Сойър Бенет
Любов: НЕцивилизован (6)

Глава шеста

Зак

Леко почукване на вратата на офиса ми ме накара да вдигна поглед от имейла, който изпращах на вицепрезидента на маркетинг отдела ни, Моли Табанера. Тя работеше в „Кенън“ от деветнадесет години, управлявайки маркетинга с железен юмрук, и спорехме почти всеки ден. Което беше кофти, тъй като тя знаеше адски много и се учех от нея, но също така бе закърняла и не желаеше да се вслуша в нови идеи. Рандал смяташе, че това е много забавно, и единствения му коментар бе:

— Аз се карам с нея от години. Преживей го, момчето ми.

Лила влезе през вратата. Днес бе доста хладно, макар и ранна есен в Атланта, и Лила изглеждаше облечена подходящо. Носеше удобен син пуловер, който показваше очевадно колко са големи гърдите й, широк черен колан и тясна черна пола, стигаща до коленете й. Но защото бе просто хладно, но не и студено, дългите й крака бяха голи и мускулите им изпъкваха, тъй като се бе покатерила на наистина високи токчета. Косата и гримът й бяха безупречни. Определено изглеждаше секси, и макар все още да бях объркан от промяната в нея, й хвърлих само любопитен поглед. Мойра, облечена в халат, с рошава червена коса и зачервено лице… все още бе най-сексапилната гледка, която съм виждал.

— Какво има? — попитах, насочвайки вниманието си обратно към имейла.

Моли,

Макар да оценявам гледната ти точка относно повишаващия се профил на продажбите, все още смятам, че се налага да направим проучване на пазара относно качеството…

— … насроча време в графика ти, за да обсъдим аналитичния профил, който поиска да бъде съставен…

Мозъкът ми на мига се откъсна от мейла.

Да намеря време?

— Извинявай. Какво? — попитах, вдигайки поглед към Лила.

— Искам да знам дали мога насроча време в графика ти и да ми отделиш час, за да обсъдим аналитичния профил…

— Мамка му — промърморих, скачайки от бюрото си, а колелцата на стола ми се плъзнаха по паркета.

Да насроча време в графика ти!

— Извинявай? — попита Лила с глас, смесица от объркване и тревога.

Погледнах я извинително, надявайки се да прикрия огромната вина, която ме изпълни, породена от простите й думи.

— Не на теб — уверих я. — Просто си спомних, че трябва да свърша нещо.

— Ох, добре — каза тя и ме погледна с очакване, тъй като винаги бе готова да помогне.

— Трябва да проведа един разговор — казах, отпращайки я, но реших да добавя окуражителна усмивка. — Но действай… насрочи ни малко време тази седмица, ще прегледам профила с теб.

— Добре, ще го направя — каза с облекчена усмивка. — Да ти донеса ли нещо за този разговор?

— Не — казах и грабнах телефона си, сядайки на бюрото. — Само затвори вратата след себе си.

Лила кимна и излезе навън, затваряйки вратата. Поех си дълбоко дъх, чудейки се как да се извиня на Мойра, ако се стигне до скандал.

Имам предвид… тя може и да е ядосана, а може и да не е. Беше много трудно да кажа как е тези дни.

Вчерашната сутрин започна със серия от неприятности, заради което днес бях разяждан от вина и нетърпелив да се обадя на жена си. Шибанякът Чарли Ласкола, който беше главният финансист на „Кенън“, не ни даде никакво предизвестие. И целия ад се отприщи, докато измислим как да се справим и да му намерим заместник, затова ми се бе наложило да отложа спагети вечерта с Мойра, децата и Рандал.

Което беше адски скапано. Обичах да гледам как Джейми се цапаше отгоре до долу със спагети. По цялото лице. В нослето. В ушите дори. И в повечето случаи поне половината от чинията се оказваше изсипана върху предната част на памперса й.

Изненадващо, Мойра ме разбра и дори ме чакаше в леглото, когато се прибрах. Уморено й обясних какво се случва. След това тя ме попита колебливо.

— Имаш ли нещо против, ако поговорим малко за нас? — Не пропуснах нараненото й изражение, когато я помолих да го направим на сутринта, защото бях адски скапан. Исках да съм със свежа глава, за да отдам пълното си внимание на съпругата си, която искаше да поговорим сериозно. Тя веднага сложи смелото си изражение и се сгуши в мен, а аз заспах, повален от изтощението, прегръщайки я.

За нещастие, тази сутрин се събудих от няколко съобщения от фирмата още в пет часа сутринта, че трима вицепрезиденти от финансовия отдел също напускат с Чарли, и адът направо се отприщи. Не мисля, че някога съм се чувствал по-долен, откакто сме женени, като момента, в който се обърнах към нея и докоснах рамото й.

 

 

Очите й се отвориха, сънени и изпълнени с любов към мен. Сърцето ми се сви и гласът ми се прекърши, когато казах:

— Скъпа… трябва да отида в офиса. Изглежда има още хора, които напускат „Кенън“. Ще се оправиш ли с децата тази сутрин?

Вината направо ме прояждаше, докато гледах как през лицето й преминават раздразнение, тъга и накрая примирение.

— Да — каза тя меко. Притиснах я към себе си за бърза прегръдка. Тя ми отвърна със силно стисване, пръстите й се забиха за миг в гърба ми, но тогава я пуснах и станах от леглото.

В гласа й имаше нотка на снизхождение, когато каза:

— Може би трябва по-късно днес да се обадя на Лила и да насроча време в графика ти, за да може да поговорим.

Завъртайки се, осъзнах с пълна сила какъв задник съм, че на жена ми да се налага дори да предложи подобно нещо. Освен това бях леко раздразнен, защото, мамка му… не беше моя вината, че финансовият отдел на „Кенън“ реши да се разпадне точно тази сутрин. Бях наполовина сериозен, наполовина шеговит, когато казах:

— Може би ще е добре да го направиш, скъпа.

Тя не се засмя, затова частта с шегата определено не се получи.

И точно сега, когато Лила попита да насрочи време в графика ми, всичко се върна към мен като бумеранг, заедно с най-големите провали на Закарайъс Ийстън и жалките му опити да бъде добър съпруг.

Не се поколебах нито миг повече, просто се стегнах и набрах номера.

Тя вдигна на третото позвъняване, задъхана, звучейки напълно забързана. И все пак, топлия й поздрав ми напомни точно колко голям късметлия съм в действителност.

— Хей, жребецо, какво става? — попита тя.

На заден план можех да чуя как Джейми крещи.

— Бум, бум, бум.

— Искам да измоля прошката ти, задето излязох толкова рано тази сутрин, без да можем да поговорим — казах й искрено, надявайки се да получа бонус точка. След това реших да пробвам с още нещо. — Навита ли си за романтична вечеря, тази вечер? Мога да се обадя на Рандал да остане с децата. Ще се прибера рано, ще се наконтим и ще отидем някъде да пийнем вино и да говорим цяла вечер. Дори съм навит и на танци, ако…

— О, скъпи… съжалявам — каза Мойра и след това чух гласа й леко заглушен, когато се отдръпна от слушалката, за да извика. — Кенън… да не си посмял да пъхнеш това в носа на Джейми.

Обаче, тъй като жена ми бе адски добра в това да върши няколко неща едновременно, тя на мига се върна отново на телефона и продължи оттам, където бяхме спрели.

— Не мога… щях да ти пиша, но вчера получих обаждане от Джеф…

— Джеф? — попитах напълно объркан.

— Да, Джеф Партън… новият ми шеф? — каза тя очакващо, и знам, че по някое време ми е дала тази информация, но просто я бяха забравил.

Още повече вина.

— Както и да е — продължи тя. — „Синпас“ тъкмо е подписал договор за огромен научен проект за древна Персия, искат аз да се заема с него и ме назначиха да го ръководя. Този следобед отивам в университета „Емори“, за да интервюирам няколко докторанта. Вече писах на Рандал и той ще дойде у дома за следобеда, за да остане с децата.

Примигнах няколко пъти, опитвайки да осмисля какво ми казва Мойра.

Да осмисля чувствата си.

Чувствах се пренебрегнат. И ми идеше мислено да се наритам, защото, мамка му, нямах право да се чувствам така. Достатъчно съм умен и съм достатъчно мъж, за да призная, че точно сега единствено Мойра има право да се чувства пренебрегната.

Затова майната ми на мен.

— Това е страхотно, скъпа — казах искрено. — Радвам се, че ще получиш помощ, тъй като ще ти е много по-лесно.

— Знам, нали? — каза тя, кикотейки се. — Бях толкова облекчена да чуя това. Ако избера някой наистина умен и фокусиран, ще е адски лесно да се справям с работата и задълженията ми на майка.

— Ти си невероятна — казах й аз, — като Жената чудо.

Ако си мислите, че за комплимента си ще получа нещо от сорта на „О, това са глупости“ или „Не съм чак толкова добра“, значи не познавате Мойра. Вместо да ми отговори, тя ми каза:

— Трябва да тръгвам. Джейми току-що взе лъжицата на Кенън и сега се опитва да му я навре в носа. Обичам те, скъпи.

И затвори.

А аз все още се чувствах адски гузен, задето не отделих на жена си времето, от което имаше нужда, и ми бе малко неприятно, че тя очевидно бе решила да продължи напред, без да й дам това, което заслужава.

* * *

За пръв път от много време аз си бях у дома за вечеря с децата, но не и Мойра. Беше писала на Рандал и на мен около пет часа, казвайки, че все още провежда интервюта, и че има някои много обещаващи кандидати, с които още не се е видяла. Както изглежда „Синпас“ беше много нашумяла компания и имаше много кандидати, които се надяваха да се доберат до място в нея.

Затова спрях да взема пица и се прибрах вкъщи, където с Рандал и децата се нахранихме и обсъждахме какъв тъпанар е Чарли Ласкола, за да напусне „Кенън“ по този начин. Е, аз го сложих в категорията тъпанар, Рандал бе малко по-внимателен. Макар той да знаеше, че е напълно непрофесионално да си замине, без да даде някакво предизвестие, кражбите на квалифициран персонал от други компании се случваха постоянно. Обикновено хвърляха око на някой кандидат, привличаха го на своя страна и се надяваха да могат да научат някаква ключова информация, която не е обвързана с договор за конфиденциалност.

След като децата заспаха, Рандал и аз седнахме в дневната и гледахме повторение на „Pebble Beach Classic“ по голф канала. Рандал бе този, който ме запозна със спорта, когато дойдохме да го посетим за празниците, преди да се преместим тук. Наистина ми се отдаваше, което бе изумително, имайки предвид, че единствения спорт, който бях практикувал преди това, бе да опитам да отстрелям с лък маймуна в клоните на дърветата, което, само по себе си, не бе истински спорт… а оцеляване.

Натъпкан с пица и адски изтощен, аз гледах телевизия… но реално не виждах нищо… и дори не видях Мойра да влиза в стаята, докато не застана на няколко крачки от мен.

Доста често ми се случваше, щом видя жена си за пръв път, след като не съм я виждал от няколко часа, да се чувствам поразен от красотата й. По-рано във връзката ни бе така, защото визуално… тя бе самото съвършенство. Греховна червена коса, очи, зелени като джунглата, и тяло, по-секси от всичко, което съм виждал и което щях да видя някога в живота си. Но с времето нещо се промени. Тя все още бе всичко това и тон други неща, но бе дори още по-красива в очите ми, защото ми бе родила две прекрасни деца, обичаше ме, въпреки че невинаги я поставях на първо място, и все още обичаше да гълта, когато смучеше члена ми.

— Хей, скъпа — казах аз и гласът ми спадна няколко октави, щом забелязах Рандал да дреме на фотьойла. Протегнах ръце към нея и тя се настани в скута ми. Повъртя се малко, докато се настани удобно и сгуши лице в шията ми.

— Хей — каза тя меко и се прозя. — Децата добре ли са?

— Дам. Натъпках ги с пица и с по чашка бърбън. Заспаха като отсечени.

Тя се изкикоти тихо и я сгуших по-близо до себе си.

— Как минаха интервютата? — попитах тихо, милвайки гърба й.

— Страхотно — промърмори, но гласът й бе изморен. — Наех наистина много умен студент. Името му е Джош и е от Бостън.

— Джош от Бостън — повторих, показвайки, че я слушам. — Разбрах.

Тя не отговори, затова я стиснах лекичко. Не получих нищо в отговор.

— Мойра? — прошепнах аз.

Отново нищо.

Леко отместих глава, поглеждайки надолу, за да видя лицето й.

Тя спеше. Беше заспала като отсечена по средата на разговора.

Красивата ми изтощена съпруга не успя да устиска дори пет минути, за да разговаря с мен, а всичко, което успях да направя, бе да се засмея вътрешно, защото сега вече знаех точно как се чувстваше тя, когато се прибера от работа късно вечерта и изтощението ме смазва до такава степен, че всичко, което мога да направя, е да заспя дълбоко.