Стив Олтън
Марианската падина (18)

Сродни души

Тери се вторачи в компютърния екран и за четвърти път прочете доклада и техническата информация, които смяташе да изпрати по електронната поща на Японския център по морски науки и технологии.

ДО: Доктор Цукамото, директор ЯЦМНТ

ЗА: Доклад МТ–052201–023

Внимателният прочит на информацията за инцидента на 22 май в Марианската падина показа, че не са замесени други плавателни съдове и хищни форми на живот. Оценката ми за сонарограмите от „Бентос“ и от „Голиат“ не показват нищо необикновено преди пробиването на корпуса на подводницата „Протей“. По мое мнение причината за инцидента е грешка на навигатора, когато щирбордът се е блъснал в стълб от черен пушек.

„Гео-Тек Индъстрис“ вече са започнали процеса на обезщетение на семействата на четирите жертви. Молим да ни разрешите да продължим да монтираме на дъното роботите БПДИ и освен ако не е необходима допълнителна информация, институтът „Танака“ ще смята въпроса за приключен.

Тери Танака-Тейлър

Изпълнителен вицепрезидент на

Океанографски институт „Танака“

Направи копие на писмото за Бенедикт, после напечата електронния адрес на ЯЦМНТ.

„Това е лъжа — помисли тя, — но е единственият начин Бенедикт да ме пусне да сляза от този кораб.“

После изпрати доклада в централата на ЯЦМНТ.

Разнесе се звън. Шефът на охраната изтича до станцията си и грабна радиопредавателя.

— Докладвай, „Голиат“.

— Радарът е засякъл четири биологични форми, които се движат на юг в Падината. Координати нула-едно-осем. Скорост дванайсет възела. Разстояние до „Прометей“… четиринайсет километра и триста метра и се приближават бързо.

Сърцето на Тери заби като обезумяло. В записите на сонара на „Бентос“ се бяха появили четири обекта, седем минути преди „Протей“ да се взриви. Но Джонас й бе казал, че мегалодонът не ловува на глутници.

— По дяволите! — изруга капитан Хоп и застана зад двамата оператори на сонара. — На какво разстояние е „Прометей“?

— Деветнайсет километра, сър.

— Шефе, свържи се с „Прометей“. Информирай ги за положението и им кажи веднага да тръгнат насам. Кормчия, пълен напред.

Тери усети как „Бентос“ се стрелна напред, постигайки максималната си скорост от пет възела.

— Капитане, „Голиат“ докладва, че обектите са увеличили скоростта си на осемнайсет възела.

— Господи!

— Сър, току-що се обади „Прометей“. Време до срещата с „Бентос“ четирийсет и шест минути. Този път ще се разминем на косъм, капитане.

„Този път?“ Тери видя, че операторът на сонара избърса потта от челото си.

Хоп грабна телефона от стената и включи радиоуредбата.

— Говори капитанът. Екипажът да се приготви за аварийно скачване. Това не е учение.

— Капитане, биологичните форми току-що влязоха в обхвата на сонара и се появиха на екрана ми.

Хоп се приближи до сонарната станция и тихо изруга.

— По дяволите, предупредих Бенедикт да не се отдалечава твърде много…

Тери видя, че на лицето му се изписа страх, и се обърна.

Зад нея стоеше Сергей. Очите му блестяха от гняв.

— Тя защо е тук? — попита той.

Тери се вцепени.

— Помага ни със сонара — излъга капитанът.

Сергей го напсува на руски.

— Сергей, необходим си в дока за скачване — заповяда Хоп. Тери усети, че губи равновесие. Изведнъж руснакът я сграбчи за косите и се наведе над нея. Тя се задави от миризмата на алкохол в дъха му; мустаците му издраскаха лицето й.

— Довечера ще довършим нашата работа, нали?

Тери се дръпна и падна на пода. Капитанът се приближи до тях.

— Махай се от мостика, Сергей! Веднага!

Руснакът се ухили на Тери, после сви устни, изпращайки й въздушна целувка, и излезе.

— Добре ли сте, госпожо? — попита Хоп и й помогна да стане. Тя кимна. Не беше в състояние да говори. Положи усилия да остане няколко минути на работната си станция, после прекоси мостика и се заключи в една от тоалетните.

Когато след трийсет минути се върна в сонарната станция, ръцете й бяха престанали да треперят. Никой от техническите специалисти не вдигна глава да я погледне.

— Капитане, двете биологични форми се отдалечиха — докладва операторът на сонара.

Хоп се приближи до него.

— Може би са усетили „Бентос“ и са решили, че е твърде голям, за да се закачат с него — предположи шефът на сонарната станция.

— На какво разстояние бяха от „Прометей“ преди да изчезнат?

— На по-малко от километър, сър, но последната им регистрирана скорост беше двайсет и два възела. Искали са да стигнат до „Прометей“ преди нас.

— Уведоми ме, когато подводницата влезе в дока. — Капитанът се обърна към Тери. — Госпожо Тейлър, защо не дойдете с мен в стаята за наблюдение? Ще гледаме завръщането на „Прометей“.

Още разтреперана, Тери тръгна след Хоп и се качи на палуба А. Той затвори люка и се приближи до бара.

— Питие?

Тя кимна.

Капитанът й наля шотландско уиски и активира механизма за отваряне на титаниевия купол.

Тери пресуши чашата си. Пред очите й се появиха дълбините на Марианската падина.

Невидими хидротермални отвори бълваха синьо-черни гъбовидни облаци от вряла минерална вода. Огромни гроздове от подобни на спагети червеи се поклащаха в горещите вълни. Отпред океанът блесна в луминесцентно синьо — дълбоководна биофосфоресцираща медуза си проправи път в каньона.

Тери стоеше като хипнотизирана от изобилието от оранжеви, червени и алени обекти във всякакви размери, минаващи пред прозореца.

Капитанът посочи някакъв призрачен прозрачносин силует, който приличаше по-скоро на предпазен щит за компютърен екран, отколкото на форма на живот.

— Наричат се kiyohimea. Казаха ми, че са кръстени на митична японска принцеса. Странни са, нали?

— Красиви са. А онези? — попита Тери и посочи едно блещукащо яркооранжево петно.

— Дълбокоокеански тревопасни същества. Всъщност са прозрачни, но червените светлини на подводницата придават на слузестите им филтри оранжев блясък.

— Прекрасни са.

— И опасни — добави Хоп и отново напълни чашата й. — Трябва да стоите далеч от Сергей, особено когато е пиян. Ще бъдете в безопасност на мостика и в каютата си, но не слизайте по-надолу от палуба Д. Съжалявам. Бих искал да мога да направя нещо повече, за да ви защитя. Може и да съм капитанът, но корабът е на Бенедикт. Тук живеем по неговите правила.

Той се вторачи в бездната.

— Погледнете. „Прометей“ идва.

Блеснаха светлини и после се появи подводницата във формата на пура — движеше се сюрреалистично през гъстите облаци издигащ се пушек. Плавателният съд се спусна под „Бентос“ и се скри от погледа им. След няколко мига в кораба отекна звън на метал и подводницата се скачи с кораба.

— Капитане, обектите, които преследват „Прометей“ ли нападнаха „Протей“?

— Не знам. Възможно е.

— Възможно? — Тери застана пред него и го принуди да я погледне.

— Не знам какви са били, но ловуват на глутница.

— Защо Бенедикт бърза да рискува живота на екипажа и своя? Не е само за да използва роботите БПДИ. Каква е истинската му цел? Какво толкова важно има, по дяволите?

„Той се чувства неловко. Иска да говори, но се страхува“ — помисли тя.

— Не ми е работа да обсъждам…

— Плашите гостенката ни, а, капитане?

Обърнаха се и видяха Бенедикт.

— Само обменяме мнения.

Изумруденозелените очи блеснаха предупредително.

— Quot homines, tot sententiae — колкото са хората, толкова са и мненията. Не позволявай мнението на капитана ни да те отклони от научната цел, мила моя.

— Какво търсеше „Прометей“, Бенедикт?

Той не й обърна внимание и застана пред илюминатора, с гръб към тях. Появи се двуметрово черно същество, подобно на змиорка, което изви дългото си тяло край купола, точно над главата му. Тери се вторачи в създанието, на чиято долна челюст имаше дълга антена, завършваща с пъстроцветна крушка.

— Черен дракон — отбеляза Бенедикт и потропа с пръсти по прозрачната пластмаса.

Съществото се вторачи в ръката му с прозрачното си око, после отвори челюстите си почти на сто и осемдесет градуса и се опита да захапе пластмасата с редиците си игловидни зъби.

Бенедикт явно се наслаждаваше на гледката.

— Прекрасен е, нали? Още ли сме на Земята, или сме се пренесли в извънземен свят? Има ли значение? Досущ футуристични астронавти, ние пътуваме във враждебна околна среда и запазваме живота си само в крехките очертания на плавателния ни съд. Ние сме истински изследователи на нашия век, спускаме се в неизвестността и непрекъснато гледаме смъртта в очите. Седемте мили вода над главите ни все едно са седем светлинни години, мила моя, защото кой би могъл да ни се притече на помощ? — Бенедикт се обърна към Тери. — Попита ме какво има там. Отговорът ми е: неизвестността. Знаем повече за другите планети, отколкото за този океан, който е останал непроменен в продължение на стотици милиони години. Да, Тери Тейлър, в тази адска дупка има непознати форми на живот. Някои са красиви, други страшни, както капитанът ще ни каже, но всички са оцелели през опустошенията на времето и са останали затворени в това величествено чистилище. Не мога да ти кажа какво има там, но като учените и изследователите, знам, че дългът и мисията ни е да разберем.

— Колко човешки живота ще бъдат жертвани в тази мисия? — попита Тери.

— Предполагам, че имаш предвид четиримата загинали на „Протей“. В доклада ти до ЯЦМНТ вероятно пише, че подводницата се е взривила поради грешка на навигатора.

— А формите на живот, преследващи „Прометей“?

— Какво за тях?

— Не си играй с мен, Бенедикт. Очевидно е, че онова, което преследваше „Прометей“, е унищожило „Протей“.

— Можеш ли да го докажеш?

Въпросът я завари неподготвена.

— Не, но ако знаех…

— Какво? Че в бездната съществуват непознати биологични форми, които може да застрашат живота ни? Съпругът ти не доказа ли това преди години?

— Да, и точно затова САЩ и Япония се колебаят дали да позволят на други експедиции да изследват Марианската падина. Ако ЯЦМНТ се усъмнят, че екипажът на „Протей“ е бил убит…

— Ще бъдат длъжни да информират американците, които ще разпоредят разследване и ще забавят мисията ни с месеци — довърши мисълта й Бенедикт. — Сега, след като знаеш повече, желаеш ли да промениш доклада си?

— Аз… Не, не към казала, че…

— Тогава какво искаш да кажеш?

Тя потърка чело.

— Не искам да ме лъжат повече.

— Да те лъжат? Обвиняваш ме, че лъжа?

— Според мен всички на борда на „Голиат“ и „Бентос“ знаят, че тези същества са атакували „Протей“. Променил си данните от сонара, за да предадем на ЯЦМНТ доклад, в който липсва нещастен случай.

— Тогава ти си излъгала.

— Какви ги говориш?

— Хайде, миля моя, кой с кого си играе сега? — Бенедикт се обърна към нея. Блестящите му очи я хипнотизираха. — Щом си заподозряла, че записите на сонара са манипулирани, тогава си излъгала ЯЦМНТ. И знаеш ли защо?

— Не — прошепна Тери.

— Защото целта оправдава средствата. Независимо дали ти харесва, или не, и двамата сме замесени от едно и също тесто. Изследователи, слезли в ада, за да изпълнят мисията си. Твоята мисия. Попита ме колко човешки живота ще бъдат пожертвани и аз отговарям — колкото е необходимо. Би ли попитала някой генерал преди битката колко души ще загинат, за да постигне победа? Рискът на войната е несигурен. Да, четирима добри войници умряха, но не сме ли дошли тук, рискувайки живота си, за да оцелеят хиляди? Pro bono publico, за благото на обществото. Не беше ли това целта за създаването на мрежата от роботи БПДИ?

— Има разлика между приемлив риск и безразсъдна смелост — обади се капитан Хоп.

Бенедикт го изгледа изпитателно.

— И ти ли се съмняваш в преценката ми, Брестън?

— Съмнявам се в необходимостта да изпълниш мисия за шест месеца в шейсет дни. И възразявам срещу готовността ти да изложиш на опасност живота на екипажа.

Бенедикт се обърна към Тери и сви рамене.

— Те осъждат онова, което не разбират.

— Може и да цитираш латински сентенции, но аз продължавам да смятам, че поемаш излишен риск.

— А ти, капитане, си страхливец. Позволяваш на емоциите си да подронят устоите на характера ти, докато не остане нищо друго, освен страх. Отложи ли Колумб пътешествието си? Върна ли се в Испания, когато чу, че екипажът му подготвя бунт? Отмениха ли Луис и Кларк експедицията си, след като видяха първата мечка гризли? Прекрати ли НАСА космическата си програма, когато на борда на „Челинджър“ загинаха седем души? — Бенедикт се обърна към Тери. — Ние с теб сме изследователи. Стигаме до крайности и отказваме да се предадем пред несполуките, защото знаем, че късметът е на страната на смелите. Не можем да съживим мъртвите, но можем да почетем паметта им с победите си. Знам, че чувстваш това дълбоко в сърцето си, защото брат ти загина тук, нали?

— Да — промълви Тери.

— Ако беше жив, щеше ли този благороден изследовател да се върне от страх при първия признак на опасност, или да продължи да преследва целите си, дори още по-решително?

— Той продължи — прошепна тя. Очите й се напълниха с горещи сълзи.

— И аз бих постъпил така. Няма да позволя смъртта на съотечествениците ни да бъде напразна. Ние ще продължим в неизвестността, подготвени психически и духом да посрещнем предизвикателствата, които ни чакат. С мен ли си, мила моя?

— Да…

— Тогава веднага ела с мен. Капитане, заповядай на екипажа на „Прометей“ незабавно да се качи на борда на подводницата.

— Толкова скоро? Нека поне да изчакаме формите на живот да освободят района.

— Не, капитане. Няма да позволя на никого — човек или звяр — да диктува графика на делата ми. Онзи, който не напредва, губи почва под краката си. Трябва да свършим много работа, а вече изоставаме.

— Но…

Бенедикт се приближи до Хоп. Носовете им почти се допряха.

— Имаш заповед, капитане. — Изумруденозелените очи блеснаха заплашително. — Усъмниш ли се пак в мен, ще те освободя от задълженията ти.

— Слушам, сър.

Бенедикт се обърна към Тери и сложи ръка на раменете й.

— Ела, моя сродна душа — каза той и я поведе към стълбата. — Неизвестността чака.