Ще стана мелничар
По залез-слънце вечерята беше сервирана. Ерагон наблюдаваше Роран и очакваше неизбежния разговор.
— Предложиха ми работа в мелницата на Теринсфорд. Смятам да я приема.
Гароу спокойно сдъвка хапката и остави вилицата. След това се облегна на стола и сключи ръце зад гърба си.
— Защо?
Роран обясни, докато Ерагон ровичкаше безцелно из чинията си.
— Ясно — отвърна Гароу и мълчаливо се загледа към тавана. Двамата младежи седяха неподвижно и очакваха отговора му. — Кога тръгваш?
— Какво? — попита Роран.
— Да не мислиш, че ще те спра? Отдавна се надявам да се ожениш. Много ще се радвам да видя фамилията да расте отново. Катрина е късметлийка, че си избрал нея.
Роран се усмихна щастливо, а Гароу го запита отново:
— Та кога заминаваш?
— Когато Демптън се върне да прибере частите си.
— Тоест?
— След две седмици.
— Добре. Тъкмо ще имаме време да се приготвим. Ще е трудно да се оправяме двамата, но да се надяваме, че няма да е за дълго. — Гароу обърна поглед към другия край на масата. — Ерагон, ти знаеше ли за това?
— Не и до днес… това е лудост.
— Това е естественият ход на живота. Всичко ще се нареди с времето. А сега да оправим масата.
Ерагон и Роран му помогнаха мълчаливо.
Следващите дни бяха напрегнати. Ерагон се изнервяше все повече и не говореше с никого. По всичко в къщата се усещаше предстоящото заминаване на Роран. Двамата се отдръпнаха един от друг и спряха да си приказват.
Сапфира беше единственото успокоение за Ерагон. Тя го разбираше най-добре. През седмиците преди заминаването драконът растеше бързо и вече достигаше до рамото на младежа. Вдлъбнатината на гърба й беше идеална за сядане и Ерагон често почиваше там, докато й обясняваше различните думи. Скоро тя разбираше всичко, което й се казваше, и често отправяше коментари.
За Ерагон тези разговори бяха прекрасни. Сапфира беше интелигентна като човек. Характерът й понякога го изумяваше, но двамата се разбираха отлично. Един път тя улови орел, но вместо да го изяде, го освободи.
— Небесният ловец не бива да умира като плячка, прикован за земята.
Планът на младежа да покаже дракона бе пропаднал след изявлението на Роран, а и самата Сапфира не гореше от желание. Ерагон знаеше, че щом съществуването й се разкрие, ще отправят към него крясъци и обвинения, и реши да изчака за някакъв сигнал, че моментът е подходящ.
В нощта преди братовчед му да замине, Ерагон реши да поговори с него. Младежът се промъкна към отворената стая на Роран, който тъкмо сгъваше одеялата и вещите си. Той се спря, взе нещо от възглавницата и го подхвърли във въздуха. Беше едно обло камъче, което Ерагон му бе подарил преди години. Роран се поколеба дали да не го сложи в раницата, но се спря и го остави на лавицата. Тежка буца заседна в гърлото на Ерагон и той си тръгна безмълвно.
