Иван Вазов
На Еленин връх

Стигнах във небесата, а съм в бездна.

Не виждам нищо: облаци, мъгли

безгласно трупат се; светът изчезна —

завеса гъста нази раздели.

 

На призрачна скала сред океана

прилича тесний връх, на кой съм спрял,

и сякаш нося се и аз в думана,

над празното, в надземен, друг предял.

 

И знам, сега под мен е ден тих, зрачен,

с лучи залян е долний мир честит,

и само аз един стоя тук мрачен,

кат скандинавски бог с мъгли обвит.