Към текста

Метаданни

Данни

Серия
НЕцивилизован (1.5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Love: Uncivilized, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Новела
Жанр
Характеристика
Оценка
4,5 (× 58 гласа)

Информация

Издание:

Автор: Сойър Бенет

Заглавие: Любов: НЕцивилизован

Преводач: Ralna

Година на превод: 2016

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Читанка

Година на издаване: 2016

Тип: новела; повест

Националност: американска

Редактор: ganinka

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10170

История

  1. — Добавяне

Глава втора

Зак

Затворих вратата на стаята на Джейми, след като единственото нещо, което можех да направя, бе да хвърля бърз поглед към малкото ми ангелче. Тя приличаше толкова много на мен, особено когато спеше. Винаги нащрек, будейки се и от най-малкото нещо, което прошумолеше около нея. Точно затова, когато се прибрах късно тази нощ, не опитах да погаля косата й или да я целуна по главичката. Тя щеше да се събуди на мига и нямаше да иска да заспи, докато не си поиграе с татко си. И макар това да не бе нещо, от което бягах, малките бебета имаха нужда от сън, затова я оставих да спи.

При Кенън нещата не стояха така. Преди малко бях излязъл от стаята му, където седях на ръба на леглото му, сложил ръка на гърдите му, за да усещам как се надигат и спускат, докато диша. След това го завих, и тъй като спеше ужасно дълбоко, дори подпъхнах одеялото под брадичката му. Дори когато ударих коляното си в леглото му, карайки го да се разклати, той не помръдна.

Което беше добре, защото, без да го искам, изругах.

— Мамка му — изръмжах.

Знаех, че се бавех умишлено, приближавайки стаята си. Очаквах Мойра да е будна и да ме чака, разярена. Което щеше да е добре, защото и аз бях разярен, и макар да мразех да се карам със съпругата си, имам чувството, че това назряваше от доста време, затова може би бе наложително.

Не това очаквах за завършек на вечерта, когато Лила почука на вратата на офиса ми и ми каза, че Мойра се е обадила да каже, че няма да ходим на вечеря.

— Отказала е вечерята? — попитах удивен, докато се опитвах да осмисля думите на Лила, която стоеше на прага на офиса ми. Опитвах се да събера портфолиото, което да представя на потенциалните инвеститори. Беше адски спешно, тъй като един от финансовите ни специалисти бе уловил огромна грешка, а проектът трябваше да се представи на другия ден пред борда. Трябваше да огледам промените и да дам одобрението си. Рандал ме назначи като вицепрезидент на оперативния отдел, но това бе само една от спирките, през които щях да премина, преди да науча всичко за управлението на „Кенън“ от кръстника ми. Рандал искаше да пробвам колкото се може повече позиции, защото смяташе, че ще съм по-добър в работата, ако вникна детайлно във всеки неин аспект.

Лила кимна и добави:

— Каза да се свържа с г-н Кенън и да го уведомя за това.

Е, мамка му! Това, че щеше да закъснее малко, не значеше, че трябва да отлага вечерята с Рандал. Тя го обичаше толкова, колкото го обичах и аз, а децата бяха напълно очаровани от „чичо“ Рандал. За бога, бяха кръстили Кенън на него, а Рандал постоянно се оплакваше, че не прекарва достатъчно време с децата. На Мойра нямаше да й стане нищо, ако бе отишла.

— Каза ли защо я отлага? — попитах Лила колебливо, макар да знаех отговора. Просто може би исках да чуя какво би казала пред секретарката ми.

Лила погледна надолу към килима, стиснала ръце пред себе си. Когато погледна отново към мен, в погледа й се четеше критика. В началото помислих, че е насочена към мен, но след това осъзнах, че не е, базирайки се на ледения й тон.

— Тя смята, че държиш повече на работата си, отколкото на семейството. Зак, опитах се да я уверя, че случаят е спешен.

Облегнах се назад на стола си и потърках раздразнено челото си. Защо, по дяволите, Мойра би помислила подобно нещо? Говорили сме за това отново и отново… за нуждата ми да си скъсвам задника от работа в „Кенън“. Тя ме подкрепяше, и какво, закъснях за вечеря веднъж… добре, няколко пъти… мамка му… много пъти, и все пак… тя знаеше, че не е умишлено. Беше за доброто на цялото семейство.

И все пак в мен се надигна лека вина, която ме изгаряше. Можех лесно да се върна и да прегледам проекта след вечеря. Можех да отложа това за малко, но бях прекалено съсредоточен да изгладя всичко и сметнах, че Мойра ще ме разбере.

Изправяйки се рязко, грабнах проекта и го пъхнах в куфарчето си.

— Обади се отново на Рандал, кажи му, че вечерята ще се състои. Ще довърша това по-късно тази вечер.

— Но… — каза тихо Лила. — Позволих си да ти поръчам вечеря. Скоро ще пристигне.

— Съжалявам — казах, без наистина да изпитвам съжаление, и извадих телефона от джоба си, набирайки номера на Мойра. — Наистина трябва да отида на тази вечеря.

Телефонът звънеше, докато вървях към вратата. Когато се включи гласовата поща, затворих и набрах отново. С Мойра си имахме система. И двамата бяхме доста заети и невинаги можехме да вдигнем телефона на мига. Ако беше наистина важно, просто набирахме отново. Второто обаждане значеше, че е нещо важно, и винаги правехме всичко възможно да отговорим.

Лила се появи на прага, когато гласовата поща на Мойра се включи за втори път. Затворих и набрах отново, слагайки телефона до ухото си. Стрелнах с поглед Лила, но тя гледаше настрани, опитвайки се да ми даде уединение. Гласовата поща на Мойра се включи трети път и вече знаех, че тя ме игнорира умишлено.

Затворих разочарован телефона и го пъхнах в джоба на бялата си риза, докато вътрешно кипях от гняв. Опитвах се да оправя нещата, а тя ме игнорираше. Моята красива, брилянтна, но твърдоглава съпруга ме игнорираше.

Старият Зак щеше да се върне у дома, да измъкне задника й от леглото и да я напляска, преди да я изчука толкова силно, че да забрави неподчинението си. Но изведнъж почувствах, че това е повече, отколкото имам сили в момента. Върнах се обратно на бюрото си, хвърляйки сакото си на единия стол.

— Уведоми ме, когато пристигне храната — казах на Лила.

— Разбира се — отвърна тя. — Ще остана тук, докато свършиш, в случай че имаш нужда от още нещо.

— Благодаря — промърморих, отпускайки се на мястото си и си помислих с лека надежда, да ми отнеме часове да приключа с това, за да мога да избегна неминуемия скандал, който ме очакваше, щом се прибера у дома.

Оказа се, че не ми отне почти никакво време да разгледам новите предложения. Грешката бе отстранена бързо и новите фигури ми бяха достатъчно познати. Имах една малка поправка в графика, която мислех, че ще изглежда по-добре, но като цяло приключих преди дори да довърша вечерята си. Разбира се, поканих Лила да ми прави компания. Тя седеше на стола срещу мен, докато се хранехме с тайландска храна и преглеждахме графика ми за следващия ден. Това, разбира се, доведе до дискусия за подготовката за срещите на следващия ден и обсъдихме няколко рапорта, които щяхме да презентираме. Преди да се осъзная, бе станало почти десет часа вечерта и се почувствах невероятно виновен, задето бях задържал Лила до толкова късно.

— По дяволите — казах, поглеждайки часовника си. — Не мога да повярвам колко е късно. Много съжалявам, Лила.

— Не се тревожи — каза тя с широка усмивка. Протегна се, извивайки гръб, което накара гърдите й да се очертаят срещу бялата й копринена блуза. За пръв път забелязах, че Лила е доста сексапилна жена.

Не съм сигурен, че винаги е била така. Имам предвид, да… тя бе хубава със златистите си очи и кафявата си коса. Когато я наех преди почти десет месеца, тя не се обличаше така, а с тъмни костюми и ризи, закопчани до горе. Обикновено косата й бе на стегнат кок, а очилата огромни. Отново, красива жена… но суровите бизнес костюми прикриваха това, а тя бе образована и работеше здраво, имаше страхотни препоръки. Когато я наех, не ми дремеше как изглежда, но сега, докато седеше там, започнах да се чудя какво се бе променило.

Беше започнала да се облича по-сексапилно.

Да носи косата си пусната.

Бе махнала очилата.

Наричаше ме Зак.

Стоеше тук до късно заедно с мен.

Беше започнала да се държи свойски и да се обажда на жена ми, за да отлага вечерите ни повече от веднъж.

Мамка му… да не би…

Не… няма начин. Дори нямаше да се замислям над това.

Изправих се, взех куфарчето си и казах на Лила с най-професионалния си глас:

— Госпожице Хендрик… гледайте да впишете извънредните часове. Вече няколко пъти оставате до късно.

Тя изглеждаше наранена и дори се опита да спори.

— Но, Зак… това не е нужно…

— Напротив, настоявам — казах и се изнесох оттам колкото се може по-бързо.

Сега, застанал пред врата на спалнята си, където споделях брачното си легло с Мойра, неочаквано се почувствах изтощен. Имах неприятното чувство, че тази вечер Лила ме сваляше или се опитваше да ме накара да я забележа, и това обикновено бе нещо, което бих обсъдил с Мойра, за да намерим заедно решение. Но, имайки предвид начина, по който се бяхме отдалечили през последните няколко месеца, знаех, без съмнение, че не мога да й споделя за това с Лила, тъй като вече ми бе адски ядосана.

Изправих рамене, поех си дълбоко дъх и завъртях бавно бравата. Отваряйки вратата, напълно очаквах Мойра да ми се нахвърли, но вместо това я заварих заспала. Беше облечена с една от тениските ми, каквото обикновено носеше за спане, а лицето й изглеждаше спокойно и отпуснато. Дори бе оставила едната нощна лампа светната, и макар обикновено това да ме стопляше, днес ме накара да се чувствам като боклук, задето се промъквам у дома в десет и половина вечерта.

Оставяйки куфарчето си на стола до вратата, аз се насочих тихо по килима към гардероба. Съблякох се бързо, оставайки само по боксерки, и си измих зъбите. Когато се пъхнах в леглото, се обърнах на една страна и просто гледах как Мойра спи.

Без значение колко грозни бяха нещата помежду ни в момента, без значение колко ядосани може да сме един на друг, никога не спирах да се удивявам колко изпълнено бе сърцето ми с любов само докато стоях и я гледах. Не мисля, че това, което изпитвахме един към друг, беше нормално, поне от това, което бях виждал при другите двойки. Това между мен и Мойра бе невероятно дълбоко и силно. Бе оцеляло, въпреки че в началото бях напълно неопитомен див мъж с изключително ограничен поглед към света. Оцеля, когато я напуснах… изоставяйки я по напълно грешни причини… но тя никога не се отказа от мен, прекоси половината свят и преброди джунглата на Амазония, търсейки ме.

В замяна на това обърнах гръб на всичко, което някога съм познавал, и което ме е карало да се чувствам удобно, защото се нуждаех от Мойра. Направих крачка напред, ставайки част от модерния свят, защото бях влюбен в модерна жена. Истината бе, че не можех да живея без нея, и знаех без никакво съмнение, че заедно ще се справим с този проблем.

Замислих се дали да не я събудя.

Да говорим?

Да спорим?

Да се чукаме?

Да… чукаме. Това правим най-добре, или по-скоро това е второто най-добро нещо, което правим, първото е да създаваме най-красивите деца в целия свят, но и това включва чукане.

Сложих ръка на гърдите й, наслаждавайки се на нежната кожа в основата на шията й. Плъзнах ръка надолу и нежно обгърнах едната й гърда, поглеждайки покрития с памучен плат корем. Насочих се надолу, мушнах ръка под ръба на тениската й и погалих бедрото й, докато не достигнах до ръба на бикините й.

Тя сбърчи вежди и разтвори устни, а аз започнах да ставам твърд само при мисълта да я претърколя по корем и да я накарам да ми се подчини.

Но тя не го направи.

Посегна към мен и избута ръцете ми, отворила само леко прекрасните си очи.

— Не тази вечер — промърмори тя, обръщайки ми гръб. Вдигна ръце към гърдите си и се сви на топка… заемайки почти защитна поза. Срещу мен? Срещу интимността с мен?

Какво ставаше, по дяволите?

Тъмно чувство на страх се надигна в мен и се зачудих къде бе изчезнала жена ми. Мойра никога не се бе отдръпвала така от мен. Разбира се, макар и много рядко, е имало случаи, в които не е в настроение за секс, но никога не се е безпокояла да ми го каже. Никога не съм възразявал срещу това, тъй като без значение, че „не е в настроение“, това никога не бе последвано от пълното й отдръпване от мен. Тя винаги обвиваше тялото си около моето, обгръщаше с ръце кръста ми и ме стисваше силно, заравяйки лице в шията ми. Шепнеше неразбираеми сладки думички и се унасяше… заспивайки в обятията ми.

Ние винаги, винаги споделяхме интимността помежду си. Без значение дали съм потънал до самата си основа в нея, или просто я прегръщам, докато заспи, с Мойра винаги се чувствахме най-добре, когато се докосвахме.

Когато се държахме един за друг.

Заедно.

Като залепени.

Мамка му. Това беше първият път, в който ми обръща гръб, и не съм напълно сигурен как да се справя с това. За пръв път чувствах дисбаланс в брака ни, що се отнасяше до съпругата ми, и не бях напълно сигурен как да поправя това. Ние винаги говорехме.

Винаги.

И все пак, сега… всичко, за което можех да мисля, бе точно колко дебела бе станала невидимата стена помежду ни в мига, в който тя ми обърна гръб, отказвайки да ми даде вниманието си.