Серия
Прокълнатите крале (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Les Poisons de la couronne, (Пълни авторски права)
Превод от френски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 22 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
Mat (2007)

Издание:

МОРИС ДРЮОН

ОТРОВИТЕ НА КОРОНАТА

Прокълнатите крале. Книга трета

Първо издание

Преводач НИКОЛА ГЕОРГИЕВ, 1982 г.

Редактор МАНОН ДРАГОСТИНОВА

Излязла от печат на 30.III.1982 г.

Издателство на Отечествения фронт, 1982 г.


Историята е наука, която почива на предположения.

Даниел Роп

ПРОЛОГ

Филип Хубави оставил Франция като най-могъща държава на Запада. Без да се впуска в завоевателни войни, а чрез преговори, бракове и сделки той успял значително да разшири територията й, като в същото време полагал непрестанни усилия да централизира и укрепи държавната власт. Но в много случаи революционните за онази епоха административни, финансови, военни и политически институции, които той искал да внедри в кралството си, нямали достатъчно дълбоки корени в нравите и в историята, за да могат да просъществуват без личната намеса на силен владетел.

Шест месеца след смъртта на Железния крал повечето негови реформи изглеждали вече обречени на умиране, а усилията му на забрава.

Неговият син и наследник на престола Луи Х Вироглавия, свадлив, посредствен, бездарен и още от първия ден на царуването си недорасъл за своята задача, с лека ръка прехвърлил грижите за държавното управление на своя чичо Шарл дьо Валоа, добър пълководец, но лош управител, чиито необуздани амбиции, дълго време насочени напразно към спечелването на някакъв трон, най-после намерили поле за действие.

Министрите от третото съсловие, които съставлявали истинската сила на предишния монарх, били хвърлени в затвора, а трупът на най-забележителния измежду тях, Ангеран дьо Марини, някогашен съуправител на кралството, гниел на бесилото в Монфокон.

Реакцията тържествувала; със своите заговорнически съюзи бароните сеели раздори в провинцията и държали в шах кралската власт. Големите феодали начело с Шарл дьо Валоа сечели собствени монети и ги пускали в обръщение за личното си обогатяване. Органите на властта, оставени без надзор, грабели за своя сметка, а държавната хазна била празна.

Една катастрофална реколта, последвана от незапомнено люта зима, предизвикала глад. Растяла смъртността.

В това време главната грижа на Луи Вироглавия била им осигури семейното си щастие и да заличи, ако може, последиците от скандала в кулата Нел.

Тъй като папският престол бил незает, а конклавът на кардиналите се оказал неспособен да избере нов папа, който единствен можел да обяви брака на младия френски крал за недействителен, Луи Х наредил да удушат съпругата му Маргьорит Бургундска в затвора Шато Гайар, за да може да се ожени отново.

Така той получил свобода да се венчае за красивата принцеса на Анжу и Сицилия, избрана му от Шарл дьо Валоа, с която се надявал да сподели едно дълго й щастливо царуване.