Шърли Маклейн
За да достигнеш плода (9)

Глава 7

„Живях в Юдея преди хиляда и осемстотин години, но никога не съм знаел да има сред съвременниците ми такъв човек като Христос.“

Хенри Дейвид Торо, „Писма“

Когато се събудих на сутринта, открих, че се питам дали моята дъщеря не е някой друг прероден възрастен? Кой ли можеше да живее в тялото на човека, когото смятах за моя дъщеря?

Толкова често в отношенията ни майка — дъщеря съм имала чувство, че тя ме познава по-добре, отколкото аз нея. Естествено, всяка майка усеща, че се учи от децата си. Това е чудото при отглеждането на детето. Но ако оставех съзнанието си да се рее и после го фокусирах над възможността за прераждане, виждах Сачи в абсолютно различна перспектива. Когато лекарят ми я донесе в болничното легло в онзи следобед на 1956 година, дали тя вече не бе живяла много, много пъти преди, с други майки? Дали и тя самата всъщност не е била майка? И дали всъщност някога не е била моя майка? И дали нейното личице на един час не бе подслонило душа, стара може би милиони години? И с израстването дали тя постепенно не е забравяла духовното си измерение в опита да се приспособи към физическия свят, в който се е оказало, че живее? Това ли е, което наричат „булото на забравата“? И така ли става с всеки от нас, когато се озове затворен във физическо тяло?

Когато замина с баща си да живее в Япония, може би всъщност тя е планирала това, още преди да се роди, а дарбата й за езици се дължеше на това, че действително ги е говорила в предишните си животи? Може би тя става японка, когато говори японски, защото действително е била японка в друг живот. И когато по-късно, като голяма, тя спореше с нас да й позволим повече независимост и самоидентификация, дали не откликваше на основателен вътрешен глас, който й е нашепвал, че тя вече знае коя е била? Може би родителите по-скоро са просто древни приятели, отколкото авторитетни фигури, които смятат, че знаят повече от децата си. А освен това може би неразрешените конфликти от предишни животи допринасят за тъй често възникващите днес противоречия между родители и деца.

 

 

Закусих, отидох с колата до града и пак се отбих в книжарницата „Дървото на Бодхи“.

Джон, собственикът, беше в канцеларията си, пиеше билков чай и четеше.

— О, здравейте — каза той официално, но приветливо. — Можахте ли да се насладите на четивото?

Боже, помислих си, толкова много от тези хора, от метафизиката, са така официални… официални и някак си страхотно търпеливи. Тоест почти дразнещо търпеливи.

Казах, че съм чела, размишлявала и разговаряла с Дейвид, а сега бих искала да поговоря с него няколко минути.

— Разбира се — каза той, — на какви теми?

— Ами за прераждането, може би, за прераждането във връзка с нашите деца. Тоест кои са нашите деца, щом всяка душа вече е живяла много животи?

Джон се усмихна и остави чашата си.

— Добре — започна той със спокоен тон, — в ученията се казва, че не бива да се отнасяме с децата си като към наше притежание, най-малкото. Те са просто малки телца, заселени от души, които вече са имали многократен житейски опит. Така че принципите на прераждането спомагат да се обяснят някои от безумните противоречия в отношенията между деца и родители.

Спомних си един документален филм, който бях гледала — за това как израснали деца бият и малтретират родителите си. Дали тези деца правеха това, защото те са били бити в някой предишен живот? Или защото родителите са биели някого в някой предишен живот? Кой чия карма изкупуваше? Но Джон продължи:

— Мога да ви кажа, че от някои мои спомени от предишния ми живот знам, че осемгодишният ми син веднъж ми е бил баща.

Разсмях се на глас заради това, което бях мислила за Сачи тази сутрин. Джон сложи пръсти на устните си и се усмихна.

— Извинете — рекох аз. — Това казвали ли сте го някога на сина си?

— Естествено. И той се разсмя и каза да внимавам за себе си! Виждате ли как действа Космическата справедливост?

Ето пак, помислих си аз. Явно единственото, което мога да чуя на тази тема, е този „астрален“ жаргон. Добре де. Окултното има също толкова право на своя собствена словесност, както всяка наука, религия или философия.

Седнах на една пейка.

— Не съм сигурна дали разбирам как действа всичко това — казах аз. — Как човек може да открие кой е бил в предишен живот?

— Трябва да отидете при подходящ човек.

— Какъв?

— Медиум. Те именно са вътре в това.

— Имате предвид ясновидци ли?

— Е, има всякакви маниаци, обаче има и някои много уважавани медиуми, като Едгар Кейс. Чела ли сте нещо от Едгар Кейс?

— Чувала съм за него, но никога не съм чела — отговорих аз, съзнавайки, че всъщност дори не бях чувала за него.

— Добре, значи това трябва да прочетете сега.

Джон се пресегна към лавицата и извади няколко книги на Едгар Кейс.

— Той всъщност е необразован човек — фактически повечето медиуми са такива. Кейс всъщност е транс — медиум. Но всички те духовно и психически са силно повлияни от „Акашките записи“. Знаете ли какво представляват „Акашките записи“?

Наведох се напред и гърбът ми пропука.

— Чуйте — измърморих аз под нос, — аз май наистина се шашардисах.

— Какво?! — попита Джон.

— И какви са тези „Записи“? — попитах аз, като не бях в състояние дори да запомня заглавието, което току-що бе споменал.

— А-а! „Акашките записи“ ли?

— Да. Какво представляват те?

— Ами, вижте — каза той. — Трудно е да се намери нещо, написано за „Акашките записи“, но ще се опитам да ви обясня. За тях се говори като за „Всемирната памет на природата“ или „Книгата на живота“. Акаша е санскритска дума, която означава „фундаментална етерична субстанция на вселената“. Разбирате ли?

— Боже мой, струва ми се, че разбирам — казах аз. — А какво е етерична?

— Ами, предполага се, че цялата вселена е съставена от етери — тоест газообразни енергии, които имат променливи електромагнетични вибрационни свойства. Както знаете, всичко, което правим, виждаме, мислим, казваме, на което реагираме — всичко, което сме ние, — излъчва или създава енергийни заряди. Тези енергийни заряди се наричат „вибрации“. Така че всеки звук, мисъл, светлина, движение или действие реагират вибрационно на тези електромагнетични етери. Те са нещо като магнит, който привлича всички вибрации. Всъщност всичко е електромагнитни вибрации. Така че „Акашките записи“ са нещо като панорамен запис на всичко, което някога е било мислено, чувствано или правено. И ако човек наистина физически е настроен чувствително, той може да се включи в тези вибрации и наистина да „види“ миналото в космически смисъл. Така че един добър медиум може да ви каже какви са били предишните ви животи.

— Господи, вие вярвате ли във всичко това? — попитах аз.

— Разбира се — каза простичко той, — и нещо повече, аз смятам, а и всички тези книги го казват, че всеки от нас има вродена способност да вижда тези записи. Така че е просто въпрос на развиване на тази способност, което всъщност означава първо да постигнеш по-голяма хармония със самия себе си. Ако нашите духовни и умствени сили са достатъчно развити, ще можем. Това означава не друго, а да развием своите извънсетивни възприятия (ESP), които вече дори науката до голяма степен смята за факт. Разбирате ли?

— Искате да кажете, че това просто е въпрос на разширяване на нашето съзнание, така ли? — Бях си благодарна, че разбирам какво казвам.

— Точно така.

— И ако ние започнем по-съзнателно да си даваме сметка за тези други измерения, ние ще узнаем повече за това кои сме и за какво е нашият живот, така ли?

— Вижте — каза той, — това въобще не е по-фантастично, отколкото звуковите или светлинните вълни, само дето те са смятани за вълни. Науката знае със сигурност, че ги има, защото никоя енергия никога не умира. Така че, ако човек е достатъчно чувствителен, за да се настрои на подходяща дължина на вълната на мисълта, която от своя страна съответства на Акашките вибрационни вълни, той ще види множество неща, които вече са се случили. И ако човек знае каква мъка е изстрадал в миналото, а също и какво страдание трябва да е причинил на някого другиго, всичко това въздейства като възпитателен процес. Разбирате ли какво искам да кажа?

— Да, наистина — излъгах аз.

— Вие сте чели древните медиуми, нали?

— Древните медиуми ли? — попитах аз. — Кои например?

— Ами — почна Джон, шашнат на свой ред, — като Питагор, Платон, Буда, Мойсей.

— О, те и медиуми ли са били? — попитах аз колкото може по-безразлично.

— Разбира се — отвърна Джон. — Как мислите, че са могли да напишат всичко, което са написали? Как например смятате, че Мойсей ще напише за сътворението на света, ако не е бил „включен“ като медиум? Същото е било и с Христос. Искам да кажа, че те са били високо развити духовно хора, които са съзнавали, че тяхната мисия в живота е да разпространяват знанието си. Затова Библията е тъй безценна. Тя е съкровищница на знание. А освен това почти всички техни писания се съгласуват помежду си. Няма почти никакви противоречия между това, което казва всеки от тях.

— Те говорят ли за прераждане?

— Е, не всички от тях употребяват тази дума. Но всички те говорят неведнъж за отношенията между вечната душа на човека и Божественото. Всички те говорят за универсалните закони на морала. Те невинаги използват думите карма или прераждане, но смисълът е същият. Прекалено много ли говоря?

Поклатих глава, закашлях се, усмихнах се и прочистих гърло.

— Добре, а какво казват те за това, че човек не помни предишните си животи?

— Те говорят за нещо като „було на забравата“, което съществува в съзнателния разум, за да не се травматизираме непрестанно от това, което се е случвало преди. Те всички говорят, че е важен настоящият живот, като в него само от време на време проблясва онова чувство за „вече видяно“ — че нещо вече си го изживявал преди или пък да познаеш някого, за когото си сигурен, че никога не си го познавал съзнателно досега в този живот. Нали ви е познато това чувство, което изпитваме понякога — че някъде сте била и по-рано, обаче сте сигурна, че не сте била?

— Да, знам за какво говорите — казах аз. Голямо облекчение беше, че разбирам за какво говори. Спомних си какво чувство изпитах, когато пристигнах на Хималаите — сякаш вече бях живяла там сама дълго време. В интерес на истината, „спомних си“, че ми е познато, когато наближих пещерата на върха на планината, където монахът ми даде шафрановото шалче. Това чувство за нещо познато бе причината, поради която взех на сериозно предупрежденията му и поради която и до днес пазя това шалче. Винаги имам чувство, че означава нещо повече от това, което ми каза ламата, но не бях сигурна защо имам това чувство.

Джон поръча на един от помощниците си чай и после седна на пейката до мен, под лавицата с книги.

— Знам, че говоря прекалено много — каза той, — но като навляза в тези неща, просто не мога да се спра. Толкова е важно… вижте, според хора като Питагор, Платон или други като тях, всички злощастия в живота като болести, уродливост, неправди и всичко подобно, се обясняват с факта, че въплъщението във всеки живот е възнаграждение или наказание за предишното въплъщение и с развитието на душата тази личност бива награждавана с все по-богат избор в каква да се превъплъти, като всяко въплъщение е с моралната цел да изкупи неговата или нейната собствена индивидуална карма. Една действително по-висша душа например ще избере да изкупи кармата си, като се превъплъти в живот на саможертва, но всяко нейно въплъщение може да е различно. И явно колкото по-стара и по-висша е в духовния си опит една душа, толкова повече си спомня тя предишните си житейски въплъщения.

— Но какво би станало, ако душата не иска да се развива? Ако душата реши да забрави всичко и, така да се каже, да го зареже? — попитах аз.

— Да, много е писано и за това. Една душа може да избере дали да напредва или да регресира. Ако избере да регресира постоянно, тя вероятно ще загуби човешките си свойства и ще стане животноподобно без никакъв избор за напредък или морално изкупление. Това се има предвид, когато се говори за ада. Ако човек не избере духовната еволюция, той не получава шанс след това, а това е ад.

— Значи това ли имат предвид, когато казват, „ако не вярваш в Бог, ще отидеш в ада“ — нещо като земя на вечното не-съществуване?

— Точно така. Както и обратното, разбира се — Бог, който означава безконечната вечност на душата и постигане на морално изцеление. Знаете ли какво значи изцеление?

— Не съм сигурна.

— Просто анализирайте го. Означава из-цел-ение. Възвръщане на целостта с изначалния творец или с изначалното творение. Ние сме едновременно творци и за нещастие разрушители. Но когато се идентифицираме по-силно с творенето, ние сме по-близо до целостта. Разбирате ли, вземете ли да го разнищвате малко по малко, почва да се долавя смисъла на целия гоблен.

— Значи това с превъплъщаването на душите разкрива смисъла дори на най-тежките беди и страдания?

— Разбира се, всичко се случва по някаква причина. Всички физически страдания, всяко щастие, всяко отчаяние и всяка радост се случват в съответствие с кармичните закони на справедливост. Затова животът има смисъл.

Джон замълча и вдигна ръка, за да подчертае друг момент. Но, забелязал, изглежда, изражението ми, той се прекъсна и каза:

— Да отидем да пием чай.

Влязохме в канцеларията му и седнахме до прозореца, засенчен от едно дърво навън.

— Как започнахте да се интересувате от всичко това? След като сте ходила в Индия ли? — попита той.

Отпих от горещия ободряващ чай.

— Може би в някой друг живот съм била хималайски монах, който е знаел всичките загадки на живота, и сега се връщам да науча отново това, което вече знам.

Той се засмя.

— Тук много хора ли вярват в прераждането, кармичната справедливост и всичко това?

— Разбира се. Вие знаете. Много сме ние, неземните, наоколо. — Той смигна и се изправи. — Добре, ето ви тук книгите с четива за медиуми. Ще видим след седмица и нещо какво се получава. Аз съм си все тук, ако желаете да поговорим пак.

Допихме си чая.

Благодарих му, платих книгите и излязох в оживеното движение на авеню Мелроуз. В какво имаше нужда да вярва Джон си е негова работа, но поне бях го изслушала, а сега щях да чета.

Потеглих да се връщам в Енсино. Мари ми поднесе чай, топъл френски хляб и сирене „Бри“. Тя винаги държеше сиренето „Бри“ по добрия френски начин — на стайна температура, докато се разтопи на ръба на лиможката чиния, тип китайски порцелан, в която винаги го поднасяше. Харесваше ми, че има вкус към тънкостите. И нямаше значение, че не ме допускаше в нейната кухня.

Знаех, че не биваше да ям сирене и хляб, но не ме интересуваше. Занесох ги горе със себе си, седнах с новите книги и почнах да чета за Едгар Кейс.

 

 

Едгар Кейс е роден през 1877, близо до Хопкинсвил, Кентъки. Бил е обикновен и дълбоко набожен човек (християнин) без завършено средно образование, тъй като му се наложило да прекъсне училище, за да работи.

Страдал е от хронична астма и отишъл при опитен и високоуважаван хипнотизатор да потърси облекчение, понеже никой от традиционните лекари не могъл да му помогне.

Докато е под хипноза, с Кейс се случват странни неща. Той започва да говори в трето лице и с глас, който по нищо не прилича на неговия. Той употребява думата „ние“ и започва да си предписва най-подробно лечение. Когато сеансът завършва, хипнотизаторът му съобщава какво се е случило и предлага на Кейс да изпълни предписаното лечение. От отчаяние Кейс опитва. Скоро астмата изчезва. Но когато хипнотизаторът описва „гласа“, който явно е говорил през Кейс, той се ужасява. Смята го за светотатство. Библията повелява на човека никога да не допуска друг дух, освен Божия. А Кейс вярва в Библията.

Заедно с това Кейс изпитвал огромно състрадание към хората. След като Гласът явно можел да служи да се помага на хората, Кейс решава известно време да „работи“ с него. Той скоро се научава да изпада в транс, за да помага на другите. Гласът (който говори за себе си с „ние“) винаги употребява медицинска терминология и предписва лечение явно от позицията на задълбочено познаване на медицината, предмет, от който Кейс няма представа. Ако предписаното лечение се изпълнява акуратно, то винаги дава резултат. Кейс започва да изпитва доверие към този процес, така както хората, които отиват за помощ, изпитват доверие към самия него.

Мълвата за странната сила на Кейс се разпространява. Хора от цялото село ходят при него, накрая го търсят от цялата страна. Той не се нуждае да види или да се срещне с пациента, потърсил помощта му. Това „ние“ изглежда е способно да прониква в съзнанието и тялото им, да изследва тяхното състояние и да назначи лечение, което ако се изпълнява точно, винаги дава резултати.

„Ню Йорк таймс“ публикува обширен изследователски материал за Кейс и се произнася, че това няма никакво обяснение. Няма никакви доказателства, че Кейс говори от собственото си подсъзнание (той няма никаква представа от лекарската професия), а доколкото се отнася до „дух“, тук „Таймс“ не може да коментира.

Кейс става прочут по цял свят.

Скоро хората започват да задават на „Гласа“ на Кейс и по-космически въпроси. „Каква е целта на живота?“, „Има ли такова нещо като живот след смъртта?“, „Вярно ли е, че душата се преражда?“

„Гласът“ отговаря в положителен смисъл и започва да разказва за миналите животи на хората, които му задават въпроси. Той свързва опита от предишен живот с някои болести, от които индивидът страда и в настоящия.

Кейс отново е поразен и смутен. Никога не е мислил за такива космически връзки. Той намира за приемливо медицинското лечение, но смята за антирелигиозни сведенията за минал живот. Библията не говори нищо за такива неща. За известно време той отказва да приема сведения от „рециталите“. Те са му прекалено чужди. Но скоро, след като продължава да получава потвърждения за идентифициране на минал живот, той започва да проявява интерес към него. Твърде много хора идват отново при него, за да свидетелстват, че са били господин или госпожа Еди-кои си в миналото и са живели при абсолютно същите условия, които той е описал. Разбира се, те нямат никакво доказателство, че именно те са били тези хора, но след като обмислят всички подробности, всички те съобщават, че наистина са се чувствали особено и все пак им е било крайно познато това, което той описвал.

Във всеки сеанс се поставя подчертано ударение на морала на кармата и прераждането. Например:

Тридесет и осемгодишна жена се оплаква, че не е в състояние да се свърже в брак, поради дълбокото си недоверие към мъжете. Оказва се, че в предишния й живот нейният съпруг я изоставил веднага след брака, за да се присъедини към Кръстоносен поход.

Осемнадесетгодишно момиче има сериозен проблем с наднормено тегло, с който не може да се справи. Сеансът разкрива, че преди два живота тя е била атлет в Рим, едновременно красив и мъжествено атлетичен, но често се е подигравал на дебели и тромави хора.

Млад, двадесет и една годишен мъж се оплаква, че е окаян хомосексуалист. Сеансът съобщава, че във френския Кралски съд той с наслаждение се подигравал и разкривал на показ хомосексуалисти. Сеансът предава: „Затова не осъждай. Каквото осъдиш у другите, такова ще станеш ти самият“.

Картотеката и записките, попълвани от Кейс, са сред най-обширните в медицинската история. Четиринадесет хиляди тълкувания привеждат примери за здравна карма, психологическа карма, възмездяваща карма, семейна карма, карма, изразяваща се в умствена ненормалност, професионална карма… и т.н., и т.н.

Но това, което се проявява най-силно в тълкуванията, е потребността да се отстоява свободната воля. Гласът казва, че основната грешка на човека е да вярва, че животът му е предопределен, и в резултат на това той е безсилен да го промени. Той казва, че настоящият ни живот има най-висш приоритет и че отстояването на нашата свободна воля по отношение на нашата карма е най-важната ни задача. От нас зависи да влезем в духовен контакт със себе си, за да прозрем донейде каква е нашата цел в живота. За всяко деяние, за всяко равнодушие, за всяка злоупотреба с живота на нас ще ни се държи сметка. И от нас зависи да прозрем каква би била тази сметка.

 

 

Докато четях за Кейс и за „тълкуванията“ на други психо- и транс — медиуми, усещах да ме завладява идеята, че може да са истина. Не ме интересуваше толкова откъде идва тази информация, колкото смисъла й. Възможно е това да е подсъзнателно говорене на медиума; може и той просто да е добър актьор.

Но дори и да беше така, нравоучението на техните послания беше безпогрешно. И представляваше чудесна ценностна система, според която да живееш.

„Всички отговори са вътре в теб — казваха те. — Само се вгледай.“