Хедър Лонг
Нейният пехотинец (6)

Епилог

Шест месеца по-късно, някъде в Средния изток

— Лейтенант, пощата. — Редникът сложи малка купчина писма на корема му и излезе от задимената стая, без да дочака отговор. Сухата горещина на деня бе проникнала в каменната сграда, и ако нямаше нощни патрули за правене, въобще нямаше да бъде тук. Вдигайки писмата, той погледна към обратния адрес.

Шанън.

Той се усмихна. Сексапилната малка артистка се бе превърнала във фурия в леглото. Беше прекарал почти цялата си отпуска, препускайки между „Майк’с плейс“ и студиото й. Двамата разговаряха. Правиха секс. Говореха още малко. И той й позираше.

Когато отпуската му приключи, най-трудното нещо бе да се сбогува с нея. А това, което правеше нещата дори по-трудни, бе, че тя го бе изпратила до летището и стоеше с тъжна усмивка на лице, докато той се качваше на самолета. Не бе плакала, но той бе забелязал блясъка на сълзите в очите й. Това бе първият път, в който някой го изпращаше, и това породи нежелани, силни емоции в гърдите му.

В онзи момент той бе простил на момчетата. Бяха му заложили капан, за който признаха, след като сподели с Деймън, че е луд по Шанън, но не желае да й каже, че е бил заместник на Мат. Изглежда момчетата го бяха записали в 1Night Stand при Мадам Ева, но са знаели, че ще откаже да отиде, затова Мат бе изявил желание да изиграе ролята, че срещата е била за него, но не може да отиде, а Броди се бе хванал на въдицата.

„Слава богу, че се хванах.“

Вдигайки плика към носа си, той можеше да долови аромата на Шанън върху хартията. Тя му пишеше много често, най-вече за работата си и за това колко е вълнуваща. Всяко нейно писмо бе пълно с детайли. Затваряйки очи, той можеше да я види как работи в студиото си. След три месеца тя щеше да се върне в Италия, а на него му предстоеше отпуска.

Щяха да се срещнат във Флоренция.

Отваряйки внимателно плика, той извади снимка от него. На гърба, със завъртяния артистичен почерк на Шанън бяха изписани само две думи. „Моят пехотинец“.

Поглеждайки снимката, той се усмихна.

В центъра на студиото стоеше статуята. Изсечените черти на мъжа определено бяха тези на Броди. Но не бе само статуята на гол мъж — пред нея като огледало от тъмен гранит имаше пехотинец в пълно бойно снаряжение, отдаващ почит на голото си аз.

„Адски правилно, аз съм нейният пехотинец.“

Semper fi^[1].