Хедър Лонг
Нейният пехотинец (5)

Глава 5

Хладният въздух в студиото обля кожата му, но той почти не го забеляза. Някъде между времето, в което бяха пристигнали в студиото, и скицирането очите на Шанън се бяха изпълнили със страст. Горещият й поглед бе по-парещ от пустинно слънце.

Той свали дънките си, оставяйки ги при ризата и якето си. Пъхна обувките си под стола и зави чорапите си на стегнато руло, преди да ги остави при останалите дрехи. Шанън все още бе коленичила на мястото, където бе стоял преди миг, така отпусната и съсредоточена към него. Членът му се уголеми и втвърди лениво под горещия й поглед, а топките му се стегнаха от желание.

Но тя водеше парада, затова той щеше да стои така с часове, ако се наложеше. Възхищението в погледа й разпали тлеещият огън вътре в него.

— Аз… уау… ъм… просто така… — Тя дишаше тежко, опитвайки се да състави изречение, чудейки се да гледа към него или към скицника си. Моливът й се плъзна по листа и въздуха се изпълни от звук на драскане. Тя отново запълзя на колене, заобикаляйки го. След това вдигна пръст към него.

— Погледът насам.

Преглъщайки смеха си заради скромните малки заповеди, които раздаваше, той направи каквото му нареди. Пред него се разкриха купчини от камък и мрамор. Някои приличаха просто на парчета, но други бяха започнали да добиват форма. Осъзнаването се надигна в него, когато тя се придвижи от задната му страна.

Бе доста по-трудно да остане спокоен, докато женствения й аромат се вихреше около него. Уханието на ябълки и пролетен дъжд изпълни сетивата му. Тя бе истински артист, превръщайки нещо обикновено в красиво изкуство. Неудобството и признанието й го караха да трепери от нужда да пребие едно колежанско идиотче. Тъжното в случая бе, че момчето вероятно не осъзнава какво е направило, защото за него всичко е било едно хубаво прекарване в колежа.

Той леко смени позата си, завъртайки глава наляво, облекчавайки напрежението в гърба и гръбнака си. Шанън отново се появи в периферията му. Моливът й летеше по страниците, устните й бяха леко разтворени, а розовият й език се показваше в едното ъгълче, докато тя бе напълно съсредоточена. Броди не помнеше някога да е бил обект на толкова внимателно изследване. Беше едновременно възбуждащо и леко смущаващо.

— Можеш ли да се завъртиш още малко към мен? — Тя се поколеба и това си пролича ясно в гласа й.

— Това заповед ли е? — притисна я той. Може и да бе подписала с 1Night Stand, защото смяташе, че сексът ще й помогне да събуди страстта в работата си, но тя нямаше нужда от секс. Имаше нужда от контрол. Контролът, който бе изгубила през всичките тези години. Беше обсъждал различни техники за справяне с посттравматичния стрес с Джеймс и в повечето случаи Док го бе обсипал с полезна информация, но почти при всеки пациент ключовият фактор бе един и същ.

Безпомощност.

Загубата на контрол бе нещо, което човек не можеше да си върне лесно. Затова, дори да не правеха друго тази нощ, той щеше да върне обратно силата на Шанън. Тя бе сграбчила възможността с две ръце по-рано, когато му бе наредила да свали дънките си.

Сега тя прочисти гърлото си.

— Да, това е заповед.

— Не ми звучи като заповед — пошегува се той, поглеждайки я. Лицето й бе покрито с руменина и очите й блестяха.

— Завърти се към мен, пехотинецо. Ръце, отпуснати около тялото, кракът напред, брадичка леко приведена.

— Да, сър — промърмори той. Членът му потрепери. Кой да знае, че може да е толкова възбуждащо да получава заповеди от жена? Нямаше нищо против тази позиция. Така тя заставаше директно пред него. Твърдите й зърна се очертаваха видимо под блузата й, а мекият памук обгръщаше нежно извивките й.

Топките му се стегнаха още повече. Тя не носеше сутиен.

Одобряваше това нейно решение.

— По-добре ли е? — Той изпробваше дали ще му каже да направи още нещо.

— Да. — Тя издиша думата и дори връхчетата на ушите й пламнаха там, където надничаха изпод черните къдрици на косата й. Той се зачуди какво ли би било да измъкне фибите й и да разпусне великолепната й коса. — Искаш ли да видиш?

Мамка му, да, искаш да види, но вероятно тя говореше за скиците.

— Моля.

Вълна въздух се блъсна в него, когато тя скочи на крака, подавайки му скицника. Беше запълнила повече от дузина страници, и то с лекота. Беше скицирала лицето, гърдите и раменете му, цялата дължина на краката му и, за негово веселие, задника му. Задникът му бе нарисуван от различен ъгъл на цели три страници.

— Изключително изваян си. Мога да видя идеално всяка група мускули. — Тя размаха ръце към гърдите му. — Нямам търпение да си намокря ръцете и да се заема за работа.

Членът му потръпна одобрително. Разбира се, тя трябваше да го каже. Да заповяда. Ако не го поискаше, той и ентусиазираният му член щяха да се изнесат от студиото след няколко часа. Потисна желанието си да я притисне малко и й се ухили.

— Наистина си талантлива.

— Благодаря ти. — Тя погледна нагоре, а лицето й бе зачервено. Не носеше почти никакъв грим, а очите й бяха чисти и искрящи. Коренно различна от нервната жена, която се бореше да задържи ръцете си около чашата за кафе, и много по-близо до знойната жена, която прозираше в гласа й, докато му превеждаше песента.

Можеше да прекара седмици, разгръщайки всеки слой около тази жена. Искаше да опознае всеки аспект на личността й. Копнееше да опознае всеки милиметър от слабото, стегнато тяло с твърди зърна, опъващи блузата й.

„По-кротко, пехотинецо.“

Вътрешната заповед не направи много да укроти нуждата, туптяща вътре в него, и не успя дори за миг да прогони виденията на това, какво може да направи с тези нейни прекрасни устни.

— Имаш ли нещо против да те докосна?

„Никак даже.“ Но той не изрече мислите си на глас.

— Това зависи от теб. Контролът е в теб, нали помниш? Ти решаваш.

Тя прехапа долната си устна, засмуквайки я така, както му се искаше да го направи и той, но остана неподвижен.

— Не ми изглежда справедливо спрямо теб. — Гласът й бе невероятно тих. — Имам предвид, ти си гол, а аз не. Рисувам те и просто си стоиш там.

— Нямам против. Харесва ми начина, по който ме гледаш. — „Ще ми хареса още повече, ако ме докоснеш, затова скачай, момиче. Аз ще те хвана.“ Но той запази мислите си за себе си. Можеше да й даде само контрола, а тя сама трябваше да вземе всичко останало, което пожелае. Трябваше да върне силата си и да я овладее.

Той бе повече от съгласен тя да завладее него.

— Лейтенант…

— Сериозно? Името ми е Броди. — Той я погледна сериозно. — Аз съм точно тук, Шанън. Може да правиш каквото пожелаеш. Може да не правиш друго, освен скици. Контролът е в теб.

— Но така не отнемам ли способността ти да направиш своя избор? — Тя се залюля напред, а после назад, и всяко следващо движение я приближаваше към него.

— Само ако не желая да ти дам тази власт — въздъхна той. Може би действаше погрешно. Може би не бе достатъчно да й каже, че силата е в нея, да я окуражи да я вземе, но това можеше да я изплаши дори още повече. — Погледни ме, Шанън. Погледни ме целия.

Той наблюдаваше как погледът й се спуска, изгарящ кожата му. Тя се съсредоточи на гърдите му. Вътрешно се бореше да не поглежда по-надолу, но любопитството й победи и шумното й поемане на дъх го окуражи. Тя направи кръг около него, стопявайки разстоянието, заставайки на крачка от него, вперила поглед в ерекцията му. Подута до точката на дискомфорта, той не мислеше, че би могъл да бъде по-ясен в намеренията си към нея.

Ръката й се протегна напред и Броди стегна всеки мускул в тялото си, заповядвайки си да не помръдва. Членът му подскочи нетърпеливо при първото докосване на нежните й пръсти. Тя покри с длан главичката, улавяйки капката предеякулационна течност. Тялото му не го бе грижа за добрите му намерения.

„Можеш да го направиш, Шанън. Довери ми се. Можеш да го направиш.“ Мислите проникваха през почти животинския рев на нужда, ехтящ в кръвта му. Беше ад и бе наистина добре, че сега той бе тук, а не Мат. Младият пехотинец нямаше нужните качества, за да се справи с нея. Броди игнорира ирационалната ревност при мисълта, че хлапето можеше да е тук вместо него.

Мат не беше тук. Беше Броди. Край на историята.

— Искам да направя повече, но дори не съм сигурна как да започна, затова… — В колебанието си тя стисна по-силно члена му, но той изчака търпеливо, докато ръката й го милваше от основата до върха и обратно. — Помогни ми. — Гласът й не звучеше никак като заповед. Тя си пое дълбоко дъх и го отпусна разтреперено. — Покажи ми как да го направя, пехотинецо. Свали дрехите ми и ми покажи как да те докосвам.

Ето това вече бе заповед.

„Алилуя.“

* * *

Тялото на Шанън пулсираше от възбуда, страх, несигурност и копнеж, който почти не можеше да идентифицира. Преди бе бягала от подобни интимни ситуации, бе бягала сякаш самия дявол тича по петите й. Беше се включила в група за взаимопомощ, беше ходила на терапии, бе чела десетки книги по темата. Дори бе опитала да позволи на двама свои приятели артисти да правят любов с нея, но и двата пъти усещаше докосването им студено, самотно и неприятно. Но не и с Броди.

Господи, не и с Броди.

Той я милваше с поглед така, сякаш докосваше самата й душа… от първия миг в клуба, когато реагира така бурно на музиката, до одобрението в погледа му, когато му нареди да се съблече. Той реагираше към нея, но не се отнасяше с нея като с жертва.

Рационалната част от ума й осъзнаваше, че той я съблазняваше. Предаването и прелъстяването не се изключваха взаимно, но предизвикателството в това този силен мъж да се предаде пред нея, бе опияняващо. Тя можеше да прави с него каквото пожелае, но освен да скицира прекрасно изваяното му тяло, и като изключим странното желание да оближе всеки милиметър от него, тя нямаше никаква идея какво да прави.

По-лошото бе, че не знаеше как да изрази тази нужда. Рационалните мисли я караха да говори с него за това, което й предлагаше. Ако знаеше как, вероятно вече щеше да е обвила тяло около него и да го моли да проникне в нея с огромния си член.

Но тя знаеше как. Нали?

„Това заповед ли е?“ Думите му шептяха прелъстително в ума й, събуждайки лениви вълни от желание през тялото й.

Тя не бе сигурна как да го направи, но той знаеше.

— Помогни ми. — Проклятие, звучеше толкова слаба. Тя пое дълбок дъх, прогонвайки страха, щом издиша. Можеше да се справи. Можеше да извлече контрола от него и в същото време да му се отдаде. — Покажи ми как да го направя, пехотинецо. Свали дрехите ми и ми покажи как да те докосвам.

Усмивката му стана по-широка и всеки мускул в тялото й се напрегна. Триумф и гордост изпълниха погледа му и той се пресегна, за да измъкне блузата от панталоните й. Той не бързаше, наслаждавайки се да докосва кожата й.

Тя забрави как да диша. Емоциите препускаха през нея и не бе само от похот, макар определено да приличаше на това. Почти бе забравила как дивите, яростни тръпки могат да пронижат плътта й. Той вдигна ръцете й напред, без да откъсва поглед от нейния нито за миг. Наложи й се да откъсне ръце от огромния горещ член и влажната му главичка.

Електрически заряд премина през нея, когато блузата й изчезна. Тя стоеше пред погледа му, разголена и уязвима. Винаги бе мислила, че е доста дребна в сравнение с другите жени. И никога не се бе чувствала добре гола, особено ако пред нея има мъж, който я гледа. Но Броди бе повече от обикновен мъж и нежно галещия му поглед накара зърната й да се втвърдят още повече. Осъзнаването, че бе уловила вниманието му така изцяло, премина през ума й.

Искаше й се да покрие гърдите си, но дори самата идея я оскърби, карайки я да остане с отпуснати ръце. Възбудата накара тялото й да се стегне, и макар тя да бе колеблива, Броди бе напълно търпелив.

Коленичейки бавно пред нея, той смъкна ципа на панталона й, обгръщайки с ръце бедрата й. Пъхвайки палци през ръба им, той смъкна нежно и бавно панталоните по краката й, отнасяйки с тях и подгизналите й бикини. Не каза нищо, докато й помагаше нежно да отстъпи от дрехите. Той се усмихна, ноздрите му се разшириха леко и спря само за миг, за да целуне пъпа й точно над тъмните къдрици, криещи женствеността й.

Нежното докосване на устните му срещу кожата й изпълни съзнанието й с най-провокативните мисли. Въображението й нямаше нужда от прекалено окуражаване, за да почувства духа му срещу бедрата си или горещото докосване на мускулите му по кожата си. Зърната й се стегнаха почти болезнено и тя искаше да простене от силните емоции, изливащи се в нея.

Страхът започна да избледнява, стъпкан от вълнението, което бушуваше в нея. Тя искаше той да я докосва. И от страстта, блестяща в очите му, знаеше, че и той го иска.

Той спря леко замислен. Погледът му се плъзна през стаята. Тя нямаше идея какво вижда той, щом погледне студиото й, изпълнено със статуи и скулптори във всякакви размери и форми.

— Какво търсиш? — Тя не успя да прикрие задъханото очакване в гласа си, нито нетърпението, което бълбукаше в нея. Женствеността й се сви, а между бедрата й потече влага. Пред себе си имаше истинско великолепие и бе готова да му се отдаде.

— Легло — промърмори той. — Или нещо, където няма остри инструменти, които могат да наранят перфектната ти кожа.

Оу!

Той мислеше, че е перфектна. Сълзи напълниха очите й и тя отпусна бавно ръце, хващайки неговата.

— Ела с мен.

Преплитайки пръсти с неговите, тя се завъртя бавно на един крак и полу подскачайки, полу танцувайки го поведе към сенките иззад светлината. Поведе го през работната си площадка към стаята, скрита зад ориенталски параван. Прекарваше толкова много време в студиото си, че бе сложила легло, където може да припадне, щом музата я напусне. Очакването се извиваше вътре в нея, прогонвайки старите съмнения.

Големият двоен матрак не бе достатъчно голям, че да побере Броди. Чаршафите бяха от памук и последния път, щом спа тук, отново бе забравила да оправи леглото. Тя се обърна към него, а той продължи да върви към нея, избутвайки я назад, докато задната част на коленете й не опря в ръба. Вдигайки ръцете й на гърдите си, той постави дланите й върху силните си мускули, насочвайки я да го милва, позволявайки на пръстите й да проследят контурите на гърдите му. Сърцето му биеше равномерно, а гърдите му се надигаха и спускаха спокойно.

Той изглеждаше така, сякаш въобще не се влияе от докосването така, както се влияеше тя. Тя преглътна, изпълнена с толкова много емоции, че не знаеше как да ги изрази на глас.

— Шанън? — нежно изречената дума я успокои. Абсолютната му нежност не носеше нито намек за осъждане изпращайки вълна от топлина към гърдите й.

Горещина помилва кожата й, когато тялото му се приближи към нейното, без обаче да я докосва. Тя се потопи в усещането, в бавното осъзнаване, в голото желание, което не криеше нищо, и търпението, което прогони и последното й съмнение.

Тя вече не бе момиче. Имаше контрол над ситуацията и нямаше значение колко много я желае той. Нямаше да направи абсолютно нищо, ако тя не му каже. Беше дал удоволствието в ръцете й, а с голямата твърда дължина на члена му неговото желание бе на показ. Но всичко, което правеше, бе да милва тялото си с ръцете й, точно както му бе казала тя.

— Защо да не докосна члена ти? — попита, изчервена от смелите си думи.

— Защото се тревожа, че ще свърша върху теб, ако ме докоснеш.

Тя обожаваше потръпващите му мускули под пръстите си. Можеше да изучава формата им с часове, но простото признание за собственото му несигурно състояние я накара да отдръпне ръцете си от него. Тя обгърна лицето му с длани, и въпреки че изглеждаше гладко обръснат, тя можеше да почувства наболите косъмчета по бузите му.

Вдигайки се на пръсти, тя придърпа лицето му към себе си и прошепна:

— Целуни ме. — Устните им се докоснаха, веднъж, два пъти, три пъти, преди той да притисне своите по-силно, плъзвайки езика си напред и изисквайки позволението й да влезе в устата й. Тя разтвори устни под неговите, вкопчвайки се в него, когато езиците им се преплетоха.

Плъзвайки ръце нагоре, тя се вкопчи в късо подстриганата му коса. Бе гъста и боцкаща срещу дланите й. Тя се предаде пред нуждата да го докосне и пристъпи към него, през тялото й премина електрическа вълна, щом зърната й се отъркаха в гърдите му, а твърдата му ерекция се притисна в корема й.

Вкусът му бе див, толкова наситено мъжествен, че тя едва успя да долови вкуса на кафето и леката вечеря, които бяха споделили. Всичко, което усещаше, бе Броди, и тя простена името му срещу устните му.

Прекрасният момент я изпълни с увереност, каквато не бе изпитвала никога преди, и когато сложи край на целувката им, и двамата се бореха да си поемат дъх. Клепачите му бяха леко притворени, натежали от страст, а плътните му устни бяха извити в секси усмивка.

— Прави любов с мен — прошепна тя. — Докосни ме.

Броди се бе вкопчил в контрола си със сетни сили. Да я наблюдава как си връща силата посредством властта бе най-възбуждащото нещо, което някога бе изпитвал. Представата да плъзне члена си вътре в нея го изпрати на самия ръб. Не се шегуваше, когато каза, че не е сигурен дали ще издържи, ако тя го погали с пръстите си, не и след като при първото й докосване едва не бе изгубил целия си контрол.

Но това тук не бе за него. Той щеше да й посвети цялата нощ, а удоволствието му ставаше все по-силно, защото жената сияеше в ръцете му. Тя имаше вкус на кафе, сладка канела и женственост, която провокираше всеки мъжки инстинкт в него да я покори.

Лудият ритъм на пулса й, трепетът в думите й, дори колебанието в замъглените й очи му показваше, че без значение колкото бе развълнувана, силата, която й бе дал, бе едновременно плашеща и всепоглъщаща. Затова тя му я връщаше, давайки заповеди.

Броди плъзна ръце по нея, обгръщайки малкото й сладко задниче, и я вдигна, подлудявайки се с това, че я плъзна по цялата дължина на тялото си. Положи я на леглото и я последва, подпирайки се с ръце от двете страни на тялото й. Вкусвайки кожата на шията й, той се спусна надолу към гърдите й, засмуквайки силно едното й зърно в уста.

Кожата й бе бледа и мека, покриваща твърди извивки. Ръцете й се вкопчиха в косата му, но той отказваше да бърза. Насочвайки вниманието си към другата гърда, той се заигра с малкото твърдо зърно, захапвайки лекичко от време на време, докато тя не започна да се извива под него. Тялото му трепереше, умолявайки го да се зарови в сладката й малка женственост. Устните му помилваха корема й, целувайки нежните извивки, преди да се снижи по-надолу.

Тя бе влажна от желание и ароматът й пробуди еротични картини на горещ, влажен, умопомрачителен секс в ума му. Изпълни го диво желание, карайки го да иска да я завърти и да се тласне в нея, отчаяно търсейки освобождението, за което копнееше тялото му. Искаше да я вдигне и да я настани върху себе си, окуражавайки я да го язди, докато и двамата не стигнат до върха.

Искаше да я притисне до стената.

Искаше да я обладае на пода.

Всевъзможни пози преминаваха през ума му, докато разтваряше с пръсти влажната й женственост, изпълвайки дробовете си с тежкия аромат на възбудата й. Тя се вдигна на лакти и устните й се разтвориха, докато го гледаше. Очите им се срещнаха и той се наведе напред, плъзвайки език по гънките й.

Главата й падна назад и тя проплака, реакцията й бе така първична, чиста и примитивна, че той отказа да я измъчва повече. Тя бе казала, че иска той да прави любов с нея. Пъхвайки ръце под бедрата й, той я разтвори повече, за да може да проникне с език между гънките й.

Мускулите й потрепериха, свиха се и се опитаха да го избутат, но той я задържа на място, поемайки малкия й сладък клитор в устата си. Тя се гърчеше под него, притискайки тялото си към леглото. Три твърди близвания на езика му и тя експлодира. Той се отдръпна и плъзна пръст през срамните устни, докато стигна до клитора й, започвайки да го милва нежно, успокоявайки я по време на оргазма. Той попиваше всеки аспект на вида й, тръпнещото й тяло, къдриците коса, разпилени върху чаршафите.

Когато тя най-после се успокои и го погледна, кехлибарените й очи бяха пълни със страст от освобождението. Той отдръпна пръста си, пъхвайки го в устата си. Вкусът й бе така адски сладък. Очите й се разшириха и той видя как напрежението започва отново да се натрупва в нея. Тя посегна към него, но той се отдръпна, стана и изчезна бързо в съседната стая. През живота си никога не се бе движил толкова бързо, колкото сега, когато грабна дънките си и измъкна един презерватив от джоба.

Върна се за нула време, поставяйки латекса върху члена си. Тя се бе подпряла на лакти и лицето й омекна, щом го видя. Той не губи нито секунда време и покри омекналото й от оргазма тяло със своето. Наведе се и улови усмивката на устните й с целувка. Откликът й бе да посрещне езика му със своя. Силата й над него бе невероятна. Шанън нямаше никаква идея какъв контрол има реално върху него и той осъзна това в същия миг, в който търпението му свърши.

Той плени диво устните й, като в същото време сграбчи бедрата й, позиционирайки я пред себе си. Откъсвайки устни от нейните, той хвана члена си и го насочи към влажния й вход, тласкайки се бавно напред. Страст се изписа на лицето й и тя заби пръсти в раменете му. Но тя не затвори очи, докато той си проправяше път във влажната й гореща женственост, а мускулите й го обгръщаха така плътно, че бе готов да експлодира.

Тя бе дяволски тясна.

Милиметър по милиметър той проникваше в нея. Защото без значение какъв е бил опитът й преди, сега тя бе по-тясна от всяка девственица, която бе имал удоволствието да вкуси, и всички те бледнееха в сравнение с дивата прелест, която се надигаше, за да го посрещне. Тя кимна с глава, сякаш давайки му уверението, от което се нуждаеше. Сграбчвайки по-здраво бедрата й, той се отдръпна леко назад и се тласна напред, все по-дълбоко и по-дълбоко. Краката й се вдигнаха, сключвайки се около него.

Той искаше да издържи по-дълго, но тялото му имаше друга идея, особено след като тя го посрещаше с готовност, слабини до слабини, докосване след докосване. Тестисите му се стегнаха, и когато тя простена, изричайки името му, той потръпна силно в желязната хватка на тялото й.

Оргазмът премина през него, разтърсвайки го, и той се отпусна бавно върху нея, внимавайки да не я смаже под тежестта си. Остана така за миг, преди да се претърколи по гръб, привличайки изтощеното й тяло върху своето. Бяха оплетени в чаршафите и в мускусния аромат на страстта. Тя вдигна глава и погледна надолу към него с почти порочна усмивка.

— Колко време ще мине, преди да мога да ти наредя да го направиш отново?

Броди се засмя.