Джилиан Филип
Каменно сърце (33)

33

Под лунната светлина между дърветата Джед повдигна лицето на Лия с двете си ръце и потърка отчетливия белег с палец.

— Не разбирам. Кръвта му ме оплиска. Не ми хареса, но не ми причини нищо подобно.

— Има такова действие само върху животните. Животни и неща, които растат в земята. — Сет погледна към гранитния търбух на пещерите на Кейт, мрачна чернота, която зееше от другата страна на сечището. — Хората? Кожата ни зараства по-бързо, адаптираме се. До неотдавна Скиншанкс щеше да те накара да замръзнеш на място посред бял ден, само защото се е оказал достатъчно близо до теб. Помниш ли? Повръщаше само при споменаването на името му. А сега, ако ти се иска, можеш да протегнеш ръка и да докоснеш главата му в тъмното.

Джед я погледна, после се обърна към Сет.

— Не ми се иска.

— Нима? Ако беше в друго настроение, щеше да го направиш. Сърцето ти е започнало да се вкоравява. Утре, ако си жив, ще бъде още по-кораво. Втори слой кожа. Можем да свикнем с всичко.

— То не притеснява коня ти — каза Джед.

Белите зъби на Сет проблеснаха в сумрака.

— Ами това не е точно кон. Сега остави меча си тук. Няма да имаш нужда от него.

Фин чакаше, поставила ръка върху носа на нервната червеникавокафява кобила, която очевидно не смяташе синия жребец за кон. Тя тихо изрече името на Сет.

Той вдигна изненадано лице, после се ухили и едва тогава тя се усети, че не го е произнесла на глас. Сет отстъпи на крачка от Джед и се извърна наполовина към нея.

— Започваш да му хващаш цаката — промърмори той.

— Сет, сигурен ли си, че тя не знае? — Това й се струваше почти невъзможно. Въпреки цялата й арогантност след победата, дали щеше да отзове стражата си? От друга страна, тя бе толкова уверена в себе си, толкова сигурна във властта си над Сет… Тръпки полазиха по гърба на Фин и тя се намръщи. — Сет? Сигурен ли си?

— Не. — Той сви рамене и извърна поглед. — Но я блокирам с всички сили и доколкото знам, тя все още ми вярва. Да имаш по-добра идея?

Тя поклати глава.

— Фин. — Гласът му никога не бе прозвучавал толкова нежно. — Когато ти казах, че си страхливка, не го мислех наистина. Бях наранен и исках да нараня и теб. Отново. — Той посегна с ръка, сякаш за да докосне нейната, но бързо я дръпна назад. — Все още можеш да се върнеш. Шона ще те отведе при водния портал. Рори не е твоя отговорност.

— Но Джед е.

— Ха! Обичаш го, нали? Да поема ли ролята на сватовник?

Е, след като заговори за това…

— Сет? — Тя погали кобилата по муцуната.

— Аха.

— Ти не си ми чичо и винаги ми се е струвало, че си по-близо до моята възраст и си…

— Проклятието на живота ти. — Той притисна показалец към слепоочието си и затвори едното си око. — Какво още? Роднината-демон. Сприхавият юноша. Семейният върколак, по дяволите.

— О. — Тя се изчерви. — Знаеш, че съм казвала всичко това. Само че, Сет? Конал каза, че двамата ще се нуждаем един от друг, а ние така и не започнахме да се разбираме. Трябва ли? Аз…

— Точно така. — Той изцъка раздразнено през зъби. — Но не. Не мисли за мен като за заместител.

— Добре. — Тя почеса с показалец кичурчето косми между очите на кобилата, смутена и ядосана, че дори се е опитала да го хареса, да намери общ език с него. — Не съм си и помисляла.

— Кръстникът си е кръстник.

— Много си прав. — Като че ли й трябваха родителски грижи точно от него. Приятели, може би, но дявол го взел, не и ако трябва да полага усилия за това.

Но все пак я заболя. Макар да му беше адски ядосана, я заболя.

Той се потърка смутено по врата.

— Не съм много добър в това, разбираш ли? В тези…

— Да. Сега ако искаш, млъкни. — Фин погледна в очите на кобилата и видя как отражението на Сет се изкривява и уголемява, когато той въздъхна и пристъпи към нея. Отметна косата й с едната си ръка, непохватно притисна главата й под брадичката си и силно я прегърна.

— Не му е сега времето — изръмжа той и избърса с палец сълзите от очите й. — Не сега. Ще тъгуваш по-късно, стига да оживееш.

— Извинявай. — Тя се отдръпна назад и заби пръсти в ранената си длан.

— И престани да ми се извиняваш. Да вървим. — Той се спря и затвори очи. — Фин. Ще дам най-доброто от себе си. Наистина. Но от сега нататък не вярвай на нищо, чу ли? И на никого.

Тя кимна, озадачена, докато той вадеше меча си. След това я хвана за рамото, бутна я напред и я поведе през сечището. Ръката му се озова на врата на Джед и също го побутна напред, към тъмнината на гранитната уста и самотната сребриста светлина на горящ факел.

* * *

— Мурлин — рече Кейт с копринен глас. — Ще трябва да ми обясниш някои неща.

Тя се изправи, а смехът и празничните викове в залата утихнаха и настъпи тишина. Сет бутна Фин напред и блъсна Джед в краката на Кейт.

— Здрасти, красавице — поздрави я жизнерадостно той. — Искаш ли кутрето или не? Той отиде право при брат ми и неговите бандити.

Вратът на Фин пулсираше. Тя не смееше да го погледне от страх пред онова, което щеше да види.

— Знам го много добре — отвърна Кейт, мръщейки се. — Къде са шестимата мъже, които изпратих?

Той изпръхтя пренебрежително.

— Убих всички, с изключение на един и той се връща у дома пеша. Лус-нан-Лак.

Из залата се понесе въздишка; една от жените изпищя, друга проплака. Напред се изстъпи един мъж и погледна към индиговата риза на Сет с тъмното петно над сърцето.

— Файорак — рече той със суров глас. — Файорак.

Кейт вдигна ръка. Настъпи тишина, нарушена само от нечие безпомощно хълцане.

— Може да се наложи да си платиш за това, Мурлин.

— Вече е платено. — Гласът му бе натежал от горчивина и Фин отново се почувства уверена, защото не й беше допаднал досегашният му весел тон. Никак даже.

— Пет ми се струват справедлива цена за брат ми, Кейт. Който бе убит от Ласло, въпреки твоите уверения.

— Мурлин. Съжалявам. — Тя се обърна към Ласло, който стоеше в сенките зад нея, и тъжно поклати глава.

— Казах ли ти да убиеш брат му, Ниле?

Лицето на Ласло се напрегна, но доволната му усмивка не угасна.

Кейт погледна многозначително Фин.

— Очевидно съм те информирала погрешно, Фионуала. Горкият Ку Хорах не е застанал на кръстопът; по-скоро се е озовал в задънена улица. Но аз харесвах чичо ти — промърмори тя с лек копнеж в гласа. — Той беше истинско предизвикателство.

Ако Кейт беше шоколад, помисли си Фин, щеше да се разтопи, преди да успее да се самоизяде. Може би суетата наистина беше най-голямата й слабост. Може би наистина имаха шанс, колкото и малък да беше.

Сет се изплю на килима пред краката на Кейт.

— Предизвикателство, на което ти така й не отговори. Както не отговаряш и сега.

— Ах. — Въздишката й прозвуча почти като извинение. — Въпрос на перспектива, нали? Честно, Ниле, колко си тромав. Таях големи надежди за Мурлин и Ку Хорах. О, чух, че онзи празноглав глиган Торк си е получил заслуженото. Ами близнаците?

— Хората ти ги убиваха, докато се приближавах. — Сет се изсмя презрително и Фин осъзна с безпокойство, че Сет наистина може да лъже много добре. — Как само се паникьосаха. Ти ли научи Ласло да напуска бойното поле преди хората си?

— Помислих си, че всичко е приключило. — Ласло пристъпи агресивно напред.

Сет иронично повдигна едната си вежда.

— Сега вече е.

— Ти ме блокираш, Мурлин. — Кейт докосна с пръсти слепоочието си. — Защо?

— Какво, когато Конал… когато той още… — Сет си пое треперливо дъх. — Нямаш работа в главата ми — каза най-накрая той. Приближи се до Кейт и сложи ръка зад врата й, докато тя му се усмихваше предизвикателно. — Не точно сега. Не и в главата ми. — После я хвана за косата и я целуна със страст, близка до ярост.

Имаше нещо смущаващо в целувката на Сет, помисли си Фин. Беше твърде добра, за да е просто представление, кръвта пулсираше във вената на шията му, кокалчетата на пръстите му бяха побелели, когато сграбчи лъскавата коса на Кейт, очите му бяха отворени и грееха от похот. Лицето на Ласло се изкриви от омраза и топлината изчезна от кафявите му очи.

— Разбира се. Ти си разстроен. Разбирам го. — Кейт се отдръпна и погали остриганата глава на Сет. — Харесва ми новият ти вид.

Въпреки очевидната му болка, той изглеждаше смаян.

— Много добре знаеш причината за това.

— Казах ти, че съжалявам. Никога не бих те наранила, Мурлин. — Вперила в него поглед, изпълнен с открито обожание, тя прокара пръсти надолу по корема му.

Той погали шията й, срещайки погледа й. На лицето му бе изписано такова фанатично желание, че Фин се зачуди дали Сет въобще си спомня всички останали, които тя бе обещала да не наранява. Но вниманието на Кейт не бе съсредоточено изцяло върху него. Фин усети как умът на жената го заобиколи, премина покрай всички тях и се устреми далеч извън пещерите. Кейт гледаше Сет така, сякаш гледа през стъкло.

— Сет! — ахна Фин, но Кейт внезапно отстъпи назад и присви очи.

— Близнаците не са мъртви — прошепна тя.

Пръстите на Сет се плъзнаха по сребърната верижка, която висеше на шията й, и я опънаха. Той я дръпна силно към себе си, измъкна ловния си нож и го притисна към гърлото й. Джед скочи на крака, дърпайки Фин със себе си.

— Как смееш, Сет — изсъска Кейт и езикът й потрепна като на змия. — Как смееш!

Сет притисна лицето си към нейното.

— Знам позициите на всеки един в тази зала. — Гласът му звънтеше тихо, но ясно. — Ако някой се опита да й помогне, той ще стане причина за смъртта й.

— Хладнокръвен, безочлив, еретик! — Кейт плюеше и се давеше в яростта си, очите й блестяха. — Ще умреш заради това. Избери още сега. Със следващата си постъпка избери смъртта си.

— Да те взема ли с мен? — На слепоочието му се беше появила капчица пот.

— Махни си ръцете от мен, псе.

— За пръв път чувам това от устата ти, скъпа. — Сет докосна скулата й с устни, сякаш просто не можеше да се удържи. — Ще те убия. Знаеш го много добре. Кажи им.

— Няма да посмее — разнесе се нечий глас. Галах. — Ще го разкъсаме на парчета.

— Но въпреки това ще бъде късно. — Сет се усмихна тънко, без да сваля поглед от Кейт. — Днес брат ми бе изкормен от нейния човек и бе оставен жив да бъде изкълван от птиците. Торк бе заклан от любимото й животинче, ламира, само за да послужи като примамка на лечителката и нейния близнак. Всички вие смятате, че го заслужаваме. Но знаете, че ще го направя. Видях брат си, влязох в главата му и ви гарантирам, че ще го направя. — Той дишаше тежко. — Колко обичате вещерската си кралица? Донесете ми детето. — Никой не помръдна и той притисна ножа към гърлото на Кейт, пускайки тънка струйка кръв.

— Донесете сина ми! — изкрещя Сет.

Край един от изходите към коридорите настъпи раздвижване, събралите се, се разстъпиха встрани и Рори зашляпа напред.

Джед ахна и бе готов да се спусне напред към него, но Сет притисна още по-силно острието към гърлото на Кейт, която изкрещя от безсилен гняв.

— Махни го оттук — рече злобно мъжът. — Какво е той всъщност, котка? Прасенце?

— Ах. — Въздишката на Кейт прозвуча почти влюбено. — Силен си, Мурлин.

— Аз и Ку Хорах. Той е в сърцето и в главата ми, и ще трябва да се разправиш и с двама ни. А сега доведи сина ми! Още един двойник и ще изгубиш ухото си.

На мястото, където стоеше Рори, сега нямаше никой, а от коридора се разнесе мяукането на сърдита котка.

— Донеси детето — изръмжа Кейт на Ласло. — Винаги можем да си го върнем.

— Само през трупа ми — изръмжа Джед.

— Точно така — каза Ласло. Той отиде до група жени и взе детето от ръцете на една от тях. От обляното в сълзи лице на момченцето го погледнаха две сиви очи и то протегна ръце към Джед.

— Ед! — проплака детето, сякаш бе стояло изоставено цял месец тук.

Джед го грабна и кимна на Фин. Тя преглътна; гърлото й бе сухо като прах. Сега идваше най-трудната част — да измъкнат Рори оттук. Фин нямаше представа какво да правят с него и въпреки всичко се надяваше, че Сет го е обмислил.

— Сет — рече Фин. — Това е Рори.

— Добре — отвърна той. — Сега се махайте.

Джед и Фин се спогледаха, после се обърнаха към Сет и изрекоха едновременно:

— Какво?

— Тръгвайте! — изрева той. — Или си мислите, че ще ни оставят да живеем, за да имат партньори за шах?

Двамата нямаха нужда от трето подканяне. Фин за последно погледна към Сет, който стоеше в нишата, стиснал шията на Кейт и притиснал почти с любов острието на камата си към вената й. Той отвърна на погледа й толкова бързо, че тя едва успя да го улови, но веднага се съсредоточи изцяло върху своята любовница.

Тълпата се раздели неохотно и ги пропусна. Щом се озоваха в тунела, те си плюха на петите и скоро стигнаха до червеникавокафявата кобила. При вида на Джед тя изцвили доволно и удари с копито по земята.

— Нима просто ще го изоставим? — попита отчаяно Фин, докато се качваше на седлото.

Джед й подаде Рори, но не посмя да я погледне.

— Трябва.

Докато тя несръчно помагаше да Джед да се настани зад нея, те видяха как двата вълка се промъкват към входа на пещерата. След това кобилата препусна в галоп и всичко се изгуби от погледите им.