Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Телега жизни, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2010 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2010-2018 г.)

Издание:

Автор: Александър Пушкин

Заглавие: Избрани произведения в шест тома. Том първи

Преводач: Иван Добрев; Йордан Милев; Кръстьо Станишев; Стоян Бакърджиев; Николай Кънчев; Камен Зидаров; Георги Мицков; Петър Алипиев; Людмил Стоянов; Елисавета Багряна; Вътьо Раковски; Благой Димитров; Давид Овадия; Йордан Ковачев; Иван Пауновски; Никола Фурнаджиев; Александър Миланов; Младен Исаев

Език, от който е преведено: Руски

Издател: Издателство „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1969

Тип: стихосбирка

Националност: Руска

Печатница: ДПК „Димитър Благоев“

Отговорен редактор: Иван Пауновски

Редактор: Иван Пауновски

Художествен редактор: Васил Йончев

Технически редактор: Александър Димитров

Художник: Владимир Паскалев

Коректор: Лиляна Малякова, Мария Ждракова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6419

История

  1. — Добавяне

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Телега жизни, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2013 г.)

Издание:

Руски поети

 

© Петър Велчев, встъпителна студия, подбор, превод от руски и коментар, 2009

© Петър Добрев, библиотечно оформление, 2009

© Издателство „Захарий Стоянов“, 2009

 

Редактор: Андрей Андреев

Графичен дизайн и корица: Петър Добрев

Коректор: Петър Апостолов

Предпечатна подготовка: „Алтернатива“

Формат 16/60/90

Печатни коли 20,5

 

978-954-09-0321-7

 

На корицата: „Пролет“, фрагмент, художник: Иван И. Левитан

 

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2009

Печат УИ „Св. Климент Охридски“

История

  1. — Добавяне

Макар понявга с тежко бреме,

колата шеметно лети;

коларят, беловласо време,

все тъй на капрата седи.

 

В зори не жалим ние впрега;

дори врата си да строшим,

не щем ленив уют и нега —

„Напред, че…“ — крещим.

 

Но пладне тоз кураж го няма;

разтръшкани от вихрен бяг,

пред всяка стръмнина и яма

крещим: „Полека бе, щурак!“

 

Колата все така си кара;

надвечер свикваме поне

и кротко дремем, а коларя

препуска буйните коне.

Бележки

[0] Напечатано в „Московский Телеграф“, 1825 г., №1.

Край

Макар и често с тежко бреме,

тя леко движи се все пак;

и, беловлас, коларят Време

препуска буйния си впряг.

 

И сутрин всеки в нея сяда;

от нищичко не ни е страх,

крещим, терзани от досада:

„Хей, карай, мамка му …х!“

 

Но пладнето не е тъй дръзко;

страх всява всеки склон, овраг,

колата доста ни разтръска,

крещим: „Полека бе, глупак!“

 

И привечер лети колата;

и вече свикнахме почти,

и дремем, мислим за кревата,

а Времето с камшик плющи.

 

1823

Бележки

[0] Едно от многото Пушкинови стихотворения, свързани с идеята и образа на пътя — един символ, характерен не само за Пушкин, но и за руската литература изобщо. Освен това стихотворението далеч не е единственото, в което поетът прибягва до използване на нецензурни думи и изрази, и дори ги римува. (Един век по-късно същото прави С. Есенин). За разлика от другите — и български, и чуждестранни — преводи, тук е спазена точната фраза на оригинала.

Край