Жан Буре
Дега (27)

Учениците

Да учудиш, да поразиш и да се наложиш с изненада.

Жан-Пол Сартър

Дега трудно можел да поддържа отношение на учител с ученици, когато се отнасяло до изкуството му. Почти физическата му неспособност да понася някого до себе си, самотата, сред която обичал да работи, правели невъзможни подобни връзки и като изключим Ернест Руар, сина на Анри, никой художник не е могъл да работи край него. Затова трябва да приемем, че той по-скоро е влияел идейно, а не толкова е предавал тънкостите на занаята си; и все пак това влияние е имало огромно значение за Форен.

Името на Форен се появява в списъка на художниците, които излагат заедно с „импресионистите“ през 1879 година. Как се присъединява той към групата? Никой не може да даде точен отговор, но може все пак да се каже, че Дега не е бил безучастен при въвеждането на този нов член в групата. По това време Форен изкарва прехраната си като художник график в „Аван-Сен“, „Ла Краваш“, „Скален“. Той подражава на Тревен и рисува главно натюрморти. Познава Дега от Руарови, които са го поканили на една от своите вечери, и там веднага бива „завладян“ от личността на по-възрастния художник, общуващ с един свят, където Форен само е надниквал — светът на театъра и на балета, гледан откъм кулисите, а не откъм зрителната зала. Льомоан, който е направил сериозен анализ на творчеството на Форен, пише, че от 1885 г. нататък рисунки като „Фоайето на операта“, „Сред кулисите“, „Ложа на балерина“ издават силното влияние на Дега, а нарисуваната през 1888 г. картина „Не вечерял“, на която се вижда почерпващ се на тезгяха мъж, а зад него голяма част от голия паркет на пода, е решена в типичния композиционен маниер на Дега.

Същото е и с голите тела. „Бършеща краката си жена“, „Фрикция с хавлиена ръкавица“ биха могли да бъдат от Дега, ако очертанията бяха по-отчетливи, колоритът — по-блестящ, петната — по-ярки и фактурата — по-насечена.

Форен заменя остротата, която липсва на рисунъка му, със заглавието, което е жестоко и хапливо и изтъква по-ярко личността му от щриха, така че при него човек повече мисли, отколкото гледа. Но Анри Фосийон отбелязва:

„Форен — това е Домие, приспособен към ротативната машина, това е Дега — хвърлен на зверовете и станал хроникьор.“ Именно възможностите му на хроникьор ще привлекат Дега и ще го накарат да обикне Форен, който също като него се нарежда сред противниците на Драйфус. Когато двамата отиват заедно на погребението на барон Ротшилд, не се знае кой от тях е казал за големите венци от цветя, отрупали катафалката:

— Те поне са истински.

Бил ли е Лотрек ученик на Дега? Въпросът заслужава внимание. Сигурно е, че Дега е един от малцината художници, на чието мнение Лотрек много държал — докато живеел у своя приятел Грьоние, Лотрек бил съсед на Дега на улица Фонтен 19-а. Лотрек направил всичко възможно, за да го представят на по-възрастния му колега, и семейство Дио се наели да посредничат, Мари Дио, която и двамата художници обичали, уредила срещата с известен страх, но Лотрек веднага бил приет благосклонно от Дега и това много го зарадвало; той заимствувал от Дега насечената техника на пастела и я използувал блестящо за своята картина „Жена прави тоалета си“ от 1895 година.

И Дега, и Лотрек дължат най-характерното в своето изкуство на изключителната си зрителна памет — на умението да запечатват мигновеното. Не по-малко ги сближава и изборът на сюжетите: „Госпожа Карон във «Фауст», «Голямата ложа».“ Льомоан с право пише:

„Лотрек не крие в своите творби голямото си възхищение от Дега; той не се бои да заимствува от него и да следва съветите му. Но го върши с голяма откровеност, без да изменя на своето «аз». И все пак той използува творбите на Дега, за да открие по-добре природата, както Дега използува творбите на старите майстори, за да се научи да вижда природата.“

Много по-различен е случаят с Мери Касат, която заема голямо място в живота на Дега. Мери Касат също е дъщеря на банкер, но на американски банкер от Питсбърг. Получила френско възпитание, тя не се задоволява с наученото във Филаделфийската академия и заминава за Европа. В Антверпен се запознава с гравьора Турни — приятел на Дега, който я представя на художника в Салона през 1874 година, където тя излага „Глава на младо момиче“. Турни, който знаел, че Мери Касат се възхищавала от една картина с балерини на Дега, отвежда художника в ателието на своята довереница и Дега я поканва да участвува в изложбата през 1879 г. на авеню Опера. Сюжетите на младата американка дълго време са близки до тези на Дега: театрална ложа, две жени, пиещи чай — картина с необичайна композиция, където подносът за чай заема целия преден план — но двамата скоро се разграничават и тя се отдава на темата на майчинството и децата, запазвайки от Дега кремавата тоналност от 1874 година.

Може би най-голям израз на приятелството между Дега и Касат е нейната грижа да продава в Америка картините на човека, когото тя смятала за свой учител, макар да не го следвала в подбора на сюжетите си. Но неговото влияние личи в рисунъка й, който тя все повече усъвършенствува и разгръща по-късно в една поредица цветни гравюри от 1891 година, в които няма никаква нотка на мекушавост. Имало ли е нещо повече от приятелство между Мери Касат и Дега? Принудени сме да отговорим отрицателно, макар че в скицниците на художника често се вижда изящният силует на американската художничка. Тя е негова духовна дъщеря, но е твърде женствена за този безпомощен пред жените мъж.

От срещата на Дега със Сюзан Валадон трябвало да се разхвърчат искри и тъкмо затова Лотрек я изпратил при художника, който се отнасял към моделите си със спокойно презрение, упреквайки ги, че имат крушообразни ханшове или миришат на лошо. Но тази среща, в която били замесени и Бартоломе, и Зандоменеги, излязла много сполучлива, след като Дега видял рисунките на „ужасната Мария“. Писма, датирани от 1894 г. и изпратени на улица Жирардон 11 или на улица Корто 4, дават израз на възхищението на Дега:

„Сигурно вече сте прибрала рисунките си от изложбата на Марсово поле, уважаема Валадон. Елате утре заран да ми донесете моята. Бартоломе сигурно ви е писал по повод на една от вашите рисунки, която извънредно много му е харесала. Дадохте ли му я?“

„Моя ужасна Мария, вчера исках да купя от Льобарк дьо Бутвил вашата чудесна рисунка, но той не й знаеше цената. Ако можете, елате утре заран към девет и половина часа с папката си, за да видя дали нямате и нещо по-хубаво.“

Сигурно е, че именно Дега насърчава Сюзан Валадон да рисува и че тя работи по теми, които се харесват на „купувача й“: дебела жена с голям корем и тлъсти телеса, решеща се пред тоалетната си масичка; жена, влизаща във ваната, докато една старица седи на стол и държи готова хавлията й. Към 1895 г. пак Дега подтиква Валадон да направи първите си опити с мек лак — верни-му: „Клекналата Катрин“, „Луиза, гола на канапето“, и ние виждаме в тях любимите пози на художника на поредицата — „Тоалети“, но нарисувани със съвсем различен почерк, тъй като Дега умее да бъде учител, който не иска да влияе. През 1900 г., когато вече му е съвсем трудно да пише, Дега все пак отговаря на поздравленията на Валадон:

„Всяка година, моя ужасна Мария, виждам как пристига този почерк с нарязани като с трион букви. Но никога не виждам да идва авторката с папка под ръка. А междувременно аз доста остарявам. Щастлива Нова година!“

Сюзан Валадон ще бъде последният „ученик“; вярно е, че Бонар и Вюйяр разработват темите на диваните и на баните, но колко им липсва реализъм и как те разкрасяват своите модели! Според Клод Роже Маркс, Вюйяр често цитирал думите на Дега: „Картината е творба, изработена далеч от природата, която обаче изисква толкова хитрост, колкото и едно престъпление.“ Но Вюйяр ще си остане далеч от своя по-възрастен колега, защото придава много нежност на интимните си теми, докато Дега ще се пази от нежността през целия си живот.