Фабио Воло
Първите утринни лъчи (30)

10 април

Паоло никога не се е мушвал под завивките, за да ми достави удоволствие с уста. Може би веднъж-дваж след сватбата ни, но нито един път през последните години. Още помня, че вторият ми приятел обичаше да го прави и на мен ми харесваше до полуда. Паоло не иска дори аз да му доставям удоволствие по този начин. Когато се опитам, след няколко минути ме отмества. Винаги съм смятала, че вината е в мен, че не се справям кой знае колко добре.

С него обаче се научих, защото почувствах, че мога да се отпусна. С Паоло никога не съм успявала. А той е моят съпруг. Може би, ако се любиш с човек, който не е освободен, и ти самият не можеш да бъдеш. И ние не сме.

С него всичко е различно, всичко е ново и дори забавно. Често се смеем в леглото, докато се любим. Освен това мога да поемам инициативата. Когато в началото на брака ни се опитвах, Паоло се отдръпваше, не му харесваше, че бях така агресивна. Веднъж дори ми каза, че го притеснявам, че някои думи, които изричам, го смущават и че някои неща не се правят със съпругите. Това негово заявление дотолкова ме втрещи, че го попитах с кого трябва да се правят, ако не със собствената жена, а той ми отговори напълно убедено:

— С другите преди брака.

Тогава му припомних, че не съм нито майка му, нито Дева Мария.

Той обаче знае как да се люби с жена. Открих, че удоволствието ми му доставя наслада, и затова вече не се въздържам, защото сега знам, че моето удоволствие е наслада и за него. Моето удоволствие е най-ценната монета, монета, която има стойност само ако се харчи. Изглежда, той винаги знае кои неща ми харесват. Винаги иска още и още и това ме влудява. Чувствам, че желанието му е истинско.

Гледа вътре в мен, вижда ме и съм уверена, че ме е избрал. Мисля, че удоволствието, което изпитвам с него, е така наситено и дълбоко, защото за пръв път тялото ми, в неговите ръце, бива изслушвано. Има власт над мен и същевременно ме издига до по-пълно удоволствие. Затова се чувствам силна колкото него. Докато се любим, сме едно цяло и никога не изпитвам чувството, че съм пасивна, макар прекрасно да разбирам, че се подчинявам на нещо силно. Осъзнах, че участвам в игра, в която и аз имам ръководна роля. Покорството ми е подарък, дар, а не поражение. Когато се любя с него, поемам на мистериозно пътуване. Води ме, увлича ме, отвежда ме на места, които са ми непознати и където не съм била никога.

Понякога, след като съм била при него, продължавам да усещам дъха му и прошепнатите в ухото ми думи, ръцете му между краката си. Сякаш все още е вътре в мен. Чувствам го физически до мен навсякъде, случвало се е, докато пътувам към дома си с колата, да ме обземе непреодолимото желание да се погаля, да си доставя наслада — веднага щом се прибера.

Отново започнах да си вземам вана вместо душ. Вечер се връщам вкъщи, приготвям си ваната, затварям вратата, запалвам няколко свещи и там, сама, си доставям удоволствие. Ето още един от подаръците му. Открих, че клиторът ми може да ми дари интензивна и продължителна наслада. Винаги съм се чувствала смешна и съм била тъжна, когато съм го правела, винаги съм изпитвала неудобство, дори и да съм била сама. Докато се любех с Паоло, също не се докосвах. Случи се само веднъж в началото на връзката ни. Облада ме силното желание да се галя и последвах този импулс, в плен на насладата. Да не бях го правила никога! Паоло се засегна изключително силно, възприе го като намек, че има нужда от помощта ми, за да ме задоволи. Не дръзнах никога повече.

С него е различно, често самият той иска да се докосвам. Като го правя сама, мисля за нас двамата. Затварям очи и той е тук с мен. Има нещо чувствено и еротично във всичко, което прави. Когато пие вино, когато се храни, когато говори, когато ме гледа. Все едно непрестанно се любим. Когато се любим, се издигаме на други духовни нива. С този мъж съм точно там, където желая да се намирам. За пръв път съм там, където с цялото си същество искам да бъда.

Струва ми се, че съм взела решение, което ме приближава до дълбока и истинска част от мен самата.

Винаги съм смятала, че тези емоции са запазени за по-силни, по-смели и по-безразсъдни жени. Сега аз съм всички тези жени.

Питам се единствено как така желанието се появи толкова късно в живота ми.

Почти се страхувах от ситуацията, в която се намирах: чувствах се така добре, както никога през живота си. Чувствах се жива. Бях преминала през врата, откъдето не беше лесно да се върнеш назад.

Смайваше ме фактът, че не изпитвам вина по отношение на Паоло. Малкото пъти, когато се случваше, никога не беше в моментите, в които се прибирах у дома, след като съм се любила, а в тези, в които Паоло беше мил с мен, или като го виждах седнал спокойно пред телевизора — тогава си казвах, че постъпвам зле спрямо него, без може би да го заслужава.

Мисля, че не чувствах вина, защото щом влезех в апартамента му и затворех вратата, целият свят оставаше отвън. Там се намираше само тази част от мен, която нямаше връзки и задръжки. Бях друг човек, друга жена. Влизах в онзи апартамент и излизах от живота си. Понякога ми харесваше никой да не прониква в съкровената ми същност, дори и той, да си запазя кътче само за себе си. Не ми беше любовник, не ми беше приятел, нито довереник. Беше ми съучастник, другар в тайните игри.

Чудех се колко щеше да продължи тази игра и къде ли щеше да ме отведе.

Всяка жена би трябвало да срещне мъж, който да я хване за ръка и да я отведе към собствената й интимност. Мъж, способен само с прегръдка да сложи в ръцете ти цял един живот.