Тами Хоуг
Надпревара с похитител (24)

20.

Никога не съм се подвеждала да вярвам, че хората са добри. Опитът ми е доказал, че повечето са егоисти и често пъти са много жестоки.

Спах три часа, защото тялото не ми даде избор. Събудих се, защото умът не ми позволи да почивам повече. Станах, нахраних конете, след това взех душ и седнах пред компютъра по фланелка и бикини и се заех да проверя телефоните, които бях преписала, като използвах телефонния указател онлайн.

Шест от тринадесетте номера с кода на Уелингтън не бяха включени, четири открих, един бе на пицария „Домино“, два бяха от един и същ номер в Ройъл Палм Бийч, също необявени. Сийбрайт твърдеше, че похитителят е звънял един-единствен път, ала аз не му повярвах. Той така и не бе отишъл на определеното място. Не можех да повярвам, че никой не му се е обадил след това.

Набрах номера в Ройъл Палм, но никой не се обади. Никой не съобщи весело: „Компания «Свличания».“

Набрах един по един необявените номера и попаднах или на телефонни секретари, или на прислужници, събудих двама много сърдити господа, които несъмнено щяха да се обадят побеснели в офиса на Брус Сийбрайт, за да се оплачат от новата му асистентка.

След това набрах шерифската служба и след като ме прехвърляха от секретарка на секретарка, най-сетне попаднах на телефонния секретар на Ландри. В същото време проверявах имейла си за някаква информация от познатия ми във ФБР и проверката, която трябваше на направи в Интерпол. Нямаше нищо. Докато слушах гласа на Ландри, си записах номера на пейджъра му и се чудех дали да не се обадя на Армеджиън, за да го накарам да действа по-бързо, но след малко прецених, че не бива да прекалявам. Информацията за чужбина щеше да бъде просто потвърждение на факта, който знаех със сигурност, а именно че Ван Занд е първокласна гадина.

Дали бе достатъчно дързък, за да се заеме с отвличане? Защо не?

Нали бе направил почти същото с приятелката на Ирина, Саша Кулак. Ако Брус Сийбрайт бе уредил работа за Ерин с помощта на Трей Хюс, нищо чудно Ван Занд да е разбрал, че Ерин има нещо общо с предприемача на Феърфийлдс. Сигурно си е казал, че предприемачите имат много пари. Защо да не пипне част от тях? Мотивът бе алчност. Той познаваше момичето, познаваше конната база, знаеше, когато има хора и кога е празно. Предоставила му се е добра възможност.

Как го е направил? Знаех, че Ван Занд има видеокамера, така че спокойно е могъл да направи касетата. Устройството за промяна на гласа е заличило акцента. Ами белият ван? Откъде се бе появил? Ако Ван Занд бе снимал, кой бе онзи с маската?

Боклуците се надушват отдалече. Имаше достатъчно мизерници, които се мотаеха в конната база и бяха готови да направят какво ли не за пари. Свестните хора може би нямаше да успеят да ги открият, ала Томас Ван Занд не беше свестен човек.

Най-притеснителното, ако Ван Занд бе похитителят, щеше да се окаже евентуалната му връзка с Брус Сийбрайт и бездействието на Сийбрайт, когато бе поискан откупът. Ако Сийбрайт имаше нещо общо, защо тогава касета е била адресирана до Кристъл? Защо той я бе скрил от нея? Ако идеята е била да се отърве веднъж и завинаги от Ерин, спокойно е можел да представи нещата като провален опит за отвличане. В този случай Сийбрайт имаше нужда от помощник. Нямаше логика да крие.

Бе повече от ясно, че е бездействал, независимо какъв е бил мотивът му. Бях готова да се обзаложа, че той щеше да направи още някоя мизерия, въпреки заплахата му.

Набрах номера на пейджъра на Ландри и си оставих номера. Щеше да се изпише, че номерът е на „Авадонис“. Така имаше по-голяма вероятност да ми се обади. Ако видеше името ми, щеше да изтрие съобщението, без да се замисли.

Докато чаках телефонът да звънне, си сипах чаша кафе, крачех нервно и обмислях други възможности. Не можех да пренебрегна факта, че Ерин се бе грижила за Ярка звезда, а Ярка звезда бе мъртъв. Прехвърлях и възможната връзка с Джейд и тъмното му минало. Не биваше да забравям, че тя бе имала връзка с Чад Сийбрайт, че двамата се бяха скарали два дни преди тя да изчезне. Тя го бе зарязала заради по-възрастен мъж, нали така каза Чад. Очевидно бе, че си пада по шефа, както спомена Моли.

Телефонът звънна. Грабнах слушалката.

— Обажда се детектив Джеймс Ландри. Получих съобщение на пейджъра си от този номер.

— Ландри. Естес е. Ерин Сийбрайт е била отвлечена. Родителите й са получили видеокасета с искане за откуп.

Той мълчеше, докато обмисляше чутото.

— Все още ли мислиш, че няма случай? — попитах заядливо аз.

— Кога са получили записа?

— Четвъртък. Пастрокът й е трябвало да остави парите вчера. Направил си е оглушка.

— Моля?

— Дълго е за разправяне. Нека да се видим някъде. Ще ти дам подробностите и ще те заведа до тях.

— Няма нужда — отвърна той. — Ще науча подробностите от родителите. Благодаря ти, че ми каза, но не искам да идваш и ти.

— Изобщо не ми пука какво искаш — заявих аз. — Ще бъда там.

— Пречиш на официално разследване.

— Засега пречките бяха от твоя страна — сопнах се аз. — Нямаше да има никакво разследване, ако не бях аз. Пастрокът не иска да си мръдне пръста. Той с радост би махнал с ръка, надявайки се престъпниците да захвърлят момичето в някоя канавка, вързана с нещо тежко, за да не изплува. Три дни по-напред съм от теб и се познавам с всички, с които тя е работила.

— Ти вече не си ченге.

— Не е необходимо да ми го напомняш. Майната ти, Ландри!

— Просто го споменавам. Ти не командваш парада, Естес. Ако искаш да се правиш на шеф, наеми си прислуга. Не работя нито за теб, нито с теб.

— Добре. Тогава ще си мълча за нещата, които знам. Върви по дяволите, тъпако!

Затворих и отидох да се облека.

Малко са изчадията на този свят по-твърдоглави от ченгетата. Казвам го с пълна сигурност, защото и аз съм една от тях. Вече не нося значка, ала значката не прави ченгето. Трябва да си ченге по душа, да ти идва отвътре. Ченгето си е ченге, каквото и да е положението му в момента, независимо дали е в униформа, или не, независимо към коя служба е прикрепен, независимо от възрастта.

Разбирах Ландри, защото призванието ни бе едно и също. Не го харесвах, ала го разбирах. Предполагах, че и той ме разбира. Нямаше да си признае, но той също не ме харесваше, следователно отношенията ни бяха напълно ясни.

Обух бежов панталон и черна фланелка без ръкави. Телефонът звънна тъкмо когато си закопчавах часовника.

— Къде живееш? — попита той.

— Не искам да идваш в дома ми.

— Защо не? Да не би да продаваш дрога? Или си наредила крадени вещи? От какво се страхуваш?

Не исках никой да пристъпва в убежището ми, но как да му го кажа. Не бива да разкриваш нещата, които те правят уязвим. Неудоволствието ми бе неприкрито. Дадох му адреса и се проклех, че му позволих да спечели тази битка.

— Ще бъде при теб след половин час — съобщи ми той и затвори.

Отворих му портата след двадесет и три минути.

— Хубава колиба — отбеляза Ландри, когато видя къщата на Шон.

— Тук съм само гостенка. — Поведох го от паркинга покрай конюшнята към къщата за гости.

— Хубаво е човек да знае, че не всички живеят в разни дупки и ядат от картонени кутии.

— Ти сред такива хора ли се движиш? — попитах го аз. — Вдигни малко летвата. Все пак живееш на пристанището.

Той ме погледна обидено и стана подозрителен, защото без да е споделил сам с мен, бях научила разни неща.

— Ти пък откъде знаеш?

— Проверих те. Като няма работа човек и разполага с интернет…

Това никак не му хареса. Много се радвам. Не исках да ме подценява. Нека знае, че съм по-умна от него.

— Кръвната ти група е АВ отрицателна и си гласувал за републиканците на последните избори — продължих аз и отворих вратата. — Искаш ли кафе?

— Знаеш ли как го пия? — попита саркастично той.

— Без сметана с две лъжички захар.

Той продължаваше да ме зяпа.

Свих рамене.

— Този път налучках.

Застана край кухненския бокс, скръстил ръце на гърдите си. В тази поза трябваше да го снимат на плакат за набиране на нови попълнения в редиците на полицията. Беше облякъл колосана бяла риза на винено райе, съчетана с кървавочервена вратовръзка, черни очила, стегнат като военен.

— Приличаш на федерален агент — отбелязах аз. — Защо така? Да не би да завиждаш?

— Защо си толкова любопитна? — подразни се той.

— Знанието е сила.

— Това някаква игра ли е за теб?

— Ни най-малко. Просто искам да знам с кого си имам работа.

— По-добре от това няма да ме опознаеш — заяви той. — Разказвай за семейство Сийбрайт.

Пуснах му видеокасетата и му разказах какво се бе случило снощи в дома им. Той не трепна.

— Мислиш, че пастрокът има пръст в тази работа, така ли? — попита той.

— Няма съмнение какво му е отношението към Ерин, така че не е странно как е процедирал досега. Не ми харесват хората, с които поддържа връзки. Ако обаче отвличането е нагласена работа и той има нещо общо, защо ще крие касетата? Това не ми е ясно.

— Въпрос на контрол, може би — предположи Ландри и пусна касетата отново. — Може би изчаква момичето да умре и чак тогава да покаже записа на жена си и да подчертае, че я е защитил от ужасната истина, че се е справил с положението по най-добрия възможен начин.

— Ами да. Решенията в семейството се вземат от най-подходящия за тази цел — измърморих аз.

— Какво?

— Семейното мото. Брус Сийбрайт е маниак на тема контрол. Патологичен случай. Егоист, обсебващ, тормози ги до един. Семейство като в пиесите на Тенеси Уилямс.

— Значи всичко се връзва.

— Точно така — съгласих се аз. — Работата е там, че момичето е живяло в змийско гнездо. Мога да посоча още трима други заподозрени.

— Давай.

Разказах му за Чад Сийбрайт, а после и за Дон Джейд.

— Освен това очаквам един познат да получи сведения от Интерпол за Томас Ван Занд. Той вече е упражнявал насилие над млади жени, голям мръсник е и е много хлъзгав.

— Очарователни хора — въздъхна Ландри.

— Светът на конете е един микрокосмос. Там са и добрите и лошите, и красивите, и грозните.

— И онези, които имат, и другите, които нямат. Така и трябва, иначе кой щеше да пълни затворите — продължи Ландри. — Завист, алчност и сексуални перверзни.

— А земята продължава да се върти.

Ландри въздъхна и превъртя касетата, за да я пусне отново.

— А ти как се вместваш сред тази тайфа, Естес?

— Вече ти казах. Помагам на малката сестра.

— Защо? Защо се е обърнала към теб?

— Дълга история, която няма особено значение. Вече съм вътре, така че смятам да остана докрай. Проблем ли има?

— Има — отвърна той, без да откъсва поглед от монитора. — Сигурен съм, че това няма да те спре.

— Няма.

Той натисна копчето за пауза и присви очи към екрана.

— Виждаш ли този номер?

— Не. Вече се опитах. Не можах да го разчета и на оригинала у Сийбрайт. Ще ти трябва специалист.

— Виж, Ландри, вече съм на ти с хората на Джейд — подхвърлих аз. — Нямам нищо против да работя с теб. Ще бъде глупаво от твоя страна, ако ми откажеш. Може да си всякакъв, но не си глупав.

Той ме погледна продължително, сякаш се опитваше да разбере нещо повече от онова, което бях готова да разкрия.

— И аз съм си написал домашното — обади се той. — Ти си неуправляема, Естес. Винаги си била такава, доколкото разбрах. Това никак не ми харесва. Мислиш си, че онзи тип Сийбрайт е маниак на тема контрол. За мен това е добродетел. Когато работя над някой случай, той е единствено и само мой. Точка по въпроса. Не искам, като се заема, да се чудя непрекъснато какво ще ми сервираш в следващия момент. Гарантирам ти, че и никой друг в отдела няма да се съгласи с подобно нещо. Ако шефът разбере, че съм ти позволил и ти да се намесиш, ще ми съдере задника.

— Нищо не мога да направя. Вече съм се намесила и нямам намерение да се отказвам. Казах ти, че ще работя с теб, но не си въобразявай, че ще работя за теб. Не можеш да ме контролираш, Ландри. Ако не ти харесва, значи имаме голям проблем. Целта е само една — да измъкнем Ерин Сийбрайт жива. Ако си решил, че тук става въпрос за някакво състезание, дръж си оная работа в гащите. Сигурна съм, че твоят е по-голям, отколкото на останалите, но да знаеш, че не искам да го видя. Въпреки това ти благодаря за предложението. Може ли да се хващаме на работа? — подканих го аз. — Денят не е безкраен.

В първия момент Ландри не реагира, ала след това направи крачка към вратата.

— Ти водиш. Дано да не съжалявам.

Отвърнах на погледа му, обзета от същите чувства.

— Значи мислим еднакво.

Брус Сийбрайт никак не се зарадва, когато ме видя. Сам отвори вратата — очевидно бе забранил на останалите да припарват навън. Беше облечен като за голф с масленозелен панталон и оранжева блуза с три копчета на врата, със същите плетени обувки като Ван Занд. Беше осем и петнадесет сутринта.

— Господин Сийбрайт, това е детектив Ландри от шерифската служба — започнах аз. Ландри продължаваше да стои с каменно лице. — Спомена, че никой от вас не му се е обаждал.

— Събота е — оправда се Сийбрайт. — Не знаех колко рано мога да се обадя.

— Затова сте решил да докарате играта до осемнадесетата дупка и чак тогава да звъннете? — засякох го аз.

— Госпожица Естес ми каза, че доведената ви дъщеря е била отвлечена — намеси се Ландри.

Сийбрайт ми отправи смразяващ поглед.

— Похитителите казват никаква полиция, затова не съм викал полиция. Надявам се госпожица Естес да не е застрашила живота на Ерин, като ви е довела.

— Май вие разиграхте асото, като не отидохте на определеното място — продължих да се заяждам аз. — Може ли да влезем?

Той отстъпи с нескрито нежелание и затвори вратата, за да не ни види някой съсед.

— Някакви нови известия от похитителите? — попита Ландри, когато последвахме Сийбрайт към кабинета му.

Кристъл не се мяркаше. Къщата бе тиха като мавзолей. Забелязах, че Моли се е свила на стълбите на горния етаж и наднича през перилата.

— Не.

— Кога за последен път са се обаждали?

— В четвъртък вечерта.

— Защо не платихте откупа, господин Сийбрайт?

Сийбрайт затвори вратата на кабинета и се обърна с намерение да се скрие зад бюрото. Само че Ландри вече бе заел мястото му, подпрял се с длани на облегалката на стола.

— Сигурен съм, че госпожица Естес ви е казала. Откъде да съм сигурен, че не е някоя измама.

— Значи сте достатъчно убеден, че не е измама, затова не се обаждате в полицията от страх какво може да сполети Ерин, но не сте чак толкова убеден, че да платите откупа — обобщи Ландри. — Нещо не ви разбирам, господин Сийбрайт.

Сийбрайт започна да крачи из стаята, подпрял ръце на ханша си.

— Искрено съжалявам, че не съм запознат с протокола, който важи, когато човек стане жертва на похищение. Случва ми се за пръв път.

— Готови ли са парите?

— Мога да ги намеря.

— В събота ли?

— Щом се налага. Президентът на банката ми е личен приятел. Целият ми бизнес минава оттам.

— Добре — съгласи се Ландри. — Обадете му се. Уведомете го още отсега, че по-късно днес ще се наложи да го помолите за услуга. Трябват ви триста хиляди долара в маркирани банкноти. Ще му трябва известно време, за да реагира. Кажете му, че човек от шерифската служба ще го посети, за да му помогне.

Сийбрайт беше шокиран.

— Ама вие… Нали няма да им дадем парите?

— Ще им ги дадете, ако искате доведената ви дъщеря да остане жива — обясни Ландри. — Нали искате, господин Сийбрайт?

Сийбрайт затвори очи и изсумтя.

— Да. Разбира се.

— Добре. След час ще изпратя техниците, за да сложат подслушвателно устройство на телефона. Когато се обадят отново, ще проследим обаждането. Вие ще уточните мястото. Обещайте да занесете парите, но настоявайте Ерин да бъде също там, така че да я виждате, иначе няма размяна. Те вече знаят, че няма да успеят лесно да ви пречупят. Ако не са я убили досега, ще я доведат. На тях им трябват парите, не момичето.

— Не мога да повярвам — измърмори Сийбрайт. — Вие ще дойдете ли на уговореното място?

— Да. Вече говорих с началника си за положението ви. Той също ще ви се обади, за да поговорите лично.

— Ами ФБР? — попита Сийбрайт. — Не се ли занимават те с отвличанията?

— Не става веднага. Можем да ги извикаме, ако искате.

— Не искам. И без това положението вече излезе от контрол. Похитителите казаха да не викам полиция, а сега униформените ще плъзнат в цялата къща.

— Ще бъдем много дискретни, господин Сийбрайт — обеща Ландри. — Искам да поговоря с всички, които живеят в къщата.

— Жена ми изпи нещо успокоително и няма да можете да я събудите. Освен Кристъл сме само аз, синът ми Чад и малката дъщеря на Кристъл, Моли.

— Детектив Ландри знае за сексуалната връзка между Ерин и Чад — споделих аз. По врата му плъзна червенина, също като живак на термометър. — Той сигурно ще настоява да поговори с Чад.

— Синът ми няма нищо общо с тази работа.

— Защото вие казвате — предизвиках го аз. — Синът ви има много общо с Ерин. Две вечери преди тя да изчезне, той е бил в апартамента й и са се скарали.

— Тя е виновна за всичко — заяви с горчивина Сийбрайт. — Ерин го накара да започнат тази връзка, за да ме дразни.

— Значи не предполагате, че Чад го е направил, защото и той е искал да ви подразни, така ли?

Сийбрайт направи крачка напред и размаха пръст пред лицето ми.

— Писна ми от вас и обвиненията ви! Пет пари не давам за кого работите. Не искам да ви виждам тук. Сега вече е замесена полицията. Сигурен съм, че те нямат нужда от частен детектив. Нали така, господин следовател?

Сийбрайт погледна Ландри. Ландри погледна към мен. Лицето му бе непроницаемо, също като моето.

— В интерес на истината — започна той — сътрудничеството на госпожица Естес е особено важно, господин Сийбрайт. Нямаше да бъда тук, ако не беше тя.

Доброто ченге и лошото ченге. Бях готова да се усмихна.

— Може би ще искате лично да обясните на началника на детектив Ландри как е станало — предложих на Сийбрайт.

Той гореше от желание да ми хване врата и да стиска, докато ме задуши. Личеше му по погледа.

— Сигурна съм, че доста ще се заинтересува, когато разбере как не ви пука за отвличането на доведената ви дъщеря — продължих аз и отстъпих. — Знаете ли, детектив Ландри, май няма да е зле да се обадите на ФБР. Имам един приятел в областния клон и мога веднага да се свържа с него. Все пак ще се наложи намеса на международно ниво, ако се окаже, че е замесен чужд гражданин, който често сключва сделки в конната база. Може да е замесен и някой от клиентите на господин Сийбрайт от друг щат. Ако Ерин е извън пределите на нашия щат, случаят автоматично преминава към федералните.

Щом споменах бизнеса на Сийбрайт и клиентите му, сфинктерът му се завърза на Гордиев възел.

— Не ми е приятно да ме заплашват — процеди намръщено той.

Минах покрай него, наведох се и прошепнах:

— Правилно ме разбрахте.

— Трябва да насочите вниманието си към доведената ви дъщеря, господин Сийбрайт — заговори Ландри. — Като се оплаквате от хората, които, изглежда, са по-загрижени за нея от вас, съвсем не е във ваша полза. Разбирате ли ме правилно?

— Разбирам, че трябва да се обадя на адвоката си — отсече Сийбрайт.

— На всяка цена, ако се притеснявате, че разговаряте с мен.

Тези думи го накараха да млъкне. Прокара длани по лицето си и погледна към тавана.

— И аз ли съм сред заподозрените? — попита той.

— Подобни разследвания, господин Сийбрайт, са нож с две остриета. Трябва да търсим както в семейството, така и извън него — обясни Ландри. — Сега бих искал да разговарям със сина ви. Той вкъщи ли е?

Сийбрайт се приближи до интеркома и натисна едно копче.

— Чад, би ли дошъл в кабинета ми, ако обичаш.

Представих си как би ми подействало, ако живеех тук и гласът на Сийбрайт се разнасяше от стените. Трябваше му само един остен с дистанционно управление и картинката щеше да е пълна.

— Чад имал ли е неприятности със закона, господин Сийбрайт? — попита Ландри.

Сийбрайт се обиди.

— Синът ми е отличен ученик.

Чу се плахо почукване на вратата и Чад Сийбрайт надникна, а след това се вмъкна вътре с изражението на срамежливо кученце, в очакване на нещо вкусно. Беше облечен в зелен панталон и тъмносиньо поло на „Томи Хилфигер“. Бе готов за редиците на младите републиканци.

— Чад, това е детектив Ландри и госпожица Естес — представи ни Брус Сийбрайт. — Искат да ти зададат няколко въпроса за Ерин.

Чад се ококори.

— Да, разбира се. Вече разговарях с госпожица Естес. Тя знае, че не съм виждал Ерин. Иска ми се да можех да ви помогна с нещо.

— С Ерин сте имали връзка — започна направо Ландри.

Чад се притесни.

— Тя приключи. Признавам, че сгреших. Просто така се случи. Ерин е много…

— Миналата седмица сте се скарали. Защо?

— Скъсахме.

— Чад! — кресна Брус Сийбрайт. — Каза ми, че всичко между вас е приключило още преди месеци! Когато Ерин се изнесе.

Чад сведе очи към пода.

— Почти… Съжалявам, татко.

— Чад, къде беше миналата неделя между четири и шест следобед? — попита Ландри.

Чад се огледа така, сякаш отговорът бе написан на стената.

— Неделя ли? Ами… Сигурно съм бил…

— Бяхме на кино — намеси се Брус Сийбрайт. — Помниш ли, Чад? Нали в неделя ходихме да гледаме новия филм с Брус Уилис?

— Неделя ли беше? А, да. — Чад кимна и погледна Ландри. — Бях на кино.

— Кой филм гледахте?

— „Заложник“. Страхотен е. Вие гледахте ли го вече?

— Не ходя на кино — отвърна Ландри.

— И сигурно не сте запазили билетите? — попитах аз.

Чад се усмихна глупаво.

— Че кой пази такива неща?

— Тогава ще ви попитам вас, господин Сийбрайт. Струва ми се, че сте от хората, които пазят билетите и дори ги ламинират.

— Не съм ги запазил.

— Освен това сте от хората, които няма да се замислят, когато карат сина си да лъже полицията — продължих аз.

— С приятели ли бяхте? — попита Ландри. — Някой може ли да потвърди, че сте били там?

— Не — отвърна Брус. — Излязохме двамата като баща и син.

— В кое кино?

— Голямото на Стейт Роуд Севън.

— По кое време започна филмът? — попитах яз.

Сийбрайт щеше да избухне всеки момент.

— Късният следобед. — Погледна ядосано Ландри. — Защо продължавате да ни тормозите? Ако някой е отвлякъл Ерин, сигурно е станало в конната база. Какви ли не боклуци се подвизават в конния бизнес. Защо не поговорите с тях.

— Вие вече говорихте ли с тях? — попитах аз. Той ме погледна глупаво. — Вие сте й осигурил тази работа с помощта на Трей Хюс. Говорихте ли с него? Попитахте ли го дали не е виждал Ерин, дали знае нещо, дали не е чул нещо?

Сийбрайт отвори уста, но звук не излезе.

— След като видяхте касетата и знаехте, че Ерин е била отвлечена от конната база, не се ли обадихте на единствения човек, който е бил връзката ви с нея?

— Аз… ами… Трей едва ли знаеше нещо по този въпрос — заекна той. — Ерин бе просто коняр.

— За Хюс да. Но на вас ви е доведена дъщеря.

Мобилният на Ландри иззвъня, той се извини и излезе от кабинета и ме остави под пронизващите погледи на двамата мъже от семейство Сийбрайт. Защо нямаше кой да ги върже и да ги нашиба с камшик като роби? Лошото е, че това не бе допустимо дори в Южна Флорида.

— Сблъсквала съм се с много безчувствени гадняри — обърнах се аз към Брус, — обаче вие, господин Сийбрайт, сте безспорният фаворит сред тази измет. Сега ще изляза, за да не изпитате силата на гнева ми.

Ландри бе край входната врата, свил вежди, докато разговаряше тихо по телефона. Погледнах нагоре и забелязах Моли, все още свита край перилата. Изглеждаше малка и самотна. Сигурно никой не я поглеждаше в тази къща. Кристъл не можеше да й помогне, а Брус и отрочето му бяха врагът.

Прииска ми се да се кача по стълбите и да седна до нея, да й кажа, че знам как се чувства. Само че Ландри приключи разговора.

Стомахът ми се сви, когато погледнах изражението му.

— Какво има? — попитах тихо и се подготвих за най-лошото.

— Открили са тялото на някакво момиче в конната база.