Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Набиране
Надежда Владимирова
Източник
Словото

История

  1. — Добавяне (от Словото)

Поклон, Италийо щастлива,

поклон, земя на небесата,

земя на песнята звънлива,

на гения, на красотата;

 

земя на вечните поети,

на Тасо, Данте, на Петрарка;

земя на нежните сонети —

на любовта безумна, жарка.

 

Поклон, Италийо! Далеч е

брегът ти весел, старославен,

душата ми при теб е вече —

корабний бяг е твърде бавен.

 

Хвърча из твойте Апенини

и над Везувий, който пуши,

над твоите дворци, руини,

моря и езера, и суши…

 

Аз, волно чедо на Балкана,

кат бръз орел из небосвода,

на гости ида ти с пияна

душа от въздух и свобода.

 

Аз ида в тебе с много здраве

от наште небосклони сини,

от нашът Емус снежноглави

и чудни розови долини.

 

Българйя те здрависва. Тя е

покрита с майски си одежди,

кат теб блещи, кат теб сияе

с цветя и с песни, и с надежди.

 

Корабе, плувай, занеси ма

там, дето зрей лимонът златни,

там, де поезйя вечна има

под небосклони благодатни!

Край
Читателите на „Италия“ са прочели и: