Синтия Идън
Обвързани с мрак (7)

Глава 6

Мамка му, мамка му, не!

Очите на Алисън бяха широко отворени. Гледаха право в него, но жената не го виждаше. Тя не дишаше. Тялото й беше леденостудено.

Тръпки разтърсиха цялото му същество, когато Кейд я положи на земята.

— Хайде, скъпа — промърмори той, докато махаше мократа й коса и прокара пръсти по лицето й. — Дишай за мен!

Мехури и дълбоки изгаряния покриваха предмишниците и ръцете й. Краката й бяха станали жертва на огъня — виждаше раните.

Толкова много рани.

Прекалено много.

Тя не дишаше.

Нямаше да я остави да си отиде така. По никакъв начин!

Сложи уста върху нейната. По дяволите, беше студена. Устните й бяха като лед.

Кейд издиша в устата й. Вземи дъха ми, скъпа! Вземи го!

Нищо.

Той повторно й даде дъха си. Хайде, Алисън! Не ме оставяй!

Отново издиша въздух в устата й.

И тя трепна под него. Главата му се вдигна и той се втренчи в нея, отчаян, обезумял.

Беше изкашляла вода и сега сякаш дишаше. Очите й го видяха. Но все още беше толкова ледена. Толкова бледа.

И болеше толкова много.

Когато за първи път подуши миризмата на дим, кучешките му зъби се удължиха. Вълкът вътре в него знаеше, че опасността преследва Алисън. Ноктите му се показаха, зъбите му бяха готови да късат и разкъсват — той беше готов да направи всичко, за да я защити.

Всичко!

Вдигна ръка и сряза китката си със зъби.

— К-кейд? — Гласът й беше задавен шепот. — Защо… не боли…

Той сложи китката си на устата й.

— Пий! — Защото, ако не го направеше, все още можеше да я загуби.

— Н-не. — Алисън поклати глава. Тялото й се разтресе, треперейки силно, и той разбра, че е в шок.

Огънят беше особен бич за вампирите. Те изгаряха много по-бързо от хората. По-бързо, отколкото всеки друг свръхестествен.

Но ти знаеш това, нали, Елза? Трябваше да се справи с тази вещица. Да отмъсти.

След като разбра, че Алисън не проявява интерес, той й заповяда:

— Вземи я! — Вгледа се в очите й. Златистото в тях почти беше изчезнало — това никога не беше добър знак за чистокръвен вампир. Означаваше, че тялото й е прекалено изчерпано.

Но тя извърна глава.

— Аз… не мога. Не искам да бъда…

Вампир.

Майната му!

— Не можем да променим това, което сме. — Знаеше, че миризмата на кръвта му трябва да я подлуди. Видя ноздрите й да се разширяват. О, да, тя харесваше този аромат. — Така че или пий, или ще умреш.

Главата й бавно се обърна към него. Можеше да види страха в очите й. И отчаянието.

Също така видя, че под бледите й устни зъбите се удължават.

С всяка изминала секунда Алисън се приближаваше към собствената си смърт. Пред очите му тя чезнеше все повече и повече.

Вампирите са врагове. Това беше неговото схващане от години. Паразити. Които ставаха единствено за убиване.

Бавно устата й се притисна към китката му.

Единственият добър вамп…

Тя не изглеждаше като паразит.

Тя бе осъден вампир.

Езикът й се подаде и облиза кръвта. Очите й бяха отворени и гледаха в него. При първото вкусване на кръвта му, той чу рязкото поемане на въздух.

Харесваше й.

Тя облиза още една капка кръв.

Очите й все още бяха съсредоточени в него.

Но…

По бузата й се стече сълза. Обикновена, а не кървава — единствените сълзи, които вампирите проливаха. Алисън все още плачеше с човешки сълзи, докато взимаше кръвта му.

— Повече — прошепна той, защото не бе взела достатъчно, за да излекува раните. Дори никак.

Устните й се притиснаха по-силно, а когато усети зъбите й, Кейд очакваше, че спомените ще нахлуят в него. Още една глътка, още един път.

Изтезания.

Писъци.

Ад.

Но… но той виждаше само нея. Видя златистото да се връща в очите й. Видя раните да зарастват по тялото й. Не се чувстваше като жертва.

Устата й върху плътта му — по дяволите, това беше толкова хубаво.

Нямаше болка. Само удоволствие, което никога не бе очаквал да изпита от ухапването на вампир.

Мамка му! Възбуждаше се, докато вампирката се хранеше от него.

Зъбите й потънаха в китката му. Тя смучеше все по-силно и, дявол да го вземе, ако членът му не набъбваше още повече.

Приливът на удоволствие го накара да се задъха. Сега вече не ставаше въпрос за нейното спасяване. Сега той беше този, който искаше повече.

Кейд не беше взел достатъчно от Алисън, когато я бе имал в леглото под себе си. Може би никога нямаше да получи достатъчно.

Ръката му се плъзна в косата й. Не за да я отдръпне от китката си, а за да я задържи там. За да я накара да вземе повече.

Когато го облиза отново, това беше като изстрел от удоволствие право в слабините му.

Искам я.

Но не тук. Той с усилие вдигна глава и се втренчи в дима, надвиснал над тях. Онази вещица беше тук, можеше да дойде при тях по всяко време, можеше…

— Кейд? — Гласът на Алисън вече не беше слаб. Притисната в него, тя вдигна поглед. Беше пуснала китката му, но го погледна с глад в очите.

Не глад за кръв.

Страст.

При вампирите тези две потребности можеха толкова лесно да се преплетат. Ето защо някои вампири и техните измислени вампирски Съвети започнаха да разпространяват в свръхестествения свят информация, че техния вид не пие директно от жива плячка.

Сякаш вярваше на тези глупости.

Езикът й се плъзна по устните й. Тъмночервени устни. Изгарянията вече бяха изчезнали от тялото й. Жената щеше да стане един опасно мощен вампир.

Не, не щеше. Тя вече беше мощна.

Ръката й се вдигна, докосна устните му.

— Искам те!

И той искаше да бъде заровен в нея толкова дълбоко, колкото членът му можеше да влезе.

Но първо…

— Трябва да се махнем оттук. — Защото той чуваше сирените да приближават. Сякаш някой можеше да пренебрегне пожар с такива размери. Хората щяха да се втурнат и да се борят с пламъците. Техните камиони вече бяха толкова близо, че ушите му долавяха тежкото ръмжене на двигателите им.

Ако позволеше на Алисън да остане тук, вещицата можеше да опита отново с огън и ярост. Хората можеха да попаднат под кръстосания огън.

Погледна към Алисън. Тъмната й коса беше мокра, а дрехите залепнали на тялото й. Тяло, което бе опознал толкова добре с ръце и уста.

Тяло, което щеше да притежава отново.

— Хайде… — Той я издърпа на крака. Наблюдаваше я внимателно. Не беше сигурен какво да очаква след първото й хранене. Стоеше там и изглеждаше все по-изгубена… сякаш не беше тя.

Притегли я към себе си.

— Наблизо имам скрит резервен мотоциклет. Не се притеснявай. — И той притисна устни към слепоочието й за бърза целувка.

И замръзна.

Мамка му! По дяволите! Какво му ставаше? Как можеше да се интересува толкова много от това какво ще се случи с един вампир? За това как тя би могла да се чувства, мътните го взели?

Стисна зъби.

Майната му! Стисна я здраво за ръката и се затича към скрития мотоциклет.

Скочи на мотора, а тя се настани зад гърба му, прилепи се плътно и постави тези безкрайно дълги крака около него. Когато двигателят изрева, събуден за живот, те се устремиха напред, движеха се бързо през гората. С всяка изминала минута Кейд осъзнаваше, колко опасна е Алисън за него.

Опасна… защото можеше да го накара да се грижи за нея.

Мътните да го вземат!

* * *

Нещо не беше наред с нея. Ама съвсем не беше наред.

Не просто й се пиеше кръв. О, дяволите да го вземат, всъщност беше го направила. Но кръвта би трябвало да я отвращава.

Вместо това…

Вкусът й бе по-хубав от всяко шампанско, което някога бе опитвала.

Кръвта на Кейд беше толкова хубава, че я караше да изпитва глад.

За него.

Изпитваше силен копнеж. Зърната на гърдите й я боляха, жадуваха толкова силно неговото докосване и с всяка вибрация на мотора…

Кейд.

Алисън искаше да крещи от неудовлетворената нужда, която толкова диво нарастваше в нея. Това не беше нормално. Не беше правилно.

И зъбите й не се бяха прибрали. Те бяха навън, и ноктите й се бяха удължили, също като на граблива птица.

Кейд паркира мотоциклета пред нещо, което приличаше на обикновен мотел за срещи — за един бърз секс. Последва го до рецепцията, чудейки се на свирепите погледи, които продължаваше да й отправя.

Знаеше ли той, че тя едва се сдържа? Че сериозно обмисля да го хвърли на земята и да го възседне?

Какво не е наред с мен?

Никога не се бе чувствала така.

Плешивият тип зад тезгяха дори не ги погледна повторно. Дори не му направи впечатление, че беше мокра и дрехите й бяха почти изгорели? Той просто взе парите на Кейд и им хвърли ключ. Около тридесет секунди по-късно те влязоха в стая номер 16, а Алисън едва успяваше да се контролира.

Вратата хлопна зад тях.

Искам го.

Шепотът в съзнанието й сякаш не беше нейният собствен. Беше твърде силен. Твърде див.

Затвори очи.

— Това не съм аз.

Подът изскърца, когато Кейд се приближи.

— Това си ти — това е твоята същност.

— Не! — Думата беше изръмжана, но това не беше правилно. Ноктите й, зъбите й — можеха да го наранят. Ако я докоснеше, контролът на Алисън щеше да се разбие.

Не можеше да го нарани.

Трябваше да се овладее. Трябваше да потуши огъня, който я изгаряше…

Отвори очи. Без да погледне към Кейд, Алисън се втурна през стаята. Вмъкна се в миниатюрната баня и пусна студената вода на душа. Точно от това се нуждаеше. Един хубав, студен душ и всичко щеше да се оправи. Щеше да се охлади.

Щеше да се преструва, че отново е нормална и всичко щеше да е наред. Изгорелите й дрехи паднаха на пода. Гола, тя влезе под душа. Водата я удари, твърда и остра, и…

Ръцете на Кейд се обвиха около раменете й. Обърнаха я, докато силната струя удряше по плътта й. Беше съблякъл дрехите си и стоеше пред нея гол. И той се пъхна под душа. Борейки се със себе си, тя отстъпи. Усещаше, че контролът я напуска и разбра, точно тогава осъзна, че става друга.

Превръщаше се в нещо друго.

В един миг сграбчи Кейд и го залепи към стената от груби плочки.

— Не! — едва успя да произнесе. — Мога да те нараня. — Думите й бяха близо до ръмжене на животно.

Но върколакът се засмя.

— О, скъпа, повярвай ми… мога да се справя с теб.

Освободи се от хватката й. Взе устата й в целувка, която изпрати остри спазми в слабините й и коленете й се разтрепериха. Внезапно тя беше тази, притисната с гръб към плочките.

Той бе разменил позициите им толкова бързо, че Алисън нямаше време дори да мигне.

Гърбът й бе залепен за стената. Повдигна я без усилие и я задържа в желязната си прегръдка.

Устата му беше на гърлото й. Ближеше и смучеше плътта й.

Членът му опря до входа на тялото й.

Влезе в нея.

Зъбите му се забиха в плътта й и Алисън потръпна от гладна възбуда.

— Кейд!

Водата ги обливаше. Той тласна в нея. Тя простена, когато я изпълни, разтегна тялото й, само за да се оттегли секунда по-късно и да се забие по-дълбоко, по-силно от преди.

Отново и отново.

Краката й се увиха около бедрата му. Ръцете й се плъзнаха по мократа му плът. Водата вече не изглеждаше толкова студена. Не и когато мъжът гореше срещу нея.

Зъбите на Алисън започнаха да парят, удължавайки и изостряйки се в устата й.

Искаше да го ухапе. Искаше да опита тази вкусна кръв още веднъж.

Стисна устни и изви ханша си срещу него.

Не, не можеше да бъде просто жена. Можеше…

Той се отдръпна леко, притискайки я в стената. После взе гърдата й в устата си. Зърната й бяха толкова чувствителни, че грубото облизване на езика му я накара да застене.

Прокара нокти по кожата му. Кейд изръмжа и тя улови миризмата на кръв. Очите й се разшириха от ужас, когато осъзна, че го е издрала.

Кейд вдигна глава. Тласъците му замряха, членът му остана в нея, изпълвайки я докрай.

Възбудената й женственост се затягаше около него, чувствителна и жадна за удоволствието, което щеше да последва. Погледът му улови нейния и тя се запита дали мъжът няма да се отдръпне.

— Давай — каза той, гласът му беше дълбок и дрезгав. — Ухапи ме!

След това излезе от тялото й… и отново тласна — докрай.

И тя го ухапа. По шията. Отначало колебливо, защото не знаеше какво всъщност прави, но острите й зъби бързо се справиха с проблема.

Пробиха и потънаха в плътта и кръвта му се плъзна по езика й.

Алисън свърши още с първото вкусване. Тялото й се взриви и разтресе от удоволствие, докато прегръщаше мъжа толкова здраво, колкото можеше.

Но Кейд не беше свършил с нея. Още не. Продължаваше да тласка. По-силно, по-диво и усещането за неговия член, който влизаше и излизаше от тялото й, започна да поражда нова наслада, която бързо я завладяваше.

Алисън внимателно облиза малката рана, която направи на шията му. Искаше й се да се срамува от стореното, но точно в този момент не можеше. Защото точно в този момент искаше само удоволствието и Кейд.

Погледът й срещна неговия.

— Мой ред е.

Устните на Алисън се отвориха.

— Какво…

Мъжът я измъкна изпод душа. Без да излиза от нея, я отнесе до леглото. И както бяха мокри, паднаха върху матрака и се претърколиха в плетеница от крайници. Кейд се надигна над нея и Алисън не можеше да сбърка гладната похот, която гореше в погледа му.

— Ти не си единствената, която обича да хапе.

Очите й се разшириха, когато посегна към него. Устата му се затвори върху плътта й, точно там, в извивката, където свършваше рамото и започваше шията й. Тя не знаеше какво да очаква, но…

Зъбите му се притиснаха в плътта й и Алисън, която вече бе вкусила кръвта и изживяла оргазма, затаи дъх в очакване.

Кейд я ухапа. Не за да пие, както тя бе направила с него преди. Това като че ли бе… по-различно. Повече приличаше на маркиране.

Заявяваше правото си над нея?

След това спря да се притеснява за разликата в ухапванията и се остави на насладата от усещането на неговата мъжественост в тялото си.

Този път, когато оргазмът я връхлетя, той беше заедно с нея. Изръмжа от удоволствие и я прегърна още по-силно, отколкото тя бе прегръщала него.

В този момент изобщо не я интересуваше това, в което се превръща.

Наистина не я интересуваше нищо друго, освен този мъж.

* * *

Елза се взря в тъмното огледало. Сега то не показваше нищо. Нито минало. Нито бъдеще. Нищо.

Ръката й се стовари върху огледалната повърхност. Под дланта й се образуваха малки пукнатини, като паяжина.

Алисън не беше мъртва. Заради онзи проклет вълк. Беше й дал подслон. Щеше да я защитава. Бе спасил задника й от огъня.

А той беше този, който трябваше да убие Алисън. Не да я спасява. Каква бе ползата от наемен убиец, след като не можеше да убие никого?

Вдигна ръка, без да се интересува от капките кръв, стичащи се от драскотините по дланта й. Всички свръхестествени същества в района знаеха точно какво представлява Кейд Тейн. Знаеха колко много мрази вампирите.

Но сега, ако бе права в предположенията си, той се чукаше с нея. Защо иначе щеше да иска Алисън жива?

Защо?

Зад нея прозвуча силен трясък. Елза не помръдна. Просто продължи да се взира в счупеното си огледало. По стълбището закънтяха стъпки.

— Къде е тя?

Най-накрая вампирът я бе намерил у дома. Трябва да бе силно разгневен, щом бе излязъл на лов през деня. А можеше да изчака. Тъмнината щеше да се спусне само след час.

Елза не му отговори. Не искаше да откъсва поглед от огледалото. Не искаше…

Разнесе се силно ръмжене и в следващия миг вещицата висеше във въздуха, а вампирът я стискаше за гърлото. Едрият рус вампир я разтърси, сякаш беше парцалена кукла, и ако не я задушаваше, Елза щеше да се изсмее право в лицето му.

— Къде е тя? — попита я отново.

Елза познаваше този вампир. Чарлс Крофърд. Един вамп, който съществуваше на земята повече от двеста години.

Един вамп, който бе по следите на Алисън в продължение на седмици.

Той знаеше каква е тя. Вампирите винаги можеха да усетят, когато предстоеше превръщането на чистокръвен. Алисън беше точно там, в града, с човека, преди няколко нощи. Нищо чудно, че едва не я хвана в онази уличка.

Щеше да я хване, ако Кейд не бе забил ноктите си в гърлото на Крофърд. Да, огледалото й бе показало тази истина твърде късно. Не кръвта на Алисън пръскаше по стените на уличката в онази първа нощ. Кейд бе нападнал Крофърд.

Елза се усмихна.

Очите на вампира се присвиха.

— Какво си направила?

Желязната хватка върху гърлото й се отпусна достатъчно, за да може да говори.

— Не… аз. — Усмивката й стана още по-широка. — Върколакът.

— Това копеле? Все още я има?

— Ще я… убие! — И тогава я осени перфектният план. — Освен ако… — Пое си дъх, докато се взираше във вампира. Може би той щеше да свърши тази работа вместо нея.

Нима не беше подходящо?

— Освен ако какво? — изръмжа той. Бедният вампир. С върколака, който криеше Алисън в гората, вампът вече нямаше да може да улови аромата й. А много силно щеше да иска да намери изгубената чистокръвна. Защото във вампирските кланове чистокръвните бяха привилегировани.

Елза се опита да звучи безгрижно, когато каза:

— Той ще я убие… освен ако ти не убиеш него пръв.

Това накара Крофърд да я пусне и да отстъпи назад.

— Кажи ми къде е вълкът и той е мъртъв.

Елза прокара ръка по наранената си шия и погледна към счупеното огледало. Не беше видяла нищо, защото нямаше какво да се види.

Краят наближаваше.

Но не моят край. Не. Крофърд можеше да отстрани върколака, а тя щеше да намери начин да убие чистокръвната.

— Не се безпокой — каза на вампира. — Няма да ти се наложи да чакаш дълго. Когато падне нощта, той ще дойде тук. За теб.

Не се нуждаеше от огледалото си, за да знае това. Кейд нямаше да чака, за да нападне отново. Беше го изучавала. Опозна навиците му, преди да приближи до своя кандидат-убиец. Не, той нямаше да седи и да чака още една атака. Щеше да дойде да я потърси.

И щеше да намери един вампир, който чака да го убие.