Тери Хейс
Аз съм пилигрим (94)

29.

Излязох през дъбовата врата в свежия вечерен въздух. Старите калдъръми и ренесансови фасади приличаха на току-що нарисувани, като пейзаж в някаква компютърна игра. Единствено хората по улиците и пълната липса на таксита ме убеждаваха, че всичко е истинско.

Трябваше да се обадя на две места и докато чаках първото да вдигне телефона, излязох от полезрението на външните камери на ателието и тръгнах по улицата.

Лейла Кумали отговори и без никакви предисловия й казах, че разполагам със снимка, от която е видно, че Додж е бил с друг човек в библиотеката на Френската къща шест минути преди да бъде убит. Отвърна ми със стъписано мълчание.

Запълних тишината с обяснението, че директорът на „Уфици“ подготвя доклад, който ще й изпрати, заедно с копия на фотографиите.

— Ще уведомя колегите си — каза тя накрая, неспособна да прикрие поражението в гласа си. Бях сигурен, че Смукача и приятелчетата му ще тържествуват.

— Както изглежда, нямаме избор — продължи тя. — При това положение тази вечер започваме разследване на убийство.

— Добре — отговорих. — Много добре.

— Как разбрахте, че Додж не е бил сам? — попита тя и частица от старото презрение се прокрадна отново.

— Заради наркотиците — и заради бинокъла. На никого не му трябва бинокъл, за да гледа фойерверки.

— Тогава защо му е бил?

— Трябва да мислим стъпка по стъпка. Някой очевидно е знаел как да влезе в имението тайно — казах й, докато продължавах да се оглеждам за такси. — Влязъл е в къщата и е заварил Додж в библиотеката. Бил е негов приятел или поне познат, защото иначе би активирал алармата. Почти съм сигурен, че посетителят му е казал, че е в беда. Или нещо, което го е обезпокоило достатъчно, за да излезе от разбеснялото се либидо и развихрилата се лудост на дрогата.

— Какво му е казал? — попита тя нетърпеливо.

— Ако препрочетете показанията на познатите му, ще видите, че според поне шестима от тях той много е обичал жена си.

— Така е — съгласи се Кумали.

— Камерън е обикаляла баровете с хеликоптера онази вечер. Възможно е посетителят да му е казал, че хеликоптерът току-що се е разбил в залива.

Тишина. Кумали мълчеше — чувах само рязкото й дишане.

— Додж е повярвал на посетителя, без да задава въпроси — продължих. — В имението има площадка за кацане и той вероятно си е мислел, че жена му е на път за дома. Опитал е да изтрезнее, грабнал е бинокъла и е изтичал навън, заедно с посетителя, за да огледа залива. Не се е интересувал от фойерверките, гледал е водата и колкото по-напред, към морето е излязъл, толкова по-голям е бил шансът да види нещо. Заради това е избрал и мястото до беседката — там няма храсталаци, единственото дърво е онова, в което се е ударил при падането, но то е долу. От брега там е можел да огледа залива много по-добре. След като не е видял нищо — и не е имало какво да види всъщност, — или е застанал до парапета, или го е прескочил. Вдигнал е бинокъла до очите си и тогава е усетил побутването отзад. Убиецът вероятно дори не го е почувствал като убийство — по-скоро е протегнал услужливо ръка. И бутването е било толкова леко, че експериментът с манекена наистина е показал траектория на подхлъзнал се човек.

Оставих гласа си да заглъхне — нямаше смисъл да говоря за падането и удара в скалите — по тези неща нямаше никакви спорове.

Кумали не отговори и накрая се наложи да попитам:

— Слушате ли ме още?

— Да — отговори тя. — Ще се погрижа да не бъде върнат нито един паспорт. Започваме веднага — ще направя разширен списък на всички, с които е имал контакт. Както казахте, този посетител трябва да е бил негов познат.

— Можете да оставите настрана Камерън и останалите с хеликоптера — те не са били в къщата. Бяхте права. Не мисля, че някой е получил пари, за да го направи. Отговорът е сред приятелския кръг.

Убийството имаше и един друг елемент, за който тя не знаеше и нямаше как да научи. Наречете го незначителен, но наистина ме ядоса. Бях сигурен, че нишката от панталоните на Додж е била поставена умишлено на парапета, за да накара ченгетата да стигнат до исканото заключение.

Убиецът следваше схема, описана в книгата ми.