Дейвид Хосп
Бандата от Чарлстаун (14)

13

Скот Фин насочи поглед към Антонио Патрик Макгуайър, президентът на „Хюрън Сикюрити“, който седеше от другата страна на масата. Приличаше по-скоро на Антонио, отколкото на Макгуайър, но пък в град като Бостън примесът между италианска и ирландска кръв никога не се е считал за недостатък.

Фин се вълнуваше от предоставената му възможност да защитава Макгуайър по време на снемането на показания. Работата бе достойна по-скоро за някой от съдружниците, които участваха в защитата, но Престън имаше друго дело в съда, а Ник Уилямс бе потънал в анализа на документите, така че отговорността падна върху неговите плещи.

— Друг път случвало ли ви се е да давате показания?

След дълга пауза Макгуайър отговори:

— Два пъти. Първият беше по време на развода ми, който се пообърка, когато се намесиха исканията за издръжка. А после срещу мен беше заведено дело от един от наемателите в моя сграда, така че пак се наложи да давам показания.

— За какво точно беше жалбата на въпросния наемател?

— Нищо, за което си струва да говорим. Убедих човека да се откаже от нея.

Последните думи на Антонио Макгуайър бяха изречени с тон, който напълно изключваше по-нататъшни въпроси. В крайна сметка той бе клиент на тяхната фирма. Като президент на „Хюрън Сикюрити“ той ръководеше една от най-бързо разрастващите се компании в щата Масачузетс, което се дължеше най-вече на държавните поръчки, които получаваха. Слуховете говореха, че Макгуайър е особено гъст с губернатора и че именно тази връзка му е осигурила договора за охрана, сключен с Комисията за транспортна безопасност.

Неизвестно защо, но Фин някак си не можеше да повярва в подобни слухове. Клиентът му изобщо не приличаше на човек, който ще си гука любезно с аристократичните стълбове на масачузетското общество. Изглеждаше по-скоро като тип, който би се чувствал по-удобно в някоя кръчма в Китайския квартал или из бордеите в Южен Бостън.

— Да разбирам ли, че правилата са ви познати? Изслушването ще се проведе в конферентна зала в офиса на защитата на ищците. Ще присъстват съдебен репортер и вероятно няколко адвоката на жалбоподателката, които ще ви задават въпроси. Вие ще се намирате под клетва, така че е желателно да говорите истината. Все пак съм длъжен да ви напомня, че между говоренето на истината и полезното говорене има значителна разлика. Вашата цел е с показанията си да не помогнете с нищо на другата страна.

Макгуайър завъртя запалката си по гладката дъбова повърхност на конферентната маса и изрече:

— Нещо не мога да схвана какво точно имате предвид. Да не би да възнамерявате да ме инструктирате какво точно трябва да говоря? Така де, не че искам да объркам цялата работа! Но ако решите, че трябва да ме насочите какво точно да кажа, ще го запомня и ще го кажа.

— Аз не мога да ви кажа какво да говорите — просто кажете истината. Единственото, което бих желал да ви подскажа, е, че си има начини да говорите истината и пак да не помагате на другата страна.

— Как така?

— Слушайте внимателно въпроса и не говорете нищо, което не са ви питали. Ако ви попитат например какво работите, вие кажете само позицията си в управата на „Хюрън“ — не е необходимо да правите пълно описание на всичко, което правите на този свой пост. Ако ви попитат дали имате пряк началник, вие трябва да отговорите с едно простичко „да“, като така ги принудите да ви зададат следващ въпрос относно името му. Запомнете, че колкото по-малко говорите, толкова по-добре е за компанията ви!

Макгуайър се ухили заговорнически:

— Мисля, че ще се справя!

Не че този отговор изненада Фин. Клиентът му въобще не приличаше на човек, който обича да раздава информация наляво-надясно, нито пък на такъв, който желае да сътрудничи на противника.

— И още нещо — не се опитвайте да правите догадки! Ако ви зададат въпрос, в чийто отговор не сте напълно сигурен, просто кажете, че не знаете. Най-лошото от всичко при даване на показания е да се опитвате да правите догадки! Ако толкова държат да си получат отговорите, винаги можем да им предоставим необходимите документи, щом веднъж ги изясним.

Макгуайър отново се ухили, този път още по-широко.

— Да знаете, че има много неща, за които изобщо не съм сигурен!

— Толкова по-добре! Следователно можем да се надяваме, че ще успеем да се измъкнем от това изслушване относително бързо, без да им предоставяме нищо полезно. Просто не забравяйте, че колкото по-малко информация им дадете, толкова по-добре за нас!

Макгуайър кимна. После се облегна назад в стола си, кръстоса ръце и ги подложи под главата си. Фин забеляза, че кокалчетата на ръцете му са огромни. От онези кокалчета, които се образуват от груба физическа работа по доковете, складовете или строежите.

— Нека ви питам нещо, адвокате — изрече бавно той, като се постара да вложи достатъчна доза презрение в последната дума. — Какво точно търсят онези ваши колеги, дето защитават ищците? Федералните вече представиха заключението си, че нищо допълнително в охраната не би могло да спре проклетия чалмалия! И дори действително да бяхме сгафили някъде в процедурата, атаката пак щеше да е факт! Това не означава ли, че жалбата на онези отсреща не подлежи на съдебно производство?

— Би трябвало, и вероятно в крайна сметка точно по тази причина ние ще спечелим. Но не трябва да забравяте, че делото има изключително голям политически и медиен отзвук, така че нищо чудно съдията да реши все пак да го прати за разглеждане пред съдебен състав. А стигне ли се дотам, съдебните заседатели ще разполагат с опасно много гледни точки, от които да отсъдят. Към кого, според вас, ще проявят по-голямо съчувствие — към вдовицата на една от жертвите на терористичната атака или към мощната охранителна компания, наета от държавата?

— Значи сме я загазили здравата.

— Ако не бяхте загазили поне мъничко, вашата компания никога не би си направила труда да ни плаща таксите, които тук вземаме!