Иван Пауновски

(автор и преводач)

По-долу е показана статията за Иван Пауновски от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Иван Пауновски
Роден 10 октомври 1935 г.
Починал 27 септември 1990 г. (54 г.)
Професия писател, литературен критик, редактор, преводач
Националност Флаг на България България
Активен период 1961–1990
Направление социалистически реализъм
Съпруга доц. д-р Таня Натан

Иван Димитров Пауновски е български писател, редактор, преводач от руски и литературен критик.

Биография и творчество

Роден е на 10 октомври 1935 г. Завършва гимназия в родния си град през 1953 г. Следва руска филология в Ленинградския университет, където се дипломира през 1960 г.[1]

Работи като редактор във вестник „Литературни новини“ в периода 1961-1964 г., и в издателство „Народна култура“ в периода 1964-1973 г. От 1973 г. е завеждащ отдел в сп. „Пламък“. Член е на Съюза на българските писатели.[1]

За пръв път публикува свои работи през 1961 г. Сътрудник е на всички централни литературни издания в България. Автор е на студии, очерци, портрети, статии, есета, рецензии, предговори и др.[1]

Книгата му „Възмездието“ дълго време не е приемана за печат, накрая след разговор с Тодор Живков излиза в Партиздат.[2] Според историка Цочо Билярски претърпялата няколко издания книга е „написана талантливо и безспорно е увлекателна, но нея може да прочетете като пример как може да бъде оправдана една безсмислена жестокост по отношение на българската интелигенция от Народния съд“.[3]

Иван Пауновски умира на 27 септември 1990 г. в София.

Произведения

  • „И пак да си спомниш“ (1969) – литературна критика
  • „Възмездието: Документално-художествена книга за царските съветници, министрите и регентите пред Народния съд 1944-1945“ (1971, 1982, 1988) – документална повест
  • „Малки неща“ (1978) – литературна критика
  • „Впечатления“ (1984) – литературна критика
  • „Минало несвършено“ (1985)
  • „Точка Разни“ (1987) – очерци
  • „Но защо?“ (1993)

Съставител

  • „Спомени за Пушкин“ (1974),
  • „Българската критика за Христо Ботев“ (1983),
  • „Рицар на чаровната печал: Съвременници на Иван С. Тургенев разказват“ (1987) – с Милка Минева

Източници

Външни препратки