Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране
Еми (2018)
Корекция и форматиране
VeGan (2018)

Издание:

Автор: Амос Оз

Заглавие: Пантера в приземието

Преводач: Милена Трандева

Година на превод: 2010

Език, от който е преведено: английски

Издание: второ

Издател: Милениум

Град на издателя: София

Година на издаване: 2010

Тип: роман

Печатница: Монт ООД

Редактор: Владимир Молев

Технически редактор: Добромира Георгиева

Художник: Михаил Танев

Коректор: Румяна Стефанова

ISBN: 978-954-515-112-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4490

История

  1. — Добавяне

1.

В живота ми, често са ме наричали предател. Първият път беше, когато бях на дванайсет и половина и живеех в покрайнините на Йерусалим. През лятната ваканция. По-малко от година преди англичаните да напуснат страната ни и в разгара на войната да се роди държавата Израел.

Една сутрин на външната стена на къщата ни, точно под кухненския прозорец се появи следният надпис с дебели черни букви: PROFI BOGED SHAFEL — ПРОФИ Е ДОЛЕН ПРЕДАТЕЛ. Думата shafel — „долен“ извика куп въпроси и дори сега, когато пиша тази история, продължавам да се чудя. Може ли един предател да не бъде долен? Ако не може, защо тогава Чита Резник, чийто почерк разпознах, си бе дал труда да прибави и думата „долен“? Ако пък може, кога едно предателство е „долно“ и кога не е?

Откакто се помня, прякорът ми е Профи, съкратено от Професора. Викат ми така заради склонността ми винаги да проверявам думите. (Все още много обичам думите. Обичам да ги събирам, да ги редя, да размествам буквите им, да ги преобръщам, да ги съчетавам. Също като сребролюбците, които се захласват да броят и нареждат монетите и банкнотите си, или като картоиграчите, чиито ръце не спират да жонглират с картите.)

Баща ми зърна надписа, когато излезе да вземе вестника в шест и половина сутринта. По време на закуска, докато размазваше малинов конфитюр върху филийка черен хляб, той внезапно заби ножа в конфитюра почти до дръжката и каза с характерния си замислен тон:

— Каква приятна изненада… И в какво се е забъркал Негова Светлост този път, че сме заслужили такава чест?

Мама се обади:

— Не го подхващай още от сутринта. Стига му, че другите деца не го оставят намира.

Татко беше облечен в памучен костюм както повечето мъже в квартала. Всичко в гласа и жестовете му издаваше, че е човек, който наистина има право. Той извади от дъното на буркана лепкава буца конфитюр, размаза я равномерно по двете половини на филията си и продължи:

— В интерес на истината, в наше време хората твърде свободно използват думата „предател“. А какво всъщност е предател? Да, наистина. Това е човек без чест. Човек, който тайничко и скришом, заради някакви съмнителни облаги помага на врага да победи сънародниците му или пък да причини зло на семейството и приятелите му. Предателят е по-презрян и от убиеца. Изяж си яйцето. Във вестника пише, че стотици хора измират от глад в Азия.

Мама придърпа чинията и доизяде яйцето и останалата част от филията ми с конфитюр. Не защото беше гладна, а за да има мир вкъщи. После каза:

— Този, който обича, не може да бъде предател. Думите й не бяха отправени нито към мен, нито към татко. Ако съдех по погледа й, тя говореше на пирона, който безцелно стърчеше от стената точно над хладилния шкаф.