Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
3,9 (× 9 гласа)

Информация

Форматиране
Еми (2019)

Издание:

Автор: Росица Георгиева

Заглавие: Изгубена самоличност

Издател: Фондация Буквите

Година на издаване: 2019

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9825

История

  1. — Добавяне

XX

Две седмици по-късно Диана ми се обади и поиска да се срещнем. Уговорихме се да обядваме в един ресторант извън София. Нямах търпение да разбера какво се е случило, затова подраних с един час. Когато Диана най-накрая пристигна, бях толкова изнервена, че станах от масата.

— Какво стана?

— Никол Филипова е мъртва. Що се касае до ГДБОП, не виждаме смисъл да продължаваме да издирваме някой, чийто труп е бил намерен. Говорих с директора и му разказах всичко. Съгласен е, че няма какво повече да се рови по случая. ГДБОП не се интересува от Никол Филипова. — Диана замълча.

Усмихнах се. Не можех да повярвам, че всичко бе приключило.

— Заловихме Николай на сръбската граница. Опитвал се е да избяга. Останалите агенти на Боряна са мъртви. Директорът е говорил с Найден Василев. Показал му е всички доказателства и са сключили сделка.

— Сделка?

— Вътрешният и правосъдният министър, както и заместник-директорът на ГДБОП са арестувани. Главният прокурор ще даде днес изявление и ще разкаже на медиите за разследването, което е било под негово покровителство. Това е сделката с министър-председателя. Забравяме за доказателствата срещу него, а в замяна получаваме осъдителни присъди за двамата министри, като той си подава оставката и излиза чист от ситуацията.

— Сключили сте сделка с дявола. Обществото ще го издигне на пиедестал. Първият министър-председател в историята, който си подава оставката, омерзен от постъпките на своите подчинени. На практика си осигурява да го изберат пак. И никой не иска да свидетелства срещу него?

— Въпреки скандала кръговете около него го защитават, защото са свързани взаимно. Освен това Андрей Петров също е замесен, ако позволи на някого да свидетелства, това означава и той да изгори.

— Трябва да бъдем реалисти. И това е победа.

— Права си.

— А сега по другия въпрос. — Диана седна и ме погледна сериозно.

— Кой друг въпрос?

— Не се прави, че не ме разбираш, Никол. Адам е съсипан.

— Не ми се говори за това.

— Никол…

— Диана, оценявам всичко, което направи за мен, но не желая да обсъждам това с теб.

— Знам, че те наранихме много и няма как да променя нещата, но поне искам да оправя ситуацията.

— Превърнахте ме в убийца — съжалявам, но ситуацията няма как да се оправи. Радвам се, че ми помогна в изключително труден период, това никога няма да го забравя и ще съм ти вечно благодарна. Каквото и да се случи обаче от тук нататък, нищо няма да промени факта, че убих толкова хора. А с Адам… с Адам се наранихме толкова много, че няма как нещата да бъдат същите.

— Чуй ме, съжалявам много, че те въвлякох във всичко това. Когато те срещнах в мола, видях, че си отчаяна. Исках да ти помогна по някакъв начин. Знаех, че ако те включа в операцията и те внедря при Боряна, ще имам достатъчно ресурси да го направя. Знаех, че ще мога да ти покажа един друг живот, ще привлека вниманието върху теб като програмист. Съжалявам, но тогава това беше единственият начин да ти помогна. А що се отнася до Адам, всичко това са оправдания.

— Какво? Нямаш право да говориш, Диана.

— Толкова ли те е страх, Никол?

— Моля?

— Страх те е да повярваш, че някой наистина държи на теб! Не се опитвам да се оправдая, но го направих само и единствено, за да ти помогна. Адам беше също жертва в цялата ситуация. Направи всичко това, за да се защити, но това не означава, че не държи на теб. Както и аз! По дяволите, Никол, нима беше по-добре да те оставя да се самоубиеш? Помислих си, че мога да ти помогна!

Не знаех какво да кажа. Чувствах се прекалено объркана, че заплаках. Нямах сили повече да бъда силна. Диана се премести до мен и ме прегърна. Каквото и да се беше случило, тази жена продължаваше да бъде най-близкият ми човек. Отпуснах се в прегръдката й и затворих очи. Исках да забравя всичко, да залича действията си от последната година, но беше невъзможно.

— Ще се справим заедно. — Диана ме погледна в очите. За пореден път беше разчела мислите ми.

Прегърна ме отново и оставихме тишината да успокои нервите и на двете.