Иван Вазов
Рим (сонет)

Кат гледам твоите палати вети,

о, вечний Рим, и твоя Ватикан

велик, създание на вековете,

и Колизея — рухнал истукан

 

на силата, де плачат ветровете,

и Тибъра, и твоя разкопан

скелет, и славата, и праховете

на старий мир, на тоз изчезнал блян,

 

аз диря с поглед Цезаря и Брута,

или Корнелйя, римлянка прочута,

или Хорацйя — песник увенчан.

 

Напразно тез велики сенки гона:

весталките ми сиигат от балкона

и жрецът поздравлява ме пиян.