Фабио Воло
Първите утринни лъчи (17)

3 март

Напоследък се гледам по-често в огледалото. Наблюдавам се анфас, в профил, хващам си косата с ръце, играя си, като правя физиономии, променям изражението си, опъвам кожата на лицето си, за да видя как бих изглеждала с лифтинг. Мисля, че имам хубаво тяло за възрастта си. Не ходя на фитнес, въпреки че би трябвало, но гърдите ми още са красиви и бедрата ми харесват. Смятам, че тялото ми събужда копнеж.

В последно време се чувствам изпълнена с непокорство. Изпитвам желание да не съм така послушна.

Вчера, след работа, отидох да пием по нещо с някои колеги от офиса. Обикновено отказвам поканата, но този път ме връхлетя неочакван порив и приех. Изпих два коктейла и когато всички излязоха да пушат, ги последвах и ги помолих да ми дадат цигара. Не гълтах дима, разбира се.

Трябва да излизам по-често с други хора, вчера се забавлявах и се чувствах по-лека и спокойна, не така напрегната, както обикновено. Двата коктейла дори ме поразвеселиха, даже не писах, преди да си легна да спя.

Докато се прибирах към къщи с колата, бях щастлива, ала по едно време, не знам защо, ме обзе лека носталгия и си спомних как се връщах у дома след училище. Изпитах желание да отворя вратата, да видя как майка ми слага масата, да е приготвила паста с рагу.

Кой знае защо, но когато пия алкохол, се настройвам носталгично. Днес след работа си позволих акт на суета. Купих си бельо, което е на мен в момента, докато пиша. Комбинезон от черна дантела. За пръв път купувам нещо подобно, винаги съм смятала дантелата за донякъде вулгарна и неподходяща за мен. Но този комбинезон, през който гърдите едва прозират, ми хареса на мига, още щом го изпробвах в магазина.

Сега ще го сваля и ще го прибера в чекмеджето, преди Паоло да се върне в стаята. Сигурна съм, че ще намери начин да ме накара да се почувствам смешна.