Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Звездни пирати (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
In The Corsair’s Bed, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,4 (× 59 гласа)

Информация

Издание:

Автор: Руби Диксън

Заглавие: В леглото на пирата

Преводач: Ralna

Година на превод: 2018

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Читанка

Година на издаване: 2018

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: galileo414; desi7y; sladcheto

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10166

История

  1. — Добавяне

Глава 2

Тарекх

— Какво е направил? — Викът на Сенторр отекна на мостика на Глупака, когато с Аливос се качихме на кораба.

Игнорирах го. Сенторр може да ме дъвче за това по-късно. Точно сега, трябваше да се погрижа малката ми човешка жена да получи медицинската помощ, от която имаше нужда. Все още бе в безсъзнание притисната към рамото ми и тежестта й бе така незначителна в ръцете ми, че се боях, че е на няколко дъха разстояние от смъртта. Мисълта за синините й и начина, по който говореше предишният й „собственик“, ме изпълни с безпомощен гняв.

Не бях от мъжете, които се поддават на гнева си… това е запазена марка на Аливос… но точно сега се разкъсвах между желанието да се погрижа за нея и това да се върна в тунелите и да пречукам мъжа, от който я бях купил. В същия миг тя простена от болка и забравих за всичко друго, освен за нея. Човешката жена имаше нужда от мен. Насочих се към медицинската зала на кораба и вратите се отвориха автоматично, засичайки биометричния ми сигнал. Нахълтах вътре, изритвайки руло от превръзки, което бе паднало от рафта на стената. Мястото бе пълна бъркотия, но работих по-добре заобиколен от пълен хаос. Избутах купчината инструменти от масата за прегледи и я положих на нея. Върху леглото създадено за мъже с размерите на мессакаш, тя изглеждаше изключително дребничка и за миг се разтревожих, че оборудването ми може да е прекалено голямо, за да й помогне.

— Какво става? — поиска да узнае Сенторр и можех да чуя тежките му стъпки приближаващи се по коридора. Аливос измърмори нещо, вероятно зад него. Приближих се до вратата и я затворих в лицата им, защото имах нужда от концентрация, за да се погрижа за пациента си.

Върнах се до жената и извадих ножа си, разрязвайки мръсните парцали, които носеше на тялото си. Не покриваха много и изглежда главната им задача бе да полепват по раните й. Трябваше да видя колко е ранена и колко силна болка изпитва.

— Компютър, пълно телесно сканиране и диагностика, моля — казах, когато отрязах дрехите й.

Очите й трепнаха, отваряйки се, и тя простена дрезгаво.

— Всичко е наред — казах й аз, говорейки на човешкия език. Бях го прибавил към чипа си, когато Фран дойде на кораба, и макар думите да бяха необичайни и да звучаха грубо, успявах достатъчно лесно да ги изговарям. — Вече си в безопасност.

Жената завъртя леко глава, поглеждайки право към мен. Затаих дъх, чакайки шока й. Очаквайки да коментира колко съм грозен. Никога не съм бил сладък, но след като инцидент от детството ми отне и малкото чар, който притежавах, смятах, че ще бъде все едно дали носа ми ще бъде чупен във всеки бой, в който участвам. И той беше… както и челото и скулите ми. Знаех, че съм пълна трагедия. Усмихнах й се, стараейки се да изглеждам колкото се може по-дружелюбен, въпреки грозната си физиономия.

Тя просто затвори очи, а тялото й се отпусна. Чудя се дали въобще ме бе видяла.

Но това е без значение. Ако не е, много скоро щеше хубаво да ме види.