Дженифър Пробст
Празнична измама (4)

Глава 4

Ейдън приключи с последните приготовления за вечерята и отвори бутилка вино. Кухнята беше изпълнена със съблазнителния аромат на пресни домати и чесън. Наряза на филии хрупкавия италиански хляб, подреди парченца моцарела върху чинията, след което се отдръпна, за да огледа доволно резултата.

Идеално. Тази вечер всичко трябваше да бъде перфектно.

Защото щеше да й каже истината.

Ейдън пренебрегна надигащото в душата му безпокойство и наля виното. Всяка вечер, през изминалите две седмици, бяха заедно. Всеки път, когато се опиташе да й каже истината, Изабела го поглеждаше с тези блестящи сини очи, а усмивка озаряваше лицето й, докато той си казваше, че трябва да изчака още малко.

Обаче времето му свършваше.

След Коледа беше длъжен да се върне в града обратно към задълженията си. Веригата ресторанти „Краля на пастата“ беше бизнес, изискващ повече време, и като втори по ред в управлението, трябваше да бъде очите и ушите на баща си. Но беше уморен от работата в града под ръководството на родителя си. Времето, прекарано в хижата, му беше необходимо, за да разбере какво иска наистина. Вече го знаеше, но нямаше представа как щеше да го получи.

Искаше Изабела.

Но щеше ли тя да го иска, когато научи истинската му самоличност?

Нямаше време да отговори на този въпрос. Звънецът на вратата звънна.

Отвори и затаи дъх. Златистите къдрици падаха върху раменете й, чувствата й бяха буквално изписани върху лицето й. Ейдън никога не бе срещал жена, която да му се отдаде толкова свободно и непринудено, без да иска нещо в замяна. Истинска, упорита и страстна. Жената, която цял живот бе търсил, и тази вечер не искаше вече да има тайни помежду им.

— Донесох сладки от пекарната. — Повдигна някаква малка кутия.

Беше облечена с розово поло, дънки, които обгръщаха бедрата й, и ботуши с ниски токчета. Златните обици, във формата на халки, флиртуваха с косата й, когато наклонеше глава. На устните й имаше яркорозово червило, което подхождаше на цвета на блузата.

— Да не би да си ме шпионирала, преди да влезеш? — попита той, като присви очи.

Изабела изглеждаше шокирана.

— Разбира се, че не!

— Ще я видим тази работа. — Придърпа я по-близо и я целуна.

Като любовници, които се познаваха отдавна, тялото й се изви и откликна на неговото с инстинктивна страст, докато езикът му превземаше устата й, за да я вкуси. Обви ръце около тялото й, за да я хване за хълбоците и още повече да я приближи до себе си. Погълна стоновете й с мъжко задоволство.

— Хм, права си, не лъжеш.

С престорено възмущение го отблъсна от себе си и влезе в хижата.

— Много мило. По-добре ме нахрани, злосторнико. Умирам от глад.

Насладиха се на храната и пиха вино под имела. След две пълни чинии с паста, тя се облегна назад на стола си, като издаде доволен стон. Заситеното й изражение го изкушаваше да я задоволи по още много други начини. Повечето от тях включваха да е гола и лежаща с отворени за него крака. Той потисна надигналото се вълнение и се опита да се успокои.

— Как се научи да готвиш толкова добре? — попита Изи.

Ейдън отпи от виното и се усмихна на спомените си.

— Господи, не обичам да твърдя, че бях момчето на мама. Но по някакъв начин бях. — Тя се засмя. — Тъй като бях единствено дете, израснах в кухнята. Майка ми готвеше непрестанно. Ръчно направена домашна паста. Парченца наденица и кюфтета къкреха в собствен сос с часове. Научих се как да избирам пресни зеленчуци и най-добрият начин да нарежа месо, още преди да мога да играя бейзбол. — Той поклати глава. — Готвенето я правеше щастлива. Канеше на трапезата братовчеди, съседи и приятели. Повечето от спомените ми са свързани с приготвянето на различни ястия.

Изабела подпря лицето си с ръце и го погледна замечтано.

— Това звучи толкова прекрасно. Бих искала да се запозная с майка ти.

Болката го прониза като нож с тъпо острие.

— Тя почина преди няколко години.

Младата жена веднага докосна ръката му.

— Съжалявам, Ейдън, не знаех. Трябва да е било много трудно за теб, освен това си бил толкова млад.

— Да, беше доста гадно. Баща ми беше по-скоро работохолик и строг. Разбира се, че го обичам, но майка ми е била винаги тази, която във всеки един момент можеше да те разбере. Баща ми гледа на живота прекалено тесногръдо и затова имахме търкания и толкова се отчуждихме.

— Това ли е причината да не искаш да бъдеш част от бизнеса му?

Ейдън затвори очи. Трябваше да й каже. Всичко. От цялото това очакване сърцето му биеше неспокойно. Щеше ли да разбере? Щеше ли да му прости, че е крил истината от нея?

— Изабела, искам да ти кажа нещо повече за бизнеса. Защо да не извадя сладките, да сложа още дърва в огъня и ще поговорим?

— Звучи добре. — Заедно почистиха и Ейдън включи каната за кафе, докато тя си припяваше „A Holly Jolly Christmas“ в неритмична мелодия, която го накара да се засмее.

— Нека да използвам банята. Веднага се връщам — каза младата жена.

— Добре, ще сложа още едно дърво в огъня. — Той отиде до купчината с цепеници и си напомни, че изпитваха дълбоки чувства един към друг. Това беше нещо повече от еднодневна забежка. Искаше да има дълготрайна връзка с Изабела и се обзалагаше, че същото чувстваше и тя към него. Любовта, с която го гледаше, нямаше как да го излъже.

Той затвори вратата на хижата, сложи още едно дърво в огъня и се обърна.

След това остана като закован.

Изабела стоеше на прага. Носеше тънка черна дантелена нощница, която обгръщаше добре оформения й бюст, спускаше се по извивките на бедрата й и едва достигаше до средата им. Косата й се стелеше по раменете й в пълния си блясък, а избилата лека червенина подчертаваше скулите й, докато пристъпваше от крак на крак, вперила поглед в него.

— Ейдън?

Името му достигна до ушите му като тих шепот, изпълнен с обещания, и дрезгав от копнеж. Всяко намерение, което бе имал, всяка емоция, която бе изживял, всичко изчезна при вида на жената, застанала в другия край на стаята, очакваща отговора му.

С три бързи крачки той прекоси помещението и я взе в обятията си.

Пръстите му докоснаха копринената, топла кожа и меките, пищни извивки. Нави около пръстите си гъстите й къдрици, отмести ги, като откри деликатната й шия и усети забързания й сърдечен ритъм. Слаб гърлен стон отекна в гърлото й, а Ейдън вдиша аромата й и се почувства като вампир, готов за угощение. Възбудата й достигна до ноздрите му и той наклони главата си, за да проследи с език уязвимата извивка на шията й, като леко я ухапа и после внимателно усили натиска върху кожата й.

Тя извика и се изви в обятията му. С лек шепот на доволство я повдигна, занесе я в спалнята и я положи на леглото.

Членът му пулсираше от нужда, която рядко бе чувствал, когато бе желал някоя жена и за няколко секунди свали дрехите си, за да се присъедини към нея. Ейдън превзе устните й с една дълбока целувка, докато сваляше тънките презрамки от раменете й. Останала гола до кръста, той със задоволство огледа сочните й извивки, а тя се размърда, очевидно, чувствайки се неудобно от погледа му. Мъжът наведе глава и улови между устните си едното й зърно. Контрастът между нежната й, мека кожа и твърдото й зърно го подлудяваше и той отърка едва наболата си брада в гърдите й, докато продължаваше да смуче набъбналата пъпка. Изабела мяташе главата си наляво и надясно върху възглавницата, докато й доставяше наслада. Гърдите й блестяха под лунната светлина и той издаде одобрителен звук, докато леко подръпваше със зъби зърното й.

Когато усещанията я завладяха, тя изви тялото си като арка. Ейдън се засмя гърлено и продължи да си проправя път надолу, като сваляше нощницата й и разкриваше все повече от нея, сантиметър по сантиметър.

Целуна плоския й корем и подразни чувствителната кожа от вътрешната част на бедрата й. Възхитителният аромат на ванилия и подправки достигна до ноздрите му. Наполовина опиянен от уханието и вкуса й, хвърли нощницата й на пода и затаи дъх.

Беше без бикини!

— Ти си дяволски красива — изръмжа той. — Виж колко си идеална за мен. Готова.

Плътни златисти къдрици покриваха женствеността й, но умишлено разтвори бедрата й. След кратко колебание тя му се довери напълно и Ейдън отвори широко влажните, набъбнали розови устни. Вкара единия си пръст в тясната, влажна женственост и потръпна от начина, по който тя му отговори. Той осъзна, че няма да може да чака още дълго време, за да я обладае. Изабела дишаше учестено и възбудата й улесни преминаването на пръстите му, докато навлизаше все по-дълбоко. Един пръст. Два. И тогава…

— Ейдън!

— Не още, скъпа. Първо трябва да те вкуся, чаках твърде дълго. — Наклони главата си към разтворените й крака и притисна езика си към чувствителната пъпка.

Гореща лава се разнесе по тялото му. Потопи се в сладкия й вкус, докато опознаваше дори и най-интимните й гънки, а езикът му ги галеше, докато палецът му с въртеливи движения дразнеше клитора й. Тя беше на ръба на освобождението си, но той я държеше там, отказвайки да й даде удовлетворението, от което се нуждаеше, за да достигне връхната си точка. Името му звучеше в ушите му, докато Изи се извиваше под него. Когато възбудата му стана прекалено голяма, се пресегна към масичката и грабна презерватива. Сложи го бързо и се спря пред отвора й.

— Изабела, погледни ме.

Любимата му отвори очи. Дълбоките сини очи пронизващо се взряха в неговите. Замъглени от копнеж. Замаяни от страст.

Той се потопи в нея и я направи своя.

Беше у дома.

Цялото му тяло потрепери от удоволствие, когато сърцевината й го стисна и се обви плътно около него. Сантиметър по сантиметър се отдръпна, дразнейки стегнатата пъпка, после повдигна бедрата й и се потопи дълбоко в нея.

Изабела извика и се стегна около него. Наслаждаваше се на оргазъма й и на всяка една промяна на изражението й, докато достигаше кулминацията си, но скоро и той стигна до връхната си точка и с един тласък достигна до освобождението си. Всеки един негов мускул се стегна и запулсира от приятна болка, която никога не бе изпитвал. Придърпа я към себе си, завъртя се настрани и зарови устни в косите й.

Лежаха така заедно в тъмната спалня, а сърцето й биеше под дланта му. И накрая заспаха.

* * *

Изабела се протегна с блажено задоволство и се вгледа в спящия до нея мъж. Дори и в най-смелите си фантазии не би повярвала, че съществува мъж, който би я любил с такъв плам. Обикновено действаща колебливо, не искаше Ейдън да си помисли, че е просто едно временно забавление само за празниците. Но след две седмици в компанията му, знаеше, че има нещо повече помежду им.

Беше се влюбила в него.

Сънят му беше също толкова здрав, колкото работата и забавленията му. На челото му имаше един непокорен рус кичур, който тя върна на мястото му, след което погали челото му, кривия му нос и силно изразената линия на челюстта му. Палецът й се спря върху изваяните устни и цялото й същество се събуди за живот само при мисълта как тези устни целуват всеки инч от кожата й.

Тялото му беше слабо, но силно, ръцете му можеха да я хванат и държат неподвижна, докато вълните на удоволствието не стихнат. Беше изпълнил всеки сантиметър в нея и се бе борил за още, докато не се почувства напълно завладяна, а тялото й не беше само нейно. Не, докато правеха любов, той взе още нещо освен тялото й.

Беше откраднал сърцето й.

Ейдън отвори очи. Златистите дълбини грееха като слънцето, но после станаха топли, подобно на летен следобед.

— Здравей.

Тя му се усмихна в отговор:

— Здравей.

— Колко е часът?

— Все още е рано, спали сме само час. Искам десерт.

Гърдите му се разтресоха от смях.

— Не съм те заситил достатъчно, а?

Изабела се опита да не поруменее, но знаеше, че щеше да се провали.

— Справи се отлично с тази работа, но се нуждая от храна. Или по-точно от сладко.

— Тогава нека да нападнем онези сладки.

Грабна ризата му и я закопча до средата, след което тръгна пред него. Одобрителното му подсвиркване я накара да се засмее и разбра, че ще е готова за втори рунд по-рано, отколкото очакваше. Настани се до масата и едва си бе взела кроасан с шоколад, когато получи съобщение на телефона си.

Ейдън ядеше каноли^[1], докато тя набираше паролата на блекберито си. След това се намръщи.

— Лиз е. Подчертала е думата „спешно“ в съобщението си и иска да й се обадя.

— Вероятно иска да говори с теб за срещата, която е имала снощи. Не се притеснявай.

— Да, но имаш ли нещо против, ако набързо й се обадя?

Усмихна й се и я целуна по устните. Миришеше разкошно на шоколадов чипс.

— Разбира се, че не. Но може да изям всичките сладки.

Изабела набра номера на приятелката си и отиде в кухнята. Тя вдигна на второто позвъняване.

— Здравей, какво става? Нещо не е наред ли?

Гласът на Лиз прозвуча предпазливо.

— Къде си?

— При Ейдън. — Тишина. — Лиз, да не би да искаш да ме подлудиш? Какво става?

— Правихте ли секс?

— Лиз!

— Какво? Ние си казваме всичко, а и това е важно.

Изабела погледна към любимия си, който щастливо похапваше от сладкишите и понижи глас.

— Да. Но няма да обсъждам подробностите.

Приятелката й въздъхна с облекчение.

— Благодаря ти, Господи. Тогава той сигурно ти е казал истината и знаеш кой е всъщност.

Почувства как я побиха ледени тръпки по гърба.

— За какво говориш?

— Краля на пастата, Изи. Ейдън Хънтър е негов син. Най-желаният ерген в Ню Йорк.

Стаята се завъртя и за да запази равновесие, тя сграбчи кухненския плот. Умът й заработи бавно, опитвайки се да асимилира тази информация.

— Откъде знаеш? — попита като в просъница.

— Проверих го в интернет. Веднага след като започнахте да се срещате, исках да се уверя, че мога да му се доверя. Не ти казах, защото си помислих, че ако нещата станат сериозни помежду ви, той ще ти каже сам. По дяволите, не знаеше, нали? Това копеле! Защо все още се преструва, че работи в разсадник за коледни дръвчета, когато е един от най-богатите мъже в щата?

Изабела слушаше добре познатите обиди, които приятелката й изреждаше една след друга. Накрая се опита да си възвърне самообладанието. Глупавото щастие все едно се отцеди от тялото й и остави само празнота вътре в нея. Тонът й беше хладен, когато намери сили да отговори:

— Трябва да вървя, Лиз. Ще се оправя. Трябва да поговоря с него.

Натисна бутона и приключи разговора. Сблъска се с миналото си. Каква игра играеше? Боже мой, дали през цялото време се бе забавлявал с нея, с един беден начален учител? Дали имаше намерението да се върне при прекрасните, успели, градски жени, способни да се отнесат както подобава с наследника на империята? Усети как започва да й се гади и се опита да го овладее. След това бавно се отправи към трапезарията.

— Е? — попита Ейдън. — Колко зле е била срещата? Дали тя… — думите му заглъхнаха и погледна с тревога изражението й. — Из? Добре ли си?

Мъжът, когото обичаше, я бе излъгал. Чувстваше се ужасно незащитена в неговата риза и с боси крака. Изабела обви плътно ръце около себе си.

— Предполагам, че така си се научил да готвиш толкова добре — каза тихо. — В крайна сметка, „Краля на пастата“ е познат като най-добрата верига италиански ресторанти, превъзхождащ дори „Олив Гардън“^[2].

Истината го удари с пълна сила и това се изписа върху лицето му. Изправи се от стола и направи крачка към нея.

— Изабела, моля те седни. Всичко ще ти обясня.

— Не, благодаря, предпочитам да стоя права. — Учтивите й, но хладни думи го удариха по болното място. Учителският й маниер на общуване я обви като защитна стена. — Защо не започнеш с това кой си всъщност?

— Аз съм Ейдън Хънтър. Баща ми създаде верига ресторанти и е известен като „Краля на пастата“. Глупавото име е част от мен от самото ми раждане и започнах да се подготвям да поема бизнеса.

Изражението й остана безразлично.

— Странно, че не те разпознах по снимката ти. Обявен си за най-желания ерген от списание „Космополитън“. Честито!

Той трепна.

— Ненавиждам тези проклети списания. Аз съм същият човек, който ти показах, че съм, Изи. Всичко, което ти казах, беше истина. Просто пропуснах частта за това с какво точно се занимавам.

Гласът й прозвуча като съскане.

— Истина? Откакто се срещнахме не си ми казал реалната истина. Какво правиш тук? Избяга за почивка в планината? Отегчен си от жените ти в града и затова реши да имаш афера с провинциална учителка? Имал си нуждата да разнообразиш нещата? Кучи син — знаеш какво се случи с мен и бившия ми! И въпреки това не беше честен. Чувствам се толкова глупаво!

Забеляза как го обзема гняв. Прокара пръсти през косата си, после сви юмруци.

— Не смей да го казваш. Ти си нещо повече от една забежка и всичко, което каза, не е вярно. Бях объркан. Бях нещастен и се чувствах смазан от живота. Нуждаех се от почивка, затова си взех един месец отпуска, за да дойда в нашата хижа на север, за да мога да разбера какво наистина желая. За да запълня времето си и да ми се отдаде възможност да се запозная с нови хора, работех на няколко временни работни места.

— Бях ли някакъв вид експеримент? — попита с горчивина, крачейки напред-назад. По гърба й се стичаше студена пот, докато унижението се надигаше в нея. — Схванах. Достатъчно съм добра, за да спиш с мен, но не съм достатъчно добра да ме запознаеш с баща ти. Нали?

— Недей! — Сграбчи я за раменете и я дръпна в обятията си. Изабела се бореше с него, но той я държеше в здрава хватка, докато устните му не превзеха нейните. Тялото й се предаде под целувките му, посрещайки нахлуването на езика му в една интимна битка. Гърдите й се надигнаха, търсейки вниманието му. Възбудата й нарасна и Изабела впи яростно нокти в раменете му, като си връщаше за целия гняв, похот и копнеж.

Откъсна устните си от нейните, дишайки тежко.

— Ти, Изабела, не си някаква временна афера — каза тихо. — Ти си жената, в която се влюбих.

Стаята се обви в мълчание. Докато се взираше в него, очите й се изпълниха със стаени сълзи. Гласът й стана като дрезгав шепот.

— Не си играй с мен.

— Не го правя. Знам, че времето беше кратко, но го разбрах. Просто искам да бъда с теб.

Тя упорито поклати глава.

— Не, ти си избягал от живот, който вече не ти е по вкуса. И не желая да бъда причина за това. Ти си милионер със семейно наследство и снимка в списание за знаменитости. Живееш различен живот и не може просто ей така да се откажеш от него, когато нещата загрубеят.

— Не правя това.

— Сигурен ли си? — Наклони глава и погледите им се срещнаха. — Търсил си развлечение, защото не си бил щастлив. Появих се и изведнъж си получил нужните отговори. Но не е така. — Сърцето й се разби и погреба болката дълбоко в себе си. Искаше да му повярва, че я обича и че можеха да се справят с това. Но той все още бягаше и докато не осъзнаеше от какво има нужда в живота си, тя винаги щеше да се пита дали е достатъчно добра за него. — Имало е причина, поради която не ми каза истината, Ейдън. Защото все още не си сигурен какво искаш.

Хвана ръцете й:

— Изи, откакто те срещнах, разбрах, че ми липсва част от мен. По дяволите, тази вечер щях да ти кажа истината — споменах ти, че трябва да поговорим. Не искам да се връщам в града. Искам да остана тук, с теб.

— Няма да го допусна. — Тя пусна ръцете му и се отдалечи. — Съжалявам, Ейдън. Трябва сам да се справиш с това. Част от теб не е вярвала, че когато науча истината, няма да си тръгна. И си бил прав. Защото все още не си готов. Не мога да бъда извинението, породено само от един каприз, заради което да изоставиш тази империя. Имам нужда от нещо повече от това.

— Ще се погрижа за всичко.

Изабела спря в коридора.

— Обещах си, че никога няма да изпадна в положение, в което се чувствам излишна. Ако сега останеш, винаги ще се чудя кога съм престанала да бъда достатъчно добра за теб.

— Това няма да се случи.

Младата жена поклати глава.

— Върни се у дома, Ейдън. Разбери какво искаш.

Докато се обличаше, ръцете й останаха спокойни, сграбчи чантата си и излезе през вратата. Произнесе името й само веднъж. Сладкият звук погали ушите й и му се наслади, знаейки, че това щеше да е последният път, в който чува гласа му.

След това завъртя дръжката и го остави да стои сам, в средата на хижата.

* * *

Беше го изоставила.

Ейдън се взираше невярващо в затворената врата. Истината в думите й беше попаднала точно в целта, затова отиде до барчето, за да си налее два пръста от скоча. Пръстите му трепереха около чашата, а течността изгаряше стегнатото му гърло.

Какво беше направил?

Разумът му търсеше отговори. Предполагаше, че щом веднъж й обясни истината за неговата самоличност, тя ще го разбере. Ще се справят заедно. Но започна да осъзнава, че Изабела не беше виновна. Тя знаеше коя е. И беше наясно какво иска.

Но той нямаше представа.

Стомахът му се сви от собствените му лъжи. Не, това не беше истина. Баща му знаеше какъв иска да бъде синът му: негово копие. Желаеше да управлява Ню Йорк и ресторантите по неговите правила. Но Ейдън имаше друга представа за себе си — идеи, които живееха дълбоко в него, но и такива, от които твърде много се страхуваше, за да се бори за тях — беше прекалено уплашен да си признае какво желае.

Мислеше, че измамата беше начинът, по който да се защити и да намери това, което наистина му беше нужно.

И това се случи. Беше открил Изабела Самърс. Но заради същата тази лъжа, я изгуби.

Ейдън се втренчи в затворената врата и се зачуди какво, по дяволите, трябва да направи.

* * *

Изабела сложи обутите си с пантофи крака върху масата и се пресегна за още една пълна шепа с пуканки. Джими Стюарт вървеше по заснежените улици в „Животът е прекрасен“, крещейки името на Мери. Въпреки че знаеше наизуст филма, вече беше плакала няколко пъти. Разбира се, след като преди две седмици Ейдън си тръгна, непрекъснато плачеше.

Изи въздъхна и погледът й блесна при вида на злощастната й елха. Светлинките блещукаха весело в памет на мъжа, с когото се бе срещнала преди месец в разсадника за коледни дръвчета. Краля на пастата. Най-богатият, най-желаният ерген в града. Заинтригуван от една начална учителка от малкия град.

Ама че майтап.

Дори вътрешният й подигравателен глас не успя да я убеди, че времето, което прекараха заедно, беше лъжа. Когато Ейдън я целуваше и гледаше в очите, тя знаеше кой е той всъщност. Беше й споделил истории за семейството си, възпитанието си и можеше да види как подбираше информацията, за да запази самоличността си в тайна. И все пак, нещо й казваше, че й се беше разкрил повече, отколкото пред другите жени, с които е бил.

Не че имаше значение. Беше разбрала, че се е върнал в Ню Йорк, без да каже нещо. Вероятно щеше да забрави за нея, веднага щом дойдеше Нова година, заобиколен от великолепни жени от светското общество, които се грижат за всяко едно негово желание.

Идиот!

Взе си още една пълна шепа пуканки и я сложи в устата си, когато звънна звънецът.

Изабела погледна надолу към опърпания си пеньоар, чехлите във форма на зайчета, старата си тениска и долнище на анцуг. Кой би могъл да е? Лиз би трябвало да е на гореща среща — цялото й семейство щеше да се събира заедно за коледна вечеря утре вечер. Отиде до вратата и надникна иззад пердето.

Ейдън Хънтър стоеше на прага й.

Изи избърса устата си с ръкава на робата, прокара пръсти през заплетената си коса и изстена. О, за Бога, какво правеше той тук на Бъдни вечер? Звънецът отново иззвъня и тя разбра, че явно я беше забелязал. Пое дълбоко дъх и отвори вратата.

— Ейдън?

Погледът му проучи вечерното й облекло. В златистите му очи проблеснаха весели пламъчета и устните му се извиха нагоре в онази сексапилна усмивка, която я караше да иска да разкъса дрехите му.

— Може ли да вляза?

Махна с ръка към него да влезе и се зачуди дали може да изтича да си сложи някакъв грим. Но женските й инстинкти й напомниха за това, че тази връзка помежду им не би могла да просъществува.

— Любимият ми филм. — Посочи той към телевизора. — Не би ли желал всеки да има възможност да получи втори шанс?

— Ейдън, какво искаш? Бъдни вечер е. Да не би да си дошъл от града?

— Трябва да ти задам един важен въпрос — каза младият мъж.

— Можеше да се обадиш.

— Не и по този въпрос.

Изабела се чувстваше неудобно в чехлите зайчета и й се прииска да беше облечена в сексапилна коктейлна рокля и да е с високи токчета. Запъти се към дивана и седна като упорито отказваше да застане пред него.

— Добре. Задай въпроса си, тогава.

— Сега, когато знаеш, че съм Краля на пастата, промениха ли се чувствата ти към мен?

Устата й се отвори като на риба на сухо.

— Това е абсурдно.

— Не отговори на въпроса. Излъгах те, защото се страхувах. Беше права — не знаех какво искам. Но сега съм наясно. А ти знаеш ли какво искаш?

— Аз не съм се преструвала на такава, каквато не съм.

— Да, но склонна ли си да обичаш някого, който дори не пасва на представите ти за идеалния мъж. — Ейдън вървеше напред-назад, търсейки правилните думи. — Изи, не съм зъболекар от малкия град. Вестниците пишат ужасни неща за мен и понякога репортерите ме преследват. Обичам баща си, но той е деспотичен и често контролиращ, и затова винаги съм му се противопоставял. През цялото това време се страхувах, че ще намеря жена, която няма да ме види такъв, какъвто съм. Мислех, че ще ме иска заради парите, статута и семейството ми. Никога не съм предполагал, че няма да ме желае. Като глупак приемах, че аз съм награда. Докато не се появи ти. Сега се страхувам, че не съм достатъчно добър, за да бъда в живота ти.

Спря пред нея и докато говореше, изглеждаше беззащитен и уязвим.

— Моментът, в който спаси ужасното коледно дръвче, си паднах по теб. Харесва ми този малък град. Приятно ми е да се занимавам с ресторантьорство. И точно това ми липсваше. Говорих с баща ми и му казах истината. Ще се преместя от града. Ще отворя свой собствен ресторант „Краля на пастата“ точно тук в Покипси^[3]. Ще работя за себе си и ще прекъсна отношенията с баща ми. Искам да върша това, което обичам, но на място, където мога да създам свой собствен дом. — Той замълча. — Обичам те, Изабела Самърс. И мечтая да създам този дом с теб. Ако все още ме искаш.

Изи се взираше в мъжа пред нея. Слабо бучене ехтеше в ушите й. Бавно се изправи от дивана и отиде при него. Ръцете й се протегнаха към лицето на любимия й и сърцето й се сви, а после се уголеми до чудовищни размери, което можеше да се конкурира с това на Гринч, след като коледният дух беше завладял душата му.

Заради вълнението, гласът й прозвуча дрезгаво.

— Твоя съм от момента, в който започна да се пазариш за цената на това дърво. Не ме интересува дали си богат, или беден и не ми пука как те наричат хората. Защото ти си мъжът, когото обичам. Докато ти си до мен, мога да се справя с любопитните репортери и динамичния си свекър. — Опря челото си на неговото и погали заблудения златист кичур. — Трябваше да бъда сигурна, че това, което наистина искаш, съм аз.

Устата му се спусна към нейната, предявявайки претенции към нея с властни и настоятелни набези на езика си. Тя зарови пръсти в косата му, повдигна бедрата си към неговите, възхитителният вкус на глада му за нея достигна до сетивата й.

— Никога не съм знаел, че чехлите със зайчета могат да бъдат толкова секси — промърмори, като я повдигна и я положи върху възглавниците на дивана.

Изабела се разсмя и се зае с разкопчаването на копчетата на ризата му. Като наказание захапа леко рамото му и го почувства как потръпна в отговор.

— Радвам се, че ги харесваш. Нощница, с която ще си подхождат, е в Коледния ми списък.

— Може би никога няма да го открия. — Устните му проследиха чувствителните извивки от врата до гърдите й. Дишането й беше накъсано и учестено. — Мисля, че това е най-хубавият коледен подарък, който някога съм разопаковал. Толкова си сладка на вкус.

Дрехите изчезнаха и той я придърпа плътно към себе си. Мускулестото му тяло се притискаше към всяка една от пищните й извивки.

— Ейдън. — Когато името му се откъсна от устните й, той ги завладя, докато предявяваше претенциите си към нея. Беше се стъмнило, а блещукащите светлинки на коледното дръвче хвърляха сянка върху стената. — Обичам те — прошепна тя.

— Аз също те обичам. Весела Коледа, скъпа!

И Изабела беше убедена, че това щеше да е една много добра година.