Джоан Роулинг
Хари Потър и философският камък (8)

ГЛАВА ОСМА
УЧИТЕЛЯТ ПО ОТВАРИ

— Там, гледай!

— Къде?

— До високото хлапе с червената коса.

— Дето носи очила?

— Видя ли лицето му?

— Видя ли белега му?

Шепоти преследваха Хари от момента, когато напусна на другия ден спалнята. Ученици по опашките пред кабинетите заставаха на пръсти, за да го зърнат, или се връщаха, за да минат отново покрай него по коридорите и зяпаха. На Хари му се искаше да не го правят, защото опитваше да се съсредоточи, за да намери пътя до стаята, в която щеше да има урок.

В „Хогуортс“ имаше сто четирийсет и две стълбища: широки и изящно извити, тесни и разнебитени. Някои в петък водеха другаде. Други — с едно изчезващо стъпало на средна височина, което трябваше да помниш и прескачаш. Освен това имаше врати, които не се отваряха, ако не ги помолиш учтиво или не ги погъделичкаш на точно определено място, и врати, които всъщност изобщо не бяха врати, а плътни стени и само се преструваха на врати. Много трудно беше също да запомниш къде е всяко нещо, тъй като всичко като че ли много често се разместваше. Хората по портретите непрестанно си ходеха на гости и Хари беше убеден, че доспехите могат да вървят.

И духовете бродници не помагаха. Винаги беше страшен шок, когато някой от тях внезапно се проплъзваше през една врата, която човек тъкмо се опитваше да отвори. Почтибезглавия Ник всякога беше щастлив да покаже вярната посока на новите грифиндорци, но полтъргайстът Пийвс се равняваше като препятствие на две заключени врати и едно измамно стълбище, ако го срещнеш, когато си закъснял за час. Изсипваше кошовете за отпадъци върху главата ти, издърпваше килимчета изпод краката ти, замерваше те с парчета тебешир или те издебваше изотзад, хващаше те за носа и крясваше „ХВАНАХ ТЕ ЗА ГАГАТА!“.

Още по-лош от Пийвс — ако това изобщо беше възможно — беше пазачът Аргус Филч. Хари и Рон успяха да се спречкат с него още първата сутрин. Филч ги завари, когато се опитваха насила да отворят една врата, която за беда се оказа входът към забранения коридор на третия етаж. Той не искаше да им повярва, че са се загубили, а беше сигурен, че са опитали нарочно да я разбият, и тъкмо ги заплашваше със заключване в подземията, когато случайно минаващият професор Куиръл ги спаси.

Филч притежаваше котка, наречена Госпожа Норис — мършаво същество с цвят на прах и с изпъкнали очи, подобни на лампи, също като тези на Филч. Тя патрулираше сама из коридорите. Нарушиш ли пред нея някое правило, престъпиш ли само с един пръст вярната линия, тя изфучаваше да повика Филч, който се появяваше задъхан две секунди по-късно. Филч познаваше тайните ходове на училището по-добре от когото и да било (с изключение може би на близнаците Уизли) и можеше да изскочи пред теб така внезапно, както всеки дух бродник. Всички ученици го мразеха и най-лелеяната мечта на мнозина беше да теглят на Госпожа Норис хубав ритник.

А после — след като си успял да намериш къде ще се състоят — идваха самите уроци. Както Хари бързо откри, за магията беше нужно много повече, отколкото да размахаш магическата си пръчка и да кажеш няколко смешновати думи.

Всяка сряда в полунощ учениците трябваше да изследват нощните небеса през своите телескопи и да научат имената на различните звезди и движението на планетите. Три пъти в седмицата отиваха с една дундеста малка магьосница на име професор Спраут в оранжериите зад замъка, за да изучават билкология. Там учеха как да се грижат за всичките странни растения, гъби и плесени и откриваха за какво се използват.

Като най-скучна с лекота можеше да се определи историята на магията — единственият предмет, преподаван от дух бродник. Професор Бинс бил вече много стар, когато заспал пред камината в стаята на преподавателите и станал на другата сутрин, за да преподава, като напуснал тялото си. Бинс каканижеше ли, каканижеше, докато те записваха имена и дати и объркваха Злия Емерик и Чудатия Юрик.

Професор Флитуик, учителят по вълшебство, беше съвсем мъничък магьосник, който трябваше да застане върху купчина книги, за да вижда над своята катедра. В началото на първия урок той взе дневника и когато стигна до името на Хари, нададе възбуден вик и се катурна, та не го виждаха вече.

Професор Макгонъгол пък беше съвсем различна. Хари правилно бе решил, че тя е учителка, с която не бива да се спречкваш. Строга и умна, ти ги скастри още в момента, когато седнаха в първия й час.

— Трансфигурацията е една от най-сложните и най-опасни магии, които ще научите в „Хогуортс“ — каза им тя. — Който върши глупости в моя час, ще напусне и няма да идва повече. Предупредени сте.

След това превърна катедрата си в прасе и обратно в катедра. Това направи голямо впечатление на всички и те нямаха търпение да започнат, обаче скоро осъзнаха, че още дълго време няма да могат да превръщат мебелите в животни. След като изписаха сума страници със сложни записки, всички получиха по една кибритена клечка и започнаха да се опитват да я превърнат в игла. В края на урока само Хърмаяни Грейнджър бе постигнала някаква промяна в своята клечка; професор Макгонъгол показа на класа как тя е станала сребриста и заострена и отправи към Хърмаяни една от редките си усмивки.

Предметът, който всички бяха очаквали с трепет, беше защита срещу Черните изкуства, но часът на Куиръл се оказа нещо като шега. В неговата класна стая силно миришеше на чесън, което — както твърдяха всички — било, за да се предпази от един вампир, когото бил срещнал в Румъния и който (според Куиръл) щял да дойде да го грабне в близките дни. Той им разказа, че тюрбанът му бил подарък от един африкански принц в знак на благодарност, задето го отървал от нахален зомби, но те не бяха сигурни дали да вярват на тази история. Първо, защото когато Шиймъс Финигън поиска настойчиво да узнае как Куиръл се е преборил с този зомби, Куиръл се изчерви и започна да говори за времето. И второ, защото бяха забелязали, че от тюрбана се носи странна миризма. Според близнаците Уизли той бил пълен с чесън, та Куиръл бил защитен където и да отидел.

На Хари много му олекна, когато разбра, че съвсем не е изостанал далеч зад другите. Много от съучениците му идваха от мъгълски семейства и като него не бяха имали представа, че са магьосници. Трябваше да се научи толкова много, та дори деца като Рон нямаха голямо предимство.

Петък беше важен ден за Хари и Рон. Най-сетне успяха да намерят пътя до Голямата зала за закуска, без нито веднъж да се загубят.

— Какво имаме днес? — попита Хари, докато си сипваше захар върху овесената каша.

— Двоен час по отвари със слидеринците — отговори Рон. — Снейп е ръководител на дома „Слидерин“. Казват, че винаги ги покровителствал… Ще имаме възможност да видим дали е вярно.

— Бих искал и Макгонъгол да покровителстваше нас — каза Хари.

Професор Макгонъгол беше ръководител на дома „Грифиндор“, но това не й попречи предишния ден да им даде огромен куп домашни.

Точно тогава пристигна пощата. Хари вече беше свикнал с това, но първата сутрин доста се стресна, когато стотина сови влетяха изведнъж в Голямата зала по време на закуска, кръжаха над масите, докато видят своите притежатели, и почнаха да пускат писма и пакети в скутовете им.

Досега Хедуиг не беше донесла нищо на Хари. Понякога идваше, колкото да му гризне ухото и да получи парче препечен хляб, преди да отлети да спи в соварника заедно с другите училищни сови. Тази сутрин обаче тя кацна между купичката с портокалово сладко и захарницата и пусна една бележка в чинията на Хари. Той веднага я отвори.

Мили Хари, (пишеше там с твърде небрежен почерк) Знам, че петък следобед ти е свободен, та би ли искал да дойдеш на чаша чай при мен към три часа?

Искам да чуя всичко за първата ти седмица. Прати ми отговор по Хедуиг.

 

Хагрид

Хари взе назаем пачето перо на Рон, надраска на гърба на бележката „Да, моля, ще се видим по-късно“ и отпрати Хедуиг.

Цяло щастие беше, че Хари можеше да се надява на следобедния чай с Хагрид, защото урокът по отвари се оказа най-лошото, което му се беше случвало досега.

На тържеството по повод началото на срока Хари беше останал с впечатлението, че професор Снейп не го одобрява. Когато свърши първият урок по отвари, той знаеше, че е сгрешил. Снейп не само че не одобряваше Хари — той го мразеше.

Уроците по отвари се провеждаха в едно от подземията на кулите. Там беше по-студено, отколкото в самия замък, и щеше да е достатъчно страшно и без консервираните животни, които плуваха в стъкленици по всичките стени.

Снейп, както и Флитуик, започна часа, като взе дневника и също като Флитуик поспря при името на Хари.

— А, да. — каза тихо, — Хари Потър. Нашата нова… знаменитост.

Драко Малфой и приятелите му Краб и Гойл взеха да се кискат, прикривайки уста с ръцете си. Снейп завърши проверката на имената и вдигна глава да погледне класа. Очите му бяха черни като на Хагрид, но в тях нямаше и следа от сърдечността на великана. Те бяха студени и празни и напомняха тъмни тунели.

— Вие сте тук, за да учите ценната наука и точното изкуство за приготвяне на отвари — подхвана той. Говореше почти шепнешком, но те улавяха всяка негова дума. Също както професор Макгонъгол, Снейп имаше дарбата без усилие да наложи на класа мълчание. — Тъй като тук няма кой знае колко глупашко размахване на магически пръчки, мнозина от вас едва ли ще повярват, че това е магия. Не очаквам наистина да разберете красотата на тихо къкрещия котел с блестящите му изпарения, изтънчената сила на течности, които плъзват през човешките вени и омайват душата, запленяват чувствата… Аз мога да ви науча как да бутилирате слава, да сварите величие, дори да запушите в шише смъртта… ако не сте такава банда дръвници, каквито обикновено трябва да обучавам.

Тази кратка реч беше последвана от още мълчание. Хари и Рон размениха погледи с вдигнати вежди. Хърмаяни Грейнджър седеше на ръба на стола си и изглеждаше изпълнена с непреодолимо желание да почне да доказва, че не е дръвник.

— Потър! — каза Снейп внезапно. — Какво ще получа, ако добавя стрит на прах корен от асфодел в инфузия от пелин?

Стрит на прах корен от какво в инфузия от какво? Хари хвърли поглед към Рон, който изглеждаше точно толкова озадачен като него, но ръката на Хърмаяни вече се бе стрелнала нависоко.

— Не зная, сър — каза Хари.

Устните на Снейп се накъдриха в презрителна усмивка.

— Тц-тц!… Славата явно не е всичко.

Той не обърна внимание на ръката на Хърмаяни.

— Хайде да опитаме пак. Потър, къде ще търсиш, ако ти кажа да ми намериш безоар?

Хърмаяни протегна ръка толкова високо, колкото можеше, без да стане от стола си, но Хари нямаше и най-бледа представа какво е безоар. Мъчеше се да не поглежда към Малфой, Краб и Гойл, които се тресяха от смях.

— Не зная, сър.

— Решил си да не отваряш книга, преди да дойдеш, а, Потър?

Хари се насили да гледа право в тези студени очи. Той беше прегледал книгите си у семейство Дърсли, но нима Снейп очакваше от него да е запомнил всичко от „Хиляда магически билки и плесени“?

Снейп продължаваше да не обръща внимание на треперещата ръка на Хърмаяни.

— Каква е разликата, Потър, между самакитка и вълче биле?

При този въпрос Хърмаяни вече стана, протегнала ръка към тавана на подземието.

— Не зная — каза Хари тихо. — Обаче мисля, че Хърмаяни знае, защо не опитате с нея?

Няколко ученици се изсмяха, Хари улови погледа на Шиймъс и Шиймъс му намигна.

Обаче Снейп не беше доволен.

— Седни! — сопна се той на Хърмаяни. — За твое сведение, Потър, асфодел и пелин правят изключително силна приспивателна смес, известна като „лекарството на Живата смърт“. Безоар е камък, изваден от стомаха на коза, и може да те спаси от повечето отрови. А колкото до самакитка и вълче биле, те са едно и също растение, което е известно и под името аконитум. Е? Защо всички не записвате това?

Настъпи всеобщо ровене за пачи пера и пергамент. Сред шумотевицата Снейп заяви:

— И една точка ще бъде отнета от дома „Грифиндор“ заради твоето нахалство, Потър.

Докато урокът по отвари продължаваше, нещата не се подобриха за грифиндорци. Снейп разпредели всички по двойки и им даде задачата да смесят просто лекарство против циреи. Той фучеше между тях с дългата си черна мантия, наблюдаваше как теглят изсушена коприва и стриват змийски зъби, като критикуваше почти всекиго с изключение на Малфой, когото изглежда харесваше. Тъкмо казваше на всички да погледнат колко съвършено Малфой е задушил рогатите си плужеци, когато облаци лютив зелен дим и силно съскане изпълниха подземието. По някакъв начин Невил беше успял да стопи котела на Шиймъс в разкривена топка и тяхната отвара течеше по каменния под, като прогаряше дупки в обувките на учениците. Само за секунди целият клас стоеше върху столовете, докато Невил, когото отварата беше обляла, когато котелът се огъна, стенеше от болка, защото по краката и ръцете му излизаха яркочервени циреи.

— Глупак! — изръмжа Снейп, като очисти разлятата отвара с едно замахване на магическата си пръчка. — Предполагам, че си добавил таралежовите игли, преди да свалиш котела от огъня?

Невил хленчеше, докато циреите почнаха да изскачат и по целия му нос.

— Заведи го горе в болничното крило — викна Снейп на Шиймъс. После се втурна към Хари и Рон, които бяха работили до Невил.

— А ти… Потър… защо не му каза да не прибавя иглите? Рекъл си си, че ако той сбърка, ти ще изпъкнеш, нали? Сега загуби още една точка за „Грифиндор“.

Това беше толкова несправедливо, че Хари отвори уста да спори, но Рон го срита зад техния котел.

— Не се обаждай! — промърмори. — Чувал съм, че Снейп може да стане много злобен.

Когато един час по-късно се качваха по стълбата от подземието, мислите на Хари се гонеха из главата му и духът му беше много помрачен. Още първата седмица беше загубил две точки за „Грифиндор“ — защо Снейп го мразеше толкова много?

— Горе главата! — каза Рон. — Снейп постоянно отнема точки на Фред и Джордж. Може ли да дойда с теб и да се запозная с Хагрид?

В три без пет те напуснаха замъка и тръгнаха през парка. Хагрид живееше в малка дървена къща до края на Забранената гора. Пред входната врата видяха един арбалет и чифт галоши.

Когато Хари почука, отвътре се чуха лудешко драскане и неколкократен гръмък кучешки лай. После прозвуча гласът на Хагрид:

— Назад, Фанг… назад.

В пролуката се появи едрото космато лице на Хагрид, който отваряше вратата.

— Почакайте — каза. — Назад, Фанг!

Пусна ги да влязат, като се мъчеше да удържи на нашийника огромна черна хрътка.

Вътре имаше само една стая. От тавана висяха пушени бутове и фазани, в откритото огнище вреше медно котле, а в ъгъла стоеше огромно легло, покрито с юрган, съшит от различни пъстри парчета плат.

— Чувствайте се като у дома си — каза Хагрид и пусна Фанг, който скочи право към Рон и почна да му ближе ушите. Също както Хагрид, и Фанг явно не беше толкова страшен, колкото изглеждаше.

— Това е Рон — обясни Хари на Хагрид, който наливаше кипяща вода в голям чайник и редеше курабийки в една чиния.

— Още един Уизли, а? — каза Хагрид, като гледаше луничките на Рон. — Половината си живот съм прекарал да пъдя братята ти близнаци от гората.

Курабийките едва не изпочупиха зъбите им, но Хари и Рон се преструваха, че са им вкусни, докато разказваха на Хагрид всичко за първите си уроци. Фанг сложи глава върху коляното на Хари и олигави целите му одежди.

Хари и Рон изпаднаха във възторг, когато чуха Хагрид да нарича Филч „тоя стар козел“.

— А колкото до оная котка Госпожа Норис, бих искал някой ден да я запозная с Фанг. Знаете ли, че колкото пъти отивам в училището, тя ме преследва навсякъде?! Не мога да се отърва от нея… Филч я подучва да го прави.

Хари разказа на Хагрид за часа при Снейп. Хагрид също като Рон му каза да не се тревожи и че Снейп не харесвал почти никого от учениците.

— Но той като че ли истински ме мрази!

— Глупости! — възрази Хагрид. — Защо ще те мрази?

Обаче Хари забеляза, че Хагрид не го погледна право в очите, когато каза това.

— Как е брат ти Чарли? — попита Хагрид Рон. — Много го харесвах… много е добър към животните.

Хари се питаше дали Хагрид нарочно смени темата. Докато Рон разказваше на Хагрид за работата на Чарли със змейовете, Хари взе парче хартия, което лежеше на масата под грейката на чайника. Оказа се изрезка от „Пророчески вести“:

ПОСЛЕДНИ НОВИНИ ЗА ВЗЛОМА В „ГРИНГОТС“

Продължава следствието за взлома в „Гринготс“ на 31 юли, за който се смята, че е дело на неизвестни Черни магьосници.

Таласъмите от „Гринготс“ твърдят, че нищо не е откраднато. Всъщност преровеният трезор е бил освободен по-рано същия ден.

„Няма да ви кажем какво имаше там и ако знаете кое е добро за вас, не си навирайте носовете, където не ви е работата“ — заплаши днес следобед един таласъм, говорител на банката „Гринготс“.

Хари си спомни, че Рон му разказа във влака за опита да се ограби „Гринготс“, но не беше споменал датата.

— Хагрид! — каза Хари. — Този взлом в „Гринготс“ е станал на рождения ми ден! Можело е да се случи, докато ние бяхме там!

Този път нямаше съмнение — Хагрид изобщо не погледна Хари в очите. Само изгрухтя и му предложи още една курабийка. Хари прочете отново историята. Всъщност преровеният трезор е бил освободен по-рано същия ден. Хагрид беше освободил трезор седемстотин и тринайсет, ако може да се нарече освобождаване отнасянето на онзи мърляв малък пакет. Него ли бяха търсили крадците?

Докато Хари и Рон се връщаха в замъка за вечеря,с джобове, натежали от курабийки, които от учтивост не бяха отказали да приемат, Хари си мислеше, че никой урок, който беше имал досега, не му бе дал толкова много поводи за размишления, както чаят при Хагрид. Дали Хагрид беше прибрал пакета тъкмо навреме? Къде беше той сега? И дали Хагрид знаеше нещо за Снейп, което не искаше да каже на Хари?