Дейвид Хосп
Бандата от Чарлстаун (20)

19

Лейтенант Флеърти никога не беше виждала капитан Уийдъл толкова бесен.

— Повтори какво каза — бавно изрече капитанът, целият зачервен като бик.

— Казах, че убийството на Колдуел може би няма връзка с останалите. Може и да не става въпрос за Малкия Джак.

— Ще бъдеш ли така добра да ми обясниш какви ги приказваш, лейтенант? И знай, че се обръщам така към теб само за момента! — В гласа на Уийдъл се усетиха първите нотки на яростта в най-чист вид. — Нали й е извадил сърцето?! Нали е имала около врата си златно разпятие?! Нали е била облечена като проститутка?! Е, обясни ми тогава как така няма връзка с останалите!

— Дори и да има, тя би могла да бъде само в смисъла, че става въпрос за имитатор.

— Нека ти кажа едно нещо, лейтенант! Ако чуя, че разпространяваш подобни глупости извън този офис, ще ти отнема значката! На ръцете ни лежи цял град, пълен с хора, които се страхуват да си покажат носовете навън, защото още не сме хванали онова куку. И не възнамеряват да се покажат, докато не го хванем, а ти искаш да им съобщим, че трябва да се страхуват не от един, а от двама убийци, така ли?!

— Просто ви съобщавам, че въз основа на резултатите от аутопсията Фармалант смята, че става въпрос за друг тип.

— Предай на добрия доктор, че ако разпространи подобен слух, ще го арестувам за намеса в полицейско разследване, възпрепятстване на правосъдието, нарушаване на общественото спокойствие и всичко останало, което може да ти хрумне!

— Капитане, не забравяйте, че Колдуел е била убита, много преди сърцето й да бъде извадено! Очевидно първо е била удушена, после преместена някъде и едва тогава — нарязана!

— Е, и?!

— Всички останали момичета са били държани живи до окончателното изваждане на сърцата им! В кръвта им е вкарана изключително сложна смес от упояващи вещества. А в трупа на Колдуел не е открито нищо подобно!

— Е, може пък този път да е бързал. Може би тя се е съпротивлявала и той е трябвало първо да я убие, докато се приготви! Може би тя се е разпищяла и той е бил принуден да й затвори по-бързо устата. Съществуват хиляди различни „може би“, които да обяснят различията в метода! Ама не, ти предпочиташ да подплашиш хората с някаква си нова теория за групичка серийни убийци!

— Освен това е била изнасилена. А никоя от другите не е!

Гневът, бушуващ под кожата на капитана, като че ли щеше да избухне всеки момент. Обаче той не каза нищо — само я изгледа на кръв.

— Повярвайте ми! — осмели се да продължи Линда. — Въобще не възнамерявам да правя публично изявление по въпроса. Просто ми се ще да обмисля и други възможности, и то паралелно с основното ни разследване! Натали Колдуел е имала приятел в адвокатската фирма, който спомена нещо за някакъв доста по-възрастен мъж, с когото тя се е срещала напоследък. Този факт безспорно ни предоставя нови възможности, които си струва да бъдат огледани!

— Откажи се, лейтенант! И ти гарантирам, че така ще останеш по-дълго в това управление!

— Смятам, че трябва да обмислим и този вариант!

— Добре, прави, каквото си знаеш! Обмисляй, колкото си искаш, но запомни едно: не желая да чувам нищо по този въпрос от когото и да било, ясно?! Не забравяй, че когато завали, първото, което се стича по склона, са мръсотиите и калта! И ако някой се опита да ги прехвърли в моя двор, ти първа ще затънеш до гуша в тях!

— Благодаря ви за разбирането и подкрепата, сър! — кимна Флеърти и кръстоса предизвикателно ръце.

— А сега се измитай от офиса ми! — изръмжа началникът й, след което завъртя стола си и й обърна демонстративно гръб.

Флеърти излезе и притвори тихо вратата след себе си.

Може би не трябваше да поставя този въпрос.

Знаеше, че преследването на един сериен убиец си е достатъчно трудно и без допълнителни неизвестни в уравнението, ала нещо по случая на Натали Колдуел не й даваше мира. Подробностите някак си не се връзваха. Затова не можеше да остави нещата така.

На стола срещу бюрото й седеше Том Козловски, излъчващ обичайното си търпение и спокойствие.

Де да можеше и тя да е толкова спокойна!

Веднъж го беше попитала как успява да се съхрани от грозните моменти, а той й отговори: „Благодарение на двадесет и петте години служба и тридесетте години вярно приятелство с една кехлибареножълта течност“. Точно сега на Линда й се струваше, че надали ще може да изкара толкова дълго.

— Някакви вести от улицата? — попита тя сержанта.

— Засега нищо. Но продължаваме да клатим дърветата, та дано нещо падне! Иначе аверите от мафията демонстрират пълна готовност да ни помагат и са обявили награда за главата на нашия човек! — отбеляза гордо Козловски. Флеърти го изгледа невярващо. — Доколкото чух, става въпрос за петдесет хиляди долара. И още малко, ако не доживее до съдебния процес.

— Жестоко! А ще ни връчат ли наградата, ако го хванем ние?

— Не мисля, че отговаряме на основните изисквания. Налага се да бъдеш отрепка от най-низше ниво, за да бъдеш възнаграден!

— Е, ти поне може и да се вредиш!

— Много смешно!

— Някакви вести от Стоун?

— Именно той докладва за въпросното възнаграждение. С изключение на това засега не се е добрал до нищо, което би могло да ни бъде от полза. Онази вечер в клуба имало някаква дребна разправия. Някакъв тип размазал физиономията на едно от работещите момичета, обаче забележи — момичето приличало много на Натали Колдуел! Стоун обаче не успял да научи нищичко за него.

Флеърти изгледа Козловски напрегнато, след което сведе глава.

— Какво става, шефе? — попита той.

— Кажи ми какво ти е истинското мнение за случая „Колдуел“?

— Виж какво, не ти трябва да знаеш какво мисля! И освен това не е честно! Защото ти знаеш какво си мисля, но не ти стиска да го чуеш!

— Не си пасва, нали?

— Да, има известна вероятност да става въпрос за същия човек. Ако искаме да обясним различията в метода на действие, винаги можем да го направим! Едновременно с това между убийството на Колдуел и останалите момичета има доста прилики, които биха били трудни за обяснение, ако не е същият човек! Но интуицията ми подсказва, че в случая става въпрос за друг субект!

— Моята също — кимна лейтенантът.

— Е, и какво ще правим сега? — полюбопитства Козловски. — Ако разделим случаите, ще настъпи объркване. Без да броим няколкото инфаркта сред висшите политически кръгове на града. И то точно сред онези, които само си търсят причина да ни размажат!

— Да, знам. Точно поради тази причина ние няма да предприемем нищо по този въпрос! Просто си мислех, че аз бих могла да поогледам по-добре случая „Колдуел“. Лично!

— Смяташ ли да звъннеш на онзи зашеметяващ млад адвокат, по когото си падна преди няколко седмици?

— Какви ги приказваш, за бога?! Та той е единственият ни шанс да разплетем този случай! — възкликна Линда и усети, че се изчервява. — И освен това не съм си паднала по него! Просто го съжалих!

— Напротив, падна си, и то как! — измърка Козловски, като продължаваше да се хили. — Познавам те от достатъчно дълго, за да направя разликата!

— Хубаво, вярвай си в каквото щеш! Къпи се в перверзните си илюзии! Само не казвай на никого! Защото, ако шефовете разберат, ще ни заковат и двамата!

Сержантът размаха предупредително пръст и с престорено възмущение възкликна:

— Направо не мога да повярвам, че не се съобразяваш с официалната политика на отдела! Лейтенант, ако продължаваш да се мъкнеш с мен, нищо чудно накрая и ти да се превърнеш във вечно нарушаващ правилата недоволник, без никакви шансове за напредване в кариерата!

— Надявам се, че подобна вероятност не включва необходимостта и аз да започна да нося намачкани костюмчета за по петдесет долара като твоите? — изгледа го весело Флеърти и вдигна телефона.

— Що бе, че това си е истинска класика! — извика Козловски и се потупа гордо по реверите. След това се изправи и тактично напусна офиса й.

Щом сержантът затвори вратата зад гърба си, Флеърти отвори папката, която я чакаше на бюрото, и набра номера, който беше записала там.