Серия
Пехотинец завинаги (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Her Marine, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Новела
Жанр
Характеристика
Оценка
4,6 (× 25 гласа)

Глава 2

Шанън погледна към мъжа, който държеше ръката й. Лекото му смущение и смръщените му вежди, докато слушаше музиката, я привлякоха като молец към пламък. Изпълнителите представяха една картина на желание и любов, което надмогваше времето и разстоянието. Бе забелязала Броди в мига, в който влезе в клуба, сякаш изсмуквайки всичкия кислород от помещението. Годините, прекарани в изучаване на мускулести форми, не я бяха подготвили за абсолютната мъжественост, която се излъчваше от него.

Кремавата му риза блестеше нежно под слабата светлина. В добавка с тъмното сако и удобните дънки, той крещеше от сурова сексуалност. Изсеченото му лице бе красиво и мъжествено. Високи скули се издигаха над квадратната челюст със само лек намек за острота. Прясно избръснато, лицето му показваше, че прекарва много часове навън. Тъмната му коса бе късо подстригана в строг военен стил.

Дори ушите на мъжа бяха с перфектната форма, прилепени до главата му с изкусителна извивка. Дланите я сърбяха да проучи профила му. Щеше да й отнеме часове да му направи скулптура. Леките промени в изражението му свидетелстваха за много по-силни емоции, отколкото бяха видими на пръв поглед, а очите му бяха леко повдигнати в ъгълчетата с леки бръчици. Той седеше изправен, с изпънати рамене, и все пак, въпреки позата му, изглежда бе напълно отпуснат.

Тя разчиташе всяко послание на тялото му.

Събличайки го наум, тя искаше да изучи всяка линия на мускулите му. Дали щеше да има трапчинка в средата на гръдния му кош Дали ханшът му се стеснява под ребрата? Дали има твърди като дъска за пране, еднакво развити коремни мускули? Дали бедрата му се стягаха, затвърдявайки напрежението, където кожата на задните му части се среща с тази на бедрата му?

Влага ороси бикините й и тя се насили да го погледне. Беше там да се срещне с този мъж, вероятно да преспи с него, а не да го съблича, за да му извая скулптура.

Но, проклета да е, ако не искаше поне да проследи с ръка страхотните му форми.

— Приятно ми е да се запознаем — бавно провлече Броди. — Наистина ми е адски приятно да се запознаем.

Гласът му носеше лек английски акцент с твърд изговор на гласните и мек на съгласните. Начинът, по който говореше, бе едновременно еротичен и провокативен.

— И на мен ми е приятно да се запознаем. — Цял кошер пчели зажужа в стомаха й, кръвта завря нетърпеливо във вените й, карайки кожата й да настръхне. „Точно за това съм тук. Големият брилянтен план да превъзмогна страха да бъда докосвана. Господи, налага ли се да ми държи ръката?“

Тя започна да се бори с желанието да отскубне пръсти от хватката му. Да опита да не се отдалечи бе по-трудно, отколкото си бе представяла. За щастие сервитьорката избра точно този момент да дойде, за да ги отведе до масата им. Устните на Броди се извиха леко към жената, но той почти не я погледна.

— Лейтенант Есекс, госпожице Фабри, масата ви е готова.

„Лейтенант.“ Сякаш сноп светлина освети солидната му брадичка, акцента, облеклото, дори позата му, и вече всичко имаше смисъл. Той бе военен. И вероятно бе на активна служба, щом сервитьорката се обърна към него с чина му.

Засмуквайки леко долната си устна, Шанън вкуси шоколадово-ягодовото си червило, което бе сложила преди няколко минути. Мразеше грима и много рядко си правеше труда да си прави прическа. Ако Джанин не бе настояла да се отбие в салона преди срещата си, вероятно щеше да се появи с дънки, тениска и коса, хваната на конска опашка. Както изглежда, тъмнолилавите й панталони и черната блуза с връзки точно около прекалено малките й гърди, създаваха друга илюзия. Черните й велурени обувки й даваха възможността да се движи грациозно, без да се клатушка несигурно на високи токчета. Прекарваше прекалено много часове от деня си боса и просто нямаше как да си причини мъчението точно сега да обуе обувки с висок ток.

— Ще тръгваме ли? — Гласът на Броди я измъкна нежно от мислите й и тя се изчерви леко. Просто бе стояла пред него и го гледаше.

Кимайки, тя най-после откъсна погледа си от него и последва сервитьорката. Броди се движеше плътно зад нея, излъчвайки топлина срещу гръбнака й, докато заобикаляха масите, насочвайки се към едно по-уединено сепаре, скътано удобно до стената. Високите облегалки създаваха илюзията за уединение, но все пак имаха изглед към сцената.

Броди я изчака да се настани, хвърляйки й дълъг замислен поглед, преди да се плъзне на мястото срещу нея. Тя седеше на самия ръб, без да му дава възможност да седне до нея. Дали не трябваше да се премести настрани?

Несигурността се бореше с нуждата й за самосъхранение. Тя поклати глава, което бе първата солидна крачка. Може би, ако той изчакаше, преди да я докосне отново, бе добра идея. И точно когато тази мисъл се настани трайно в ума й, краката му докоснаха нейните под масата.

Тя застина. Твърдият мускулест мъжки прасец сякаш прогаряше плътта й през пластовете дрехи. Горещината му се разпространи в нея, прогонвайки студа, изпращайки напълно различна вълна от усещания пред нервните й окончания.

— Бихте ли искали нещо за пиене? Или ще се насочите насочваме направо към специалитетите?

— Ще пия бира, каквато изберете. — Думите на Броди може и да бяха насочени към сервитьорката, но погледът му не се откъсваше от Шанън, а между очите му имаше лека тревожна бръчица.

„Алкохолът точно сега ще е много лоша идея.“ Вътрешностите й се свиха, разкъсвани между желанието да избяга и нуждата да го докосне. „Спри се. Той не е направил нищо, с което да те заплаши, или да те накара да се чувстваш зле. Просто си поръчай нещо за пиене, по дяволите.“

— Може ли едно лате? С канела?

Ако Броди бе изненадан от поръчката й, той не го показа. Сервитьорката кимна, но продължи да гледа към него, навлажнявайки устни. Очевидният интерес на жената към Броди подразни Шанън. И все пак той не бе откъснал поглед от нея.

— Добре ли си? — Гласът му я накара да потрепне.

— Не. Да. Ъм… — заекна тя. Руменина покри лицето й и тя стисна ръце върху масата, за да се въздържи да не скрие лице в тях.

— Може ли да избера отговор „Г“ с всички изброени по-горе? — Състрадание изпълваше думите му, но погледът му остана все така сериозен.

— Съжалявам, обикновено не съм така чалната. — Господи, трябваше да отиде в банята и да си зашлеви два шамара. Мъжът, стоящ пред нея, бе великолепен. И то не само заради контурите на лицето му или изразителните му черти. Той бе така мъжествен, всичко в него — от мускусния му аромат до твърдата линия на устните му, сега извити в лека усмивка.

— Чалната? — Зад думите му личеше потиснат смях. — Не мисля, че съм чувал тази дума, откакто една от монахините ми извика, че ще се чалне заради мен, задето не мога да си откъсна ръцете от момичетата.

— Харесвам тази дума. — Шанън се завъртя леко, стягайки седалището си в опит да се спре да не шава. Изкушението, което представляваше този мъж, караше бикините й да се подмокрят. Дълбоката физическа реакция бе в пълен разрез с нервността, караща сърцето й да препуска лудо. — Има характер и до някаква степен отразява точно чувствата ми.

Той изчака за миг сервитьорката да поднесе питиетата им. Светлината се отрази в златистата му бира, блестейки под короната от гъста пяна над леденото питие, докато от кафето й се издигаше пара, добавяйки аромат на канела и тиква във въздуха около тях. Той вдигна ръка към сервитьорката, спирайки думите й, преди жената да успее да проговори.

— Може ли да ни донесете плато с подбрани специалитети и да ни дадете малко време да решим?

Жената измърмори едно „разбира се“ и отново изчезна. Обвивайки студените си пръсти около топлата чашка с димящо кафе, Шанън едва прикри тръпката си.

— Добре, кой е бил той и искаш ли да му счупя краката? — Лекотата и искреността, с която зададе въпроса, не успяха да прикрият загрижеността в сериозния му поглед.

— Съжалявам — избъбри тя и наведе глава. Всичко това бе ужасна идея. Кого заблуждаваше? Не можеше да прекара пет минути в компанията на истински мъж, без да се разпадне, та какво остава да отиде в леглото с него, или да открие страстта, която толкова много липсваше в работата й.

— Хей, няма за какво да съжаляваш. Аз съм напълно непознат, но някой те е наранил и предполагам, че е бил мъж. Ако искаш да му счупя краката, мога да ти купя вечеря, да се погрижа за краката му и да те откарам у дома.

— Сериозно ли? — Тя погледна към него през миглите си, боейки се да срещне погледа му.

— Абсолютно. Само страхливи копелета нараняват жени. Нямам никаква търпимост към такива. Затова ми кажи за него, ще хапнем и ще се погрижа.

Дали говореше сериозно? Шанън буквално не можеше да осмисли сериозното му предложение. Нищо от думите на Броди не приличаше на шега или изтъркана реплика. Погледът му остана спокоен, твърд и фокусиран върху нея. Той не обръщаше никакво внимание на разголените жени на сцената, извиващи телата си в невъзможни пози. Тя се сви под погледа му.

— Не си дошъл на тази среща, за да участваш в сбиване.

— Сбиване значи, че освен аз да удрям, някой трябва да ме удари. Повярвай ми — Броди се усмихна… широка, бавна усмивка, която се обви около сърцето й, притискайки го силно към ребрата й, — няма да може да го направи. А ако успее… е, това ще направи нещата много по-забавни.

Смехът се изтръгна през устните й, преди да успее да се спре. Все още с усмивка, трепереща на устните й, тя каза:

— Мисля, че това е най-романтичното нещо, което някой ми е казвал.

— Значи сте се срещали с грешните мъже, госпожо. — Броди млъкна, когато сервитьорката донесе плато с пържена храна, пържени картофи, парченца сирена, пилешки крилца и какво ли още не. Стомахът на Шанън изкъркори, когато ароматът на храната достигна до носа й. Той махна, отпращайки сервитьорката, и постави пред нея малка чинийка. — Първо дамите.

— Лейтенант Есекс…

— Броди.

— Броди, не мога да повярвам, че ще го кажа, но мисля, че тази вечер бе грешка. — Тя устоя на желанието да си вземе от храната, стисвайки ледени пръсти около чашата с кафе, нуждаейки се отчаяно от топлината му.

— Може би. Но няма да е първата грешка, в която участвам, а храната е хубава, музиката е приятна и ти имаш прекрасна усмивка. Нека да хапнем. — Той бутна платото към нея. — Как е името на копелето?

Шанън посегна предпазливо към чинията, колебаейки се, насочила поглед към парче пържено сирене.

— Не знам името му.

Броди побутна платото още към нея и тя взе сиренето. Потапяйки го в соса, тя го вдигна към устните си и го лапна. Напълно съзнавайки за изпитателния му поглед, тя задъвка съсредоточено.

— Хубаво ли е? — Той завъртя платото, бодвайки си от сиренето, оставяйки частта от чинията с пържени картофи да е по-близо до нея.

Всичко ухаеше невероятно. Цялата ситуация бе ужасяваща за нея, но стомахът й явно не се интересуваше от друго, освен от задоволяването на собствените си потребности. Довършвайки сиренето си, тя взе няколко картофа и две пикантни крилца слагайки ги в чинията си. Виждайки го как кима, тя не успя да сдържи усмивката си.

— Да. Пълна развалина съм.

— Гладна си и си нервна, а аз съм напълно непознат. Но и това е от полза.

Той бе така дяволски спокоен. Взе си крилце със сос барбекю и тя го наблюдаваше как се храни, без да се изцапа поне малко. Устните му се движеха срещу месото. Тя бяха твърди, решителни и великолепни. Особено когато езикът му се покажеше и ги оближеше. Напрежението в прасеца й отслабна, когато кракът му се подпря на нейния. Или пък нейният крак се подпря на неговия.

— Освен да гледам живото въплъщение на изкуството, не съм сигурна каква друга полза може да има.

Той погледна многозначително към чинията й и, пръхтейки леко, тя си взе картофена кожичка, добавяйки картофен чипс, разтопено сирене и бекон.

— Можеш да ми кажеш всичко, което пожелаеш, няма да те съдя. Не е нужно утре да ме виждаш. Имаш много свобода, след като ще е само тази нощ.

— Но ти си дошъл тук за секс. — Тя изрече думата „секс“ по-високо, отколкото бе възнамерявала, а музикантите избраха точно този момент да спрат да свирят. Лицето й пламна и тя покри устата си с ръка.

Лекият му смях я помилва през масата.

— Тук съм, за да се срещна с една красива жена, да послушам приятна музика и да вечерям.

— Предполагам, че две от три не е зле.

— Това може и да мине за вечеря, всичко зависи от настроението. — Устните му се извиха и в думите му тя долови нежно мъмрене. Той нямаше да й позволи да подценява външния си вид. Но тя знаеше, че е далеч от великолепната жена на сцената, и дори не се доближава до провокативните жени, които вечеряха около тях. По дяволите, дори сервитьорката бе по-секси от нея.

Защо не бе облякла рокля? Или нещо по-привлекателно?

— Прекалено мил си.

Той сви рамене.

— Нямам време за хубави думи или празни комплименти. — Той добави още храна в чинията й, преди да избърше пръсти в кърпичката си и да отпие от бирата си. — Искаш ли още нещо към това? Пържола? Пиле? Риба?

— Какво ти става с тази храна?

— Нервна си. Което значи, че вероятно днес не си яла много. Студено ти е. Което значи, че организма ти се срива. Потиш се. Която значи, че все още се чувстваш зле да бъдеш някъде другаде, вместо просто да се отпуснеш и да бъдеш самата себе си. Храната може да помогне на първите две, а за третото ще се погрижим заедно. Затова яж. — Убедителността и честността в думите му сякаш разголиха душата й и тя изпълни нареждането му.

Отново.

Тя вдигна едно крилце със сос барбекю с двете си ръце и, завъртайки го между пръстите си, отхапа. Броди беше прав. Той бе непознат. Бе дошъл, проверен от 1Night Stand, точно както бе проверена и тя. Не беше откачен или психопат. Беше повече от мил, въпреки че обичаше да дава нареждания. Но тя не реагираше негативно на заповедите му, и ако не друго, то поне правеше нещата по-лесно.

— Бях изнасилена — призна тя, отбягвайки да поглежда към него. — Не си го спомням. Не помня мъжа. Дори нямам спомен кой може да е бил. — Думите й започнаха да се изливат бързо, пълнейки очите й със сълзи, но тя примигна, за да ги прогони. Петте години психотерапия може би вече се отплащаха. — Бях на парти, а после се събудих в стаята си в общежитието — гола, използвана и посинена. Никой не ме е видял да си тръгвам с някой и никой не е докладвал за изчезването ми. Отне ми три дни да се обадя на полицията и да съобщя, но дотогава вече бе късно. Каквито и доказателства да намереха, не бяха достатъчни.

Пускайки крилцето в чинията си, тя посмя да погледне Броди. Изражението му остана спокойно, но сега се долавяше някаква острота във въздуха около него.

— Не знам кой е бил, защо го е направил, и въобще дали наистина е било изнасилване. Може би съм се съгласила. Но така и не успях да го преживея. Ходих на терапия, смених училището, посветих се изцяло на работата си, и ето ме тук сега, опитвайки се да гледам един мъж и да не се чудя дали на сутринта ще се събудя и няма да си спомням нищо.

Цялата идея за това беше абсурдна. Критиците наричаха творбите й студени, празни и неемоционални, че им липсва страст, без значение колко са красиви. Тя бе решила, че ако се справи със страховете си, би могла да намери страстта, която й липсва толкова много. И бе решила, че услугите, предлагани от 1Night Stand, ще бъдат идеални.

Безопасни, секси и прости. Стомахът й се сви около храната, която бе погълната. Отпускайки ръце над чинията си, тя се облегна назад.

— И преди да кажеш каквото и да е било, няма да се обидя, ако си тръгнеш. Мислех, че съм готова за това, но вече не съм сигурна.

— Не ме познаваш, Шанън, и заради това ще ти простя обидата върху честта ми. Аз ще бъда обиден, ако си тръгна, затова, моля те, не го предлагай отново. Без значение дали тази нощ ще се случи нещо, или не, сега смятам да вечерям с най-сексапилната жена, която съм виждал от много дълго време. Тя е умна, говори италиански и наистина искам да поостане.

— Защо? — Тя не успя да се сдържи да зададе въпроса.

Броди махна към сцената.

— Те ще пеят отново, а тъй като не говоря езика, няма да разбера нищо от песента.

Тя погледна към двойката, която излезе на сцената под сноповете светлина, и някакво чувство вътре в нея я накара да се отпусне. Бавно, нежния звук на пианото се извиси над шепота в клуба. Броди издърпа крака си от нейния и лекото движение привлече вниманието й към него. Той се плъзна настрани по сепарето и, улавяйки погледа й със своя, той потупа мястото до себе си. Сърцето й заби лудо. Ужас и вълнение се бореха вътре в нея.

Ниският дрезгав глас на певицата последва мелодията. Шанън можеше да остане там, където си беше, спазвайки дистанция. Или можеше да събере жалките остатъци от куража си и да се плъзне до него.

Броди не каза нищо, просто наблюдаваше жената пред себе си. Ако останеше там, свита и страхлива, мнението му за нея нямаше да се промени. Нямаше значение, че тъкмо се бяха запознали, че бяха прекарали заедно по-малко от час. По изражението му се четеше всичко, което тя искаше да знае. Той нямаше да я накара да стори нещо, за което не е готова.

О, по дяволите!

Избутвайки внимателно чашата си, тя стана от мястото си и се настани до него, преди да е размислила. Мястото бе топло от тялото му и топлината я изпълни с увереност. Броди се усмихна и се наведе леко към нея, казвайки:

— Кажи ми за какво пеят.

Топлият му дъх погъделичка ухото й и тя откъсна поглед от певицата, озовавайки се на милиметри от него.

„Милостиви боже, той е още по-красив отблизо.“