Руби Диксън
В леглото на пирата (13)

Глава 13

Тарекх

Тази човешка жена щеше да ме убие.

Стиснах члена си, докато го галех във водната стая. Тези дни не ми трябваше много, за да свърша. Само трябваше да си представя как Кат ми се усмихва, докато смъква ципа в предната част на гащеризона си, толкова надолу, че гърдите й са на път да се изсипят навън, докато се навежда над масата в общата зала. Или да слушам аудио файла, който ми изпрати тя, онзи, който вече бях слушал толкова много пъти, че сякаш се бе отпечатал перманентно в мозъка ми. Или да мисля за секси звуците, които издава, щом се притисна в нея, и начина, по който спира умишлено, за да може да се отърка отново и отново в мен.

Тя бе жестоко малко същество и обичах всяка минута с нея.

Игричките на Кат ме подлудяваха от нужда. Обичах смелостта, която показваше, когато през последните няколко седмици се насочихме към Рии Кетта, друга далечна станция през няколко галактики. Не бе пълна с престъпници като Хаал Уи, но и не бе най-класното място на света. Бях леко разтревожен какво ще се случи, когато тя слезе на станцията. Дали Кат ще поиска да си тръгне? Дали нещо нямаше да я изплаши, докато сме там? Чувствах се изключително защитнически настроен към нея.

Разбира се, исках да я направя своя толкова пъти, че мозъкът й да стане на пихтия, но сигурността й бе на първо място.

Ето защо не я докосвах, без значение колко ме измъчваше. Криех се в медицинската зала и мастурбирах по няколко пъти на ден. Беше или това, или да направя нещо, за което ще съжаляваме и двамата, а нямах намерение да я плаша. Беше достатъчно зле, че имах това грозно лице и огромно тяло. Нямаше да направя абсолютно нищо, което би възродило лошите й спомени. Прекалено много харесвах да виждам щастливата флиртуваща страна на Кат. Целият ми свят се променяше в мига, в който тя влезеше в стаята, и мисля, че това ме правеше най-щастливият мъж на света, а фактът, че имах вниманието й, ме караше да усещам смирение и благодарност.

Не исках нищо, което да изложи това на риск.

Само мисълта за нея бе достатъчна да ме накара да свърша едва след няколко движения на китката, преди да пусна водата, за да отмия семето си, докато дишах насечено.

Спокойният глас на Сенторр проехтя през високоговорителите.

— Рии Кетта право пред нас. Скоро ще кацаме.

Едва се сдържах да не простена. Беше прекалено скоро. Ами ако Кат реши да остане тук? Щях да се усмихвам и да бъда щастлив за нея, но всичко вътре в мен щеше да умре. Нямаше да я спра, но нямаше да съм същият мъж, ако тя си тръгнеше.

И все пак, ако това бе нещото, от което се нуждаеше, щях да се подсигуря да го получи.

Скоро излязох от медицинската зала облечен в униформата на кораба Дистанс, който май беше воден превозвач, съдейки по логото на джоба ми. Беше доста подходящо, имайки предвид колко време прекарвах във водната стая мастурбирайки, и нямаше как да ме свържат с Глупака. Кивиан се появи по коридора, нагласяйки пухкавите си ръкави. Беше облечен в чисто ново одеяние с балончета по ръбовете и повече гънки на ръкавите, отколкото имаше целия моден елит на мессакаш. Фран само извъртя развеселено очи, когато погледнах към нея. В контраст с натруфената дреха на половинката си, тя носеше обикновен бледозелен гащеризон закопчан до гърлото.

Това ме накара да се замисля за Кат и това как тя закопчаваше своя, оставяйки кожа на показ. Започнах да се потя малко повече.

Всички останали бяха на мостика, но аз имах очи само за Кат. Беше облечена в бледорозова пухкава туника, която проблясваше всеки път щом тя се обърнеше. Мисля, че Фран е пазила това известно време, чакайки подходящия момент, за да го даде на Кат. Пасваше добре с бледата й кожа и само вида й караше устата ми да пресъхва от желание. Кат гледаше екрана, на който се показваше как приближаваме станцията, все едно беше истински прозорец. Тя се взираше в станцията с вид на въртящ се диамант, каквато изглеждаше Рии Кетта. Когато се приближих до нея забелязах, че ръката й поставена на парапета трепери леко.

Можех да се обзаложа, че е изплашена. Развълнувана и все пак изплашена. От месеци бяхме затворени в малкия си кораб, за да направим тази доставка. Не беше никак трудно да не мислиш за външния свят или за хора различни от екипажа на кораба. Погалих пръстите й със своите и тя ме погледна с лека усмивка на лице.

— Никога не съм виждала космическа станция. Мисля, че съм била на повече от една, но никога не съм имала шанса да видя как изглежда… — Тя спря за миг, преди да погледне към мен. — Всичките ли са толкова хубави?

— Хубави отвън и същите стари боклуци отвътре — казах й весело. — Няма за какво да се тревожиш.

Тя ми се усмихна, но не изглеждаше убедена.

— Е — каза Кив, потривайки ръце. — Готови ли сме да вървим? Купувачът ни няма да е тук до утре, затова тази вечер можем да се позабавляваме. Което значи напитки, музика и отворената сцена в заведенията — той отново потърка ръце със задоволство. — Може дори няколко игри на пръчки.

— Само гледай този път да не залагаш нещо, за което ще съжаляваш, любов — каза му Фран, бутвайки нежно бедрото си в неговото. Опашката му веднага се уви около кръста й.

— Ами човешките жени? — попитах, тъй като не ми се виждаше честно ние да избягаме от тясното пространство на Глупака, а те да останат на борда. Ако това беше единственият начин, щях да остана тук с Кат. Нямаше да я изоставя.

Фран измъкна метална каишка от джоба си и я щракна на шията си, преди да подаде на Кивиан декоративна верижка.

— Бау, бау — пошегува се тя, преструвайки се на някакво човешко животно. — Имам една и за Кат, ако иска да участва. Това е най-лесният начин да избегнем въпроси и да им попречим да се занимават с нас. — Фран измъкна втора каишка и я подаде към Кат. — Ако предпочиташ да останеш на кораба, няма проблем. Двамата със Сенторр може да се забавлявате заедно.

Сенторр само промърмори нещо за мир и тишина.

Кат взе каишката, претегляйки я в ръката си. На върха на езика ми бе да кажа на Фран, че идеята не е никак добра, и че ще извика неприятни спомени за Кат. Тя нямаше нужда от повече унижения, дори и като дегизировка. Че е облечена добре и е прекалено красива, за да разваляме вечерта й по този начин. Кат обаче щракна каишката около шията си и ми подаде верижката.

— Искаш ли да ми бъдеш собственик?

Устата ми пресъхна.

— Ти… сигурна ли си?

Очите й блеснаха пакостливо.

— Може би ще е забавно.

— Кат, може да имаш безопасна дума — предложи Фран. — Ако нещата ти се видят прекалени, само казваш думата и някой ще те отведе обратно на кораба.

— Безопасна дума — промърмори тя, докосвайки с пръсти яката на шията. — Това е добра идея. Нещо човешко?

Фран каза.

— Да, добра идея.

Кат ми хвърли още един палав поглед и можех да усетя как ме облива студена пот.

— Кожено татенце?

Фран изсумтя.

— Какво е това? — попитах аз.

— Мъж, който завързва жена си и й запушва устата за забавление. — Тя сви рамене и подаде верижката към мен. Когато я взех, пръстите ни се докоснаха и я усетих как трепери.

— Нека изберем различна дума — предложих аз. Нещо с по-малко сексуален подтекст. Нещо, което няма да я плаши ако помисли за него. Защото Кат беше крехка и дори сега исках да я защитя с цялата си същност.

Кат ме погледна с тези свои необичайни човешки очи и се усмихна.

— Добре, нека думата бъде „Сандвич“.