Жан Буре

(автор)

По-долу е показана статията за Жан Буре от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Жан Буре
Роден 8 август 1914 г.
Починал 3 октомври 1979 г. (65 г.)
Професия писател, журналист
Националност Флаг на Франция Франция
Активен период 1944-1976
Жанр биография, художествена критика, редактор

Жан Буре (на френски: Jean Bouret) е френски журналист, критик на френското изкуство и писател на произведения в жанра биографичен роман.

Биография и творчество

Жан Буре е роден на 8 август 1914 г. в Париж, Франция. Завършва интернат за момчета в Евре. Учи във Факултета по изкуствата в Париж и етнология в Практическата школа за висши науки. През 1935 г. се жени в Баньо. В периода 1936 – 1940 г. преподава в Колежа на Жизор. Присъединява се към Комунистическата партия и участва в Гражданската война в Испания, откъдето се връща сериозно ранен. През 1941 г. започва работа в Института по етнология в Париж, където се включва е една от първите групи за съпротива по време на германската окупация – мрежата на Музея на човека.

След войната става известен с манифеста „Manifeste de l'homme témoin“, с който защитава връщането към реализма в живописта.

В периода 1946 – 1947 г. е редактор на списание „Regards“, орган на Комунистическата партия. Напуска партията през 1948 г. и през 1949 г. става член на Международната асоциация на критиците на изкуството, клон на ЮНЕСКО. През 1950 г. става редактор на седмичнато списание „Arts“, а през 1952 г. на „Marco Polo“, списание на Френския литературен клуб, като заема тези длъжности до 1960 г. Участва паралелно и в други издания. Куратор е на биеналетата във Венеция и Любляна и организира няколко изложби на съвременно изкуство.

Първата му книга „Desnoyer: Dessins“, за френския художник Франсоа Десойер, е публикувана през 1944 г. Автор е на 19 книги за живописта, включително книги за Пикасо, Тулуз-Лотрек, Дега, Бонард и митничара Русо.

През 1973 г. получава наградата „Чарлс Блан" от Френската академия за книгата си „Училището на Барбизон и френския пейзаж през 19 век“.

Жан Буре умира на 3 октомври 1979 г. в Париж.

Произведения

  • Desnoyer: Dessins (1944)
  • Suzanne Valadon (1947)
  • Pablo Picasso: Dessins (1950)
  • Schwarz-Abrys: Peintures récentes: chevaux, Ménilmontant, rêves morbides (1950)
  • Emmanuel Bellini (1950)
  • Fra Angelico (1953)
  • Giotto: Église supérieure d'Assise: Fresques (1953)
  • L'Art abstrait: Ses origines, ses luttes, sa présence (1957)
  • L'Homme à la recherche de lui-même (1959)
  • Henri Rousseau (1961)
  • Michelson: Le Peintre entre le réel et le rêve (1963)
  • Toulouse-Lautrec (1963)
  • Degas (1965)
    Дега, изд.: „Български художник“, София (1978, 1984), прев. Цветана Узунова-Калудиева
  • José Palmeiro (1965) – с Мануел Муджика Ланез и Гералд Шур
  • Bonnard: Séductions (1970)
  • Pulga (1970)
  • L’École de Barbizon et le Paysage français au XIXe siècle (1972) – награда „Чарлс Блан“
  • Bardone (1976)
  • Genis (1976)

Източници

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Jean Bouret“ в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.