Джим Бъчър
Фурията на курсора (19)

Глава 18

Когато звездите започнаха да светят в червено, жителите на Уестмистън не толкова изпаднаха в паника, колкото замръзнаха на място, като зайци, усетили хищник наблизо.

Улус събуди Ерен и без да кажат нито дума, те излязоха от къщата и в пълна тишина погледнаха към небето.

Останалите жители на Уестмистън направиха същото. Никой не запали фенер, сякаш се страхуваха, че ще бъдат забелязани от някой, наблюдаващ отгоре.

Никой не говореше.

Само вълните се разбиваха в брега.

Вятърът духаше поривисто и неспокойно.

Мрачното излъчване на звездите не осветяваше нищо.

Сенките се удължиха, очертанията им се размиваха. На зловещата червена светлина всички движения изглеждаха размазани, неясни. Беше трудно да се направи разлика между предметите, живите и сенките сами по себе си.

Слънцето, което изгря сутринта, беше чисто и сияещо само за няколко мига, след което придоби зловещ кървавочервен оттенък. Цветовете на залеза, оцветяващи идващата отгоре светлина, силни и ярки, изглеждаха странно. Това противоречеше на обичайния ред на нещата.

Малцина се движеха по улиците на Уестмистън. Тези, които се мотаеха в търсене на вино, ром или ейл.

Капитанът на единствения намиращ се в пристанището кораб беше убит на улицата посред бял ден, намушкан от собствения си екипаж, когато им нареди да се връщат в пристанището и да вдигат платната. Тялото така и си остана да лежи там, където падна.

Моряците уплашено гледаха към небето, ругаеха гневно под нос и се опитваха да се предпазят със суеверни жестове на защита. А после изпиваха колкото можеха, минавайки покрай останките на бившия капитан, за да влязат в кръчмата.

Улус излезе от дома, присви очи, поглеждайки небето, и сложи ръце на кръста.

— Кървави врани — оплака се той с тон на дълбоко оскърбен човек. — Никой в този, враните да го вземат, град не си показва носа от дома. Това няма да е от полза за бизнеса.

Ерен за миг остави перото и опря чело в края на масата.

Потисна дузина напиращи да излязат сълзливи, обидни отговори, въздъхна, успокои се и продължи да пише отново.

— Може би сте прав.

Някой започна да удря камбанката, предупреждавайки за буря.

Улус поклати глава с отвращение, пристъпи към шкафа и извади голяма бутилка ром.

— Я погледни какво пак е измислил оня глупак пазача.

— Да, сър — отвърна Ерен и се зарадва, че ще може поне малко да се разтъпче. Както всички, с изключение може би на Улус, Ерен беше разтревожен от знаменията в небето и кървавата мъгла, затъмняваща слънцето и звездите. И за разлика от всички, Ерен знаеше за страшните бури, изпратени от канимите към западното крайбрежие на Алера преди няколко години.

Ерен знаеше, че техните ритуали са способни да предизвикат сериозни последствия, чиято сила можеше да съперничи или поне да изненада много призователи на Империята.

И Ерен знаеше, че корумпираният капитан, който нямаше време в излишък, затова пък имаше подозрително много стоки за продажба, преди три седмици и един ден отплава от Уестмистън към родината на канимите.

Кървавият оттенък на небето безусловно не беше естествено явление. Ако, както той предполагаше, това означава, че канимите отново демонстрират своите възможности, този път в мащаб, който никой никога не е очаквал от тях, работите в Уестмистън щяха да се влошат още повече — както и навсякъде, докъдето могат да се доберат рейдърите на канимите.

Той дописа темата, върху която работеше — бележките му бяха кодирани с шифър, който беше известен само на курсорите и съвсем не беше за всички счетоводни книги, както Улус вярваше.

Ерен вече беше подготвил отчета си за всичко, което успя да научи за последните няколко месеца, във водоустойчивия калъф на колана си трябваше да добави само наблюденията от последните няколко дни.

Направи го и напусна сградата, като в бавен тръс се насочи към пристанището. Стъпките му звучаха гръмко на фона на необичайната тишина на острова. Не му отне много време, за да разбере защо часовият е започнал да бие камбаната — в пристанището беше пристигнал кораб.

Трябваха му няколко секунди, за да бъде сигурен в догадката си, но когато видя капитан Демос на палубата, разбра, че в пристанището влиза корабът „Слайв“. Идваше при силен вятър и вдигнати платна, екипажът му се мяташе по палубата с трескава бързина, характерна за преуморени хора, които не са имали възможност да отдъхнат.

Внезапен порив на вятъра удари Ерен и той погледна на запад. Там, далеч над морето, той видя плътна тъмна линия над хоризонта — буреносни облаци.

„Слайв“ използва инерцията за рязък завой и корпусът му потрепери и изстена.

Вълна удари по предната част на кораба достатъчно силно, за да го изтласка от пристана точно в момента, в който той вече акостираше, завъртайки кърмата на запад и носа към пристанището; корабът едва пак не се насочи към открити води.

Ерен внезапно изпита изгарящо желание да напусне острова.

Той се насочи надолу към пристанището покрай паянтовия стар пристан — право към „Слайв“.

Двамата мъже, които обикаляха по палубата с лъкове в ръце, веднага го фиксираха. Когато приближи до кораба, Ерен предпазливо забави крачка и застана по-далеч от спуснатия трап.

Капитан Демос пръв се появи на трапа и дари Ерен с вял поглед, в който нямаше нищо човешко, но за момент проблесна разпознаване. Той кимна и каза:

— Писарят на прекупвача.

— Да, капитане — кимайки, отговори Ерен. — С какво мога да ви услужа?

— Заведи ме при господаря си и то по-бързо.

Той изсвири пронизително и половин дузина мъже зарязаха заниманията си и го последваха по трапа надолу. Всеки, забеляза Ерен, беше едър, въоръжен и много недружелюбен.

Всъщност всички на борда бяха въоръжени, въпреки че подготвяха кораба за тръгване. Те дори носеха нещо като доспехи — ризи, направени от парчета вериги с вплетени парчета варена кожа.

Това състояние не би могло да се нарече нормално дори на пиратски кораб. Всъщност оръжията би трябвало повече да пречат на пиратите.

А носенето на дори лека броня обричаше на смърт всеки, който падне зад борда. Всеки моряк, независимо дали е пират или не, не би сложил такава униформа без основателна причина.

Ерен забеляза, че капитан Демос го гледа с нервираща напрегнатост и без никакво изражение по лицето.

Ръката му небрежно легна на ефеса на шпагата.

— Въпроси, писарю?

Ерен погледна Демос, усещайки, че се намира в непосредствена опасност. Той внимателно склони глава и каза:

— Не, сър, това не е моя работа.

Демос кимна и вдигна ръка от меча, като посочи на Ерен да върви напред.

— Запомни това.

— Да, капитане. Заповядайте, оттук.

Ерен заведе Демос и хората му до къщата на Улус. Прекупвачът излезе да ги посрещне, препасал стар ръждив меч на пояса си. Под въздействието на алкохола по мрачното му лице нямаше страх.

— Добър ден, капитане.

— Прекупвачо — каза Демос със спокоен, без никакви емоции тон, — дойдох за парите си.

— А-а — каза Улус. Погледна въоръжения ескорт на Демос и присви очи. — Но нали ви казах, сър, че три седмици са недостатъчен срок за продажба на вашите стоки.

— И аз ти казах нещо. Ще ми платиш в брой за всичко, което не е продадено.

— Щеше да е чудесно, ако можех да си го позволя — каза Улус. — Но нямам толкова много пари по това време на годината. Ако се върнете при мен през есента, би трябвало да имам необходимата сума.

Демос известно време мълча. После каза:

— Разстройвам се, когато сделките се провалят. Изложих позицията си съвсем ясно, прекупвачо. И без значение каква змия си, аз държа на думата си.

Той се обърна към хората си и подхвърли:

— Прережете му гърлото.

Мечът на Улус светкавично се оказа в ръцете му, никой от хората на Демос не можа да реагира.

— Няма да е толкова лесно, колкото си мислите — каза той. — И нищо няма да спечелите. Парите са скрити. Убийте ме и няма да видите дори една медна монета.

Демос вдигна ръка и хората му спряха. Той се загледа в Улус и каза:

— Кървави врани, човече. Мислех, че се правиш на глупак. А ти наистина си бил тъп.

— Тъп? — каза Улус. — Но не достатъчно, че да ти позволя да забогатяваш за моя сметка на моя собствен остров.

Ерен се стараеше да се държи възможно най-спокойно и бавно се придвижи към мястото, откъдето можеше да скочи и да се скрие, ако започне битка. Усети как вятърът внезапно се променя.

Поривистият рязък вятър, който духаше на острова през целия ден, изчезна. Нещо, приличащо на дъх на огромен звяр, се плъзна по острова като един-единствен чудовищен стон.

Вятърът се засили толкова внезапно, че знамената на пилоните в пристанището изпукаха. Предпазните въжета изплющяха като камшици, когато вятърът, горещ и влажен, накара знамената да се развеят в посока към хоризонта.

Вниманието на Демос се насочи към знамената и той присви очи.

Отчаяният вопъл на инстинкта му за самосъхранение принуди Ерен да се обърне към Демос.

— Капитане — каза той, — за да спестим време, имам предложение за вас.

— Затваряй си устата, робе — изръмжа Улус.

Демос спокойно насочи поглед към Ерен.

— Знам къде са скрити парите му — продължи Ерен. — Нека да плувам с вас до континента — и ще ви кажа къде са.

Улус избухна гневно към Ерен.

— Кой си мислиш, че си, малък мръсен пияницо? Дръж си езика зад зъбите — той замахна с ръждивия си меч, — или ще го скъся.

— Капитане — настоя Ерен. — Имаме ли сделка?

Улус изкрещя с неприкрита ярост и се хвърли към Ерен, размахвайки меча си.

Малкият нож на Ерен се появи от скрития джоб в просторния ръкав на туниката му. До последния момент изчака удара на Улус и го избягна на косъм.

След което замахна с ножа си, оставяйки прорез два инча дълъг и също толкова дълбок.

Кръв шурна от гърлото на Улус. Разпореният прекупвач падна на земята като пияница, който е решил, че сега е моментът за сън.

Ерен погледна мъжа и изпита пристъп на съжаление. Улус беше кретен, лъжец, престъпник и несъмнено беше направил дори повече, отколкото се изискваше, за да бъде презиран, но въпреки това Ерен не искаше да го убива.

Но ако инстинктите му не го лъжеха, той почти нямаше избор. Беше му наредено да напусне острова и Демос беше единственият му шанс.

Той се обърна към Демос и се наведе, за да избърше острието на ножа си с края на туниката на Улус.

— Изглежда споразумението ви с Улус е уредено в съответствие с вашите условия. Сключихме ли нова сделка, капитане?

Демос се взираше в Ерен, изражението му не се промени. Той хвърли бърз поглед към тялото на Улус.

— Изглежда нямам толкова голям избор, ако искам да си взема парите.

— Дяволски вярно — съгласи се Ерен. — Капитане, моля ви. Струва ми се, че и двамата не горим от желание да стоим и да обсъждаме това цял ден.

Зъбите на Демос се показаха в израз, който не можеше да се нарече усмивка.

— Твоята техника говори сама за себе си, курсор.

— Не разбирам за какво говорите, сър.

— Не думай. Място на кораба е едно. Но да ме въвлечеш в голямата политика е нещо съвсем друго.

— И по-скъпо? — уточни Ерен.

— Стойността трябва да е съизмерима с риска. Мъртвите не харчат пари.

Ерен кимна късо.

— А вашите собствени задължения, сър?

— Винаги в свободна продажба.

— Парите на Улус — каза Ерен. — И още толкова при пристигането в Алера.

— Два пъти повече при пристигането — контрира Демос. — В брой, без разписки или каперски свидетелства. Купуваш си място на кораба, но не и моя екипаж. И ще дадеш дума, че винаги ще си пред очите ми, докато плащането не бъде извършено изцяло.

Ерен склони глава.

— Думата ми? Нима й вярвате?

— Нарушете я — каза Демос — и всички курсори ще ви подгонят, за да си възстановят репутацията.

— Съвсем правилно — каза Ерен, — ако работех за тях. Да.

Демос поклати глава в съгласие.

— Прието. Как да те наричам?

— Писаря.

— Заведи ме при парите, писарю — той се обърна към един от хората си. — Отплаваме веднага. Вземете окови и хващайте всички жени или деца, които срещнете на връщане.

Мъжът кимна и тръгна обратно към пристанището. Демос се обърна към Ерен и намръщено го погледна.

— По-добре да се размърдаме.

Ерен му кимна и го поведе към задната стена на къщата, където Улус си беше направил тайно, според него, скривалище в една купчина дърва за горене.

Ерен прехвърли всички пари на Улус в кожена чанта и я хвърли на Демос.

Капитанът отвори чантата и изсипа част от съдържанието в дланта си. Това беше смес от монети от всякакъв вид, главно медни „овни“ и сребърни „бикове“, но се срещаха и златни „корони“.

Демос кимна и се отправи към кораба. Ерен го последва, вървейки от лявата страна, на крачка назад, за да има време и възможност да отскочи, ако пиратът изтегли меча си.

Демос изглеждаше малко изненадан.

— Ако исках да се отърва от теб, писарю, нямаше да има нужда да те убивам. Просто бих те оставил тук.

— Наричайте го професионална любезност — каза Ерен. — Вие не сте контрабандист или пират.

— Точно днес съм контрабандист и пират — отвърна Демос.

Въоръжени членове на екипажа на „Слайв“ преминаха покрай тях. След това Ерен чу виковете, с които тези хора започнаха да грабват жени и деца и да ги оковават във вериги.

— А също и търговец на роби — каза Ерен, опитвайки се да запази гласа си спокоен. — Защо?

— Това последно начинание приключи не особено задоволително. Когато стигнем материка, ще ги продам и така ще си възстановя част от разходите — каза Демос. А когато се насочиха надолу към кея, той погледна на запад и задържа поглед върху нарастващата чернота на бурята там.

След това Демос мълча, докато не се качиха на „Слайв“. Там той веднага започна да раздава заповеди и Ерен побърза да се махне от очите му.

Групата за улавяне на роби доведе няколко пленника, докато няколко други организираха кратка грозна битка с жителите на Уестмистън, които се опитваха да освободят пленниците. Загинаха един пират и половина дузина жители.

Жени и деца минаха на крачка от Ерен, когато търговците на роби ги подгониха в трюма и той почувства гадене от отчаянието им, риданията и протестните им викове.

Може би щеше да намери начин да им помогне, когато се върнат в Алера. Той кръстоса ръце над гърдите, затвори очи и се опита да не мисли за това, докато в това време Демос и екипажът му освободиха кораба и го насочиха към изхода от пристанището, лавирайки срещу силния вятър. Мъжете налягаха с всички сили върху греблата, за да дадат на кораба цялата възможна скорост, а мракът на бурята все нарастваше и нарастваше, докато не стана като огромна надигаща се планина на хоризонта.

Това беше толкова изнервящо, че всеки моряк на борда на „Слайв“ хвърли всички сили, за да влезе корабът в тази сърдита, зловеща вълна от сенки, така че те да напуснат пристанището и да заобиколят острова.

Тъкмо излязоха в открито море, когато Ерен видя за какво го предупреждаваха неговите инстинкти.

Кораби.

Стотици кораби.

Стотици огромни кораби, широки и с ниска палуба, плаващи в строй, а огромните им черни платна бяха плътно опънати от бурята, която следваше точно зад тях.

Хоризонтът, от край до край, беше изпълнен с черни платноходи.

— Каними — прошепна Ерен.

Каними, които настъпваха в количества по-огромни, отколкото историята на Алера някога беше виждала.

Ерен почувства как краката му омекват и се облегна на такелажа на „Слайв“, без да може да откъсне поглед от армадата, която приближаваше към тях.

Отдалеч той дочу паническия звън на камбаните в Уестмистън. Обърна се и видя как пияният дезорганизиран екипаж на друг кораб тича към кея, но като имаше предвид колко бързо се движи флотът на канимите, те нямаха никакъв шанс да напуснат пристанището, преди да бъдат отрязани от черните платноходи.

„Слайв“ заобиколи крайната северна точка на остров Уестмистън и екипажът му се зае да настрои такелажа така, че да се носят пред бурята, а не в нея.

Няколко минути по-късно сивите алерански платна с плясък се изпънаха под първите пориви на предстоящата тъмна буря и корабът се устреми в открито море.

Ерен бавно тръгна към кърмата, спря и започна да наблюдава случващото се зад борда. Няколко кораба се отделиха от флота на канимите и вълците влязоха в порт Уестмистън.

Ерен вдигна очи, за да види застаналия до него Демос.

— Жени и деца — тихо прошепна Ерен.

— Толкова, колкото успяхме да уловим — каза Демос.

От Уестмистън започна да се издига дим.

— Защо? — зададе въпрос Ерен.

Демос хладнокръвно гледаше флота на канимите.

— Защо да ги губим напразно? Може да получим добра цена.

Отсъствието на каквото и да е изражение, независимо дали в думи, движение или действие, ужасяваше. Ерен скръсти ръце на гърдите, за да скрие треперенето си.

— Ще ни настигнат ли?

Демос поклати глава:

— Не и моят кораб.

Той вдигна ръка и рязко посочи към морето.

Ерен погледна. Там между „Слайв“ и приближаващата се армада от морето внезапно се надигна вълна и тръгна срещу останалите вълни.

Ерен направо не можеше да повярва на очите си: водата се стичаше около масивна фигура, която се издигаше от морето. От такова разстояние не можеше да види много подробности, но огромната черна фигура определено беше по-висока от платната на „Слайв“.

— Левиатан — шумно си пое дъх той, — това е левиатан.

— Малко срамежлив, среден по размер — съгласи се Демос. — Това е тяхна територия. Канимските съдове са ги обезпокоили, минавайки оттук през последните десет дни.

От водата се надигна нисък, нарастващ тътен, толкова мощен, че повърхността на развълнуваното море завибрира, избухвайки в малки пръски. Корабът започна да се тресе и Ерен ясно чу как обшивката му започна да припуква, а също и такелажът тук-там.

— Повреда, десен борд, в кърмовата част! — изрева Демос.

— Какво беше това? — хлъцна Ерен. Подметките на краката му усещаха някакво странно въздействие, бръмчаха в резонанс със затихване на вибрациите.

— Левиатанът е недоволен — каза Демос. Той погледна Ерен и ъгълчето на устата му трепна за секунда. — Отпусни се, писарю. Имаме няколко магьосника долу. Те ще ни предпазят от гнева на левиатана.

— А канимите?

— Видяхме как четири от техните кораби бяха разбити, но това не ги забави. Погледни там.

Огромната фигура във водата тръгна към армадата, но след миг потъна и водата с рев се затвори над нея, образувайки вихри за известно време.

Когато първият кораб на канимите стигна до това място, нямаше нищо, което да подсказва за присъствие на огромното чудовище, само неспокойно разпенено море. Корабът на канимите докосна мястото, полетяха пръски и той продължи по пътя си.

— Ще кажа едно. На тези кучета дори костите им не са жълти — измърмори Демос, гледайки в далечината. — Всички, освен най-големите левиатани, се махнаха от пътя на бурята, която се движи зад канимите. По този път загубите ще са малко по-големи, но те ще достигнат целта си.

— Предадохте ли им съобщението? — попита Ерен.

— Не е твоя работа — отговори Демос.

— Ако сте заедно с канимите, капитане, тогава те просто ще ви позволят да си отидете.

— Не позволяват — каза Демос, — но аз не им дадох кой знае какъв избор. Те не са толкова подли, колкото си мислят. Враните да ги вземат, ако позволя на някакви си пършиви кучета-жреци да ми забият нож в гърба.

— Жреци? — попита Ерен.

Демос изсумтя:

— Дрехи, книги, свитъци. Много разговори за нищо. Наричаха го Сари.

Сари. Преди беше камерхер на посланик Варг в столицата — създание, което планираше заедно с ворда да убие Първия лорд.

Сари, който избяга от Алера, въпреки всички усилия на легионите и лордовете да го намерят и спрат, на когото, сега Ерен вече беше сигурен, някой му помага вътре в Алера.

— Калар — промърмори Ерен.

Демос се обърна към Ерен със собствените му думи, имитирайки и интонацията му:

— Не разбирам за какво говорите, сър.

Ерен известно време гледа капитана, убеден, че откритото отрицание само потвърждава подозрението. Ако е така и Демос е бил нает от Калар, за да предаде съобщение на канимите — то той ще се опита да го убие, преди капитанът да успее да избяга.

Очевидно Демос нямаше намерение да си сътрудничи с властите за възмездие — такива престъпници рядко следваха желания, разминаващи се с тяхната изгода. Но той би трябвало да е достатъчно възмутен от предателството, за да може Ерен косвено да разбере кой го е наел и какво се случва.

— Наясно си какво означава това — каза Ерен и поклати глава. — Пратеник. Тази армада. Това е война, капитане. И ти не си единственият, който е бил предаден.

Демос гледаше, застанал на кърмата, и не казваше нищо. Мракът, който хвърляше бурята, която водеше армадата на канимите, напълно погълна остров Уестмистън.

Ерен се обърна към Демос:

— Готов съм да платя три пъти повече от предварително договореното, ако ни върнеш в Алера, така че да имаме достатъчно време да предупредим легионите. И няма да ти задават никакви въпроси.

Наемникът го погледна и последва дълго мълчание. После той показа зъби и леко кимна на Ерен.

— Боцман!

— Да, капитане?

— Изправете гротмачтата, вдигнете всички платна и предупреди магьосниците! Да накарат старото корито да лети!