Диана Петрова
Синестезия (50)

Летящият мениджър

Срещнах Летящия мениджър по негово обаждане. Не вярвах да се обади отново, а и не ми беше до него, но се съгласих да го приема заради доброто старо време и желанието да приключа с всичките си важни клиенти. Не можех да не довърша играта: проклетата безсмислена, безцелна игра на психоанализа.

Боляха ме коленете. Чудех се откъде се взе това. Нито бях ходил по планини, нито бях вдигал тежести. Просто си боляха. Мързеше ме да ида на лекар и не ми се киснеше пред кабинета на личната лекарка. А за специалист не исках да отделям пари. Бях сигурен, че щяха да ме накарат да правя куп изследвания, а това беше още време и пари.

— Тя иска да ме зареже. И това не е първият път, когато й хрумва — каза Летящия мениджър, докато издаваше характерния си съскащ звук, опитвайки се да отдели поглед от пощата на мобилния си.

— Седни, настани се удобно. Знаеш правилата. Никакви мобилни телефони — погледнах го строго. Нямах намерение да отстъпвам.

— Да, да — разбърза се той. Хвърли мобилния си на масичката с кърпичките за нос. — Знаете за секретарката. Банална история, нали?!

— Не. Всъщност не е банална, но ако вие смятате, че е така, това е важното.

— Искам да говоря с човек срещу себе си. Престанете с този психоаналитичен шит!

За първи път се чувствах равен с този мъж. Нямаше конкретна причина, но той не ме дразнеше нито с успехите си, нито с неуспехите си, както беше в началото. Драматизирах. Ползвах драмата като крайна мярка за събуждане, когато някой си позволяваше твърде много или когато бях твърде слаб, за да измисля нещо по-добро. В случая имах налице и двете обстоятелства и не се поколебах да кажа следното:

— Предупреждавам — направих пауза. — Проявявайте уважение или… — отново пауза, — си обирайте парцалките и вън от офиса ми. Говоря като човек, а не като психоаналитик. — Последното казвам, защото виждам, че сте достатъчно нечувствителен, за да го усетите. Не познавате проблемите си, не познавате живота си, имате една гола вяра, върху която градите кули, дето се разпадат всеки път, щом някой от помощниците ви мръдне крачка напред. Да, ще ви напусне момичето. И аз бих Ви напуснал веднага. Страшно неприятна личност сте!

— Уау — успя само да продума Летящият мениджър. — Това вече е нещо.

— Млъкни — продължих на „ти“. Бях извън себе си. — Жената иска внимание, човек до себе си, а не ходещ мобилен телефон. Ти какво й даваш? Едно крило, с което летиш само ти!

— Но… но… — рече той със заплашителен тон. — Това е моят живот. Как смееш да ми говориш така?

— Смея и правя каквото си искам. Особено с недорасли нахалитети като теб! Мислиш си, че край теб се върти света. Първо, светът не е един. И второ ти се въртиш около само един от всичките, а не той около теб! — крещях извън себе си.

— Ето на това му се вика психотерапия — отбеляза Летящият мениджър.

Съзнавах, че приличах на него и затова ме дразнеше. Живеех в собствения си свят и бях цар там. Останалите ме интересуваха толкова, доколкото да обслужват самия мен и моите вътрешни нужди да изглеждам значим — в очите си на първо място, а след това и в очите на другите.

Излязох и отидох в тоалетната. Мих очите си и се гледах в побелялото огледало. Бях истинско „говедо“. Повторих си думата няколко пъти, за да си натякна колко много бях сгафил. Малко по-късно се върнах, като все още бършех капките вода от ръкава си.

— Съжалявам — казах.

— Съжалението… — започна той очевидно с намерението да философства.

— Не, имам предвид, че наистина съжалявам.

Чувствах се неловко. Но ми се стори, че Летящият мениджър можеше да понесе това. В крайна сметка лудият му шеф му крещеше по цели дни — трябваше да има стратегия за работа с развалени аларми. Отпратих го по най-бързия начин, без да мълвя повече извинения. Когато затворих вратата след него, поех въздух, за да се отпусна.

Запалих — още нещо, което не можех да контролирам напоследък. Пушех твърде много. Усетих кисел вкус в устата си. Загасих цигарата и излязох. Отправих се към магазина. Колената продължаваха да ме болят, а това ме довършваше. Исках да видя курвата. В такива случаи ми действаше като аналгин.