Серия
Звездни пирати (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Corsair’s Captive, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,5 (× 20 гласа)

Издание:

Автор: Руби Диксън

Заглавие: Пленница на звездния пират

Преводач: Ralna

Година на превод: 2018

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Читанка

Година на издаване: 2018

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: galileo414; desi7y; sladcheto

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10165


Глава 1

Кивиан

Някои задачи са истински трън в задника.

Вдигнах крака върху контролния панел на кораба си, Танцуващият глупак, и игнорирах погледа, който Сенторр хвърли към мен. Нямаше да счупя нищо, затова игнорирах физиономията, която ми направи. Дори да бях изритал контролния панел, той щеше да се мръщи по-малко, отколкото като си опрях краката на него, затова отдавна се научих да не му обръщам внимание. Лесно можех да се справя с настроенията му.

В момента събеседникът, в другия край на комуникативната връзка, бе този, който ме караше да искам да му затворя.

— Както казах, плановете се промениха. — Каскриският сенатор Бом Тх’лек продължи да говори спокойно, все едно току-що не бе хвърлил на вятъра целия къртовски труд, който бях вложил. — Сега искаме два пъти повече летхиулски кристали, отколкото искахме в началото. При нас нещата малко ескалираха. Разбира се, ще платим колкото е нужно.

Изсумтях. Да му се не знае, много ясно, че щяха да платят. Потърках челото си с ръка, мислейки колко ще ми бъде по-лесно, ако можех направо да бръкна с пръсти в мозъка си и да сложа край на мъките си.

— Осъзнаваш ли, че екипажът ми се състои само от четирима човека? Не е като да съм заобиколен от войници. След като искаш да удвоя първоначалната ти заявка, всичко се променя. Трябва да се вземат под внимание кредиторите, както и самата среща…

— Сигурен съм, че ще намериш начин — ми каза Бом Тх’лек — Само гледай да се случи, или сделката отпада. — Той сложи край на разговора, преди да успея да го сторя аз.

Изръмжах и ударих с юмрук по контролния панел.

— Три шибани седмици работим по този проект, обсъждаме планове и задействаме връзките си на планетите и сега той решава, че иска двойно?

— Звучи така, сякаш пиратството не носи достатъчно облаги — обади се сухо Аливос.

— Млъквай — извиках му подразнен. Тази фраза ми беше повтаряна отново и отново. Бившите военни са голяма напаст, но поне Аливос знае какви ги върши, и освен това му се плащаше много добре да бъде пират. Само дето бе проклет деспот. Настроението ми вече бе достатъчно кофти, нямах нужда да ме дразни и той.

— И сега какво? — Тарекх, нашият медик, се обърна към мен. — Да зарежем ли това? — Той се облегна на портативната конзола и смръщи грамадното си грозно лице. — Да ги изобличим? Да пуснем информация към правителството им?

Потърках обръснатите страни на главата си, докато обмислях какво да правим. Каскри бяха задници, но освен това плащаха добре и бяха редовни наши клиенти. Не се бояха да въртят незаконни сделки и си плащаха за това удоволствие. Ако ги изпортим, щяхме да получим своите пет минути удоволствие заради отмъщението, но щяхме да изгубим доста капитал. А все пак, пират, който не може да си държи устата затворена, щом се отнася до работодателите си, е безработен пират… или мъртъв такъв.

— Ще се справим с това — казах на екипажа си, обмисляйки промените. — Това все още е добре платена работа и сме вложили адски много пари и време в нея.

Сенторр ми хвърли любопитен поглед.

— И след това?

— И след това ще поискаме двойно заплащане, ако си искат товара — заявих с лека усмивка и се изправих на крака.

— Добре, но как ще се справим с това? Отне ни няколко седмици да уредим срещата на станцията Хаал Уи — Аливос изглеждаше загрижен.

— Ще го измисля. Само трябва да преценя внимателно въпроса и да си взема дрехите — погледнах към Сенторр. — Поеми управлението.

Той изсумтя при думите ми, но се обърна към контролния панел, връщайки се отново към работата си. Точно затова моите хора бяха толкова добри. Може да се цупят, но когато трябваше да се върши работа, се вършеше както трябва и работехме като екип.

Тръгнах през кораба си, насочвайки се към капитанската каюта. Това не бе първият път, в който променяха условията на сделката в последния момент, и нямаше да бъде последният. Просто трябваше да обмисля ситуацията. Плъзнах пръсти по стената на коридора, докато вървях през кораба, изгубен в мислите си. Истината бе, че не мислех толкова за работата и колко се прецакаха плановете, които имахме. Мислите ми бяха на хиляди километри от тук. Не забелязах разпилените инструменти на рафта на стената и почти не обърнах внимание на празния контейнер за гориво, който сритах на влизане в стаята си. Притиснах длан към панела на ключалката и вратата се плъзна настрани. Щом се озовах вътре, я затворих и притворих очи чувайки нежната музика, която се включи. Останалата част от кораба можеше да е пълна кочина, тъй като Тарекх отговаряше за чистенето, а той е мързел, но тук всичко бе в идеален ред.

Това ми помагаше да мисля.

Задачите идваха и си отиваха. Каскри винаги гледаха да променят по някакъв начин задачите, които ни възлагаха, и именно това бе причината да работят с пирати, а не с обикновени търговци. Е, това и факта, че се опитваха да купят нелегална стока. Но не това ме тревожеше. Беше нещо друго.

Гледах металния таван над себе си, без истински да го виждам. Имах нужда да се фокусирам върху дестинацията ни, станцията Хаал Уи, належащия проблем да удвоя количеството на кристалите и факта, че трябваше да измисля как да го направя, имайки предвид, че имахме пари само за първоначалния товар. Връзката ни на станцията бе колкото арогантен, толкова и глупав, затова едва ли щеше да е трудно да го убедим да удвои товара. Просто имах нужда от свестен план.

Погледнах към гардероба си. Беше пълен с интересни, скъпи поръчкови дрехи и платове. Но за мен не значеха нищо. Просто част от имиджа, който подържах… този, че след като съм пират значи бях идиот, който се интересува повече от лъскави украшения и хубави дрехи, отколкото от това да си изцапа ръцете. Всичко започна като маскарад, с който да се подиграем на един доста глупав клиент, но след като изпробвах ефекта му при още няколко поръчки, реших да го добавя към цялостната си визия. Никой не се бои от напудрен мъж от расата мессакаш, с добре стилизирана прическа, облечен с най-скъпите дрехи и пилотиращ кораб с нелепо име.

И точно това исках да мислят те. Исках да ме подценяват. Разбира се, не бях признавал пред никого, че обичах добре направените дрехи и начина, по който подчертаваха тялото ми. Дори аз знаех кога да си държа устата затворена.

Обаче не отидох към гардероба си. Вместо това, взех портативния си комуникатор и пуснах последното съобщение. На екрана проблесна датата, на която бе получено, преди да се включи. Широко ухиленото лице на по-големия ми брат се появи на екрана и почти не приличаше на себе си. Докато растяхме Джутари бе дистанциран, почти студен. По време на дните му като пират, той бе компетентен и ефективен, добре обучен и смъртоносен. В затвора бе изгубил част от теглото си и погледът му бе пуст и безразличен. Сега никой не би могъл да го сравни с този усмихнат, леко замаян мъж, чието лице виждах на екрана.

Клоуи е бременна — казваше той в съобщението си, потърквайки челото си и поклащайки глава с разширени от удивление очи. — Лекарят най-после успя да дойде до тази част на галактиката и й сложи инжекциите, от които имаше нужда. Изглежда номерът проработи веднага. Разбира се, може да е и защото използвахме всеки удобен случай да правим опити. — Той се засмя и звукът бе изпълнен със задоволство. Някъде зад него се чу глас и лицето му отново светна. — Ето я и нея. Чакай да я извикам, за да ти каже сама. — Камерата се разтресе и след миг показа бледата, сладка човешка жена легнала на огромно легло във фермата на Джутари, на планетата Рисда 3. Намираше се някъде на средата на нищото, но по радостта на лицето на брат ми нямаше как да го предположиш. Жената… неговата половинка… измърмори нещо, преди да пъхне главата си в голяма купа. Преди да успея да се зачудя какво става, чух звуци от повръщане и Джутари завъртя камерата, насочвайки я отново към себе си, показвайки ми леката си гримаса. — Сега моментът не е подходящ. Клоуи е малко болна откакто лекарят си замина, и изглежда знаем каква е причината. — Той се ухили широко, показвайки всичките си зъби — Ще ставаш чичо. Какво мислиш за това?

Още не бях изпратил отговора си. Не знаех как да му кажа, че наистина не ми дреме и че вероятно е направил най-грозното бебе в цялата галактика.

Все още се учех да привиквам към странно изглеждащата му човешка половинка. Дори не можех да си представя как изглежда един такъв хибрид.

Брат ми продължаваше да се хили срещу камерата, докато продължаваше.

Както и да е, не се обадих само, за да ти кажа добрата новина. Нямаме много гости тук във фермата, затова някой път, когато си между две задачи, ако искаш може да се отбиеш да се видим. Клоуи много ще се зарадва на компанията ти. Освен това, тя ще ти е адски благодарна, ако й донесеш нещо сладко. Започна да изпитва копнеж към сладките неща. — Той спря за миг. — Много, много сладки неща. Ще ти платя. Но дори да не успееш да намериш нещо сладко, ела ни на гости. — Той погледна към леглото и след това се обърна отново към мен, насочвайки пръст към екрана, все едно можеше да ме види, докато записва. — Това е заповед, смотано галактическо лайненце. Ела и кажи здрасти. — Камерата се насочи за миг към тавана, преди Джутари отново да я сложи на фокус. — О, Клоуи каза, че копнее и за нещо кисело. Затова много сладки и много кисели неща. — Той се ухили отново и след миг екранът изгасна, показвайки, че това бе краят на съобщението.

Брат ми, бившият наемен убиец. Брат ми, мъжът, от когото някога се бояха в цели три галактики. Сега бе фермер и скоро щеше да стане баща. Нахилен идиот обвързан с много странно изглеждаща човешка жена, която сега носеше вероятно най-странно изглеждащото бебе на света.

Някак беше… странно.

Не бях си помислял, че може да стане нещо такова, когато спасих Джутари от затворническата планета. Той бе изпратил сигнал и аз му отговорих. Моят собствен „диск за спешни случаи“ все още се намираше имплантиран в меката част на бузата ми и прокарвах език по него всеки път, когато се отегчах или като се замислех за живота, както днес. Никога не ми се е налагало да го използвам. Можех да го откъсна от бузата си с едно захапване, да сваля диска и да го активирам, така че брат ми да дойде за мен, без значение къде и кога. Без въпроси. Това бе семейна традиция, точно като пиратството. Баща ни бе този, който си бе имплантирал такъв диск, и който убеди мен и брат ми от нуждата от подобна застраховка.

Никога не бях изпадал в ситуация, в която да използвам диска, но на Джутари му се наложи.

Когато го прибрах от затворническата планета, наистина не очаквах да води компания със себе си, камо ли да бъде жена. И още по-малко очаквах да е човешка жена, от раса толкова примитивна, че не бе позволено да се въвежда в галактическата общност. Тяхната планета бе много далеч и единствените човеци, които бях виждал, бяха роби на черния пазар. Като екипаж, Танцуващият глупак не се заемаше с работа свързана с робство или трафик, от какъвто и да е вид. Прекалено мръсна работа. Единственият път, в който съм бил близо до човек, бе, когато брат ми се появи със своята женска, обявявайки, че е негова.

Замислих се за страховития ми брат и дребната, крехка човешка жена, която изглеждаше толкова не на място на борда на кораба ми. Тя бе тиха, залепена за тялото на брат ми, но достатъчно смела, предполагам. В началото бях решил, че я взима със себе си от някакъв вид благодарност или да я третира като домашен любимец.

Бях истински учуден, че я е направил своя половинка. Сега бях направо удивен, че ще имат бебе. Моят брат — небезизвестният наемен убиец — изглеждаше… доволен. Щастлив.

С половинка, ферма и дете на път.

Наистина много странно.

Може би годините в затвора го бяха променили много повече отколкото осъзнавах. Може би за него грозната човешка жена заслужаваше благодарността и защитата му, и тъй като и двамата живееха на отдалечена планета, бе започнала да му се струва привлекателна.

Може би.

Сетих се за блаженото изражение на лицето на Джутари, докато държеше половинката си и начинът, по който притискаше устата си към нейната, все едно не е нищо. Все едно не нарушаваше няколко дузини хигиенни закони съществуващи в дузина галактики.

Потреперих.

Може би цялото това време в затвора е накарало брат ми да оглупее.

Може би това бе причината всичко да ме тревожи толкова, карайки ме да се чувствам зле и оставяйки гаден вкус в устата ми.

Полегнах за малко, а когато се събудих в ума ми вече имаше изграден нов план. Преоблякох се в чисти дрехи, изтръсках интересните си ръкави и се насочих към столовата на кораба ми. Тарекх бе там, пълнейки устата си с нудли, а Сенторр седеше с чаша чай на масата пред себе си.

— Е? — попита Сенторр — Измисли ли нов план?

Кимнах и изпратихме съобщение до Аливос да се присъедини към нас. Когато и четиримата бяхме вече в една стая, започнах да обяснявам какви промени ще бъдат направени. Почувствах се добре… повече като себе си. Харесваше ми да живея на ръба и обожавах предизвикателствата. Обичах да изигравам враговете си, показвайки им колко по-умен бях от тях, като ги ограбя.

И нямаше да мисля за брат ми и странната му човешка половинка, особено като сега имах по-голям проблем.

Потърках ръце една в друга, готов да се заема с това. Удвояването на кристалите значеше двойно заплащане за нас. Оригиналният ни план включваше среща с нашия контакт Джут’Хнай. Той беше търговец от расата ооли, нов в задкулисните сделки, и искаше да се срещнем в бар на станцията Хаал Уи. Идеално за мен. На публично място или не, можех да правя бизнес навсякъде, а точно тази бе от онези подмолни станции, на които всеки можеше да се справи много добре, ако познаваше мястото. Ще му купя няколко питиета и ще се държа приятелски, ще играя ролята на пирата идиот, ще му платя за кристалите… и ще открадна парите в мига, в който той напусне бара.

Планът не се бе променил много повече от това.

Все още смятах да му купя няколко питиета, да го предразположа и да го питам дали има още кристали. Отговорът му щеше да ми каже всичко… ако стане алчен, значи има още. Ако се колебае, значи ги няма, но може да ги осигури. Ако се ядоса, значи няма повече от тези. Затова ще видим какво ще се случи.

Хазартът бе главната част от плана тази вечер. Това бе най-старата игра и ненапразно, защото се получаваше най-добре щом имаш работа с идиоти. Щях да изиграя няколко ръце и да изгубя, само за да го накарам да стане по-невнимателен. В крайна сметка щяхме да играем за кристалите. Ако той наистина има още кристали, щяхме да му ги оберем всичките. Може да се наложи да използваме повече сила, отколкото планирахме първоначално, но всичко щеше да бъде под контрол. Докато си играя с нашата дружка, наливайки го с питиета, Тарекх щеше да е в бара зад мен, ако имам нужда от подкрепление. Аливос и Сенторр щяха да са на доковете на станцията, за да пренесат кристалите до нашия кораб.

Щеше да бъде игра на хазарт и преструване на изтупан пират идиот.

Планът беше идеален за глупаци и Джут’Хнай нямаше да заподозре нищо. Търговецът от расата ооли едва сега стъпваше на черния пазар и щяхме да се възползваме от това, така че да се замисли следващия път дали да си има работа с пирати.

Всичко ще мине идеално, ако всеки се придържа към плана.