Васил Цонев
Ароматът на България (1)

Кое ме накара да напиша тази книга

Както забелязахте от написаното дотук, поживях доста в чужбина. Много неща видях, много неща чух, с много хора говорих, много гозби ядох, много вино изпих.

И сега, като си седя изморен и мирясал в моята България, хленча от радост, че съм се родил именно тук. Не става въпрос за шовинизъм, а за обич. Любов към истинското българско в България, онова различно, което я отличава от останалите страни, което я прави неповторима, шарена и любима.

И ми се прииска да напиша именно за това неповторимо и чисто българско, което го има у нас, което все се е запазило от грохота на техническата революция, което все още не е поръсено с ДДТ, не е обвито в найлон и няма надпис „сувенир“. А трябва да се напише такава книга, за да запазим това чисто българско, да не го пропилеем и „европеизираме“, защото красотата на природата е именно в нейната шареност, в различието на слона от колибрите, на зелките от орхидеите, на Херострат от Джордано Бруно.

За България се е писало много и още ще се пише. Естествено, в тези малко страници не мога да опиша всичко. Ще се задоволя с онова ъгълче от българското, което мирише на чубрица, на джоджен и мерудия и в което се чува скърцането на канелките на буретата.

Пабло Неруда написа книга със стихове за унгарските гозби. Защо пък аз да не напиша за нашенските?