Джон Кей
Тракийският капан (2)

Глава 1
Пиктограмите

12 юли

Мазари Шариф, Афганистан

Само скорпионите почувстваха приближаването на смъртта и вдигнаха в защитен жест отровните си жила. Шест черни сенки се спуснаха от нощното небе. Бързо изтрополяване на обувки и тихо шумолене от скатаваните парашути. Шестимата се плъзнаха по каменистата земя.

Два часа преди разсъмване те стигнаха до кръстовището, откъдето се виждаше целта, и смъкнаха пред лицата си очилата за нощно виждане. На светлия фон от още неизстиналите стени двата прозореца на къщата зееха като очните кухини на череп. Проблясващите под тях стъкла на паркирания отпред микробус се зъбеха негостоприемно. Това бе малко неочаквано.

Бяха предвидили всичко, освен че жертвите им ще използват микробуса като прикритие за входната врата. За минута застинаха в очакване. Вътре нищо не се движеше. Командирът посочи най-дребния от групата и му даде знак да обиколи къщата, за да огледа неочакваното препятствие. Други двама заеха позиции зад ъглите на околните сгради и насочиха автомати към прозорците, за да го подсигурят. Останалите проследиха с очи как техният другар заобиколи къщата отляво и се показа минута по-късно от другата й страна с вдигната ръка: всичко е наред.

Все тъй безмълвно командирът потвърди с жестове уговорения още в самолета сценарий: аз влизам пръв, вие двамата — след мен. Ти ще следиш да не избягат отляво, ти — отзад.

По-късно шестимата безуспешно щяха да гадаят какво бе издало присъствието им на обградените в къщата наркотрафиканти. Секунда преди да разбият вратата и да нахлуят вътре, прозорците се осветиха от пламъчетата на безразборната стрелба. Дъските на входната врата се нацепиха от куршуми, стъклата на микробуса станаха на сол.

Но защищаващите се нямаха никакъв шанс срещу разузнаването, чиито невидими очи ги бяха проследили от южната провинция Хелманд през Гор и Сарипол до столицата на Балх и бяха докарали легендарните стрелци отвън. Докато наркотрафикантите изпразваха пълнителите си във вратата, на единствения прозорец от източната страна се мярна неясна сянка. Стъпил на раменете на двамата си другари, най-дребният член на групата изстреля три светкавични поредици от по два куршума. Трима от обградените рухнаха на пръстения под, но другите двама не ги забелязаха. Окуражени от пълното мълчание зад вратата, те решиха, че са избили нападателите зад нея, и се втурнаха навън. Бяха мъртви още преди телата им да се блъснат в микробуса и да се свлекат едно върху друго.

Командирът се приведе и издърпа от юмрука на единия неголяма платнена торба, в която нещо изтрака. Беше заинтригуван да види каква е била причината да отнемат живота на петимата непознати и да рискуват своя.

Остана разочарован. Очилата за нощно виждане се оказаха безполезни, въпреки че зеленикавото изображение беше кристално ясно. Ъгловатите пиктограми на плочката, която държеше между палеца и показалеца си, не му говореха нищо.