Джим Бъчър
Фурията на курсора (24)

Глава 23

На следващата сутрин Исана се събуди, когато лейди Верадис отвори вратата. Бледността на младата лечителка и кръговете под очите й бяха станали още по-големи от предния ден. Носеше обикновена рокля в цветовете на дома на баща си.

Младата жена се усмихна на Исана и каза:

— Добро утро, холтър.

— Лейди — отговори Исана с кимване. После огледа стаята: — А къде е Фейд?

Лейди Верадис влезе в стаята с поднос в ръце, покрит със салфетка.

— Него го лекуват и хранят. Ще го върнат веднага след като сте готова.

— Как е той?

— Температура. Дезориентация. Слабост. Типичните симптоми — тя кимна към храната. — Яжте и се съвземете. Скоро ще се върна.

Исана се опита да изтръгне безпокойството от главата си, поне за известно време, докато се измие и изяде няколкото наденички, пресния хляб и сиренето, донесени от Верадис. Щом храната докосна езика й, тя осъзна, че е гладна, и започна да се храни с повече енергия.

Храната беше необходима, за да поддържа силата й по време на изцелението. Трябваше да яде колкото се може повече.

Няколко минути по-късно на вратата се почука и Верадис попита:

— Холтър? Може ли да влезем?

— Разбира се.

Верадис влезе в стаята. След нея трима стражи внесоха лечебна вана, пълна с вода. Ваната не беше толкова голяма, колкото вчерашната, и бе белязана с петна от ръжда и нащърбвания, което показваше, че тази вана е ветеран в своята работа.

Най-вероятно е стояла забравена от всички някъде в някой килер, докато внезапното нападение над града не беше принудило лечителите да използват всички вани, които можеха да се намерят. Стражите я сложиха на пода, след което един от тях постави нисък стол до нея.

Миг по-късно в стаята се появи Джиралди, той помагаше на Фейд да върви, като му предоставяше рамото си, въпреки собственото си накуцване и бастун. Фейд беше облечен само в дълъг бял халат, лицето му изгаряше от треска, очите му бяха стъклени, а ранената ръка беше набъбнала в гротескно подобие на самата себе си.

Джиралди с мрачно изражение на лицето помогна на ранения мъж да стигне до ваната и да свали халата си. Тънкото, жилаво тяло на Фейд демонстрира десетки стари белези, които Исана досега не беше виждала. Гърбът му беше изпъстрен със следи от побоища, напомнящи факта, че е бил стока на пазара на роби — белези с дебелината на малкия пръст на Исана изпъкваха върху кожата му.

Фейд безсилно седна във ваната, а когато отпусна глава обратно върху дървената облегалка, той сякаш моментално заспа.

— Готова ли сте? — попита тихо Верадис.

Исана се изправи и кимна, без да каже и дума.

Верадис посочи стола.

— Тогава седнете и хванете ръката му.

Исана се подчини. На ниския стол главата й беше наравно с главата на Фейд, тя се вгледа в наранените му черти, после посегна към здравата му ръка и я стисна в ръцете си.

— Това не е най-сложното призоваване — каза Верадис. — Инфекцията има естествена тенденция да се натрупва на мястото на нараняването. Тялото не може да се справи с такава концентрация. Трябва да разпространите инфекцията по цялото тяло в малки дози, тогава той ще има някакъв шанс да я преодолее.

Исана се намръщи и си пое дълбоко въздух.

— Но тогава инфекцията ще се разпространи по цялото тяло. Веднага щом спра, тя може да пусне корени навсякъде. Едно огнище вече е достатъчно лошо. С две няма да успея да се справя.

Верадис кимна.

— И дори когато инфекцията е размита из цялото тяло, може да му отнеме дни да се справи с нея.

Исана отново стисна устни. Дни. Най-дългият лечителски опит в нейната практика беше ограничен до няколко часа.

— Това не е най-добрият начин да му се помогне — тихо каза Верадис. — Но колкото и да не ни се иска, е единственият. След като започнете, няма да можете да спрете, докато той не се справи с болестта. В противен случай гаровото масло веднага ще порази тялото му. И той ще умре в рамките на час.

Тя извади меко еластично въже от джоба си и го подаде на Исана.

— Сигурна ли сте, че искате да опитате?

Исана погледна покритото с белези лице на Фейд.

— Не мога да го вържа с една ръка, лейди.

Младата лечителка кимна, застана на колене и много внимателно завърза ръцете на Исана и Фейд.

— Изключително много ще зависи от него, холтър — промърмори тя, без да престава да работи. — От желанието му да живее.

— Той ще живее — тихо каза Исана.

— Ако наистина реши така, има надежда — каза Верадис. — Но ако не, или ако инфекцията стане твърде обширна, ще трябва да спрете.

— Никога.

Верадис продължи, сякаш Исана не беше казала нищо.

— В зависимост от развитието на инфекцията той може да изпадне в делириум. Да стане опасен. Бъдете готова да го удържате. Ако окончателно изпадне в безсъзнание или кръвта му започне да изтича — шансът му за оцеляване ще бъде нищожен. Така ще разберете, че е време да отстъпите.

Исана затвори очи и нежно поклати глава.

— Няма да го оставя.

— Тогава ще умрете с него — равно произнесе Верадис.

— Трябваше — горчиво си помисли Исана. — Трябваше да умра още преди двадесет години.

— Настоятелно ви призовавам да не отдавате живота си напразно — прошепна Верадис. — Моля ви. Опитни лечители винаги не достигат, вашият талант може да се окаже безценен за отбраната на града.

Исана вдигна очи и срещна погледа на младата жена.

— Вие трябва да водите своята битка — тихо каза тя. — Както и аз — моята.

За миг умореният поглед на Верадис се устреми някъде в нищото, след което тя кимна.

— Какво пък. Ще ви наглеждам, когато имам възможност. В коридора има охрана. Казах им да ви снабдяват с всичко необходимо, храна или каквато и да е помощ.

— Благодаря ви, лейди Вера…

Думите на Исана внезапно бяха удавени от колосален по сила звук, толкова мощен, че камъните на цитаделата се разтресоха, а стъклата се напукаха. Последва още един взрив.

После се разнесе много по-тихото биене на барабани, поредица от призиви на военни рогове и звук, подобен на звука на вятър, прелитащ през гора.

Лейди Верадис рязко си пое дъх и каза:

— Започна се.

Джиралди се хвърли към прозореца и погледна навън.

— Легионите на Калар идват насам. Събират се до южната порта.

— Какъв беше този звук? — попита Исана.

— Рицари на огъня. Сигурно първо са се опитали да взривят портата — той надникна за момент, след което каза: — Легионите на Церес вече са по стените. Портите би трябвало да са издържали.

— Трябва да вървя — каза Верадис. — Нужна съм там.

— Разбира се — каза Исана. — Благодаря ви.

Верадис я дари с мимолетна усмивка и каза:

— Успех — след което безшумно си тръгна.

— На всички нас — измърмори Джиралди, гледайки през прозореца. Още няколко експлозии разтърсиха утринния въздух. Исана вече можеше да види проблясъци на пожари, отразяващи се от стъклото.

— Какво става? — попита тя.

— Калар си води призователи на огън. Изглежда, че те взривяват стените.

— Не са ли достатъчно дебели, за да е невъзможно да бъдат пробити? — попита Исана.

Джиралди промърмори нещо утвърдително.

— Но те при всички случаи ще създадат неравности, по които с помощта на стълби и въжета да могат да се изкачат войниците. А ако имат късмет, ще се появят и няколко пукнатини. Тогава ще използват водни фурии, за да увеличат пукнатините и да съборят стената.

Внезапно ослепителна светлина плисна през прозорците, имаше студен, син оттенък, а не оранжевозлатистия цвят на зората.

Джиралди изсумтя.

— Отлично.

— Центурион?

Той я погледна през рамо.

— Церес позволи на огнените призователи да влязат в града, защото не можеше да определи с точност къде са повечето от тях. После премести своите призователи на дърво на стените и включи всички светлини и лампи в града, така че да виждат целта.

— И това сработи ли?

— Оттук не се вижда — каза Джиралди. — Но легионерите по стените ги поздравяват.

— Значи са убили огнените призователи на Калар.

— Със сигурност не са стигнали до всички.

— Откъде сте толкова сигурен.

Джиралди сви рамене.

— Никога не стигаш до всички. Но изглежда са дали на силите на Калар повод за размисъл.

Исана се намръщи.

— И какво ще стане сега?

Джиралди се замисли за момент.

— Зависи от това доколко силно искат да пробият. Церес и хората му са на собствена земя и познават местните фурии. Това им дава предимство пред рицарите на Калар. Те се опитаха да проведат мълниеносна атака и се провалиха. Докато Церес има рицари и ги използва умело, силите на Калар ще понасят загуби, ако се опитат да им се противопоставят.

— Значи ако искат да превземат града, ще трябва да убият всичките му рицари, така ли? — каза Исана.

— Поне по-голямата част. Също така би трябвало да знаят, че времето не работи за тях. Трябва да превземат града, преди да пристигнат подкрепления. И единственият начин да го направят бързо е да го направят с цената на много кръв — старият войник поклати глава. — Ще бъде ужасно. Като при Втора Калдеронска.

Паметта на Исана й показа изображения на битка. Труповете бяха изгаряни на клади, които достигаха четиридесет фута височина.

Почти година почистваха кръвта и мръсотията от камъните на Харисън. Тя все още чуваше писъците, стенанията и плача на ранените и умиращите. Беше като нощен кошмар.

Само че този път не ставаше дума за няколкостотин намиращи се в опасност цивилни, а за хиляди, десетки хиляди.

Исана потрепери.

Най-накрая Джиралди се откъсна от прозореца и поклати глава.

— Ще имате ли нужда от мен?

Исана си пое дълбоко въздух и поклати глава:

— Не сега.

— Тогава ще ви оставя — каза Джиралди. — Ще бъда наблизо.

Исана кимна и стисна устни.

Джиралди спря до вратата.

— Холтър. Мислите, че няма да успеете ли?

— Аз… — преглътна Исана. — Аз никога… Не мисля, че ще мога.

— Грешите — изръмжа Джиралди. — Познаваме се от много години. Факт е, че при вас не може да не се получи.

Той й кимна и излезе, затваряйки вратата след себе си.

Исана сведе глава от думите на Джиралди. После се обърна към своя пациент.

Често й се налагаше да лекува инфектирани рани. И като лечител в холта, и по време на службата й в легионите.

Стандартната практика беше да се увеличи притока на кръв към засегнатите участъци, след което прецизно да се концентрира върху засегнатите тъкани, като унищожава инфекцията парченце по парченце.

И щом Рил отслаби инфекцията, организмът на пациента ще може сам да се справи с болестта.

Тя се справяше с нараняванията по време на тренировки, където младите легионери не придават значение на необходимостта внимателно да обработват малки порязвания. Също така се беше сблъсквала с подобни проблеми сред заселниците и техните деца и дори при добитъка.

Инфекциите бяха нелека задача, изискваха прецизна точност, съвършен контрол на действията на фурията и сили, за да се бори с нахлуващата треска. На нея рядко й отнемаше повече от половин час, за да се справи с подобна рана.

Исана изпрати Рил във ваната, така че фурията да обгради Фейд със силата си. Чувствата на Исана, засилени от фурията на водата, обикновено усещаха наличието на инфекция като малка, зловеща топлина. Въздействието беше неприятно, но поносимо, сравнимо с изгарянията в случай на дълго излагане на слънце.

Но раната на Фейд беше друга. Щом фурията й я докосна, Исана я почувства като изгарящ пламък, по-горещ от печка, и тя рефлективно се отдръпна назад.

Фаде изстена в съня си и потъна на дъното. Той беше в хватката на трескавото забвение. Тя почувства объркването в ума му, възприемаше го като поредица от проблясъци на една или друга емоция, но нито една от тях не се задържа достатъчно дълго, за да я разпознае. Исана стисна челюсти.

След това отново се концентрира върху Рил, изпрати чувствата си обратно във ваната и посегна към ранената ръка на Фейд.

Когато докосна раната, тя почувства как всеки мускул на тялото му внезапно се втвърди и запулсира, а злобният огън на инфекцията от гарово масло си проправи път към съзнанието й. Тя се обгради от болката, като превключи всичките си мисли и чувства към борбата със засегнатия участък.

Веднага видя защо Верадис намира това лечение за трудно и опасно. Инфекциите живееха свой собствен живот и Исана се сблъска с няколко различни разновидности, опитващи да се разпространят из тялото на жертвата, така както хора от холт, навлизайки в нови диви места, се опитват да ги завладеят.

Макар че гаровата треска определено не беше холт със заселници. По-скоро беше легион, орда, цивилизация от малки разрушителни създания. Ето защо я имаше тази неприятна треска, при това много по-интензивна и болезнена.

Треската унищожаваше ръката на Фейд, разяждаше вените и артериите й, проправяйки си път през сухожилията и мускулите към костите.

Ако Исана се опиташе да действа както обикновено, като директно унищожи огнището на инфекцията, това щеше да разкъса ръката на Фейд, инфекцията щеше да се разпространи по цялото тяло, поддържайки същата концентрация и болезненост, и той вероятно щеше да изпита шок и да умре. Така че тя не можеше просто да вземе и да унищожи огнището.

Напротив, ще трябва да обсади крепостта, която инфекцията беше създала за себе си при раната. Отнемайки от нея инч след инч, тя ще трябва постепенно да откъсва парченца от концентрираната инфекция, като ги прокарва през кръвта в достатъчно малки дози, за да може тялото на Фейд да се справи с тях.

Веднага след като започне да прави това, ще трябва едновременно да упражнява натиск и върху основната част от инфекцията, за да предотврати откъсването на по-големи парчета, които можеха да се появят в резултат на нейните действия.

Но огнището на инфекцията беше огромно. За да приключи работата си ще й отнеме няколко дни, като през цялото това време болестта ще продължи да расте и ще се опитва да се разпространи. Ако работи прекалено бързо, освобождавайки твърде големи дози инфекция, тялото на Фейд няма да може да се справи с тях и инфекцията ще се разпространи с фатални последици.

Ако работи бавно, унищожавайки малки парченца, треската ще се разпространява по-бързо, отколкото тя ще я унищожава. И през цялото това време тя ще бъде принудена да търпи болка и да се опитва да поддържа концентрация върху задачата си.

Изглеждаше почти невъзможно. Но ако си позволи да повярва в това, тогава няма да може да му помогне.

Джиралди беше прав. Исана би предпочела да загуби собствения си живот, отколкото да стои настрана и да гледа как приятелят й умира.

Исана стисна пръстите на ръката на Фейд и се приготви да призове Рил. Затвори очи и се постара да не обръща внимание на звуците на барабани и рогове, както и далечните викове на ранените и умиращите.

Исана потръпна. Поне Тави беше в безопасност и далеч от това безумие.