Руби Диксън
Затворническата планета на варварите (9)

Глава 9

Клоуи

Наистина е трудно да останеш безчувствен, когато грамаден, красив, мускулест мъж се усмихва гледайки надолу към теб. Усмихва се като побъркан. Въпреки че не бе вътре в мен, членът му се търкаше нагоре-надолу по мен и можех да усетя твърдата му дължина между телата ни. Джутари си играеше безспир с гърдите ми, когато не ме „яхаше“ и се убеждавах, че всяко момиче на мое място би се почувствало малко разгорещено и възбудено.

За известно време бе лесно да се преструваме, че останалите в килията не съществуват. Никой не ни приближи, освен един извънземен със сива кожа и без нито косъмче по тялото си. Той донесе дажбата с храна на Джутари и поговори малко със стражите, но като се изключи това си останахме скрити в ъгъла на килията и никой не ни притесняваше. Не и след като той преби най-брутално двама от тях.

В известна степен бях доволна. Доволна, че Джутари бе достатъчно силен, че да покаже на останалите кой е шефът тук и че те го бяха послушали. Докато той ме закриля, щях да бъда добре.

Просто се тревожех да не направя грешка, доверявайки се на Джутари. Бе мил с мен, внимателен, но по блясъка в очите му, когато ме докосваше знаех, че харесва да го прави. Освен това каза, че иска да ме задържи завинаги. Трябваше да внимавам за това. Ами ако избягахме от тук и той откажеше да ме пусне? Какво щях да правя тогава?

Разбира се, сега слагах каруцата пред коня, тъй като от това, което ми бе казано, никой не напуска Хейвън. Никога.

Опитах да не мисля за това.

Вместо това спах много. Нямаше какво друго да правя, тъй като Джутари не обичаше да говори, когато останалите ни наблюдаваха. Той ме „сграбчваше“ и „използваше“ по няколко пъти на ден, и дори пазачите коментираха колко често го прави. Джутари приемаше всичко с безмълвно кимане, все едно казва, че точно за това има нужда от жена само за себе си. И да, изглежда се получаваше.

И все пак още се тревожех. Тревожех се всеки път, когато се налагаше да идва с мен, за да използвам тоалетната. Тревожех се всеки път, щом ми дадеше храна и всеки път щом заспивах. Как да не се тревожа? Най-много се тревожех, когато пазачите спираха до килията, за да говорят със сивия мъж или с някой друг. Кога Ноку щеше да реши да дойде и да ме вземе обратно? Ами ако решат, че Джутари се държи много зле с останалите затворници в килията и го преместят в самостоятелна килия? Така се случваше в човешките затвори на Земята.

Но това явно не се случваше тук, защото минаха два дни и все още Джутари бе до мен, а от Ноку нямаше и следа. Това ме безпокоеше. Не мислех, че Ноку просто може да ме хвърли тук и никога повече да не се появи. Мислех, че бе много по-зъл от това.

Казах на Джутари за тревогите си, защото мислех, че имаме нужда да съставим някакъв план. Да бъда негова „собственост“ беше нещо краткотрайно, защото истински се съмнявах, че някой ще ме остави тук при него до края на дните ни. Подозирах, че имам само още няколко дни. Ако не друго, то Ноку щеше да ме потърси отново, когато се върне в смърдящото си състояние, по времето, когато има нужда от секс.

— Няма да те вземат от мен — заяви той уверено.

— От къде знаеш? — Отговорът му бе прекалено лесен, че да ме задоволи.

Джутари завъртя голямата си глава, оглеждайки килията, преди да отговори. И аз загледах останалите. Никой не гледаше към нас, но напрежението ни караше да се чувстваме напрегнати. Сякаш чакаха Джутари да се успокои и в мига, в който го направи, да му се нахвърлят.

Присламчих се по-близо до него при тази мисъл.

Той сложи ръка на коляното ми и лекото движение бе така собственическо, че ме накара да се почувствам по-добре. Той никога не се държеше мило с мен пред останалите, защото всичко бе част от представлението, но все пак ме бе докоснал леко и утешително, за да ми каже без думи, че ще се погрижи за мен. Понякога с ръка на коляното ми. В повечето случаи — ръка на гърдата ми.

Накара ме да се почувствам по-добре, но не много.

— Тревожа се, че Ноку може да се върне за мен, Джутари. Какво ще правя, ако ме затвори в килия с някой друг?

Джутари не ме погледна, докато гледаше право напред, а погледът му бе насочен към стъклената стена, която разделяше килията ни от общия коридор. Пръстите му се стегнаха около коляното ми.

— Той няма да се върне точно сега.

— От къде знаеш?

Той ме погледна за един дълъг миг, а след това се обърна към останалите затворници. Бавничко, той се наведе към мен.

— Точно сега командирът му посещава затвора. Той ще е зает през цялата следваща седмица да го развлича и да му показва колко хубава работа е свършил, управлявайки това място. — Устните му се извиха леко при тези думи.

Добре, това ни спасяваше за седмица.

— Ами след това?

— След това вече няма да има значение — каза ми Джутари, — защото се махаме.

Не бях сигурна дали го чух правилно. Спрях, замислена.

— Да не би току-що да каза, че се махаме. Как…

В този момент Аст се обърна и погледна към нас. Погледът му се задържа върху мен по-дълго от обикновено и Джутари показа резците си, ръмжейки. Аст се обърна бързо и се престори, че гледа смяната на пазачите от другата страна на стъклото.

— По гръб — нареди ми Джутари и се отпусна на колене, започвайки да разтваря дрехата си.

О, боже. Беше ред за още един рунд, през който да се блъска върху мен.

— Ъм — погледнах към останалите в килията и те бързо отместиха поглед. Всички се преструваха, че не гледат, но подозирах, че виждат много повече отколкото показваха. Няколко пъти бях видяла Аст да се задоволява, докато ме гледаше, но не казах нищо на Джутари, тъй като се боях, че ще го убие, а и Аст винаги спираше щом види, че съм го забелязала.

— Долу — нареди ми отново Джутари и хвана брадичката ми. — Или ще те накарам да смучеш члена ми. — Думите му бяха достатъчно силни и знаех, че е за пред останалите, и все пак ме накараха да потреперя развълнувано. Не че исках останалите да гледат как го поемам в уста, разбира се. Но мисълта да го докосна…

Нека просто да кажа, че ми ставаше все по-трудно и по-трудно да устоя.

Думите му ме накараха да се отпусна бързо и разтворих дрехата си, притискайки я към гърдите си, за да се прикрия. Легнах по гръб и той на мига ме покри с тялото си, притискайки бедра срещу моите. Той посегна между нас и нагласи члена си, този път притискайки го между бедрата ми и търкайки го в гънките ми. Той вдигна крака ми около кръста си и го оставих да прави каквото пожелае.

Този път обаче, той обгърна едната ми гърда и сведе глава, за да оближе зърното ми.

Възкликнах изненадано от действието му. Не очаквах да направи това… и не очаквах в мен да пламне остро желание от действието му.

Той вдигна глава, прокарвайки бавно език по зърното ми, и осъзнах, че по езика му има грапавини, много грапавини… и усещането им срещу кожата ми бе невероятно. Наложи се да прехапя устни, за да спра стона си, защото зърната ми бяха твърди и много чувствителни, и можех да усетя как между бедрата ми се събира влага. Това… беше нечестно.

— Копеле.

Джутари само се подсмихна, както и някой друг в килията. Не ме беше грижа. Оставих ги да мислят, че мразя начина, по който ме използва. Но истината бе много повече от това. Бях раздразнена, че ме кара да изпитвам удоволствие. Не биваше да го харесвам, тъй като имаше дузина извънземни на няколко метра от нас. Не биваше да ми харесва, че съм уловена в една толкова опасна ситуация, в килия с толкова мъже, без да зная какво ще се случи.

Но всичко добавяше някаква тръпка към случващото се и сега, когато ме покри, в погледа му имаше ярък пламък, когато притисна члена си между краката ми и започна да се движи. Огромният му член бе влажен от предеякулационната течност и го усещах по-твърд… и по-голям… отпреди. Едната му ръка притисна бедрото ми и той ме задържа здраво към себе си. За моя изненада израстъкът му се отърка в женствеността ми. Това се случваше за пръв път и просто не успях да сдържа стона си.

— Проклятие — възкликна някой. — Проклетата кучка харесва това. Обича го грубо, нали, Джутари?

Джутари изръмжа и погледна към другите, все още тласкайки се към мен. Израстъкът отново се притисна в мен, прониквайки леко между влажните ми гънки, и едва сдържах следващия си стон. На практика все едно ме чукаше с пръсти и не беше честно. Въобще. Не. Беше. Честно. Не исках да се наслаждавам на това. Наистина не исках.

— Ако погледнеш насам… — изръмжа той, позволявайки в гласа му да проличат зли нотки.

— Не гледам — изписка някой, — но кучката ти издава много проклети звуци. Това е.

Беше истина. Свих се, когато Джутари отново се притисна в мен. Беше най-дразнещото — и най-прекрасното — усещане на света, тъй като той едва докосваше местенцето, където исках по-големия и по-твърдия му член, а не го получавах.

Не че исках да спре да се преструва и да започне да ме чука истински пред всички останали.

Не го исках.

Или поне не мислех, че го искам.

Но точно сега? Господи, щях да го приема. Той се тласкаше срещу мен и бедрата му се удряха в моите, забивайки израстъка все по-силно в мен. Ръката от бедрото ми се премести на зърното ми и той започна да си играе с него както обикновено, с тази разлика, че този път бе по-интензивно. Обвих крака около кръста му, сключвайки глезените си и надигнах тяло, когато се тласна отново. О, боже.

О, боже, щях да получа оргазъм, ако продължаваше така и щеше да бъде най-бруталният, най-нередният оргазъм на света.

И все пак го исках ужасно много.

Палецът му притисна зърното ми и той отново се тласна към мен, правейки напълно невъзможно да сдържа стона си. Трябваше да съм тиха. Трябваше да не ме интересува. Трябваше да не…

О, мамка му. Следващия път, в който той се тласна към мен, свърших адски силно. Усетих как женствеността ми се свива, опитвайки да стисне нещо, и точно тази празнота бе толкова дразнеща, въпреки че оргазмът разтърси тялото ми. Задъхах се и се задавих с поредния вик, когато тялото ми се притисна силно към него.

Първичният вик на Джутари едва не запали нов оргазъм в мен и не бях никак изненадана, когато той свърши върху бедрата ми, покривайки ги с гореща, влажна семенна течност. Той хвана члена си, изстисквайки последните остатъци от семето си направо от грамадната си синя ерекция и прокара ръка по бледите линии течност, с които ме бе покрил.

— Моя — заяви той дрезгаво, а погледът му се заключи с моя.

И този път, не бях сигурна дали се преструваше.