Лорън Кейт
Екстаз (23)

Епилог
Звездите в техните очи

— Обожавам тази част! — изписка Ариана.

Трима ангели и двама Нефилими седяха на издадения напред ръб на нисък сив облак над спално помещение с формата на буква и в централен Кънектикът.

Роланд й се ухили:

— Не ми казвай, че си виждала този момент преди!

Нашарените му с жилки златисти криле бяха протегнати и поставени хоризонтално, така че Майлс и Шелби да могат да седнат на тях и да останат във въздуха, като върху одеяло за пикник по време на пътуване из небето.

Нефилимите не бяха виждали ангелите от повече от дванайсет години. Макар че Роланд, Ариана и Анабел не носеха физически следи от това минаване на времето, Нефилимите бяха остарели. Носеха еднакви венчални халки, а отстрани край очите им се виждаха гънките от „бръчици на смеха“, образувани от дългогодишния щастлив брак. Под много избелялата му синя бейзболна шапка косата на Майлс беше леко посивяла около слепоочията. Ръката му почиваше върху корема на Шелби, който изпъкваше — бебето трябваше да се роди следващия месец. Тя разтри главата си, сякаш бе избягнала на косъм мозъчното сътресение:

— Но Лус не яде пеперони. Тя е вегетарианка!

— Това ли схвана от тази сцена? — Анабел завъртя очи. — Сега Лус е различна. Тя е същото момиче с различни детайли. Не вижда Вестители и не е посещавала всеки психиатър на източното крайбрежие. Много по–"нормална" е, което я отегчава до сълзи, но — Анабел се ухили — мисля, че в дългосрочен план, ще бъде наистина щастлива.

— Тези пуканки не ви ли се струват прегорени? — попита Майлс, дъвчейки шумно.

— Не яж това — каза Роланд, като дръпна пуканките от ръката на Майлс. — Ариана го измъкна от боклука, след като Лус подпали кухнята на общежитието.

Майлс започна да плюе като обезумял, надвесвайки се над ръба на крилете на Роланд.

— Това беше начинът ми да се свържа с Лус. — Ариана сви рамене. — Но ето, ако трябва, хапни няколко карамела с какаова глазура.

— Странно ли е, че гледаме двамата като на кино? — попита Шелби. — Би трябвало да си ги представяме като роман, или поема, или песен. Понякога се чувствам потисната от мисълта колко омаловажаващи са филмовите средства.

— Хей, Нефилимче, не се налагаше Роланд да лети с теб дотук. Така че не ми се прави на много умна, просто гледай. Вижте. — Ариана плесна с ръце. — Определено се е вторачил в косата й. Бас държа, че довечера ще се прибере у дома и ще я скицира. Колко яко!

— Ариана, твърде добре си се научила да се правиш на тийнейджърка — каза Роланд. — Колко дълго ще гледаме? Искам да кажа, не мислиш ли, че са си заслужили малко лично пространство?

— Прав е — каза Ариана. — Имаме си други небесни занимания. Например… — Дяволитата й усмивка се стопи, когато явно не успя да се сети за нищо.

— Е, хора, виждате ли се все още? — обърна се Майлс към Ариана, Анабел и Роланд. — Откакто Роланд, сещате се…

— Разбира се, че го виждаме. — Анабел се усмихна на Роланд. — Защото още работим по него. Дори след всичките тези години. Тронът измисли прошката, знаете ли.

Роланд поклати глава:

— Не мисля, че скоро ще бъда удостоен с Небесната прошка. Всичко е толкова бяло там горе.

— Никога не се знае — пропя Ариана. — Понякога ни се полага да бъдем много толерантни. Отбий се за едно „здрасти“. Спомни си: именно благодарение на Трона Даниел и Лус се събират точно в този момент.

Роланд стана сериозен, поглеждайки покрай сцената под тях, в тъмните и далечни облаци:

— Балансът между Рая и Ада беше съвършен, когато проверих за последно. Не ви трябвам аз, за да наклоня везните.

— Винаги съществува поне надеждата всички да се съберем отново — каза Анабел. — Лус и Даниел са пример за това — никое наказание не е вечно. Може би дори това на Луцифер.

— Някой да има вести от Кам? — попита Шелби. За няколко мига в облаците беше тихо. После Шелби прочисти гърло и се обърна към Майлс: — Е, като говорим за неща, които не са вечни — смяната на нашата детегледачка почти свърши. Поиска ни допълнително заплащане миналата седмица, когато мачът на „Доджърс“ имаше продължения.

— Искате ли да ви подскажа кога Лус и Даниел ще излязат на първата си среща? — попита Анабел.

Майлс посочи надолу към земята:

— Не се ли предполага да ги оставим на спокойствие?

— Ще бъдем там — каза Шелби. — Не го слушай. — На Майлс каза: — Не говори.

Роланд обгърна по един Нефилим под всяка ръка и се приготви да полети.

После ангелите, демонът и Нефилимите литнаха към далечни краища на небето, оставяйки за миг ярка проблясваща светлина зад себе си, докато долу Лус и Даниел се влюбваха за първи — и последен — път.