Джилиан Филип
Каменно сърце (24)

24

Това не беше нападение; можехме да го разберем от спокойния начин, по който яздеха към нас. Трима от тях бяха на коне, а един ламир вървеше пеша. Скиншанкс с лекота поддържаше скоростта на ездачите, палтото му се ветрееше покрай жълтеникавото му тяло, запасаните на колана му ками проблясваха под слабото зимно слънце. То се ухили и ми махна с ръка.

Посрещнахме ги на коне, с извадени мечове, но с отпуснати ръце. Конал стискаше зъби толкова силно, че обраслите му с четинеста брада бузи бяха пребледнели. Отново ми хрумна, че брат ми е изглеждал и по-добре.

Куах спря сивата си кобила на пет метра от нас, а другите двама ездачи застанаха зад него. Скиншанкс излезе напред и скръсти ръце. Погледнах го и оголих зъби.

— Ще те пипна — казах му аз.

— За мен ще е удоволствие, Мурлин!

Куах ни огледа с широка усмивка.

— Ку Хорах. Каква чест.

Аз въздъхнах отегчено.

— О, давай направо.

— Да смятам ли, че Слинкбоун вече е разговарял с вас? — Куах погледна самодоволно разкъсаната ми тениска.

— Не успя да каже кой знае колко, преди Конал да му затвори устата.

Скиншанкс се нацупи.

— Мурлин, как може да си толкова неучтив.

— Какво искаш, Куах? — процеди Конал през зъби.

— Спокойно. Дойдох да ти върна кръщелницата.

Конал пребледня, вдигна меча си и го насочи към гърлото на Куах.

— Жива, разбира се. Жива и здрава. Успокой се.

— Да бе, да.

— Млъкни, Сет. Каква е уловката?

— Уловка ли? Няма такава. Кейт ви предлага честна размяна.

Конал повдигна вежди и ме стрелна с поглед. Гърбът ми се вцепени.

— Ако ме иска, неин съм — каза той с нисък глас. — Но искам Фин да е вън…

— О, не се надценявай, Ку Хорах. Тя не иска теб.

По всичко личеше, че Куах бе очаквал с нетърпение да произнесе тези думи. Усмихнах му се.

— Колко дълго се упражнява пред огледалото?

По шията на Куах плъзна червенина; единият от бойците му прехапа бузата си отвътре и едва успя да запази безизразно лице.

— Изплюй го, Куах. — С изражение на пълно отегчение Конал прибра меча си в ножницата.

Куах вирна брадичката си и важно се изпъчи. Той кимна нагло към нещо зад гърба ми. Конал примигна и се обърна да погледне. Всички се обърнахме.

Там стоеше Джед, притиснал бебето към гърдите си, и погледът му шареше между нас. Намръщих се и се обърнах към Куах.

— Детето — усмихна се той. — То е достатъчно.

— Какво? — Конал зяпна Куах така, сякаш на копелето му бяха поникнали кравешки рога.

Той сви рамене.

— Бебето. Предполагам, че няма да възразите. Хилавото хлапе за дъщерята на Ангхис.

— Защо? — успя само да попита Конал. Но думите му бяха заглушени от гласа на Джед, който рязко отстъпи назад и притисна здраво брат си.

— Ходи се шибай!

— Предполагам, че му се налага — промърморих аз.

— Колко си дипломатичен, Мурлин — обади се Ейли със сладък глас. — Истината е от изненадващо значение за дипломацията.

Двамата с Шона бяха отстъпили едва доловимо назад, за да защитят момчетата. Конал, от друга страна, смушка черньото напред, за да се приближи до Куах. Торк си играеше с меча: подхвърляне-улавяне, подхвърляне-улавяне. Усмихнах се. Куах бе на мястото, когато Торк отряза главата на Ферхар и споменът изпълни очите му със страх.

— Ще е по-мъдро от твоя страна да ни го предадеш — сопна се той. — Така или иначе ще ти го вземем. По този начин ще си получиш изчадието на Ангхис живо и здраво.

Конал бавно се обърна и отново изгледа Джед, който дишаше тежко и учестено. После погледна Куах и посочи момчето през рамо с палец.

— Подкрепям думите на момчето.

Лицето на Куах се вкамени от гняв, но ламирът се усмихна весело.

— Ех, Ку Хорах! Надявах се да постъпиш точно така. — Тънката усмивчица отново се беше появила на устните на Куах. — Нали знаеш колко обичат ламирите бавното задушаване.

Конал затвори очи, извади апатично меча си и го насочи към гърлото на Куах. Видях как мъжът потръпна конвулсивно и върху кожата му се появи капчица кръв. Очите на Конал внезапно се отвориха.

— Докоснеш ли я — каза тихо той, — жив ще те одера.

Аз кимнах, оглеждайки Куах от главата до края на треперещите пръсти на краката му.

— От кожата ти ще стане чудесна юзда.

— Няколко юзди — обади се Ейли, измервайки го с поглед.

Куах се изплю и срита злобно кобилата си, подкарвайки я на обратен ход. Достойнството му понесе удар, когато животното се отърка в ламира и ужасно се подплаши.

Когато възстанови равновесието си, той изръмжа:

— Не бих я докоснал и с рибарски прът. Ще пратя някой друг да й окачи примката на врата. Но да ти кажа, че съм изненадан. Да изоставиш момичето заради някакво си нечистокръвен изтърсак.

Обърнах се толкова рязко към него, че Конал сигурно ме бе забелязал. Но не го показа по никакъв начин.

— Какво? — прошепна той.

— Чу ме. Детето е мелез. Сигурно няма да оживее; знаеш как стоят нещата. Какво се говори, Ку Хорах? За шансовете да имаш живо потомство от простосмъртна? — Куах вече се хилеше до уши; от него бликаха радост, триумф и възхитителна омраза.

— Все едно да се опиташ да пуснеш кръв на камък!

Времето като че ли пълзеше. Не исках да поглеждам към Конал, но нямах друг избор. Кръвта във вените ми бе почерняла и едва се точеше, и ако не го бях използвал за ориентир, можех да изгубя връзката си с реалността до такава степен, че да падна от жребеца. Но кожата на Конал бе придобила пепеляв цвят; скулите му бяха изпъкнали, като че ли всеки момент ще я пробият; дори устните му бяха сухи и бледи.

Беше ред на Куах да затвори очи, наслаждавайки се на момента. Той облиза устните си.

— Преди четири века ти обеща на Кейт, че ще й предадеш Камъка — изсъска той. — Направи го. И можеш да си получиш момичето.

Той стисна юздите на кобилата, завъртя я и обърна незащитения си гръб към нас. Толкова ми се искаше да забия меча си в него; но той, разбира се, знаеше, че не можех да го направя. Никой от нас не би го направил, макар те да се отдалечаваха, изпълнени с презрение от лесната победа. Последен се обърна Скиншанкс, след като ми се усмихна за последен път и ми отдаде чест с два пръста.

Докато гледахме как групичката се отдалечава и се изгубва в пролуката между хълмовете, брат ми нито продума, нито помръдна от мястото си. Дори след това не се раздвижи; съдейки по изражението на лицето му, можеше и да е мъртъв. Единственото, което помръдваше, бе косата му, разрошвана от вятъра.

Накъде в себе си криех надеждата, че ще останем там завинаги. Искаше ми се да се превърнем в камък, всеки един от нас.

Но накрая Конал се размърда. Едната му ръка се сви в юмрук и се отпусна; лицевите му мускули потрепнаха. След това слезе от коня и отиде до Джед. Стиснала меча си в ръка и избягвайки погледите ни, Ейли го последва.

Джед отстъпи назад.

Конал не се усмихна и не каза нищо. Две бързи крачки и детето вече бе в ръцете му.

— Върни ми го! — извика Джед. Беше готов да се нахвърли върху Конал, но аз го улових за ръката и го дръпнах назад.

Джед размаха свободната си ръка и ме цапардоса по ухото, докато се опитваше да ме оскубе. Леката болка ме накара да изръмжа; извих ръката му зад гърба и го принудих да се наведе. Постарах се да го заболи толкова, че да не може да говори. Нямах никакво желание да чувам каквото и да било от неговата уста.

Не ме интересуваше дали ме мрази. Все пак знаех какво ни очаква. Исках да ме мрази.

Детето гледаше удивено надолу, докато Конал го вдигаше във въздуха и се вглеждаше в очите му. Засмя се на новата шега и доволно зарита с крачета. Джед също ритна, насочил крака си към пищяла ми, но аз го избегнах с лекота и извих още повече ръката му, докато той не изпъшка от болка.

Конал пусна внимателно детето на земята. То се хвърли напред, за да го прегърне през краката и Конал разроши русата му косица с пръсти.

— Крие го. — Очите на Конал бяха бледи и безжизнени. — Богове, Сет. Той е на осемнайсет месеца и вече може да го крие.

Изругах много по-грубо, после се засмях и пуснах Джед, който, залитайки, се хвърли напред и сграбчи брат си.

— И така, Конал. Пророчеството на старата вещица не е трябвало да се приема буквално. Дали свещената ти майка го е имала предвид?

— Знаех, че не — отвърна горчиво Конал. — Двамата с теб — да; но ние бяхме хлапета, а тя бе древна и мъдра, нали? Камъни, заклинания, магии, само това я интересуваше. О, никой простосмъртен не би могъл да ни спаси. Всяко противопоставяне беше ерес. — Погледът му бе изпълнен с мъка. — Тя ми се изсмя в лицето, Сет. И отново се захвана с проклетите си камъни.

Не го поглеждах. Не исках да виждам поражението му, унижението му. Шона въздъхна дълбоко и разтърка изцелената си ръка.

— Детето не е простосмъртно. — Той погледна към Джед с вдигнати вежди. — А той?

— Не знам за какво говориш. Остави го на мира!

— Твърде късно — промърморих аз със стегнато сърце. — Късно е за това.

Смехът на Ейли бе ужасен, с топлината на ледена топка.

— Четири века, Ку Хорах! Четиристотин години прекара от другата страна, далеч от мен, а можеше да си останеш тук, защото скъпоценният ти Камък дори не е бил роден!

— Ейли. — Гласът на Конал бе студен като нейния. — Млъкни.

— Не, просто си помисли — продължи тя с напрегната, решителна усмивка. Изглеждаше като човек, който чопли коричката на ужасна рана. — Собственото ти дете можеше да си играе на мечове с него.

Конал дори не я погледна, но очите му изглеждаха страховити, когато се обърна към Джед.

— Откъде се е взел? — Яростта му бе ужасяваща, въпреки че голяма част от нея бе насочена срещу самия него. — Кой е баща му?

— Не знам! — извика Джед. — Съмнявам се, че дори проклетата ми майка е знаела!

— Трябва да е имало някого!

Джед отвори уста и отново я затвори.

Част от него, онази, която бе свързана със самосъхранението, му пречеше да противоречи на Конал. Но аз усетих още нещо в него — надигащ се спомен, наподобяващ нещо ужасно, което се издига от тъмна вода. Той се появи на повърхността на съзнанието му. Нещо, което той знаеше, но отдавна бе забравил.

О, по дяволите.

— Вече сме близо до Килкорън — изтърсих аз. — Там е безопасно, Ку Хорах.

— Така е — каза Торк, очевидно благодарен за разсейването. — Там не могат да се приближат до нас. Запазете думите си за по-късно. — Той изгледа продължително и твърдо Ейли. — А някои неща по-добре никога да не бъдат изричани.

Аз виждах онова, което бе убягнало на Торк — блясъкът на сълзите по бузите й. Но пръстите й леко ги забърсаха и на лицето й отново легна познатата корава маска.

Продължихме да яздим — нямахме друг избор. Яздехме сред брезите и самодивските дървета в сгъстяващия се мрак; конете ни бяха толкова близо един до друг, че почти се докосваха. Километрите се топяха и часовете се сливаха; предполагам, че всички бяхме в шок. Двамата с Конал се намирахме на десетина метра пред останалите, когато спряхме изведнъж.

Ниската колиба на Килкорън едва се различаваше сред самодивските дървета. Шона отвори дъсчената врата и я задържа, докато Торк пое внимателно детето от Джед и го внесе вътре. Знаех, че не мога да се присъединя към тях; все още не. Конал отиде до групичка призрачни дървета, които бяха израснали от близките скали и очакваше от мен да го последвам. Бях сигурен в това. О, какво ли не бих дал, за да мога да му се противопоставя.

Но вече не зависеше от мен. Нищо не зависеше от мен.

 

 

Луната беше бледа и студена, и грееше безмилостно над нас.

Какво съвпадение.

Фигурата на Конал изпъкваше под ярката светлина, а очите му блестяха страховито от мрачното му лице. Приближих се и се изправих срещу него. О, тези ясни, сурови, безмилостни очи, стопляни от искрицата на любовта — топлата, упорита любов, непобедена от вековете.

Той замахна с ръка и ме зашлеви жестоко по бузата.

Главата ми се отметна настрани. Залитнах, но не паднах.

— Кажи ми — рече тихо той.

Поклащайки леко глава, аз отново го погледнах в очите, но не му върнах удара. Двамата се гледахме мълчаливо няколко продължителни секунди. Нямаше смисъл да крия от него. Едно мускулче потрепваше под празните му очи, но той не каза нищо за онова, което видя в съзнанието ми. Нищо. Не беше необходимо.

— А сега — изсъска той, — кажи на Джед.

— Естествено.

Това моят глас ли беше? Не го разпознах: толкова студен и жесток, и непукистки. Гледах брат ми право в лицето, търсейки очите му, докато той не се насили да ме погледне. Отново изруга и прокара ръка по лицето си.

— Сет. — Той неохотно протегна ръката си към мен.

Аз само я погледнах.

Конал отметна глава назад и отправи проклятие към нощното небе. После се обърна и се отдалечи от мен в посока към колибата. Черният кон не изоставаше от него и когато ме подминаваше, ме стрелна с хищническия си поглед.

После и двамата изчезнаха.