Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Анекдот
Жанр
Характеристика
Оценка
2,7 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2020 г.)

Издание:

Заглавие: Вицове за пиячи

Издание: първо

Издател: Издателска къща „Фльорир“; Издателска къща „Того“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1994

Националност: българска

Печатница: ДФ „Полиграфически комбинат“, София

Излязла от печат: 25.III.1994 г.

Редактор: Красимир Георгиев

Технически редактор: Николета Цветанова

Консултант: Георги Мл. Величков

Художник: Чавдар Георгиев, Алла Георгиева

Коректор: Веселина Йосифова; Петя Керинска

ISBN: 954-8226-27-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13698

История

  1. — Добавяне

1–100

1.

Един мъж отива на лекар и му показва езика си — черен като катран.

— Какво е станало? — пита лекарят.

— Разлях си водката на асфалта…

2.

— И как успя да се откажеш от пиенето?

— Ами веднъж излязох от кръчмата и видях тъщата си в два екземпляра…

3.

Фиркан до козирката мъж се качва в такси и започва да се съблича.

— Какво правиш бе? — пита шофьорът. — Тук да не ти е хотел?

— А защо не ми каза по-рано? Оставих обувките си пред вратата…

4.

Влакът влиза в гарата и кондукторът обявява:

— Пилзееен!

— За мен две бутилки! — поръчва един от пътниците.

5.

— Вече че пием само в два случая — кълне се Вуте в кръчмата. — Само кога съм у настроение и кога немам настроение.

6.

Журналист пита г-жа Петрова:

— И за какви заслуги ви обявиха за почетен председател на Дружеството на въздаржателите?

— Досега се омъжвах три пъти и отказах и тримата си съпрузи от алкохола…

7.

— Как е синът ви, помага ли ви?

— Нищо подобно! Вчера пак аз му помогнах да си изпие заплатата!

8.

— Все казваш, че непрекъснато си водил борба с пиенето, а и днес си пиян като талпа!

— Какво да направя, когато и днес загубих двубоя…

9.

— Преди пиячката винаги се чудя в коя кръчма да отида — споделя Петров на чашка пред приятели. — А след пиячката пък се чудя в коя кръчма съм бил…

10.

Панчо пита доктора си:

— Вярно ли е, че пиенето помагало да забравиш всичко?

— Вярно е, човек наистина забравя за всичко, с изключение на пиенето.

11.

Клиент влиза в ресторант.

— Какво ще желаете? — пита сервитьорката.

— Една хубава бира и една добра дума.

Келнерката донася бирата и се отдалечава от масата.

— А какво стана с добрата дума?

Келнерката отново се приближава, навежда се и му прошепва:

— Не пийте бирата, прокиснала е!

12.

— Живея изключително скромен живот. В дома си имам само легло, стол и пирон на стената. Когато се върна от кръчмата, хвърлям дрехите си на стола и лягам да спя на леглото.

— А за какво ти е пиронът?

— За нищо. Остана ми в наследство от предишния наемател.

13.

— А смятате ли, че ако престана да пия, ще оздравея?

— Мисля, че вече е късно за това.

— Благодаря ви за тези прекрасни думи, докторе!

14.

— Келнер, преди час ви поръчах бутилка вино!

— Имайте търпение, господине: колкото е по-старо виното, толкова е и по-добро!

15.

— И след двадесет години брак, винаги когато се прибирам вкъщи, жена ми ме прегръща.

— По същия начин постъпва и жена ми. Иначе как ще подуши дали съм пил?

16.

Стар винар съветва приятеля си:

— За да може виното ти да издържи дълго, мазето ти трябва да е просторно, сухо и… добре заключено!

17.

— Ако имах два костюма, щях да отида на кръчма.

— Че защо са ти два костюма?

— Като продам единия, ще събера пари за пиене.

18.

— В нашия любителски хор е просто прекрасно! — разказва Пешо на свой приятел. — Всяка вечер пием вино и играем на карти.

— А кога пеете?

— По обратния път от кръчмата за вкъщи.

19.

На приятелско празненство един от присъстващите казва, че ще поръча десет литра вино на този, който никога не е изневерявал на жена си. Кандидат за наградата така и не се появява.

— Защо не се обади ти? — пита на другия ден Петрова мъжа си.

— Но, скъпа, нали знаеш, че пия само бира!

20.

Шефът на отделението влиза в една от болничните стаи и вижда, че пациентите му пият водка като разпрани:

— Какво става тук?

— Нищо, докторе, празнуваме Международния ден на здравето!

21.

Седи Петров в кръчмата и се оплаква:

— По дяволите, вярно е, че пием през работно време! Но затова пък трябва да изтрезняваме в свободните си часове…

22.

Срещат се две съседки.

— Мъжът ти снощи беше страшно пиян — чух го да ругае като хамалин.

— Как няма да ругае, като тъкмо преди да влезе в двора, се спънал в твоя мъж!

23.

Пощаджията влиза във входа, където попада на подпийналия Джамбазов.

— Да знаете на кой етаж са Джамбазови? — пита пощаджията. — Трябва да им предам това препоръчано писмо.

— Джамбазови ли? На четвъртия етаж са. Само че асансьорът е развален.

— Дявол да го вземе, пак ще трябва да се катеря пеш!

— Че защо? — пита изненадан Джамбазов. — Не можете ли да го изпратите по пощата?

24.

Почтена възрастна жена изпива първата чаша уиски през живота си. След като опитва вкуса на питието, на лицето й се изписва недоумение.

— Странно — прошепва тя, — има вкуса на същото лекарство, което пиеше моят съпруг през целия си живот!

25.

Пълен с пътници автобус минава през малко английско градче. Екскурзоводът старателно обяснява:

— Дами и господа, в момента минаваме покрай най-старата кръчма в страната.

Всички мъже в автобуса питат в един глас:

— Защо?

26.

Питат Петров защо виси непрекъснато в кръчмата:

— Защото е по-здравословно — отговаря той. — Статистиката отдавна е доказала, че хората умират къде-къде по-често в леглата си, отколкото в кръчмите.

27.

— Какво става със съседа?

— Склерозата му така напредна, че започна да дава бакшиши дори на членове на семейството си.

28.

— Приятелю, алкохолът няма да те направи щастлив!

— Жаждата пък съвсем.

29.

Разговарят две приятелки:

— А някои мъже са много икономични — изкарват по две хиляди, пропиват по четири и отгоре на всичко гледат семейства.

30.

Съпругата към мъжа си:

— И какво стана с твоите обещания? Нали тържествено се закле, че вече ще бъдеш друг човек!

— И станах друг, скъпа. Само че и другият също пие.

31.

— Вярно е, че ти дадох само един лев бакшиш — обяснява клиент на сервитьора. — Но не бива да забравяш, че аз идвам тук средно 365 дни в годината.

32.

— Келнер, отдавна не съм слагал нещо топло в устата си. Донеси ми една бира!

33.

— Кое наричаме дом? — пита професорът.

— Дом е онова място, в което се връщаме, когато всички кръчми са вече затворени — отговаря студентът.

34.

Разговор между мъже:

— Новият ресторант е наистина отличен…

— А има ли в него добър оркестър?

— Най-добрият в света. През цялата вечер свиреше толкова силно, че не чух нито дума от това, което непрекъснато ми говореше жена ми.

35.

При бара седят двама, които си приличат като две капки вода. Като ги забелязва, Любо Пъпката облещва очи и си разлива чашата.

— Не се безпокойте — казва единият от двамата, — ние сме близнаци.

— Така ли? И четиримата!

36.

Трима пияници излизат от кръчмата и тръгват по железопътната линия. Лазят и си приказват. Първият вика:

— Братя, много се излагаме с тия икономии. Тия стъпала са така орязани, че трябва да ходиш на четири крака.

— Абе ти пак си добре, използваш стъпала — казва вторият. — А аз вървя по парапет. Така са го орязали, че като се подпра на него, съм направо на земята.

— Не бойте се, братя! Ей го асансьорчето идва, пуши, свети, пуфти. Ще ни вдигне и тримата! — намесва се третият.

37.

По време на коледните празници в един от планинските курорти келнер се обръща към съпругата, чийто мъж е изчезнал неизвестно къде:

— Нямам нищо общо със спасителната служба, но открих мъжа ви по-бързо от тях. Под масата е.

38.

Келнер към клиента:

— Салата от лук не сервираме, но не се безпокойте. Когато дойде време за сметката, ще се разплачете и без лук.

39.

Създадена е машина, която показва мечтите на хората.

Включват към машината англичанина и виждат на монитора къща с градина, солидна кола, елегантен костюм.

При французина екранът показва две любовници, апартамент в центъра на Париж, колекция от картини.

При включването на руснака екранът остава тъмен. Изтъкнат съветолог съветва учените да дадат на руснака чаша водка. Руснакът я изпива, но екранът пак не показва нищо. Съветологът моли за втора, за трета водка… И едва при четвъртата водка на екрана се появява малко зелено петънце. След увеличаването му се оказва, че това е кисела краставичка.

40.

Руснакът Семафоров се връща мъртвопиян. Жена му Валя му вдига скандал. Семафоров се оправдава:

— О, Валя — казва, — бях на празник.

— Така ли? Че какъв празник е днес?

— Как какъв? Денят на железничаря!

— А какъв железничар си ти, пияно говедо такова!

— Да не би да си забравила, че фамилията ни е Семафорови?

41.

Двама мъже излизат от ресторанта и единият пита другия:

— Не мислиш ли, че бакшишът, който даде на гардеробиерката, беше прекалено голям?

— А я виж какво прекрасно ново палто ми даде тя!

42.

Старият пияница Гецо пътувал с влак. Извадил едно шише ракия и отпил малко. Господинът срещу него го погледнал завистливо и отбелязал:

— Цял живот не съм сложил капка алкохол в устата си…

— Може и така де е — казал Гецо, затворил шишето, сложил го в джоба си и добавил: — Не е речено, че тъкмо сега трябва да започнете.

43.

Един просяк се отбива в някакъв чифлик и моли стопанката:

— Госпожо, смилете се над бедния човек, умирам от жажда!

— Седнете под онова дърво там, ей сега ще ви донеса чаша вода!

— Ама моля ви се, аз не съм мръсен. Нали ви казах, че умирам от жажда!

44.

Един пазител на реда в Лондон отвежда в участъка двама пияни шотландци, които са вършили безобразия в местната кръчма. Комисарят го пита:

— А къде е третият?

— Какъв трети? — чуди се полицаят.

— Ами онзи, който им е платил сметката.

45.

Подрастващ тийнейджър пита възрастен алкохолик какво ще каже за пиенето на уиски.

— Виж какво, момчето ми — отговаря опитният мъж. — Една чаша уиски е напълно достатъчна, две са прекалено много, а пък третата не ти стига дори наполовина.

46.

Кръчмарка, известна със скъперничеството си, пробутала на закъснял посетител хем малко, хем разредено уиски.

— Това е двадесетгодишно уиски! — рекла му тя.

Човекът погледнал тъжно чашата, която била пълна едва наполовина, и отговорил:

— Не е ли много малко за възрастта си?

47.

Двама шотландци са арестувани за пиянство и нарушение на обществения ред. Отвеждат ги в съда, където те в един глас твърдят, че са невинни. Съдията се обръща към полицая, който ги е задържал:

— Как разбрахте, че са пияни?

— То беше ясно като бял ден, ваша светлост! Единият шотландец стоеше на ъгъла и хвърляше парите си наляво и надясно, а другият ги събираше от земята и му ги връщаше!

48.

Шотландско семейство излиза от ресторанта.

— Патрик, защо даде бакшиш на келнера?

— Нищо не съм му дал, кълна се!

— Я не лъжи, нали го видях как се смееше!

— Че как няма да се смее, като го погъделичках с пръст по дланта!

49.

Хотелиер посреща двама шотландци.

— Стая с две легла ли ще обичате?

— Не, вън има пейка на чист въздух.

— Нещо за вечеря?

— Не, ние си носим храна.

— Тогава нещо за пиене?

— Няма нужда, нали имате чешма отвън.

— В такъв случай какво ще обичате, господа?

— Ами… Ако някой случайно реши да почерпи всички по едно, имайте добрината да ни повикате, ние ще бъдем отвън на пейката!

50.

— Митко, защо пиеш толкова много?

— Искам да си удавя мъката.

— Е, успяваш ли?

— Абе имам чувството, че колкото повече пия, тя все по-добре се научава да плува.

51.

— Защо не се отбиеш у нас да изпием едно шише вино?

— Защо не.

— Е, щом казваш „не“, значи друг път…

52.

На една изложба в Прага най-голям интерес предизвикали платната на Емил Фила. Един от посетителите помолил автора да обясни съдържанието, което е искал да вложи в някои от картините си.

— На драго сърце — отговорил художникът. — Ето това е натюрморт с бутилка ром. Онова там е бутилка уиски. А пък там съм изобразил празна бутилка.

Любопитният посетител забелязал някакво кръгче в следващата картина и възкликнал:

— Аха — още една бутилка!

— А, не, това не е бутилка, а женски пъп — поправил го художникът.

— Вие и жени ли рисувате?

— Да — за мен жената е като бутилката.

— Но вечер ги бъркаш! — обадил се отзад женски глас.

53.

По време на гладните си години илюстраторът на „Швейк“ — Йозеф Лада, влязъл в кафене „Унион“ в Прага, поръчал си кафе и малък коняк и се заоглеждал с надеждата, че все ще влезе някой познат да му плати сметката. За беда никой не идвал, кафето и конякът отдавна били изпити, а келнерът час по час започнал да го заглежда подозрително. Най-после се появил Ярослав Хашек, художникът му обяснил, че няма пукната пара, и го помолил да спаси положението, защото иначе келнерът ще го изхвърли през вратата.

— Не бой се, няма да позволя да те изхвърлят през вратата! — успокоил го Хашек.

— Ако не беше ти да ми дадеш назаем, спукана ми беше работата — отдъхнал си Лада.

— За заем и дума не може да става — и аз съм без пари, ама нали си ми приятел, ще те изхвърля през прозореца, за да си нямаш разправии с келнера!

54.

Един пиян отива на зигзаг до колата си, с голяма мъка успява да я отключи, сяда пред волана и съвсем омаломощен прави безуспешни опити да я подкара. Един полицай от КАТ, който го е наблюдавал през цялото време, му казва:

— Да не си решил да шофираш в това състояние?

— А ти да не мислиш, че ще ми бъде по-лесно да извървя цял километър пеш чак до вкъщи?

55.

Габровка имала бутилка коняк, от която черпела съседките си. След като гостите си тръгнали, доливала шишето с подсладена вода, а мъжът й задрасквал една от звездичките на етикета:

— Не бива да лъжеш гостите си. Качеството на коняка пада!

56.

— В първия момент ми се прииска да ги убия и двамата, после реших него да го оставя и да убия само нея и себе си, след това ми дойде на ума, че ще е по-добре да убия само него и аз да се самоубия, та да я оставя да се мъчи съвсем сама на тоя свят, и кой знае какво щеше да излезе накрая от цялата тази работа, както бях разгорещен, ако не се бях сетил, че имам още една ледена бира в хладилника!

57.

Един перничанин се качва във влака, слага багажа си на полицата и забива нос в някаква книжка. По едно време съседът му по купе забелязва, че отгоре капе нещо, подлага пръста си и го облизва. Улавя втората капка, лизва и нея и пита:

— Това трънска шльокавица ли е?

— Не. Това е териерче на месец и половина.

58.

— Иска се само търпение и силна воля. Един месец никакво пиене и никакъв секс и ще се оправите — казва лекарят и добавя за успокоение на съпругата: — Ако издържи изпитанието, госпожо, след месец ще бъде отново мъж и половина.

След половин месец съпругът не издържа и си налива една ракия. Жена му веднага го срязва:

— Аха, значи за пиене вече си добре!

59.

Джони влиза в любимия си бар „Наздраве“ и вижда край тезгяха да седи някакъв петдесетсантиметров дребосък с униформа на полковник. Учуден Джони пита бармана що за клиент е това. Барманът се приближава до дребното човече и му казва:

— Полковник Кларънс, бихте ли обяснили на Джони какво ви се е случило веднъж в Африка, когато на излизане от приятелска офицерска почерпка сте срещнали шамана на племето и сте му казали: „Я се разкарай от пътя ми!“…

60.

Шотландското уиски се пие разредено с вода за икономия и затова се нарича шотландско.

61.

Една вечер Гьоре се прибира вкъщи по-пиян от друг път и се опитва да каже на жена си колкото се може по-членоразделно:

— Тотке, не се сърди, ама си уредихме едно малко състезание по надпиване и…

— Тъй ли? И кой се класира на второ място?

62.

В един луксозен ресторант се забавлява весела компания.

— Знаете ли каква е разликата между кокосовия орех и габровеца? — пита някой.

— От кокосовия орех винаги ще получите нещо за пиене, а от габровеца — никога.

Всички се смеят. От съседната маса се надига някакъв непознат и казва:

— Простете, че ви прекъсвам разговора. Аз съм габровец. Искате ли да пийнете нещо?

— О, разбира се — съгласява се без колебание веселата компания.

— Ами тогава идете да си купите кокосов орех.

63.

Двама непознати седят на една маса в кръчмата. Като гледа колко бързо пресушава чашата си съседът му, единият отбелязва:

— Ама че глътка имаш!

— Това не е нищо! Да ме видиш само как пия като ме поканят някъде на гости!

64.

Дядо Мирчо отива на очен лекар със сериозни оплаквания.

— Това е от пиенето — казва му лекарят след прегледа. — Предупреждавам ви, че ако не престанете с алкохола, можете съвсем да изгубите зрението си.

Дядо Мирчо кима тъжно с глава и след кратък размисъл заявява:

— Знаеш ли, докторе, аз съм стар човек и сигурно вече съм видял каквото има за гледане.

 

 

65.

 

Дърво и камък се пукат от студ. Коко среща Ачо и го пита:

— Защо не си си вързал шала като хората? Ще ти измръзнат ушите!

— А, дума да не става! Завчера срещнах Пешо, той ме поканил на уиски у тях, а аз заради тоя загубен шал изобщо не съм разбрал, че ме кани, представяш ли си?

66.

— Започвам да се безпокоя за съпруга си. Имам чувството, че през последните тридесет и осем години пие повече, отколкото трябва.

67.

Съпругът се връща вкъщи цял час преди полунощ, заварва жена си с чужд мъж в леглото и й казва:

— Знам колко ти е женският акъл, ама все пак би трябвало да се сетиш, че с тези пари, дето ми ги даде, не мога да остана в кръчмата чак до сутринта.

68.

Северна Ирландия. Двама пияни протестанти вдигат невероятна врява посред нощ под прозорците на един католически свещеник в Белфаст. Той отваря и ги пита какво искат.

— Искаме да знаем кой папа е въвел индулгенциите!

— Идете си сега вкъщи, а сутринта, като изтрезнеете, елате и ще ви кажа.

— Да, ама като изтрезнеем хич няма да ни е грижа нито за папата, нито за опрощаването на греховете!

69.

Рота бойци е обкръжена от неприятеля в тропиците по време на Втората световна война. Капитанът им се свързва по радиото с щаба и докладва:

— Боеприпасите са на привършване, храната също, а от водката не остана нито капка, направете нещо!

— А как сте с водата? — питат от щаба.

— Сега не е време да мислим за миене — отговаря капитанът.

70.

Гьоре се събужда в болницата махмурлия и в гипс. Отваря очи и вижда верния си приятел Боре, седнал на един стол до леглото му.

— Боре, кажи ми защо съм тук?

— Снощи нали бяхме заедно в кръчмата „При петлите“? Ти се качи на покрива и се хвана на бас, че ще прелетиш над площада.

— А ти защо не ме спря?

— Как да те спра, като заложих сто лева, че ще успееш да го направиш?

71.

С тежък махмурлук лорд Норман се довлича в клуба и простенва на сервитьора:

— Донесете ми един чай и „Таймс“.

— Съжалявам, но нямаме „Таймс“.

— Донесете ми тогава едно уиски със сода и „Таймс“.

— Наистина съжалявам, но днес „Таймс“ изобщо не излезе. Имало е стачка в печатницата.

— Е, добре, в такъв случай ми донесете само „Таймс“.

72.

Един военен свещеник се опитва да вкара в правия път някакъв войник, който прекалява с пиенето:

— Синко, ако не пиеше толкова много, сигурно вече щеше да си сержант.

— Отче, защо ми е да съм сержант, като щом си пийна колкото трябва, започвам да се чувствам като полковник!

73.

Мафиоти седят в една кръчма в Палермо, пийват и си говорят за работа. Дъщерята на кръчмаря, която ги обслужва, ги слуша известно време, после заплюва в лицето главатаря им и излиза навън. Той си зарежда пистолета и също излиза. След малко се връща и сяда на мястото си.

— Навън ли го направи? — пита мафиотът до него.

— Ами къде другаде да се изпикае човек, като в тая загубена кръчма няма клозет?

74.

Войник се връща болен в родината си след няколкогодишна служба в чуждестранния легион. Лекарят го преглежда и установява, че страда от хидропсия, т.е. в организма му има прекалено много вода.

— Как е възможно, като няколко години съм пил само уиски? — възкликва легионерът, но след малко се сеща нещо и добавя: — Трябва да е от леда, дето си го слагах в уискито!

75.

— Не знам вече какво да правя със съпруга си, пие като смок! Сърдя му се, карам му се, заплашвам го, плача, но нищо не помага — оплаква се една жена на своя приятелка.

— Защо не опиташ поне веднъж с добро, може пък да подейства? — предлага приятелката.

Вечерта съпругът се връща както обикновено на доста висок градус. Жена му го посреща с думите:

— Заповядай, миличък, ела да ти дам нещо да хапнеш и после ще си легнеш да се наспиш хубаво.

— Май че точно така ще направя — отговаря съпругът, — иначе направо ужас ме хваща, като си помисля какво ме чака, ако се прибера сега вкъщи при моята вещица!

76.

— Какво препоръча докторът, за да престане мъжът ти да пие?

— Ами даде ми някакви прахове, за да му ги сипвам в кафето.

— Е, действат ли?

— Знам ли, откакто започнах да му ги сипвам, той просто престана да пие кафе.

77.

Петров имал проблеми със стомаха си и лекарят го посъветвал да пие всеки ден горещ чай с хубав ром. Пациентът обаче предположил, че жена му няма да му позволи такова лечение.

— Ами тогава й кажете, че ви трябва гореща вода, за да се избръснете.

След една седмица лекарят наминал да провери как е състоянието на болния.

— О, доста по-добре е вече — заявила му госпожа Петрова, — стомахът почти не го боли, но започвам да се тревожа за психическото му здраве: цяла седмица вече се бръсне по пет пъти на ден.

78.

Журналист интервюирал Алберто Сорди и много се учудил, като разбрал, че актьорът изпивал по два литра вино и четири чаши уиски дневно.

— Та аз не бих могъл да изпия дори три чаши вода!

— Е, това и аз не го мога — усмихнал се Алберто Сорди.

79.

— Обвиняеми Пецев, полицаят, който ви доведе, и двамата свидетели единодушно твърдят, че в пияно състояние сте се катерили по един стълб за уличното осветление. Какво ще кажете по въпроса?

— Не е вярно, господин съдия! Изобщо не бях пиян, а на стълба се опитвах да се кача, защото ме гонеше някакъв крокодил!

80.

В два часа през нощта полицай пита един човек, който едва се държи на краката си:

— Какво правите тук по това време?

— Боря се с алкохола!

— Какво?

— Ами той се опитва да ме събори на земята, само че аз не му се давам.

81.

Наско Тарабата паднал от балкона си на третия етаж. Веднага дотичал полицай и като видял, че пострадалият е жив, викнал на минувачите:

— Няма ли кой да му донесе една чаша вода?

— Чудя се от кой етаж трябва да падне човек, за да му донесат чаша коняк! — отворил очи Наско.

82.

Дървари пращат най-младия от тях до съседното село, за да донесе нещо за ядене и пиене. Като се връща, го питат:

— Е, какво носиш?

— Пет шишета вино и два хляба.

— Ама че си магаре! Какво ще правим сега с толкова много хляб?

83.

Телефонът звъни по малките часове.

— Ало, 37-65-77 ли е?

— Пияница смотан, не можа ли да уцелиш барем една цифра!

84.

— Като ме налегне мъката, отварям шише ракия и след един час и помен няма от нея!

— От мъката ли?

— Не, от ракията.

85.

— Можеш ли да си представиш, от двадесет и пет години вече не пия и не пуша!

— Тогава май трябва да ти честитя сребърната сватба…

86.

— Жена ми ми даде ултиматум — или да оставя пиенето, или ме напуска.

— Много съжалявам наистина.

— И аз съжалявам, тя иначе беше добра жена.

87.

Един кон спрял при крайпътно ханче и викнал на собственика:

— Ей, донеси ми едно уиски, но с повече сламки, че съм гладен!

— Пий още едно! — предложил му барманът след малко.

— А, повече не смея, с каруца съм!

88.

По време на Лукановото правителство един пиян се прибирал, но силите му не стигнали и заспал пред вратата на кварталния магазин. Минал някакъв човек, рекъл си: „Тоя щом спи тук, значи сигурно ще пуснат някаква стока сутринта!“, и застанал до пияния. Минали още хора и те се наредили на опашката от същите съображения. На сутринта пияният се събудил и видял тълпата зад себе си. „Брей, какво ли ще пуснат — помислил си той — и какъв съм късметлия, че съм най-отпред на опашката.“

89.

Двама пияни спорят на масата:

— Признай, че в мен все пак има нещо качествено!

— Да, половинка „Джони Уокър“!

90.

Пред луксозен ресторант портиерът спира човек, който иска да влезе:

— Господине, при нас не пускаме без вратовръзка!

— Как така? Ето, виждам вътре един човек, който не само е без връзка, но и без сако.

— Да, но той не влиза сега, а вече ги е пропил!

91.

В ресторанта келнер казва на клиент:

— Препоръчвам ви охлюви за мезе към виното. Това е специалитет на нашето заведение!

— Знам, знам. Миналия път един такъв ме обслужваше.

92.

Мъж се прибира много пиян с колата си. Жена му започва да му се кара:

— Как може да се прибираш с колата в това състояние?

— А ти да не искаш да мириша на хората в трамвая?

93.

Двама приятели се срещат в чужд град след голям запой.

— Къде отиваш?

— Да си търся хотел.

— Че нали онзи ден се настани?

— Да, но не мога да си спомня къде.

94.

Съпругата на един пияница обучила кучето си да й казва колко е пил мъжът й.

— Пи ли мъж ми бира?

— Бау! — отвръща кучето.

— Колко бири пи?

— Бау! Бау! Бау!

— А, от три бири не може така да се нацепи. А водка пи ли?

— А-у-у-у-у-у-у-у-у-у!

95.

В кръчмата един говори пред приятели:

— Събуждам се значи снощи, обръщам се на другата страна и гледам: жена ми я няма.

— Брей, мръсницата!

— И като се оглеждам по-хубаво, виждам, че съм заспал под масата.

96.

Една жена нахълтва към полунощ в бара и започва да вика на мъжа си:

— Абе нали обеща, че ще се прибереш около осем!

— Та аз още пия шестото!

97.

— Защо си толкова умърлушен? Да не ти се е случило нещо лошо?

— Да, ужасно нещо! Снощи Мунчо толкова се напи, че продаде Централната гара.

— Какво ти пука бе?

— Лошото е, че аз я купих!

98.

След голямо пиене компанията вика келнера, за да направи сметката.

— Но това е невъзможно! Четирима души да изпият толкова много!

— Имате право — съгласява се келнерът, — но не забравяйте за тримата, които са под масата!

99.

Срещат се двама стари приятели:

— Оставих пиенето! — казва първият.

— Къде? — пита го загрижено вторият.

100.

Горещо лято в Дивия Запад. В бара изнемогват от жегата няколко стари каубои. Изведнъж влиза един кон, отива до тезгяха и казва:

— Едно уиски!

След като втрещеният барман сервира чашата, конят я изпива, плаща и излиза. След около минута мълчание барманът успява да промълви:

— Господи, тридесет години живея тук и за пръв път виждам такова чудо!

А от масите се съгласяват в хор:

— Да бе, в такава жега — уиски!