Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ставрос Топузоглу — Джо Арнес (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
America, America, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2020 г.)

Издание:

Автор: Елия Казан

Заглавие: Америка, Америка

Преводач: Галин Йорданов

Година на превод: 1999

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Силви — Арт“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1999

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска

Печатница: „Актив-комерс“

Редактор: Силви Гърчева; Илияна Велева

Художник: Cover Illustration S

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11158

История

  1. — Добавяне

VII. Америка, Америка

Там, в Анадола, семейство Топузоглу се бе събрало около Исак. Всичките извикаха като един, подобно на момчето, стъпило за първи път на американска земя. Извикаха от радост, после предпазливостта — техен вечен спътник — отново ги завладя.

— Шшшт! Шшшт! — рече Исак и се огледа, да не би някой да ги чуе. — А тук… ето… има петдесет долара.

— Колко прави това? — запита Васо шепнешком. — Петдесе долара…?

— В турски пари това е… някъде към… — Той се отказа да пресмята. — Че как ли е успял да спечели толкоз много, толкоз бързо? — После, сякаш отговорът сам му дойде: — Америка, Америка!

— Я чети пак — рече Васо. — Последното…

— „В някои отношения тук не е по-различно…“ — започна Исак.

— Шшш, не толкова силно! — прекъсна го жена му.

Той пак се огледа.

— Ама няма никой.

— Абе знае ли човек! — рече Васо. — Карай нататък.

Исак започна да чете отново, вече с предпазлив тон:

— „… Не е по-различно…“ — Остави писмото и рече: — Колко бързо е забравил какво е тук! — Сетне пак зачете: — „Обаче едно нещо е сигурно. Човек получава нова възможност тук! За всеки, който успее да се добере, има нов шанс да започне всичко отначало. Ето защо — стягайте се. Всички ще дойдете тук. Работя сега по този въпрос. Ще ви докарам един по един.“

* * *

Осем момчета лъскаха обувки във ваксаджийския салон на господин Агностис в Ню Йорк, докато клиентите чакаха реда си. Станал вече експерт в работата, Ставрос изплющя с парцала — сигнал за следващия да стъпва. Момчето носеше сламената си шапка. Когато свърши лъскането и клиентът свали крак, то се представи тихо и с поклон, така че човекът нямаше как да не му даде бакшиш.

— Ето, Джо — рече мъжът.

Ставрос грабна десетцентовата монета, подхвърли я във въздуха, при падането й я посрещна с опакото на ръката, пак я подхвърли, но този път вече я хвана, стисна я здраво и я пусна в джоба си. После подхвана с напевен глас:

— Следващият! Хайде, моля, хайде! Хората чакат!

* * *

Цялото семейство се бе облегнало на стената на къщата им в Анадола и гледаха всичките в една посока — към пътя.

Изведнъж се зададе в галоп ескадрон от турска кавалерия, като вдигаше облаци прах. За известно време нищо не се чуваше, освен тропота на конските копита.

Цялото семейство бяха там — Исак, Васо, четиримата им сина, трите им дъщери, че даже лелите и стария им чичо. Всички изпратиха с погледи отминаващите конници. А после по лицата им се изписаха тънки, загадъчни усмивки. Имаха си те своя тайна и споделяха надежда, каквато никой друг на този свят не можеше да има. И сякаш чуваха в съзнанието си гласа на момчето, а думите му идеха все по-близо и по-близо: „Хайде, хайде, моля! Хората чакат!… Хората чакат!“.

Хората чакаха.

А там, в далечината се издигаше връх Ергюс — огромен и покрит с вечен сняг.