Барбара Маколи
Съпруг за Рейчъл (7)

Седма глава

— А това беше Марк Холдън с кон Малкия Лерой — съобщи говорителят. — С краен резултат от двеста двайсет и две точки в откритото състезание за аматьори в Абилин този младеж и младото му жребче подават сериозна заявка за първото място.

Тълпата бурно аплодира ездача, който размаха шапка и изведе коня си от арената. Говорителят даде сигнал на следващия състезател да влезе в кръга.

Рейчъл седеше на седлото със затворени очи. Щеше да се яви последна, оставаше да изчака още един ездач.

— Добре ли си?

Тя издиша бавно и отвори очи. Корд я гледаше загрижено. Ръката му се отпусна на бедрото й и дори през меката кожа на престилката и джинсите докосването му я успокои.

— Горе-долу. Не по-зле от вчера и онзи ден.

— Дръж се. — Той стисна крака й. Токата на колана, която Рейчъл му бе подарила, проблесна на слънцето. — Тези два дни ти влезе във финала, скъпа. Просто продължавай както досега.

— Нищо повече не мога да направя. — Тя притисна стомаха си с ръка и се намръщи. Току-що се бе освободила от закуската си, както и през изминалите два дни, преди всеки тур.

— Тогава няма за какво да се тревожиш — тихо се засмя Корд. — Просто трябва да покажеш на всички на какво е способен конят ти.

Все още не й се вярваше, че е достигнала финала. Когато преди два дни провериха списъка, изложен в хотела, изобщо не очакваше да види името си между преминалите квалификациите.

— Лесно ти е на теб, Кантрел. — Тя се обърна и намести шапката си. — Влезе във финала без никакви проблеми.

Корд провери стремената й.

— Още не съм спечелил, а ти още не си загубила.

— Корд, как бих могла да бия постижение от двеста двайсет и две точки?

— Като изкараш двеста двайсет и три. Помни какво съм те учил!

Ръката му стисна нейната и тя усети как част от силата му се преля в собственото й тяло. Изпъна рамене и заяви предизвикателно:

— Трябва да спечеля!

— Браво, моето момиче — усмихна се той. — Хайде, бягай сега да заклещиш телето.

Звънецът обяви края на изпълнението на предпоследния ездач. Резултатът му бе двеста двайсет и три.

Рейчъл пое дълбоко въздух, стисна колене и навлезе в арената.

— Хайде, Монтана — прошепна тя, — дай да си хванем някое добиче и да покажем на тези тук какво можеш.

През следващите две минути и половина се остави да я води инстинктът. Когато се разнесе звънът, говорителят я поздрави и обяви резултата й — двеста двайсет и три и половина.

Тълпата ревна. Някъде изсвири рог. Зашеметена, Рейчъл размаха шапка. Беше спечелила. Беше победила!

Едва се измъкна през портата на арената, когато две силни ръце я хванаха през кръста и я смъкнаха от седлото.

— Корд!

Усети как я вдигна и я завъртя, после задуши смеха й с устните си. Тя обви ръце около врата му, за да запази равновесие. Вълнение разтърсваше тялото й, но дали от победата или от целувката му, не бе сигурна. Притисна се още по-плътно към него. Огнено желание възпламени цялото й същество и тя още по-силно впи устни.

Изведнъж ги разделиха възторжени зрители, дошли да ги приветстват. Корд приемаше поздравления като треньор, Рейчъл като състезател. Да бъдеш център на вниманието на толкова много хора бе опияняващо, но сега най-много от всичко й се искаше да е сама. С Корд. Погледите им се срещнаха за миг, преди тълпата да я отвлече нанякъде. Снимаха я притисната до Монтана, един професионален оператор записваше с видеокамера цялата бъркотия, докато някакъв репортер измъкна интервю първо от нея, а после от Корд.

Бе притежавала диаманти и луксозни коли и бе присъствала на някои от най-ослепителните приеми в света, но нищо, нищо не можеше да се сравни с трепета от първата победа. Никога не бе се чувствала така щастлива и доволна. Нищо по-хубаво не може да се случи, мислеше си тя.

Но беше се излъгала. Когато Корд победи в откритото състезание за професионалисти, завладя я още по-шеметна радост.

Вълненията на този ден достигнаха върха си вечерта. Хотелът, любезно приютил гости и състезатели, организира забава на открито, за да се отпразнува краят на турнира. По поляните и тротоарите се появиха хартиени фенери, гирлянди от миниатюрни лампички провиснаха по дърветата и миризмата на печени пилета и бифтеци се разнесе в свежия нощен въздух. Под ясното звездно небе малък оркестър засвири буйна кънтри мелодия. Най-после Рейчъл видя нещо, на което каубоите се отдаваха с по-голяма страст от ездата — забавлението.

Останала без дъх, тя вдигна ръка, за да отклони поредното предложение за танц и се строполи на пейката под един ниско клонест дъб. От мига, в който обявиха победата й, нито за миг не бе успяла да се откъсне от тази въртележка и сега бе толкова приятно да остане за миг сама.

Пет хиляди долара…

Рейчъл се усмихна. Не можеше да се сравнява с наградата на Корд, но стигаше поне за данъка. Покривът на обора щеше да почака, също както камионът и оградата.

Погледът й зашари из тълпата, търсейки бяла шапка, кацнала по-високо от останалите. Група каубои от Пайп Крийк бяха отмъкнали нанякъде Корд преди малко. Той изглеждаше толкова строен тази вечер в светлите си дрехи, че не й се искаше да откъсва очи от него. Особено след като видя погледите, с които го следеше дамската част от присъстващите. Тя се усмихна. Може и да не й бе съпруг в истинския смисъл на думата, но не бе нужно жените наоколо да знаят това.

Когато я видя на пейката, с отпусната назад глава и затворени очи, Корд почти замръзна. Тя изглеждаше така съблазнителна, че единствената мисъл, която остана в главата му, бе да я грабне и завлече в хотелската стая, да смъкне обшитата с перли тюркоазна рокля, очертаваща прекрасното й тяло. Да усети как го обгръщат дългите й стройни крака и да потъне в сладостна забрава.

Той преглътна с мъка и си наложи да пропъди видението. Беше се зарекъл да не я насилва, но общият им апартамент в хотела пораждаше повече трудности, отколкото си бе представял. Само мисълта, че тя е от другата страна на стената, го влудяваше. Будеше се облян в пот, с чаршафи, смачкани на топка под сгорещеното му тяло.

Корд неволно пристъпи толкова близко, че почувства примамливия й аромат. Бузите й розовееха от танците, полуотворените й устни с наслада вдишваха нощния въздух. Той стисна юмруци, за да не я сграбчи в прегръдките си. По дяволите, трябваше да й каже на какви изпитания го подлага. В края на краищата той не беше от камък. Ако тя не го желаеше, знаеше къде да си намери жена, готова да му се отдаде при първия знак.

Рейчъл отвори очи и онова, което съзря в тях, сякаш го парализира. Беше същият поглед, който се появяваше винаги когато тя говореше за ранчото. Само че сега гледаше него със същата топлота, вълнение и копнеж.

Видя и страстта в очите й, но се запита дали не е въображаема, породена от бурното му желание. Но онова, което се таеше дълбоко в погледа й, си струваше цялата болка и неудовлетворение от изминалите месеци. Когато му се усмихна, и последните остатъци от разум го напуснаха. Потъваше в плаващи пясъци и нямаше сила да се спре.

Осъзна, че се е самозалъгвал с мисълта, че ще отиде при друга жена, докато все още имаше някакъв шанс да спечели Рейчъл. Ако трябваше, щеше да чака и цяла проклета година, Господи, цял живот, стига да знаеше, че някой ден ще я държи в ръцете си и този поглед ще бъде само за него.

Сърцето му бясно заудря в гърдите, когато я хвана за ръка и я отведе на дансинга. Тази вечер, реши той, Рейчъл няма да танцува повече с никой друг.

Тя се отпусна и макар да не разбираше добре особеното настроение, което изведнъж обхвана Корд, също се отдаде на обаянието на вечерта. Нямаше да мисли, а да чувства.

Сгуши се в силните му ръце и притисна буза към бялата му риза. Ароматът му бе упойващ, земен, мъжки аромат, който я накара изведнъж да осъзнае колко дяволски хитра е природата. Откликваше някаква част от нея, съкровената й мечтателна същност, която не можеше да се види, нито да се докосне. Беше опасно да е толкова близо до този мъж, да знае, че ще си отидат заедно в хотелската стая, сами. Опитваше да си внуши, че това е само танц. Но ако бе така, защо й се струваше, че сърцето й бие като лудо, а вътрешностите й са навити на спирала.

Корд не можеше да се приближи достатъчно до нея. Сигурно биха го арестували, ако опиташе. Телата им се движеха в такт с музиката, но това, което правеха, не можеше да бъде наречено танц. Той плъзна ръка по гърба й, опитвайки се отчаяно да не забравя, че са на публично място. Пръстите на Рейчъл се отпуснаха леко на врата му. Мина му през ум, че тя дори не схваща какво прави. Болка скова тялото му, струваше му се, че пропада в бездънна яма, и разбра, че дори обещанието й да не го пъди от стаята си, в този момент не би го облекчило. Само би усилило болезнено мъчителното желание. Тази мисъл го ужаси, но не можеше да се спре. Галеше с устни слепоочието й, поглъщайки всеки удар на разтуптяното й сърце. Знаеше, че тя го желае с всяка частица от себе си, така както и той нея. Какъв смисъл да се сдържат?

— Рейчъл… — Целуна затворените й очи. — Да се прибираме в хотела.

Клепачите й трепнаха и се отвориха. Очите й бяха потъмнели от страст, пълни с копнеж. Тя отвори уста да отговори, когато изведнъж оркестърът спря да свири и се разнесе барабанен бой.

Към тях се приближиха двама мъже. Единият беше облечен като шериф от Дивия запад, а другият — като негов помощник. Изразът на лицата им бе мрачен.

— Господин и госпожа Кантрел? — рече шерифът, като се покашля. — Арестувани сте.

Макар да знаеше, че това е номер от програмата, Корд едва се сдържа да не го стисне за гърлото.

— И в какво сме се провинили?

— Кражба на добитък — беше отговорът. — Ще трябва да ви задържим, докато някой не внесе гаранция.

Човекът посочи към картонената конструкция, боядисана като затворническа килия.

Защо точно сега!? Корд тихо изстена и протегна ръце, а помощник-шерифът му сложи пластмасови белезници.

Рейчъл му хвърли бърз поглед и също протегна ръце. Ревящата тълпа приветстваше всяка стъпка в ритуала. Корд поклати глава и мърморейки проклятия, последва мъжете.

 

 

Корд пъхна ключа, завъртя го и отвори хотелската стая. Минаваше полунощ. Веднъж попаднали в центъра на вниманието, изглеждаше, че за тях с Рейчъл няма спасение, дори след като бяха „пуснати под гаранция“. Той си призна с неохота, че въпреки всичко бе прекарал чудесна вечер.

Включи осветлението и видя как Рейчъл влезе покрай него в стаята. Тя тихо си тананикаше, в очите й още блестеше възбудата от празненството. Щяха да си тръгнат обратно за ранчото сутринта и Корд знаеше, че щом се приберат, тя отново ще се скрие зад стената, която бе издигнала помежду им. А имаше ли право да я вини? Той хвърли ключа на масичката. Борбена, страстна жена като нея заслужаваше нещо много повече… истински съпруг, за цял живот, а не за една година. Помисли за собствения си живот, за годините скитане, за самотните нощи. Ако имаше някакъв шанс, може би…

Не. Факт бе, че от каубоите излизат отвратителни съпрузи. Нали точно това повтаряше собствената му майка, преди окончателно да напусне баща му. През годините Корд се бе срещал неведнъж със същата история. Треньорите винаги мислят за следващия кон, за следващото състезание. Беше само въпрос на време кога ще се поддаде на изкушението да си отиде.

Желаеше Рейчъл с цялото си същество, но мисълта за семейство с деца, звънец, който ги кани за вечеря… По дяволите, това го плашеше повече от най-едрия разярен бик. Идеята за дом, истински дом, както бе казала Рейчъл, винаги му се бе струвала като мимолетна фантазия. Преживяното през тази вечер затвърди увереността му, че не иска да я нарани; не биваше да се повтори това, което вече бе изтърпяла. Ако трябваше, щеше да се полива със студени душове и цялата следваща година щеше да работи по шестнайсет часа на ден.

В този момент усети леко като полъх докосване по ръката си.

— Прекарах великолепна вечер, Корд! Благодаря ти.

Когато го целуна по бузата, той стисна зъби и сковано се усмихна.

— Аз също.

Рейчъл го погледна учудено, после му се усмихна в отговор.

— Лека нощ.

— Лека.

Проследи я, докато влезе в спалнята и затвори вратата след себе си. Помисли си колко ли би трябвало да е студена водата, за да усмири изтерзаното му тяло. Въздъхна дълбоко и излезе на верандата. Беше му необходимо известно време, за да се овладее, после щеше да се напие до безсъзнание.

Полъхваше хладен ветрец, довяващ самотната тишина на заспалия град. Мекото сияние на лампите разсейваше мрака по пустите улици. Къщите бяха тъмни. Всички си бяха в леглата… Последното място, където би искал да бъде сега.

Вниманието му бе привлечено от някакъв шум зад гърба му. Когато се обърна, дъхът му спря.

Рейчъл стоеше пред него, облечена в смарагдовозелена нощница, пристегната в кръста. Цепката отстрани обаче разкриваше достатъчно от бедрото й, за да възпламени кръвта му. Тя сякаш се плъзна тихо към него, с чаша уиски в ръка и лъчезарна усмивка на устните.

— Помислих, че може би си жаден.

Корд имаше чувството, че нищо не е в състояние да разхлади пресъхналото му гърло. Посегна към чашата, покри ръката й със своята, задържа я за миг, сетне се дръпна като опарен. На фона на нощницата очите й придобиха тъмнозеления цвят на борова гора, а устните й се открояваха, знойни и приканващи.

Той пое чашата и я изпразни до половина.

— Рейчъл, мила — каза с треперещ глас, — ако отново ме подлагаш на изпитание, по-добре да те предупредя, с мен става нещо ужасно. Ако не изчезнеш моментално, след две секунди това парцалче на раменете ти ще полети от шестия етаж…

Устните й се разтегнаха в доволна усмивка. Тя взе чашата от ръката му и я довърши. Очите й се разшириха.

— Не те разбирам, Корд, винаги ли си бил такъв отчаян романтик?

Нищо повече не му трябваше да чуе. Той посегна и с едно рязко движение дръпна връзките на нощницата, която се свлече по гладката й кожа. Това, което видя, възпламени кръвта му и замая главата му — ефирно зелено боди с черна дантела по краищата, изрязано високо над дългите й стройни бедра и ниско на закръглените й гърди.

Рейчъл се задъха, когато Корд я обърна към себе си.

Макар да бе съзряла в погледа му първичния, див глад, тя не бе очаквала да е толкова необуздан. Още по време на танците женската интуиция й бе подсказала какво ще се случи. Предусещането само правеше очакването по-сладко. И когато той не дойде при нея, реши да вземе нещата в свои ръце.

А ето сега, изглежда, мъжката му решителност обещаваше надмощие, каквото не бе и подозирала, че ще изпита. Ръцете му се плъзнаха по гладката коприна към кръста й, после по-надолу, по бедрата й, сетне я повдигнаха и завъртяха в лудешки танц. Възбудата му само подсили собственото й желание. Тя извика името му, подканящ, страстен зов. Ръцете му се сключиха около нея, в следващия миг я понесоха към спалнята и нежно я положиха на мекия матрак.

Той покри тялото й със своето, устните му се впиха в нейните, сякаш за да ги задържат завинаги. Корд й вдъхна огън, подпали я, докато грубо смъкваше от раменете й тънките презрамки, единствена пречка за горещите му ръце. Дланите му пареха кожата й и тя имаше усещането, че ще избухне в пламъци, когато пръстите му обхванаха гърдите й и нежно ги погалиха.

Корд отлепи устни от нейните и пренесе целувките си надолу по шията й, докато достигна болезнено втвърденото зърно на гръдта й. Когато езикът му се плъзна по тръпнещото връхче, тя извика и зарови пръсти в косата му. Пръстите му бяха вълшебни, галещи, възбуждащи. След секунда ефирната копринена преграда изчезна и голите им тела се притиснаха до болка.

Той само бе мечтал да е толкова страстна, да откликне на желанието му със сила, съизмерима с неговата. Усещането бе опияняващо. Корд посегна към копчетата на ризата си, докато нейните пръсти трескаво се мъчеха да свалят ципа на джинсите му. Гладката й деликатна кожа сякаш го уплаши и той се дръпна, ужасен да не й причини болка. Но Рейчъл бе така обладана от желанието, както и самият той. Шепотът й го влудяваше. Проклинаше нетърпението си, но седмиците копнеж и мечти за нея бяха направили очакването непоносимо.

Тя сключи ръце около врата му и Корд проникна дълбоко в нея, стенещ от удоволствие, опиянен от гладката й стегнатост, докато сякаш го изпиваше. Тялото й се изви нагоре и отговори на тласъка му с тласък. Рейчъл извика името му, когато огънят избухна и в нея. Впи се с тъй дълго потискана жажда, а той тръпнеше и повтаряше името й отново и отново.

Никой от тях не разбра колко време измина. Може би секунди, може би години. Корд се раздвижи отново, по-бавно, с разтапяща нежност, и времето отново спря.

 

 

Корд се събуди бавно, обърнат настрана, с огрени от яркото слънце голи рамене. Прегърна Рейчъл и тя се сгуши по-близо до него, притискайки гърба си към гърдите му. Въздишката на блаженство, която се отрони от устните й, го накара да се усмихне. Целуна я по рамото, после бавно плъзна устни нагоре.

— Недей — каза тя сънливо, опъвайки шия, за да не спират целувките.

— Защо? — Горещият му дъх се плъзна по раменете й.

— Защото… — Тя едва пое дъх, когато зъбите му захапаха кожата й. — Ще ни изгонят съвсем скоро. Време е да напускаме.

— Скъпа — измърмори той, — само тексаските рейнджъри могат да ме измъкнат от леглото ти.

Рейчъл се засмя. Чувстваше кожата си жива и трептяща и след сладострастната целувка на Корд вече не можеше да лежи спокойно. Когато дланта му обхвана гръдта й, тя прехапа устни и обърна глава към него.

— Чудя се дали ще мога да ходя. Успявала ли е някога някоя жена да те задоволи, Кантрел?

— Нека проверим — засмя се Корд и плъзна ръка по бедрото й.

Рейчъл стисна очи и потръпна, когато почувства настойчивата интимна милувка на ръката му. Тялото й копнееше за неговото докосване. Извика името му, зашеметена, невярваща, че потъва отново в сладостното блаженство на екстаза.

Корд се мъчеше да овладее яростното си желание. Искаше и тя да изпита сладката до болка наслада, да й покаже колко я обича. Очите й бяха затворени, а тъмните дълги мигли потрепваха над поруменелите й бузи. Тя изстена и облиза устни, преди отново да потърси неговите. При втория й стон самообладанието му отиде по дяволите. Той я обърна към себе си и я облада със същата необуздана страст, която бе изпитал и през нощта. Рейчъл се повдигна, за да го посрещне, с желание също толкова лудо и яростно, както и неговото. Тялото й конвулсивно се извиваше, докато страстта я обливаше в огнените си вълни. Корд я последва, достигнал върховния миг, извика името й и рязко я дръпна към себе си.

Когато отново можеха да разсъждават, Корд се изправи на лакти и освободи Рейчъл от тежестта си. Кожата й пламтеше, а очите й, тъмни и замечтани, го гледаха през полуспуснати клепачи. Той целуна изящното й носле и се засмя.

— Все още ли държиш да получиш отговор на въпроса си?

— Не бъди нахален, каубой. — Тя закачливо го смуши в ребрата. — Просто ме нахрани. Умирам от глад.

Рейчъл видя дяволитите пламъчета в очите му. Когато се наведе да я целуне, тя се измъкна изпод него и седна на края на леглото. Бе преживяла най-невероятната нощ в живота си. Посегна към разхвърляните дрехи и смачканите чаршафи, които се въргаляха по пода, после преглътна тежко и прекара ръка през разрошената си коса. А сега какво?

Погледна през рамо към Корд, който лежеше гол на леглото, и почувства странен свян. Огледа стаята, търсейки нещо, което да облече. Нощницата й бе захвърлена на пода, до черния слип на Корд. Усети как гъста червенина залива бузите й.

Рязко подскочи, когато ръката му хвана нейната и нежно я придърпа обратно към леглото.

— Рейчъл, недей.

— Не разбирам за какво говориш… — Тя избягна погледа му.

Той повдигна брадичката й и обърна лицето й към себе си, така че да го погледне в очите.

— Не бива да изпитваш угризения задето прекара нощта с мен. И двамата го очаквахме толкова дълго, знаехме, че е неизбежно.

Тя неволно поклати глава. Прав бе, разбира се. Макар да се страхуваше и да се съпротивляваше, тя знаеше, че ще се случи. Искаше го. И то как!

— Просто се чудя какво да кажа сега, когато…

— А ти какво мислеше? Че ще нахлузя ботушите и ще кажа: „Благодаря много, мадам. Всичко мина без грешка.“

Тя се разсмя и напрежението като че ли отслабна.

— Миналата нощ за мен бе нещо специално, Рейчъл. — Корд обхвана лицето й в големите си загрубели длани. — И ти също!

Той сведе устни към нейните и я целуна толкова нежно, че тя едва не се разплака. Знаеше, че изминалата нощ не бе достатъчна. Не беше сигурна дали изобщо някога ще му се насити. Не и след тази незабравима нощ. Едва сега разбра какво бе чувствала през цялото време. Инстинктивно бе знаела какво ще се случи, ако не успее да се въздържи. Ще има нужда от него, ще зависи от него. И ще го обича.

Няма да мисля за това сега, каза си Рейчъл и отново го прегърна. С този проблем щеше да се заеме по-късно, когато напуснат този фантастичен свят и се върнат в суровата действителност на всекидневието.