забелязах някой да се държи различно от останалите. Обичайното напрежение на хора, които усещат, че се е случило нещо крайно неприятно.

Холмс кимна одобрително.

— След като съобщих на екипажа за произшествието, както съм длъжен да направя по устав, попитах дали някой не иска да хвърли светлина върху ситуацията. Всички отговориха, че нямат ни най-малко понятие за причините и обстоятелствата около гибелта на Зей-Со. След това, възползвайки се от изключителния си капитански достъп, изведох „Огледало“ на устойчива аварийна орбита и блокирах всички системи за управление на кораба. После съобщих в Имперската служба за безопасност за възникналата ситуация, като добавих в доклада и особеното мнение на Ка-трети Шустов за последствията от гибелта на цзигу. След като получих потвърждение за получаването на доклада, изключих всички системи за връзка и започнахме да ви чакаме.

— Ние долетяхме незабавно — кимна Холмс. — И така, да обобщим… всички на борда отричат своята съпричастност към смъртта на Зей-Со.

— Да. Напълно я отричат.

— И вие не сте забелязали нищо подозрително в поведението на екипажа, на Сей-Со и Ка-трети? — Холмс небрежно пропусна фамилията на матрицата на Ка-трети, изисквана от правилата за учтивост, когато в компанията се намира повече от един клонинг.

— Нищо. Обичайният шок от случилото се. Виждал съм хора при случай на катастрофа. А Сей-Со не излиза от каютата на покойната.

— Тя има ритуално прощаване, което ще продължи още четири часа и половина — съобщи Холмс. — Наложи ми се да усвоя солидна доза информация за цзигу.

— Кажете тогава прав ли е Ка-трети Шустов? Войната възможна ли е?

— Неизбежна е — отговори невъзмутимо Холмс. — Принцесата-наследница, загинала от човешка ръка, при това по такъв крайно оскърбителен начин… Знаете ли, че й е бил изрязан яйчникът?

— Господи… не. Защо?

— Иначе Сей-Со би могла да запази генния фонд на Зей-Со, като имплантира яйчника в своето тяло. Самата Сей-Со, като младша партньорка, е лишена от органи за размножаване.

Алекс погледна Холмс в очите.

— Това означава, че убиецът е действал целенасочено? Той… той се е стремил да убие Зей-Со максимално оскърбително… и необратимо?

— Да.

Пилотът избърса изпотеното си чело.

— Холмс, наслушал съм се за цзигу, но дори не мога да си представя къде се намират проклетите им яйчници…

— Яйчникът, тъй като той е един, е точно под стомаха. Снабден е със собствен затворен контур на лимфоснабдяване и мускулна помпа. Дори при гибел на Зей-Со тази част от тялото би могла да оцелее още няколко дни. Убиецът е извадил яйчника и е разсякъл лимфатичния контур. Това е много, много професионално убийство…

Алекс се напрегна. Осъзна какъв въпрос ще последва.

— Господин Романов, когато наемахте в екипажа си Джанет Руело, знаехте ли, че тя произхожда от карантинната планета Абанос и е специализирана като палач-спец?

— Да.

— А защо я взехте в екипажа?

— Тогава не предполагах, че „Огледало“ ще се занимава с превозване на пришълци!

— Защо не разтрогнахте договора, когато си изяснихте предназначението на кораба?

Пилотът безпомощно разпери ръце:

— Господин Холмс… Джанет Руело сега е гражданка на Империята. Тя няма никакви законови ограничения, психолозите са направили така, че да може да понася пришълците…

— Да ги понася дотолкова, че да им пробута анасонов коктейл, предизвикващ временно умопомрачение?

Алекс нямаше никаква представа откъде знае следователят за този инцидент. Ка-трети? Или Сей-Со?

— Това не представляваше никаква заплаха за живота им — рече навъсено той. — При това анасонът предизвиква у цзигу не умопомрачение, а пристъп на честност.

— Недоказуемо. Цзигу твърдят друго.

— Във всеки случай, господин Холмс, аз поисках от Джанет да ми даде воинската клетва на Абанос! Тя обеща, че повече няма да причинява никаква вреда на цзигу!

— Господин Романов… — въздъхна Холмс. — Вие вярвате ли в нейните клетви?

— Да. В края на краищата верността към клетвата е заложена генетично…

— Също както и омразата към пришълците. Или нашите психолози са неутрализирали и едното, и другото, или тези два компонента на личността на Джанет още са в сила.

Алекс мълчеше. Нямаше какво да възрази.

— Господин Романов, може би вашият стремеж да оставите на борда на „Огледало“ Джанет Руело е бил предизвикан от някакви особени обстоятелства? — попита Холмс със съчувствие. — Например малката афера с получаването на документите за Ким Охара, която осъществихте, използвайки двойния правен статус на спецовете и правото на капитана да определя времето на кораба?

Алекс не се беше и надявал, че „малката му афера“ няма да бъде разкрита от следователя-спец. Но скоростта, с която това се беше случило, го ужаси.

— Не — отговори той след кратък размисъл. — Това не е сред причините, господин Шерлок Холмс.

— Неприятен е самият факт, че един капитан на космически кораб, пилот-спец, е сметнал за допустимо да наруши закона… — въздъхна Холмс. — Цялата Империя се крепи на моралните качества на спецовете, ние служим за пример на обикновените натурали, чието съзнание понякога е завладявано от най-низки страсти. И ето че вие, спецът, нарушавате закона!

— От формална гледна точка — отговори бързо Алекс. — Но Ким се намираше под моя опека и беше убедена, че легализацията като Ким Охара е смъртоносно опасна за нея. Бях длъжен да й помогна…

— А какво каза Ким по повод крайната точка на маршрута си? По повод появата си на Едем?

Алекс облиза пресъхналите си устни.

— Тя не искаше да лети за Едем…

— Не искаше много категорично? — поинтересува се следователят.

— Да.

— Ясно, господин Романов. А не се ли прояви по някакъв начин неприязненото отношение на Пак Генералов към клонираните хора?

— Прояви се. — Алекс разбра, че цялата му роля ще се състои само в потвърждаване на репликите на следователя. — Той възприе с голяма неприязън появата на Ка-трети Шустов.

Холмс въздъхна. Бавно почисти лулата си в преносимия сребърен пепелник.

— Колко глупаво — рече той. — Цялата тази човешка омраза: хора и натурали, хора и клонинги… така може да се падне до расизъм или национализъм… Та кой подкрепи позицията на Генералов?

— Пол Лурие.

— А на вид е такъв мил, възпитан, модерен младеж… на вид…

— Мотив ли търсите, Холмс? — попита директно Алекс.

— Да, разбира се. — Следователят се изправи от креслото и се заразхожда напред-назад, сложил ръце зад гърба си. — Нали няма да ви смути, ако посвиря на цигулка?

Алекс само кимна. Изглежда, Ка-четирийсет и четвърти Волк не признаваше никакви граници в стремежа си да не излиза от образа.

Холмс извади от малкия си кожен куфар изтъркана електронна цигулка „Тошиба“, провери заредена ли е и измъкна от прорез в грифа лък. Притисна цигулката към рамото си, поколеба се за секунда — и с буйна виртуозност започна да свири седмия концерт на Паганини.

Алекс беше крайно измъчен и изтощен, и вече не се надяваше, че неприятностите ще му се разминат. Но въпреки това неволно се заслуша във виртуозното изпълнение на Холмс. Изглежда, в своето забързано и крайно натоварено детство клонингът беше успял дори да получи прилични уроци по музика.

— Мотив за убийството има Джанет Руело — каза следователят, без да спира да свири. — Най-сериозен мотив. Тя мрази пришълците. Но мотив има и Ким Охара. Тя не желае да попадне обратно на Едем и може да е сметнала смъртта на клетата Зей-Со за прекрасен аргумент за прекратяване на пътуването.

— Ким не е убивала цзигу! — възкликна Алекс.

— Тя е боец-спец — възрази Холмс. — За нея убийството е нормална постъпка. Може да е намерила куп доводи „за“ и да не е забелязала нито един „против“… та нали в края на краищата е само едно малко момиче… би трябвало да се обучава още дълги години в майсторството на боец… на първо място за да се научи как да сдържа собствените си пориви.

Алекс мълчеше. Шерлок Холмс беше абсолютно прав.

— По-нататък — продължи следователят. Мелодията изгуби напора си, стана тиха и тъжна. — Пак Генералов. Също сложна ситуация. Неговата неприязън към клонираните хора е наистина феноменална… В течение ли сте защо е излетял от военния флот?

— Защото е натурал — изсумтя Алекс. — Прегледах документите му.

— Е, това е повърхностната причина… „неувереност на командването в действията на навигатора в условията на бойна обстановка“. Глупости. Причината, както следва от официалните армейски документи, е конфликтът му с един от старшите офицери… там е имало наистина шекспирови страсти. Нещастна любов… вашият нетрадиционно ориентиран приятел е много влюбчив… после узнал, че обектът на неговата страст е клонинг… историята приключила с истерия от страна на Генералов, шамари, заплахи, дори опит за самоубийство. Уволнили го завинаги.

— От ругатни по отношение на клонингите да падне до тяхното убийство? А и какво общо има Ка-трети? Нали не той е убит!

— Не, Пак не е способен да го убие — поклати глава Холмс. — Той е екстремист, но само на думи. Неговият психологически профил практически не допуска убийството на човек. Но да убие цзигу и по този начин да разруши живота и кариерата на Ка-трети — като нищо. Явно не е разбирал, че Зей-Со не е от работните особи на Сборището, чийто живот не е важен за цзигу.

— Обвинявате ли го?

— Само размишлявам, скъпи мой приятелю. — Холмс рязко свали лъка от струните. — Същото е възможно и по отношение на Пол Лурие. Неговите преподаватели и състуденти свидетелстват за крайна избухливост, импулсивност, склонност към жестоки шеги… при това момчето лесно попада под чуждо влияние.

— Господи, що за глупости — поклати глава Алекс. — Момчето е спокойно като танк! Ако всички новаци бяха толкова уравновесени…

— Вие го познавате само от няколко дни, капитане. А аз чух мнението на хора, живели години с Лурие. Сега — Ханг Морисън.

— А той какво общо има? — Алекс вече не долавяше увереност в собствения си глас.

— Няколко факта от биографията му, капитане. В младостта си, от тринайсетгодишна до деветнайсетгодишна възраст, е членувал в младежката секция на Църквата на Опечаления Христос.

— Та това са…

— Членовете на църквата на Разгневения Христос след забраната й. Фактически това е същият възглед за света, както при клетите обитатели на Абанос. Морисън официално е скъсал с Църквата на Опечаления Христос, но са останали отгласи от онези години. Неведнъж е бил чут да прави оскърбителни за пришълците коментари, няколко пъти публично е призовавал за насилие над „бръмбарооките“. — Холмс произнесе последната фраза с гласа на Морисън и Алекс потрепери.

— Никога не бих си помислил…

— Така че мотиви има всеки и забележете — явни мотиви! А ако се поровим по-надълбоко?

— А аз какви мотиви имам? — опита Алекс уморено.

— Никакви — усмихна се Холмс. — Абсолютно. На вас изобщо не ви трябват неприятности. Вие сте толерантен към пришълците. Доволен сте от кораба, от екипажа и от самия себе си.

Алекс се усмихна накриво. Да бе… особено от самия себе си…

— Слава богу. Значи съм извън подозрение.

— Какви ги говорите? — В гласа на Холмс се долови съчувствие, от което той беше лишен. — Именно поради това вие сте най-вероятният заподозрян.

— Ясно — каза Алекс, докато осмисляше чутото. — Тогава защо ми излагате всички си догадки, щом съм главният заподозрян?

— Това е фирменият стил на работа на Питър Волк — разпери ръце Холмс. — Оказва забележителен ефект. Нали разбирате, че престъпникът няма къде да избяга. Включете външния обзор, капитане.

— Кораб, обзор на външното пространство — изрече Алекс уморено.

Отвори се екран.

Съвсем близо до „Огледало“, на пет километра и сто и дванайсет метра, както успя да определи Алекс набързо, в пространството висеше миноносец от клас „Луцифер“. Бойните му люкове бяха затворени, но това не беше особено успокоително.

Колкото и добър да беше корабът му, „Луцифер“ можеше да го изпепели за част от секундата.

— Ако не изляза от вашия кораб след две денонощия, той ще бъде унищожен. Ако „Огледало“ включи двигателите или отвори бойните отсеци, „Луцифер“ незабавно ще открие огън.

— А защо две денонощия?

— Флотът на цзигу се задейства. Прогнозата е, че атаката им върху земните колонии ще започне след четирийсет и осем часа — плюс-минус три часа.

Внезапно Алекс се почувства напълно опустошен. Сякаш не на клетата Зей-Со, а на него му бяха изрязали червата и половите органи и бяха размазали кръвта му по стените на каютата.

Светът се рушеше. Целият човешки свят — дори и расата цзигу да отстъпваше по военна мощ на хората, то не беше с много. Скоро планетите щяха да пламнат, скоро космосът щеше да се изпълни с потоци от излъчване и хищни ята от ракети, скоро всеки човек и всяка цзигу щяха да проклинат виновниците за войната… без да знаят, че истинският виновник е той, пилотът-спец Алекс Романов, взел в екипажа си някой, способен да убие жестоко и хладнокръвно пришълец.

И който и да излезеше победител в кървавата касапница, светът щеше да стане друг. Върху оцелелите щяха да се нахвърлят останалите раси. Някога се беше случило така с тайи, сега същото щеше да стане и с хората… или цзигу.

— Как можете да говорите толкова спокойно, Холмс? — възкликна Алекс. — Осъзнавате ли, че това е краят на всичко?

— Дори светът да загине, нека правосъдието възтържествува — каза следователят. Алекс се обърна и срещна погледа му. — Шегувам се, капитане. Разбира се, аз искам да живея. И желая щастлив живот на всички граждани на Империята.

— Тогава какво прави тук този кораб? — попита Алекс. — Мястото му е в бойно формирование. А нас… или да ни разстрелят всички накуп, или да ни вземат в армията. Обявена ли е мобилизация?

— Разбира се. Цзигу вече изпратиха на императора официално съобщение за началото на военните действия.

— Какво общо има тук онзи сополанко на трона? — изруга Алекс. — Той трябва да си играе в пясъка, а не да взима военни решения!

Шерлок Холмс се намръщи и рече с упрек:

— Алекс, не бива да се изказвате така за лицето, управляващо Империята. С течение на времето той ще поеме пълната власт и тогава цялата Империя ще се понесе към нови висини…

— Какви висини? Какви ги говорите? И двете цивилизации ще загинат в тази война. Нима цзигу не го разбират?

— Доколкото знам, го разбират — кимна следователят. — Никоя друга раса не би довела конфликта до равнището на пълномащабен сблъсък, но тук вече влизат в действие дълбинните, движещите основи на съществуването на всяка цивилизация. Ка-трети би ви го обяснил по-добре от мен…

— Обяснете ми го както можете!

— Както сигурно ви е известно, капитане, по-голямата част от цзигу изобщо е била лишена от пълноценен разум. Ако мъжете… хм. Ако търтеите, въпреки принизената им социална роля, все пак са се ползвали с любов и уважение, развивали са изкуството, то условно безполовите работници едва през последните два века са придобили самосъзнание. Човешката сегрегация на богати и бедни или на спецове и натурали е нищо в сравнение с пропастта между уважаемите самки, имащи имена от две думи, и работниците, притежаващи само номер. Но по принуда — тъй като тъпите животни не са способни да работят с техника, — когато позволили да се развива съзнанието на работните особи, управляващите самки направили така, че работниците да изпитват към тях огромна преданост и любов. Това предпазва обществото на цзигу от конфликти.

Алекс отново си спомни за Хералдика. И му прилоша.

— За съжаление — продължи Холмс — мирните и добродушни работни особи вече са в течение на събитията. Та нали именно те се намират в станциите за свръзка, именно те съставляват основната част от екипажа на корабите на цзигу. Така че това наистина е война на всенародния гняв, това е свещена война от страна на деветдесет и пет процента от тяхното население. При това около седемнайсет процента от тях са свързани генетично с покойната Зей-Со! Те са нейни братя… или сестри? Е, да кажем, роднини. Женските особи на цзигу може и да не желаят войната. Те биха се съгласили да потулят случая, да приемат извинения и материална компенсация… но…

— Няма да ги разберат собствените им роби.

— Работници.

— Роби. Вие ми обяснихте всичко много добре, Холмс.

Алекс дори не забеляза момента, в който беше скочил от креслото, но сега стоеше лице в лице с Холмс и гледаше в неговите мъдри, уморени, сякаш вместили в себе си цялата печал на човечеството очи. Великият следовател миришеше на бренди и тютюн.

— Никакъв изход ли няма, Холмс?

— Има, Алекс. Винаги има изход. Ако в течение на две денонощия — до началото на пълномащабните военни действия, тъй като вече има дребни сблъсъци, — аз намеря убиеца и го предам на правосъдието, цзигу ще се спрат. Те са готови да накажат или убиеца, или цялата човешка раса. И затова ви питам направо, майстор-пилот, спец Алексей Романов… вие ли убихте Зей-Со?

— Не, Холмс — поклати глава Алекс. — Не съм я убивал и нямам ни най-малка представа кой и защо може да го е направил. Но… съм готов.

— За какво?

— Готов съм да призная, че именно аз съм убиецът.

Холмс пъхна в уста отдавна угасналата си лула и попита с любопитство:

— И защо?

— За да спасим света. В края на краищата именно аз приех убиеца в екипажа. Който и да е той. Аз… аз не усетих, че греша.

Холмс поклати глава.

— Не, Алекс. Това е невъзможно.

— И защо?

— Дори да загине светът, нека възтържествува правосъдието.

— О, оставете…

— Освен това със сигурност всичко ще приключи с предаването на убиеца на цзигу. А те ще намерят начин да проверят неговата искреност. Вашата саможертва — ако наистина е саможертва, а не закъсняло разкаяние — е безполезна.

— Тогава го намерете, Холмс.

— Него или нея?

— Какво значение има? При убийците и при ангелите полът не играе роля.

— Добре, че не умеете да обичате, Алекс — каза следователят. Погледът му беше толкова пронизващ, сякаш вече знаеше за изпития блокатор. — Любовта толкова често тласка хората към безумни постъпки.

— Който и да е убиецът, той е във вашата власт, Холмс.

Следователят кимна. Понечи да каже нещо, но в този момент се отвори незаключената врата на каютата.

— Кажете, доктор Уотсън — нареди следователят, без дори да се обръща.

— Откъде узнахте, че съм аз?

— Елементарно. На всички останали им е наредено да не излизат от каютите си. Освен това… когато поискате да ме сварите неподготвен, сменете парфюма си. Ще разпозная миризмата на „Фиджи“ от половин километър.

Доктор Уотсън се усмихна и влезе в каютата. Алекс я погледна с любопитство. Не беше останало време да се запознаят при пристигането им на „Огледало“. Уотсън беше отишла в каютата на Зей-Со, а Холмс незабавно се уедини с него.

Вярната спътничка на Холмс беше ниска, червенокоса и едроока. Като че ли симпатична, макар че впечатлението се поразваляше от дребните лунички. Общо взето, девойка от онези, които лесно ставаха верни приятели и весели любовници. Такива посрещат радостно партньора си и го изпращат без тъга, склонни са към забавни шеги, но в същото време са способни сериозно и задълбочено да се отдават на любимата си работа.

Алекс се усети, че анализира поведението на девойката, и поклати глава. Явно маниерът на мислене на Холмс беше заразен.

— Но капитан Романов… — каза със съмнение Уотсън, като гледаше Алекс.

— Говорете, всичко е наред — разпери ръце Холмс. — Ако той е убиецът, информацията няма да му помогне, а ако не е, той може да помогне на нас.

Уотсън кимна. Приседна на облегалката на креслото, като на препоръчано и предпочитано място. Когато Холмс се настани в креслото, Алекс осъзна, че е точно така.

— Определянето на времето на смъртта… не беше успешно. — Уотсън наведе глава.

— Напълно?

— Не, има приблизителни данни. Цзигу е убита в интервала между дванайсет и половина и четиринайсет часа преди това.

— Смяната на пилотската вахта е точно в този интервал. — Холмс кимна и погледна Алекс с нов интерес. — Тъжно. Надявах се да изключа поне вас, капитане. Или Морисън.

— Те и двамата са могли да убият Зей-Со. — Уотсън извади малък плосък компютър и го подаде на Холмс. — Ето, вижте. По вектора пространство, уви, покойната е била достъпна за всички. По вектора време — също. Твърде голяма зона.

Засиленото зрение позволяваше на Алекс да види ясно картината на екрана. Триизмерна графика, в която се преплитаха разноцветни криви. Центърът й беше зает от мъглив овал — явно същата тази „зона“, интервалът от времевите и пространствените координати на убийството.

— Ама не ми надничайте през рамото, капитане — промърмори Холмс. — Приближете се.

Той прекара пръсти по екрана и кривите леко се разтеглиха, преплитайки се още по-сложно.

— Ох… — възкликна тихо Уотсън. — Всички имат мотиви, нали?

— За съжаление, да.

Холмс не изгуби излишно време за огорчение. Погледна още веднъж схемата, затвори компютъра и го върна на доктора.

— Защо не успяхте да определите времето на убийството, Джени?

— Климатикът на каютата. Беше пуснат в хаотичен режим. Температурата, налягането, влажността и съдържанието на кислород в каютата се сменяха на всеки пет минути. С абсолютно непредсказуеми параметри! А тъй като тази каюта е за пришълци, диапазонът беше доста голям. По отношение на температурата например, от минус двайсет и пет до плюс осемдесет градуса.

— Добре. — Холмс отново разпали лулата си. — Просто прекрасно!

— Извинявайте, Холмс, но защо? — възкликна Уотсън, тя гледаше следователя със сляпо обожание. Може би дори донякъде показно.

— Убиецът е заличил следите си. Много професионално, забележете! Той ни е лишил дори от възможността да определим времето на престъплението, а нали това досега се смяташе за невъзможно.

— Ако на кораба се достави военна техника — като ментален скенер, — би трябвало да уловим изблика на болка, Холмс! Убийството е продължило пет или шест минути, и през цялото това време цзигу още е била жива! Емоционалният фон би трябвало да остане в каютата още много месеци.

— Менталното сканиране ще отнеме поне две денонощия, Уотсън. А ние не разполагаме с това време… Ако войната започне, вече няма да може да бъде спряна. — Холмс погледна в екрана, сякаш очакваше да види атакуващите кораби на цзигу. — А как са миризмите?

— Климатикът е бил включен на циркулиране. Въздухът в каютата се е сменил напълно осем пъти. Там дори може да се диша без маска, въпреки че цзигу е накълцана на парчета…

— Великолепно убийство — процеди Холмс през зъби. — Никакви следи от престъпника. Все още не знаем кой е той… Но затова пък можем да сме сигурни, че си имаме работа с професионалист от най-висока класа!

— Джанет или Ким! — възкликна радостно Уотсън. Алекс стисна зъби, за да не изкаже мнението си за тази радост.

— Не съм сигурен — каза Холмс, изпускайки кълба от дим. — Никак не съм сигурен. Въпреки общоприетото мнение гениалните убийци са самородни таланти, а не продукт на генно усъвършенстване. Помниш ли маниака от Трета орбитална, Джени?

— О, да! — Уотсън се усмихна, но ръката й неволно докосна белега на шията й. Странен белег, приличаше на следи от човешки зъби. — Деветнайсет жертви… и аз едва не станах двайсетата.

— Деветнайсет плюс онези двама клетници, които след изтезания си признали, че са извършили неговите престъпления и били изхвърлени във вакуума — поправи я Холмс. — И така, с какво разполагаме?

Уотсън се замисли.

Алекс неволно се увлече от разиграващия се пред него спектакъл. Разбира се, той не беше този зрител, заради когото Холмс и Уотсън разсъждаваха на глас. Доктор Джени Уотсън наистина служеше за спаринг-партньор на Холмс, стената, в която той тупкаше топката на интелекта си.

— Убиецът е много умен професионалист — каза предпазливо Джени.

— Така — произнесе одобрително Холмс.

— И е безмилостно животно, убило клета, беззащитна жена…

Холмс поклати глава.

— Цзигу съвсем не са беззащитни, Уотсън. Вие, при цялата ви прилична бойна подготовка и опита ви на служила в армията, не бихте се справили с нея. Е… или ще приключите схватката със счупени кости и синини по цялото тяло. Важно е друго, Уотсън…

Холмс рязко се изправи и Джени неволно размаха ръце, за да запази равновесие върху люшналото се кресло. Очите на следователя проблеснаха трескаво.

— Убиецът е професионалист. Той е знаел как да неутрализира цзигу и е знаел как да я убие така, че да е максимално оскърбително за цялата раса. Убиецът великолепно е заличил следите си! И не може да не разбира, че на Зодиак има следовател-спец и че подобно престъпление, водещо до междузвездна война, така или иначе ще бъде разкрито! Но при това убиецът не е направил дори опит да се спаси, да превземе кораба, да избяга на планетата. Значи — Холмс със замах посочи Уотсън — просто е печелел време! Собственият му живот не е ценен за него! Неговата цел не е била да унищожи един конкретен пришълец, да навреди на Ка-трети или да разори компанията „Небе“. Неговата цел е именно галактическа война, схватка между Империята и Сборището!

— О, Господи! — беше единственото, което каза Уотсън.

Холмс се обърна към Алекс:

— А вие какво ще кажете, капитане? Помните ли историята с кораба, който едва не ви изхвърли в пространството на халфлингите?

— Разбира се, че помня!

— Мога да ви кажа, че пилотът на танкера е сложил край на живота си при опит за дълбинен разпит. Явно му е била вкарана многослойна програма за психокодиране. В схемата за управление на танкера са намерени следи от самоунищожил се гел-кристал със среден размер. Явно изчисленията на гибелната за цзигу траектория са направени именно с този кристал… а програмираният пилот просто не се намесил в управлението.

— Значи можете да изключите част от заподозрените? — попита Алекс. — Значи Генералов, Морисън и Лурие нямат нищо общо?

— Напротив! Алекс, аз наистина бях склонен да смятам историята с танкера за част от конкурентна война между туристически фирми, а убийството на цзигу — за постъпка на психопат. Сега обаче няма никакви съмнения. Някой провокира галактическа война. Някой се е опитал да предизвика гибелта на цзигу от ръцете на халфлингите… което, между другото, нямаше да промени нищо. Гневът на Сборището пак щеше да се стовари върху хората. А когато това не се е получило, внедреният на кораба агент е започнал да играе ва банк. Той е убил Зей-Со и сега печели време. Когато на беззащитните планети паднат първите бомби, войната вече няма да може да бъде спряна. Не бих се учудил, ако веднага след началото на войната някой сам си признае, че е убил принцесата. И този „някой“ може да бъде всеки. Включително и Ка-трети… щом залогът е толкова висок, престъпниците може да са се намесили в съзнанието на спец. Не зная как, но…

— Нали има препарати, изключващи променените емоции… — рискува да вметне Алекс, но Холмс поклати глава.

— Глупости, скъпи приятелю! Детски приказки, от онези, които си шепнат влюбените дечурлига преди метаморфозата! „Ще порасна, ще стана данъчен инспектор, но въпреки това ще обичам! Само теб!“.

Алекс трепна. Споменът беше пронизващ като удар на изгарящо ледена вода.

… Настя се повдига на лакти и ръката му се протяга, за да почисти пясъка от голите й гърди. Тя се усмихва — толкова печално, сякаш все пак не са изплували, не са се измъкнали от ледената вода, сякаш Алекс не я е домъкнал гърчеща се от студ на брега, върху топлия пясък, под прощалната ласка на есенното слънце. И в погледа й има прощаване, тя сякаш сега запомня неговата усмивка, неговото докосване, голото му тяло.

— Аз така или иначе ще те обичам — казва Алекс, защото знае какви думи очаква тя. Говори искрено, сигурен е, че ще спази обещанието си: — Какво от това, че ще стана пилот? Метаморфозата е дреболия…

— Замислихте ли се за нещо, капитане? — попита рязко Холмс.

— Бях сигурен, че съществуват препарати, които блокират променените емоции — каза Алекс.

— Гледайте по-малко сапунени опери и приключенски екшъни. Ще е необходим гений, подобен на Едуард Гарлицки, за да вземе предвид всички оперони и да създаде подобно средство. Химическата намеса в разума на спец е невъзможна… и все пак съм готов да допусна, че Ка-трети е станал жертва на психокодиране.

— На кого може да му е нужна галактическа война? — сви рамене Алекс. — Не мисля, че в Империята ще се намерят побъркани, притежаващи толкова голяма власт. Холмс, може би…

— Самите цзигу? — поклати глава Холмс. — Изключено! Сей-Со не може да е убила Зей-Со. Това е все едно да откъснеш собствената си ръка.

— Човешката история познава подобни примери. Ами ако по някаква причина войната е необходима на Сборището? И Зей-Со доброволно се е съгласила да умре, за да провокира конфликт…

Холмс сякаш се умърлуши.

— Капитане, извършено е престъпление против гражданка на чужда раса. Обвинител е Сборището на цзигу. Не мога да привлека като заподозряна партньорката на загиналата. Най-много като свидетелка. За да докажа виновността на Сей-Со, ще трябва с абсолютна сигурност да изключа вината на всички хора на кораба. Задача, която не е никак лека.

— Но вие сте създаден именно за трудни задачи.

— Значи искате виновна да се окаже Сей-Со?

— Искам членовете на екипажа ми да не пострадат.

— Всичко е в ръцете на Закона. Е, благодаря ви за сътрудничеството, капитане. Доктор Уотсън ще остане още малко с вас, а аз отивам при другите заподозрени.

Вече при вратата Холмс се обърна и попита:

— Капитане, а защо е изключен вътрешният мониторинг на кораба? Доколкото знам, техниката позволява да се записва всичко, случило се във всяко от помещенията.

— Позволява — кимна Алекс. — Но на практика рядко се използва. Когато всяка твоя крачка се наблюдава, у хората възниква усещане за вътрешен дискомфорт.

Холмс кимна, явно очакваше точно такъв отговор, но все пак промърмори:

— Ох, тези комплекси…

Алекс остана насаме с доктор Уотсън. Девойката го разглеждаше с простодушно любопитство.

— Работете, Джени — предложи Алекс. — На ваше разположение съм.

— Вярно ли е, че не сте убили цзигу?

Алекс въздъхна.

— Не съм. Но колко струват моите думи?

Уотсън кимна. Извади от джоба си портативен скенер.

— Изправете се, разтворете широко крака, разперете ръце встрани…

Алекс търпеливо изчака разширеният край на скенера да обходи цялото му тяло. После безропотно се съблече гол и процедурата се повтори.

— Можете да се облечете. — Уотсън погледна накриво шкафа. — Дрехите ви тук ли са, капитане?

— Да, впрочем, не са много…

Уотсън се зае с жалката колекция от ризи и бельо, без да прави разлика между носените и опакованите в пликове.

— Кръв ли търсите? — попита Алекс.

— Аха… Кръв, частици от тялото, миризми…

— Няма смисъл.

— Защо? — Уотсън застина.

— На мястото на убиеца щях да отида в шлюза да облека скафандър, преди да убия цзигу. Първо, отпада проблемът с миризмата. Второ, никакви следи и пръстови отпечатъци.

— А по скафандъра? — Уотсън рязко се изправи. — Нали върху скафандъра…

— Джени, това тук не е старо корито с древно оборудване. Ние използваме гел-скафандри. Чували ли сте за тях?

Уотсън се намръщи и кимна.

— Та така. Убиецът може да е бил в кръв от глава до пети, но когато е отишъл в шлюза, гелът е минал през цикъл на почистване и цялата органика е била напълно унищожена. Не са останали следи, цикълът за почистване е предназначен за унищожаване на най-отровните и агресивни субстанции, попаднали върху скафандъра. И, между другото, няма проблем с оръжието на убийството! Гел-скафандрите могат да създават всякакви работни инструменти — нож, ключ, отвертка — от собствения си материал. Освен това скафандърът е доста здрав, а това решава и проблема със съпротивата на жертвата. Няма да има никакви синини и счупвания.

Уотсън помълча, обмисляйки чутото.

— Ще предам мнението ви на Холмс. Благодаря. Но… въпреки това ще довърша работата си.

— Разбира се — съгласи се Алекс. — Все пак има вероятност убиецът да е идиот.

В пълна тишина Уотсън изследва дрехите му, без да пропусне и халата в санитарния блок, и парадния капитански мундир… Алекс си се представи как отива да убие цзигу с това пищно и неудобно облекло и едва сдържа смеха си.

— Благодаря за сътрудничеството — обобщи Уотсън.

— Кажете, докторе, вие специално ли сте създадена да допълвате Холмс?

Девойката се изчерви така стремително и силно, както е възможно само при хората.

— Капитане, не съм създадена от никого… освен от мама и тате. Аз съм натуралка.

— Вие сте натуралка? — Алекс повдигна вежди. — Колко интересно… За какъв дявол тогава следвате по петите един надут клониран глупак и говорите благоприлични глупости?

Сега лицето на Джени Уотсън пребледня и тя рече припряно:

— Господин Шерлок Холмс е велик следовател!

— Оставете това! Велик следовател е бил литературният герой. Любим на възрастни и деца, гениален и неподкупен, посветил живота си на борбата със злото. И, между другото, нелишен от човешки качества. Нали помните любовта му към авантюристката Айрин Адлър през деветнайсети век или пагубната му страст към киборга Принцеска Алите в двайсет и втори. А този лишен от човешки емоции клонинг само си играе на Шерлок Холмс.

— Капитане, говорите така, сякаш самият вие не сте спец!

— Спец съм, но има разлика между отстраненото чувство за любов и засиленото чувство за отговорност и този студен интелект, който демонстрира господин Питър Ка-четирийсет и четвърти Волк… или Шерлок Холмс. Вие съвсем не сте толкова глупава, колкото се опитвате да изглеждате, Джени. Защо играете неговата игра?

Нямаше никакво съмнение — сега в очите й се забелязваше неподправен интерес.

— Изумителни умозаключения, Алекс. Е, какво пък…

Тя седна в креслото и попита:

— Ще ви се намерят ли цигари и глътка уиски?

— Разбира се.

— Само че малко! — бързо го предупреди Джени. — Реагирам бурно на алкохола, напивам се и започвам да правя глупости!

Алекс наля една чашка на себе си и четвърт чашка на Уотсън. Подаде й два пакета цигари — едните от Живачен Донец, другите от Нова Украйна. Девойката избра кутията от Живачен Донец.

— Тези цигари са по-лоши — предупреди я Алекс. — Страхувам се, че са химически синтезирани.

— А, няма значение… за сметка на това пък не съм ги опитвала.

Уотсън си дръпна от цигарата, отпи от уискито. Намръщи се и жадно дръпна отново.

— Аз наистина съм лекар, Алекс. И наистина се казвам Джени Уотсън, и съм родом от Зодиак.

— И какво правите в компанията на Холмс?

— Това разпит ли е, капитане? — усмихна се Уотсън. — Имайте предвид, че се опитвате да разпитвате съдебен медицински експерт и помощник-следовател втори ранг!

— Нищо. Като се има предвид останалото, това не е голяма беда.

Джени го погледна с възхищение.

— Вие сте изумителен тип, капитане… Та така, аз работех в централната военна болница на Зодиак. Обичайната рутина: слънчеви изгаряния, травми, тумори, спин, хрема… Но веднъж при нас постъпи господин Шерлок Холмс… Питър Ка-четирийсет и четвърти Волк. Можете колкото си искате да го иронизирате, но той наистина е велик следовател. Ролята му на Шерлок Холмс може да изглежда показна, но повярвайте ми — това е искрена страст. Намерил си е прототип, който е почти в същата степен лишен от емоции и при това е уважаван по целия свят. И той сметна нашата среща за… пръст на съдбата, може би? Холмс ме помоли много настойчиво да премина курс за съдебен медицински експерт и да стана негова спътница. На всяка цена. Разбира се, той можеше да си поръча клониран помощник, но истинска доктор Уотсън — това е нещо, което дълбоко го разтърси.

— Хубаво говорите — усмихна се Алекс. Отпи от уискито.

— Навик. Работата е там, капитане, че се опитвам да постигна успехи в журналистическото и литературното поприще. И да бъда спътница на Шерлок Холмс — това е много, много полезна школа.

— Та вие го насочвате, Уотсън. Вие сте много по-умна, отколкото показвате.

Девойката се усмихна.

— А това вече е моята малка игра. Сигурна съм, че Ка-четирийсет и четвърти я вижда.

— Само че аз не съм много сигурен.

— Но няма да му го кажете?

— Разбира се, че не — поклати глава Алекс. — Писателка…

— И какво смешно има в това? — попита Джени предизвикателно.

— А, нищо особено. Просто за един спец звучи нелепо самият факт да си смениш работата. Да си лекар, и то явно добър, но да пожелаеш друга кариера…

Джени сви рамене.

— Писатели, художници, политици — тези професии не се поддават на специализация. Всеки, който поиска, може да се захване с тях.

— Политици-спецове съществуват!

— О, оставете това, Алекс. Имало е опити, но неуспешни. На нашата планета например функционира само един политик-спец, Лион Низинкин. Уж по всички параметри е прекрасен специалист. Всички необходими за политик изменения в морала. Завладява тълпата от първата дума, държи се великолепно, в нужния момент се прехвърля от една партия към друга. Но никакви особени успехи. В края на краищата за него политиката е станала средство за заработване на прехраната, а за душата се занимава с писане на исторически книги. И забележете — прекрасни книги! Така че редица професии засега не се поддават на специализация.

— Значи вие имате само потребителски интерес към Холмс? Трупане на материал?

— В никакъв случай! — възкликна Холмс ядосано. — Да, случаите са интересни. Но ние наистина защитаваме невинните и отстояваме справедливостта в Империята. Това е не по-малко важно и за мен!

— Личи си по белега ви…

Джени се намръщи.

— Нарочно не го премахвам. Това е… като бойно кръщение.

— Все пак по-добре го махнете. Не си струва жените да се гордеят с бойни рани. Без тези отпечатъци от зъби ще бъдете доста по-симпатична.

Сега Уотсън го гледаше с леко опасение. Поклати глава, изправи се и със замах изгаси недопушената цигара в пепелника.

— Благодаря за уискито. Надявам се, че наистина сте невинен, капитане.

Алекс затвори вратата след нея. Постоя, усмихвайки се.

Изглежда, беше успял да шокира вярната спътница на Холмс. Защо?

Нима нещо в думите му беше странно за спец? На него самия му се струваше, че се държи както обикновено.

И колкото и незначителен да изглеждаше този разговор на двайсет метра от осакатеното тяло на цзигу, в навечерието на кървава галактическа война, Алекс Романов мислеше за него с удоволствие.