Иван Вазов
Изгорялата гора

Войска замръзнала от великани сухи,

печално ти мълчиш, дъбраво изгоряла,

без шума и без звук, като скелети глухи,

елите ти стърчат във дрямка вледеняла.

 

И между толкова гори зелени, пресни,

ти като гробище парясано пустееш

и веч нито зефир, ни пиленце, ни песни

у тебе не гостят — уви, и пак живееш!

 

Стоиш — да чувствуваш как младост окол блика,

да хвърляш траур чер в природата, що пее…

Не давай никому, о Боже, таз велика

беда — да умре тук — и да се преживее!