Руби Диксън
Затворническата планета на варварите (6)

Глава 6

Джутари

— Идва пазач — някой промърмори. — Ноку.

Макар да не станах на крака, цялото ми тяло се стегна щом чух омразното му име. Това бе онзи, който докосна жена ми. Онзи, който я заплаши.

Онзи, който ще умре.

Насилих се да остана безразличен, седейки до стената, в близост до стъклото. Обърнах бавно глава, все едно почти не се интересувах от присъствието на Ноку. Нямаше да ми е от полза да показвам интерес, иначе щеше да бъде използвано срещу мен.

И все пак, едва не скочих на крака, когато ссетхри пазачът се появи с малко, изпаднало в безсъзнание тяло на рамото си. Осъзнах, че се е насочил към мен, когато шоковата ми яка изпука, преди да се озова на земята, заедно с останалите в килията.

Ноку влезе в килията и пусна Клоо-ии на малка купчинка на пода.

— Искаш ли да я изнасилиш? Цялата е твоя. Дай й хубав урок — изръмжа той. — Използвай я добре и здраво.

И с тези думи той се обърна и излезе.

Стъклото се върна на мястото си и за миг всички останахме неподвижни, докато я гледахме. Чорн се изправи пръв и направи крачка към неподвижното тяло на Клоо-ии.

— Недей — предупредих го с ниско ръмжене.

Той замръзна на място и след това седна на пода, гледайки ме.

Те всички ме гледаха.

Погледнах към пазачите, но те наблюдаваха оттеглянето на Ноку. Пристъпих към Клоо-ии — следите от шоковата палка покриваха лицето и шията й. Лицето й бе надуто и покрито със синини от побоя, който й бе нанесъл, и щом я обърнах по гръб, можех да видя и още куп синини през материята на дрехата й.

Беше пребита жестоко.

Гневът избухна в мозъка ми. Щях да накарам Ноку да си плати за това. Щях да откъсна всяка люспа от тялото му, докато все още диша, преди да прережа проклетото му гърло. Да се отнася така с жена, беше непростимо. Да се отнася така с моята жена, щеше да доведе до бавна и мъчителна смърт.

Внимателно я взех в ръце и я притиснах към гърдите си. Докато го правех, погледнах към останалите през рамо.

— Тя е моя. Никой няма да я получи след мен. Ще отхапя всяка проклета ръка, която опита да докосне това, което е мое. Ясен ли съм?

Тишина. Тогава някой проплака.

— Няма да я споделиш с нас?

— Мессакаш не споделят — изсумтя Дреммиган, подсмихвайки се. — Използвай ръката си. — Той ми хвърли любопитен поглед, но не каза нищо.

Нека си мислят, че просто бях алчен. Така бе по-добре, вместо да разберат, че имам голяма слабост в лицето на тази мъничка женска. Ноку я хвърли тук долу, за да я унищожи. Ясно бе, че вече я мрази, и подозирах, че жената му е отказала. Ако това бе случаят, ще трябва да направя да изглежда така, сякаш я използвам и то здраво и твърдо, за да задоволя желанието му за отмъщение.

Но първо, тя трябваше да се събуди, за да се погрижа за раните й, и да й дам да разбере, че с мен е в безопасност.

Оттеглих се в задния край на килията заедно с нея. Би трябвало да я съблека, за да видя колко зле е наранена, но знаех, че ще я изплаша ако се събуди до мен гола. Но може би страхът щеше да я накара да ми сътрудничи.

Но не можех да се насиля да й го причиня. Не можех да нараня собствената си жена. Бях достатъчно силен, за да я защитя от останалите в килията, затова нямаше значение. Не се тревожех за тях. Тревожех се пазачите да не ми я отнемат. Ако е в ръцете ми, тя щеше да бъде защитена.

Ако бе с Ноку, бях неспособен да я пазя.

Докоснах насиненото й, деликатно лице, меките устни, дългите мигли. Тя бе най-красивото същество, което бях виждал, дори сега. Кожата й бе невероятно гладка срещу моята, цялото й тяло бе изненадващо меко, без нито един защитен механизъм. Прекалено мека бе моята жена. Това само изостряше нуждата ми да я защитавам. Прокарах пръст по извивката на малкото й ухо, мразейки грозния евтин преводач, който някой без особена грижа бе имплантирал на ухото й. Който й го е сложил, е бил прекалено голям скъперник, че да й имплантира чипа, който всички други в космоса използваха. Със сигурност е дело на търговците на роби. В мига, в който се махнем от това място, щях да поправя тази несправедливост. Тя заслужаваше повече от парче машинария стърчащо на главата й.

Тя заслужаваше повече от всичко това.

— Какво смяташ да правиш с нея, Джутари? — попита Аст. Погледът му бе насочен към жена ми, а докато гледаше, протегна ръка към слабините си.

— Каквото искам — изръмжах аз. — И най-добре да не си решил да си докосваш члена, докато гледаш жена ми.

Той застина на място и след това вдигна и двете си ръце във въздуха.

— Не. Не бих го направил.

— Същото важи и за всички вас — казах, оглеждайки лицата, които я гледаха. — Никой няма да си прави чекии, докато я гледа. Ако видя само една капка сперма да докосне жена ми и тя не е моята, ще откъсна члена на този, който го е направил и ще го набутам в гърлото му.

Някои се разтрепериха. Други отстъпиха назад. Добре. Те знаеха много добре, че можех и щях да изпълня заплахата си. Откакто пристигнах, бях убил поне трима мъже. С лекота можех да убия още.

Всичко, което трябваше да направят, бе да погледнат криво жена ми и бяха мъртъвци.