Братя Грим
Вълкът и елховата шишарка

В катедралата в Аахен върху едното крило на желязната църковна порта показват процеп и изображение на вълк, а до него елхова шишарка, и двете излети от метал. Сказанието по този повод гласи: Преди години, когато започвали да строят тази църква, посред работата трябвало да спрат поради недостиг на пари. След като недовършените части стояли известно време така, при градоначалника дошъл дяволът и предложил да даде недостигащите пари при условие, че първата душа, която пристъпи по време на освещаването на църквата през вратите, ще му бъде дадена. Градският съвет дълго се колебаел, ала най-сетне се съгласил и се зарекъл да пази в тайна съдържанието на това условие. Божият дом бил изграден с парите от преизподнята, но междувременно и тайната се разчула. Никой не искал да влезе пръв в църквата и най-сетне измислили една хитрост. Уловили вълк в гората, донесли го пред главната порта и в празничния ден, когато забили камбаните, го пуснали да побегне навътре. Подобно на ураганен вятър дяволът се втурнал и уловил онова, което му принадлежало според договора. Когато обаче забелязал, че е измамен и че са му предоставили само една вълча душа, той се ядосал и хлопнал желязната порта толкова силно, щото едното крило се пукнало и процепът се е запазил до днес. В памет на това събитие били излети вълкът и душата му, която трябва да прилича на елхова шишарка. Французите завлекли в Париж двете старини, но през 1815 година те били върнати и отново положени на постаменти от двете страни на вратите. Вълкът обаче е загубил две от лапите си. Други пак разказват за някаква грешна жена, която била пожертвана пред дявола за благото на целия град, а шишарката тълкуват като артишок, който трябва да обозначава бедната душа на въпросната жена.