Петнадесетгодишен, Шаляпин се явил в театъра в Тифлис и помолил да го приемат за хорист. По същото време гласът му мутирал и поради това не го приели. Направо го изгонили от театъра. Отчаян и облян в сълзи, той видял как след него приели един деветнадесетгодишен момък. Петнадесет години по-късно, в Нижни-Новгород, Шаляпин се запознал с Максим Горки и между другото му разказал тази история. Горки се разплакал, целунал го и признал, че оня деветнадесетгодишен момък бил самият той.

НАДХИТРЕН

Един аптекар бил голям шегобиец. Често си правел шеги с клиентите, за което след това дълго се приказвало.

Веднъж в аптеката му влязъл посетител от друг град. Аптекарят решил да се пошегува и с него.

— Можеш ли, приятелю — запитал го той, — да ми доставиш три отровни змии? Не ми достигат за вагона, който трябва да изпратя в чужбина. За всяка змия плащам по дукат.

Посетителят се позамислил и отвърнал:

— Мога! Ще ви ги доставя!

След три дни той дошъл отново със стомна в ръка и съобщил на аптекаря, че му носи змиите.

— Е, драги, закъсня! — засмял се аптекарят. — Напълних вагона и го изпратих.

Човекът навел глава и си излязъл разочарован. На вратата на съседния магазин обаче го спрял някакъв мъж и го запитал:

— За какво беше в аптеката?

Човекът разказал историята със змиите.

— Не се ядосвай! Само направи това, което ще ти кажа!

След малко чужденецът пак влязъл в аптеката и сърдито заявил на аптекаря:

— Господине, или ми дай дукатите, или ще строша стомната!

Аптекарят се уплашил. Ами ако наистина пусне змиите и те се вмъкнат под рафтовете, какво ще стане? Никой клиент не ще влезе повече в аптеката му. Той бързо извадил от чекмеджето си три дуката и му ги дал.

Човекът взел парите, оставил стомната и си отишъл.

По-късно аптекарят предпазливо надникнал в стомната и видял с изненада, че тя била празна. Оттогава престанал да се шегува с хората.

ЯПОНКИ

Две японки разговаряли на улицата.

— Просто не намирам за какво може да критикуваме тази жена! — казала едната.

— Тогава да говорим за друга — съгласила се втората.

КАТАСТРОФА

Група приятели поканили Тристан Бернар на разходка с току-що купен автомобил. Духовитият писател се съгласил не особено охотно. При пътуването шофьорът не могъл да вземе един завой и колата се ударила в голямо дърво. Произшествието било тежко, но без жертви. Всички били силно разтревожени, само писателят се обърнал спокойно към шофьора и го запитал:

— Умеете ли, драги, да спирате колата и по друг начин?

ХАМИЛТОН И СЕКРЕТАРЯТ МУ

Английският държавник Хамилтон имал твърде способен частен секретар, който понякога си позволявал да отговаря дръзко на своя шеф. Веднъж Хамилтон много се разсърдил за нещо и му казал:

— Вие навярно сте забравили, че ви свалих от една бедна мансарда!

— Не съм забравил, сър, и мога още сега сам да се кача до нея.

ОСТАРЯВАНЕТО

Запитали веднъж берлинската субретка Ана Шрам:

— Кога една жена е стара?

Тя отговорила:

— Когато огледалото й го покаже и сърцето й го усети! Да остарееш спокойно, е изкуство. За жалост повечето жени не научават никога това изкуство.

АНГЛИЙСКИ ОФИЦЕРИ

Горделив и наперен английски полковник попитал свой подчинен офицер:

— Какъв е баща ви?

— Чифликчия — отговорил офицерът.

— Жалко, че не ви е заставил да наследите неговата професия!

— Господин полковник, мога ли да попитам какъв е вашият баща?

— Джентълмен! — гордо отговорил полковникът.

— Колко жалко, че не е съумял да направи такъв и от вас!

ПРИ БЪРНАРД ШОУ

Един младеж отишъл при Бърнард Шоу и поискал да му прочете свои стихове.

— Как сте дошли до мисълта да пишете стихове? — попитал го писателят.

— Отначало бях решил да стана лекар, но напуснах медицината, защото не ми допада, и сега искам да бъда полезен на човечеството поне с перото си.

— Чуйте какво ще ви кажа, момко! Откажете се и от перото! Вие достатъчно сте заслужили пред човечеството само с това, че не сте станали лекар!

ПОПРАВКА

Обущарят Капуш забол на вратата на обущарницата си бележка: „Ще бъда тук след един час. Капуш“ И отишъл в кръчмичката на ъгъла.

След десетина минути обаче нервна ръка задраскала текста върху бележката и над него написала:

„Той ще бъде тук само след пет минути. Жена му“.

МАРК ТВЕН НА ХОТЕЛ

Марк Твен пристигнал в известен нюйоркски хотел с куфар в едната ръка и с въже в другата. Хотелиерът се заинтересувал от странната екипировка на клиента и го запитал:

— За какво ви е това въже, мистър?

— То ще ми послужи, ако в хотела ненадейно избухне пожар — обяснил Марк Твен. — По въжето ще мога да се спусна от прозореца.

— Чудесно, мистър Твен! — казал хотелиерът. — Но трябва да ви предупредя, че у нас е прието клиенти с въже да заплащат леглото предварително.

СТАРАТА ПИСАТЕЛКА

На стари години писателката Селма Лагерльоф рядко напускала малката си къщица, която се намирала на един хълм вън от града. Там я посещавали познати и приятели писатели. Един от тях винаги, когато се изкачвал по височината, силно се задъхвал.

— Защо живеете чак на този хълм? — запитал веднъж той, като влязъл в дома на писателката.

— Драги приятелю — отвърнала усмихнато Лагерльоф, — това ми е единственото и последното средство, с което още мога да вълнувам сърцата на хората.

НЕПОЗВОЛЕНА ЦЕЛУВКА

— Ах! Какво си мислите вие! Не ще позволя никому да ме целуне, преди да се омъжа.

— Значи, ще трябва да чакам, докато се омъжите?

ГАЛИЛЕЙ В КАЗАРМАТА

Фелдфебелът строил ротата и след като изкомандувал: „Мирно!“, един от войниците продължил да се обръща и да приказва с другаря си.

— Кой се върти там? — извикал строго фелдфебелът.

— Земята! — отговорил някой от ротата.

— Кой го каза? — ядосал се още повече фелдфебелът.

— Галилей! — добавил друг.

— Редник Галилей! Две крачки напред! — изкомандувал фелдфебелът.

ПРЕДИ УПОЙКАТА

Шотландец отишъл при един зъболекар да му извади развален зъб.

— Как искате да го извадя? — запитал зъболекарят. — С упойка или без упойка?

— С упойка. Не мога да търпя болки.

— Добре! Седнете на стола!

Шотландецът седнал на стола и извадил портфейла си.

— Ще ми платите после, след като извадя зъба — казал зъболекарят.

— И през ум не ми минава да ви плащам сега — отвърнал шотландецът. — Само искам да си преброя парите преди упойката.

ФРАНЦУЗИН И ШВЕЙЦАРЕЦ

Разговаряли французин и швейцарец. Французинът спорел остро с швейцареца и най-накрая му казал:

— Вие, швейцарците, служите само за пари. А ние, французите — за чест.

— Твърде е възможно! — отговорил швейцарецът. — Всеки се стреми към това, което няма.

НЕ ИЗОСТАВА ОТ МОДАТА

Позастаряла жена искала да мине за млада и модерна. Тя си ушила тъмна рокля, цялата накичена със златни панделки, както било по модата тогава. Неин съсед, като я видял, възкликнал:

— Ах, какви хубави обръчи върху стара бъчва!

В БРЪСНАРНИЦАТА

— Сигурно и друг път сте се бръснали при мен?

— Не. Тия белези по лицето ми са от войната.

ГРЕШКА

По време на танц.

— Другарко, безумно ви обичам! Повярвайте, не мога да живея без вас! Мога ли да поискам ръката ви?

— Но нали миналата седмица ви отказах?

— А, вие ли бяхте? Извинявайте!

КОЙТО СТАВА РАНО

— Синко, много губиш, като се успиваш. Чух, че днес един ранобудник намерил пълна кесия с жълтици.

— Татко, ами тоя, който ги е загубил, нали е станал още по-рано?

ЗАМЕСТНИК

Винаги, когато директорът на предприятието трябвало да излезе по работа в града, той повиквал секретаря си и му поръчвал да остане в кабинета и да го замества. Веднъж, като се върнал, заварил секретаря да спи, изтегнат в креслото.

— Това ли правиш, когато ме няма тук? — събудил го директорът.

— Другарю директор, нали, когато излязохте, сам ми поръчахте да ви замествам? Аз това и правех.

УСЛУГА

Американските гангстери Джон и Джек употребили цели четири часа, докато разбият голямата желязна каса на чикагската Юнион банк.

Най-после успели. Прибрали пачките с банкноти и ги занесли в скривалището си.

— Хайде да ги преброим — предложил Джон.

— Защо ти трябва! — отговорил уморено Джек. — Нека сега си починем, а колко сме задигнали, ще разберем утре от вестниците и радиото.

НЕПОДХОДЯЩО

През първите години на творчеството си Пучини живял в Милано. Там предложил своя композиция за издаване.

— Музиката ви е добра — казал издателят, — и все пак не мога да отпечатам вашата творба.

— Защо? — учудил се младият музикант.

— Заради текста. Предназначен е да се пее от жена, нали?

— Да.

— Е — усмихнал се издателят, — ще се намери ли на света жена, която би изпяла думите, с които започва вашата песен: „Някога аз бях млада и хубава…“

СРЕЩА НА УЛИЦАТА

Английски журналист искал да фотографира председателя на турската република Кемал Ататюрк, но не му се удавал случай. Веднъж той срещнал на улицата един мъж, който много приличал на Ататюрк.

— Бихте ли ми направили малка услуга? — запитал журналистът.

— С удоволствие! — отвърнал непознатият.

— Вие много приличате на Кемал Ататюрк. Искам да ви фотографирам, но това трябва да си остане между нас, нали разбирате! Готов съм и да ви платя.

— Снимайте, няма нужда да ми плащате!

След като го снимал, журналистът се обърнал към непознатия:

— Кажете адреса си, за да ви изпратя една снимка за спомен.

— Пишете на плика: „Кемал Ататюрк“ — казал непознатият. — Това е достатъчно.

МАРК ТВЕН УЧЕНИК

Когато бил малък, Марк Твен не обичал твърде училището и често бягал от клас. Като узнал за това, баща му веднъж здравата го напердашил и му казал:

— Повярвай, сине, че не само теб, но и мен ме боли, задето трябва да те бия!

— Вярвам ти, татко — отговорил хълцащият Марк Твен. — И все пак има разлика: тебе не те боли там, дето боли мене…

КРАСОТАТА НА ФРАНЦУЗОЙКИТЕ

Кокетна французойка — фризирана и гримирана с умение, присъщо само на парижанките, при това доста словоохотлива, запитала един чужденец:

— Господине, какво ще кажете за красотата на парижанките?

— Мадам — отговорил й наивно чужденецът, — не бих могъл да преценя, защото не разбирам от бояджийство.

ПОХВАЛА

Анатол Франс посетил свой приятел, който имал вила в околностите на Париж. Домакинът започнал да хвали до небесата не толкова разкошната си вила, колкото градинката отпред. А тя била така мъничка, че човек не можел дори да се обърне свободно в нея. Като свършил с хвалбите, домакинът запитал писателя:

— Е, приятелю, какво ще кажеш за моята градинка?

— Приказна е! — извикал Анатол Франс и като вдигнал ръка към небето, добавил: — А най-хубавото й е това, че е просторна на височина.

НА ПРЕМИЕРА

Бърнард Шоу присъствувал на премиерата на своя комедия, която имала голям успех. Въпреки това един от зрителите освиркал представлението.

Авторът, който бил зад кулисите, излязъл на сцената и направил знак с ръка да прекратят аплодисментите. Когато залата утихнала, той се обърнал към недоволния и любезно му казал:

— Приятелю, вие, който свиркате с уста, напълно съм съгласен с вас. Но какво можем да направим ние двамата срещу аплодисментите на тези две хиляди души?

ТОСКАНИНИ ЗА ОРКЕСТРАНТИТЕ

Почитателките на стария Артуро Тосканини били любопитни да узнаят защо в неговия оркестър няма нито една жена.

— Любезни мои — усмихнал се прочутият диригент, — ако в оркестъра ми има хубави оркестрантки, те ще смущават оркестрантите. Ако пък има грозни, те ще смущават мене.

МУЗИКАЛНА КЛЮКАРКА

Любителка на музиката запитала френския композитор Сен-Санс:

— Какво е мнението ви за вашия колега Масне?

— Смешен музикант — отговорил Сен-Санс.

Същата жена след известно време запитала Масне за Сен-Санс.

— Голям талант! — отговорил Масне.

— А той казва, че вие нищо не представлявате — изклюкарствувала жената.

— Е, той като мене винаги казва противното на онова, което мисли.

ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ

— Курочкнн, защо краката ви са винаги мръсни?

— От партенките, другарю командир.

— А защо партенките не са чисти?

— Това е вече от краката, другарю командир.

УЖАС

Самолетът се издигнал на шеметна височина, пътниците с нетърпение очаквали спускането. Изведнъж пилотът започнал да се смее истерично.

— Защо се смеете? — запитал неспокойно един от пътниците.

— Представям си как ще се тревожат в лудницата, като разберат, че съм избягал!

БЪРНАРД ШОУ И ЧЪРЧИЛ

През тридесетте години, когато Уинстън Чърчил бил изолиран от парламента, Бърнард Шоу му изпратил два билета с покана да присъствува на премиерата на новата му пиеса. Поканата гласяла:

„Уважаеми господин Чърчил, имам чест да ви поканя на премиерата на моята най-нова пиеса. Изпращам ви два билета — за вас и за вашия приятел, ако имате такъв.

С уважение — Бърнард Шоу“

Чърчил не останал длъжен. Той отговорил:

„Уважаеми господин Шоу, извънредно много съжалявам, че съм възпрепятствуван да дойда тази вечер на премиерата на вашата нова пиеса. Непременно ще дойда на второто й представление, ако то се състои.

С уважение — Уинстън Чърчил“

В ПАРЛАМЕНТА

На едно заседание в парламента президентът Уйлям Тафт остро критикувал политическите си противници. В момента, когато говорел най-разпалено, в краката му паднала зелка, хвърлена от присъствуващите в залата.

— Ха — възкликнал Тафт, — вижте, някой от моите противници си изпусна главата!

МЕДИЦИНСКИ ПРЕГЛЕД

— Докторе, потърсих вашата помощ, но съм длъжен да ви призная, че никак не вярвам на медицината.

— Това е без значение! И животните не вярват в нея, а все пак ветеринарите ги лекуват.

ЖЕНАТА И МЪЖЪТ

Когато жената престане да обича някого, намразва го.

Когато мъжът престане да обича — страда, защото не може да забрави.

РАЗБРАЛИ СЕ

Сред града се издига изящно построена сграда. Чужденците застават пред нея и дълго я разглеждат. Един от тях спрял минаващия край него гражданин и го запитал:

— Прекрасна сграда! Тука ли е изградено всичко това?

— Не, господине! — отговорил, забързаният гражданин. — Донесоха я от Флоренция в един кош.

— Съмнявам се! — отговорил чужденецът.

ЗАЩИТА

— Вашият мъж е отвратително животно!

— Не сте прав! Не бива да съдите за човека само по външността му!

НОЩНО ПОСЕЩЕНИЕ

Един гражданин прочел във вестника обявление, в което се казвало, че някой си продава мотоциклет с кош. Продавачът давал и домашния си адрес за справки. Въпреки че било късно вечерна, читателят, след като се позамислил, станал и започнал да се облича.

— Къде ще ходиш в тоя късен час? — запитала жена му.

— Имам работа. Скоро ще се върна — отговорил той и излязъл.

След половин час се изправил пред вратата на посочения във вестника адрес и понеже в тъмнината не могъл да разчете името на продавача, натиснал всички звънци.

Мнозина от обитателите на четириетажната сграда се показали на прозорците.

— Тук ли живее еди-кой си? — викнал той.

— Аз съм — обадил се един. — Какво обичате?

— Вие продавате мотоциклет, нали?

— Да.

— Има ли кош?

— Има… дявол да го вземе! Но защо ме безпокоите посред нощ?

— Извинете! Дойдох само да ви кажа да не разчитате на мене. Аз нямам нужда от мотоциклет.

ОТПЛАТА

— Защо вашият приятел говори така лошо за вас?

— Не ме учудва! В миналото аз често съм му правил големи услуги.

ПИЯНСКА МЕЧТА

Един пияница се клатушкал по улицата и си приказвал:

— Ех, що пара можех да имам, ако не пиех толкова! Тогава барем щях да си пия, колкото ми душа иска!

ВЪЗРАСТТА Е ПРИЧИНАТА

— Защо косата ти е цяла побеляла, а мустаците ти са още черни?

— Не се ли сещаш защо?

— Не.

— Мустаците ми са по-млади от косата с осемнадесет години.

ПРЕДПОЧИТАНИЕ

Един баща оженил дъщеря си за мъж, много известен с добродетелите и трудолюбието си, но беден.

— Предпочитам човек без състояние, отколкото състояние без човек — обяснил той на роднините си.

КРАЙ ДУНАВА

Във Виена, по брега на Дунава, се разхождали двама безделници.

— Трябва да измислим нещо да спечелим малко пари — казал единият.

— Трябва — съгласил се вторият.

Спрели пред някаква табела и прочели, че общината плаща сто шилинга на всеки, който спаси удавник.

— Знаеш ли да плуваш? — попитал първият безделник.

— Не — отговорил вторият.

— Отлично! Ти ще се хвърлиш в реката, а аз ще те спася. Ще получа за това сто шилинга и ще си ги разделим.

— Добре! — съгласил се вторият. Хвърлил се веднага в реката и започнал да вика: — Помощ… Помощ!… Спасете ме!

Но първият безделник, който продължил да чете табелата, се провикнал:

— Чакай малко! Тук пише, че за всеки изваден труп общината плаща двеста шилинга.

БЕЗ ПАЗАРЛЪК

В капиталистическия свят човек не може да купи нищо, без да се пазари. Пазарлъкът там е узаконен обир и стига до ненаситна страст.

Търговец на желязо решил да си купи зимно палто и посетил магазина на своя приятел, търговец на дрехи.

— Приятелю — казал той, — искам да си купя зимно палто, но тъй като зная какво значи пазарлък, ще те помоля да не си губим времето. Ще ти платя колкото искаш, но без пазарлък.

Търговецът на дрехи се зарадвал, избрал на своя приятел най-хубавия балтон и му рекъл:

— Тъй като имам пред вид, че си предпочел да дойдеш при мене, а не при друг, че ще ми направиш сефте, че сме приятели, освен това сме и далечни роднини, че жените ни са приятелки, че заедно ходим на курорт, че вечер заедно си пием кафето и най-после, че и аз също не обичам да се пазаря — затова няма да ти искам за балтона нито 1200 лева, нито 1150, нито 1100, нито 1050, нито 1000, а ще ми платиш само 900 лева.

— Приятелю — казал купувачът търговец, — като имаш пред вид, че не обичам пазарлъците, че сме приятели, че сме нещо като роднини, че заедно ходим на курорт, заедно си пием кафето и жените ни заедно ходят на баня, а също, че минах десет магазина, за да дойда в твоя, и че ще ти направя сефте — затова аз няма да ти дам за балтона нито 300 лева, нито 350, нито 400, а ще ти дам без пазарлък 450. Съгласен ли си?

— Съгласен съм.

Двамата търговци си стиснали ръцете и сделката станала без пазарлък.

ИКОНОМИЯ

Жената се нахвърлила с юмруци върху мъжа си:

— Как не те е срам! Да целуваш камериерката в хотела!…

— Успокой се, миличка! — възразил мъжът. — Та това е вместо бакшиш. Колко пъти сама си ми казвала да не харча излишно пари!

ПЕСТЕЛИВЕЦ

Един шотландец се завърнал неочаквано у дома си и заварил жена си в изневяра. Извадил револвер из чекмеджето на бюрото и тръгнал към двамата нарушители на семейната му чест. Докато размислял кой да бъде първата жертва, изведнъж му дошло на ум, че може да направи икономия.

— Застани зад любовника си, невернице! — заповядал той на жена си. — Ще ви убия с един куршум!

ПЪРВАТА ЦЕЛУВКА

Журналисти запитали известната филмова артистка Мае Вест:

— Кой случай, във вашия живот е бил най-интересният?

— Първата целувка.

— О-хо! И какво точно се е случило тогава с вас?

— Паднах от люлката и се разплаках.

ОГЛЕДАЛОТО ЛОШО

Възрастна жена, която все още се мисли за млада и хубава, казва на приятелката си:

— Учудвам се защо днес не произвеждат хубави огледала! Ето вече осем години не мога да намеря огледало, което да ме отразява правилно.

ПО АМЕРИКАНСКИ

Енергичен продавач на електрически прахосмукачки влизал в къщите и веднага демонстрирал своята стока. Изсипвал в средата на салона, огромен чувал с всевъзможни боклуци и се обръщал към смаяната домакиня:

— Уважаема госпожо, нима се тревожите за тая планина от смет? Уверявам ви, че ако моята прахосмукачка не поеме нещо, ще го изям аз!

Но ето какво се случило веднъж. Продавачът влетял в един дом, изсипал набързо чувала и дал неоспоримата гаранция за своята прахосмукачка. Изумената домакиня поклатила глава и тръгнала към вратата.

— Къде отивате? — запитал продавачът.

— Да ви донеса поне сол и пипер за подправка — казала домакинята. — Вие така бързо действувахте, та не можах да ви кажа, че ние нямаме електричество.

НА БАНКЕТ

Къде е станал този банкет, няма да ви кажем, но ще ви доверим само, че на масата един до друг седели глупав и нахален финансист и един човек на науката. Поднесли на трапезата някакъв деликатес.

— Нима учените ядат такива лакомства? — запитал финансистът.

— Защо не? — отговорил ученият. — Не мислете, че природата произвежда тези неща само за невежите!

ЗЕТ И ТЪСТ

— Приятелю, знаеш ли, че твоят тъст е намислил да не ти даде нищо от наследството, което ще остави?

— Гледай си работата! Аз съм намислил как да му взема всичко още приживе.

— Как?

— Уча го да играе на карти.

ЗАВЕЩАНИЕ

— Представи си, нашият съсед се помина и всичко, което имаше, оставил на сиропиталището.

— Много благородно от негова страна! Много нещо ли е оставил?

— Пет деца!

ПРИЗНАНИЕ

— Вашата фризура е прекрасна! Навярно много време губите за главата си.

— О, да! Тя ми е слабостта.

УМЕСТЕН СЪВЕТ

Една дама се оплакала пред приятели от клюкарите, които пуснали за нея слух, че уж била лекомислена.

— Да говорят, каквото си искат — заключила тя ядосана. — Срещу тия сплетни аз се завивам в палтото на моята нравственост!

— Бих ви препоръчал — намесил се един от присъствуващите, — да облечете по-дебело палто, защото в това може да измръзнете.

ОБРАЗЕЦ НА БЕЗСРАМИЕ

Практическо упражнение по минералогия. Мострите били наредени на катедрата. Професорът показвал минералите на студентите, като ги наименувал:

— Това е барит!… Ето и чашаит!… Полски шпит от Портланд!… Хадом!… — Изведнъж в ръката му попаднало парче тухла, сложено между минералите от недобросъвестен студент, който искал да се пошегува с професора.

— А това тук… е образец на безсрамието на ваш колега! — продължил спокойно професорът.

УЖАСНО ПОДОЗРЕНИЕ

— Фриц, нещастни приятелю, вчера видях жена ти на улицата с непознат мъж. Аз ги проследих. Влязоха в един хотел.

— Добре, Ото. А после?

— Наеха стая и се затвориха вътре.

— После?

— Аз погледнах през ключалката и видях как се съблякоха и облякоха пижами.

— После?

— Повече нищо не можах да видя, угасиха осветлението.

— Ото, ти си ужасно подозрителен!

И ТОЙ Е ОТ ТЯХ

— Колко струва един билет в партера?

— Два лева.

— Нима има глупци, които да плащат толкова скъпо?

— Вижте! Почти всички билети са разпродадени!

— Тогава дайте и на мене един!

СМЕЛА СЪПРОТИВА

— Как се държа при зъболекаря? — запитала майката малкия си син. — Да не си ме изложил? Аз му казах, че си смело момче.

— Как ще те изложа, мамо? Той ми призна, че никога досега не е имал такъв пациент. Нищо не можа да ми направи. Не го оставих дори да ме докосне!

СЪЖАЛЕНИЕ

Съдията се обърнал към подсъдимия, който бил откраднал чифт обуща:

— Заради тази постъпка вие ще загубите за известно време свободата си, а когато излезете от затвора, ще се срамувате да гледате хората в очите. Огорчихте и семейството си, и то за какво — за чифт обуща! Съжалявате ли за станалото?

— Разбира се, господин съдия! — отговорил подсъдимият. — Още по-жалкото е, че са ми тесни!

ОТМЪЩЕНИЕ

Тристан Бернар решил да поработи на спокойствие и си наел стая в едно курортно селище. За нещастие съседната стая била заета от някаква курортистка. Тя до късна нощ смущавала работата на писателя, тъй като между двете стаи имало врата, през която всичко се чувало. Ядосан, Бернар дълго търсел удобен случай да си отмъсти, но не му се удавало. Най-сетне в края на седмицата пристигнал съпругът на жената. Вечерта по много нежен и шумен начин тя проявявала радостта си от срещата им.

Драматургът почукал на междинната врата и извикал гневно:

— Няма ли да престанете най-после! Всяка вечер чувам все същото! Вече не може да се търпи!

ПОСТОЯНСТВОТО НА КЛЕМАНСО

Когато Клемансо, известен с радикалните си разбирания, станал министър-председател на Франция, негов познат закачливо го запитал:

— Господин министър-председателю, какво мислите сега за барикадите?

— Същото, каквото мислех и по-рано — отговорил Клемансо. — Само че сега ще стоя от другата им страна.

ПАСПОРТНА ИНКВИЗИЦИЯ

Известна наша оперна артистка трябвало да замине на гастрол в Загреб. Когато отишла да си извади паспорт, чиновникът я запитал за отличителните й белези.

— Лице?

— Обло.

— Очи?

— Кестеняви.

— Уста?

— Обикновена.

— Нос?

— Остър.

— Коса?

— Къса, кестенява.

— Особени белези нямате — завършил чиновникът.

— Как да нямам? Имам! Красавица и певица! — извикала ядосаната от инквизиторския разпит артистка.

ЗАДЪЛЖЕНИЕ

— Много ви благодаря! Вие ми оказахте такава голяма помощ с този заем, че ще ви бъда задължен до гроб!

— Моля ви, ще бъда по-доволен, ако съкратите този срок.

В КИНОТО

Двама съпрузи гледали любовен филм. На платното героят ухажвал пламенно героинята.

— Ти никога не си ме ухажвал така — сбутала съпругата с лакът мъжа си.

— А ти знаеш ли колко голям хонорар е взел артистът за това нещо? — промърморил недоволно съпругът.

ОПТИМИСТ

Лорд Балфур, английски държавник, на стари години бил голям оптимист. Негов приятел го запитал:

— Как е възможно да бъдете такъв оптимист?

— Не съм вече толкова млад, за да бъда песимист — отвърнал Балфур.

ЧЕМБЪРЛЕЙН НА РАЗХОДКА

Веднъж Чембърлейн шофирал сам автомобила си из околностите на Ливърпул. По пътя го спрели двама младежи и го помолили да ги откара до града. Той отворил вратичката и младежите се настанили зад него, без да подозират в чия кола се возят.

По пътя Чембърлейн ги запитал:

— Откъде идвате?

— От затвора — обяснили те. — И двамата бяхме осъдени за кражба, но вече излежахме.

Чембърлейн замълчал. Младежите забелязали безпокойството му.

— Не се тревожи, старче! — казал единият. — Нищо няма да ти вземем.

Влезли в града. Полицай спрял колата и глобил Чембърлейн за бързо каране. Когато потеглили пак, единият младеж утешил Чембърлейн:

— Не се ядосвайте! Няма да плащате глобата!

— Защо?

— Откраднах бележника на полицая.

НА ГОСТИ В АНГЛИЯ

В Англия съществува обичай, когато някой отиде на гости, да дава бакшиш на прислугата.

Веднъж чужденец бил поканен на вечеря в банкерско семейство. Като си тръгнал, един прислужник му поднесъл шапката. Чужденецът му дал един шилинг. Втори прислужник му подал палтото. И на него дал шилинг. Третият стоял до вратата и държал ръкавиците му.

— Оставете ги за себе си, приятелю! — казал гостенинът. — Нямам повече дребни. Те струват един шилинг.

ОТГОВОР НА МЯСТО

Бояджия на платове, чиито ръце били целите черни, трябвало да се яви в съда като свидетел по някакво дело. И там, както говорел, вдигнал ръка. Съдията, който бил късоглед, му казал:

— Моля, свалете си ръкавиците!

— А вие, господин съдия — бързо отговорил бояджията, — си сложете очилата!

И ТОЙ ТАКЪВ

Един особняк написал на вратата си: „За мошеници вход забранен!“

Посетил го негов приятел. Прочел написаното и го запитал:

— Къщата ти има ли друга врата?

— Не. Тази е единствената — отвърнал домакинът.

— Ами ти през коя врата влизаш? — учудил се приятелят.

НЕБЛАГОПРИЯТНО ПОПАДЕНИЕ

Новогодишна вечер. Музика. Танци. Нови запознанства. Той танцува с непозната партньорка. Тихо разговарят.

— Погледнете тоя стар глупак!

— Кой?

— Дето танцува с блондинката.

— Да.

— Това е нашият директор. Аз още не съм срещал такъв идиот като него.

— А знаете ли коя съм аз?

— Понятие нямам!

— Аз съм жената на вашия директор.

— Ах, тъй ли? А вие знаете ли кой съм аз?

— Не.

— Е, слава богу!

КЪСЕН ПАЗАРЛЪК

Продавач на метли влязъл в една бръснарница. Бръснарят си избрал хубава метла, обръснал продавача и тогава го попитал:

— Колко струва метлата, майсторе?

— Два гроша — отговорил продавачът.

— Давам ти един грош. А ако ти се вижда малко, вземи си метлата обратно.

— Добре — рекъл продавачът и си взел метлата. После пък той попитал колко да плати за бръсненето.

— Два гроша — рекъл бръснарят.

— Давам ти един грош, берберино. Ако ти се вижда малко, вземи си назад бръсненето!

ЗАСЛУЖЕН ОТГОВОР

Млад селянин застанал пред черквата „Свети Петър“ в Лондон и прехласнато я разглеждал. Край него минал един лондончанин и селянинът го запитал:

— Какъв е този дом?

Лондончанинът, възмутен от такова невежество, изръмжал:

— Това е кралската зверилница.

— Я гледай! — учудил се селянинът. — А вас как са ви изпуснали?

ПРИ ЗЪБОЛЕКАРЯ

Селянин отишъл при известен лондонски зъболекар да си вади зъб. Изваждането станало за миг и без болка.

— Ей, че си юначага! — възхитил се селянинът. — Колко искаш да ти платя?

Зъболекарят казал:

— Обикновената ми такса е много по-голяма, но на вас ще взема половин крона.

— Как? Половин крона! Докторе, ти се шегуваш — възкликнал селянинът. — Нашият фелдшер преди седмица ми извади друг зъб. Човекът цял час ме влачи по двора с клещите си и за всичката тая разправия ми взе само един шилинг. А ти едва бръкна в устата ми, и искаш половин крона!

ОТМЯНА

Един съпруг уверявал жена си, че много я обича.

— Готов съм да понасям вместо тебе всички твои страдания! — казвал той. — Например, ако те боли зъб — мене да боли! Стомах, глава… също!

— Ами ако ми е съдено да страдам като вдовица?

— Приемам да те заместя и в това страдание!

ГРЕШКА

— Млади момко, вие отдавна задиряте дъщеря ми. Не мислите ли, че трябва да се ожените за нея, за да не я излагате?

— Нима това е дъщеря ви? Извинете! Аз мислех, че е жена ви.

ПОЛЕЗЕН АЛБУМ

Прочут писател събирал най-грижливо всички отпечатани във вестници и списания отрицателни критики и рецензии за негови творби и ги залепвал в албум със златна подвързия.

— Защо събираш всичко това? — попитали го приятелите му.

— Аз съм крайно признателен на тези бележки — отговорил писателят, — защото те допринасят твърде много за моето майсторство.

АВТОМОБИЛНИТЕ КАТАСТРОФИ

— Представете си, на десет хиляди автомобилни катастрофи се случва само една влакова! И знаете ли защо?

— Знам! Защото локомотивните машинисти не прегръщат огнярите си.

ДВА ХАУПТМАНА

Има хора, които упорито събират автографи от знаменити личности и си ги разменят като пощенски марки. Една такава колекционерка на автографи помолила настоятелно големия немски писател Герхард Хауптман не за един, а за два подписа. Той изпълнил молбата й и попитал добродушно:

— А защо са ви два подписа?

— О, много ми са нужни! За два Хауптмана ще получа един Лехар — отговорила тя.

Ставало дума за известния композитор Франц Лехар — автор на „Веселата вдовица“ и други оперети.

ЗНАЕ ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО ТРЯБВА

Учителят попитал един ученик:

— Каква част на речта е думата „яйце“?

— Съществително — отговорил ученикът.

— От кой род?

— В началото не се знае. Трябва да се почака, докато се излюпи.

ЖЕЛЕЗОПЪТНА ИДИЛИЯ

Тристан Бернар пътувал из провинцията. На малка гара той видял началника, който дремел сладко, излегнат върху една пейка на перона.

— Какво правите, господине? — запитал го Тристан.

— Както виждате, нищо! — отговорил началникът на гарата.

— Влакът не нарушава ли дрямката ви?

— Никак! Свикнал съм! Нали и пътниците спокойно си дремят във влака?

— Е да, но всеки пътник знае къде ще свърши дрямката му, докато на вашата не й се вижда краят!

КОГА МЪЖЪТ БЪЛНУВА…

Отишъл Марко по работа в Белград и за да се разнообрази, влязъл в един бар. Запознал се там с танцьорката Ружа и останал с нея цялата нощ. Върнал се в къщи едва на другия ден. На жена си казал, че е уморен, и легнал да спи. Но в съня си започнал да вика: „Ружо! Ох, Ружо!“ Чула го жена му, размислила се какво може да значи това, па го събудила и му рекла:

— Слушай, Марко, женена съм за тебе вече осем години. Досега не съм те чула да говориш насън, а днес бълнуваш и викаш някоя си Ружа. Какво значи това?

— Не се тревожи, мацо моя! В Белград бях на конни състезания и заложих на една кобила на име Ружа. Тя пристигна първа и аз спечелих две хиляди динара. Затова, изглежда, съм я споменавал.

Успокоила се жената и нежно целунала мъжа си.

Минали няколко дни, гледа Марко, жена му — облак тъмен.

— Какво ти е, душо моя? — попитал я той грижовно.

— Нищо ми не е море. Писмо имаш от твоята „кобила“ Ружа!

СЛЕД ПРЕМИЕРАТА

— Новата ви драма не е лоша. Само на края героят ви би трябвало да се застреля, вместо да се трови.

— Защо?

— Гърмежът ще успее да събуди публиката.

ЩРАУС БИЕ ТЪПАН

Композиторът на „Кавалерът на розата“ Рихард Щраус трябвало да акомпанира изпълнението на своя композиция пред Виенското радио. В момента на пристигането му оркестърът изпълнявал симфония от Моцарт. Щраус застанал до музиканта, който биел тъпана, пошушнал му нещо, взел от него палките, отправил поглед към диригента и изпълнил до края партията — сякаш цял живот бил удрял тъпан. Когато симфонията свършила, оркестрантите станали и започнали да ръкопляскат. Като стихнали ръкоплясканията, Щраус попитал един оркестрант:

— Правилно ли изпълних партията?

— О, да! — отговорил му той. — Партията на тъпана в симфония на Моцарт вие без съмнение можете да изпълните, обаче дали бихте устояли в една модерна опера, като например в „Кавалерът на розата“ — съмнявам се.

МАКСИМ ГОРКИ И РЕПОРТЕРИТЕ

Максим Горки бил на почивка в Италия. При него дошъл репортер и го запитал:

— Синьор Горки, наистина ли смятате да напуснете Италия? Кое ви накара да вземете това решение?

— Репортерите — отговорил писателят.

ПОЛЗАТА ОТ ОБЯВЛЕНИЯТА

Двама търговци от Чикаго разговаряли за ползата от обявленията във вестниците.

— Днес рекламата е душата на търговията — казал единият.

— Не споделям вашето мнение! — противопоставил се другият. — Преди няколко дни дадох обявление в един от нашите големи вестници, че търся нощен пазач. И знаете ли какво стана? На другата нощ магазинът ми беше наполовина опразнен.

ПСИХОАНАЛИТИЧНО ВЪЗПИТАНИЕ

В Съединените щати има възпитатели, които прилагат нов, „прогресивен“ и „психоаналитичен“ метод за възпитанието на децата.

Едно момиченце било подложено на цяла серия такива изследвания, за да се определи докъде е стигнало умственото му развитие.

— Сега ми кажи — запитал го психоаналитикът, — ти момче ли си или момиче?

— Момче — отговорило момичето.

— Миличка — намесила се майката, — защо не отговаряш както трябва? Не приказвай глупости на господин учителя!

— А той защо ми задава такива глупави въпроси? — запитало детето.

СКРОМНИЯТ КОМПОЗИТОР

Френският композитор Масне бил твърде скромен и не търсел признания и слава. Не присъствувал дори на премиерите на своите опери, за да не става нужда да бъде викан на сцената. На един журналист, който го интервюирал, той заявил:

— За мене би било най-приятно, ако произведенията ми се даваха анонимно. Тогава публиката и музикалните критици щяха да се изказват за тях напълно безпристрастно. А сега — или те хвалят до небесата, или те критикуват без мяра.

СТОЙНОСТТА НА ПОДАРЪКА

Алберт Айнщайн бил много скромен в частния си живот. При чествуването на неговата петдесетгодишнина Берлинската община му подарила вила. Айнщайн приел подаръка неохотно. Но скоро след това се разбрало, че вилата не била собственост на общината, а на частно лице. За да излезе от неудобното положение, общината предложила на учения друга вила. Сега вече Айнщайн решително отказал да приеме подаръка, като заявил:

— Подаръкът е нещо, което неприятно заангажирва човека. Случва се по-късно той да заплати твърде скъпо тъкмо за това, което е получил даром.

МАКАРОНИТЕ НА МАРК ТВЕН

Марк Твен не обичал да дава изявления във вестниците и отбягвал журналистите. Но един от тях успял да се вмъкне у дома му и го сварил да обядва.

— Мистър Твен — започнал объркано журналистът, — чух, че много обичате макароните. Моля ви, обяснете ми защо?

— Знаете ли защо? — заговорил примирено хумористът, чиято уста била пълна с макарони. — Защото из техните дупки никога не излизат глупави журналистически въпроси.

„НА ТИХИЯ СИН ДУНАВ“ В АМЕРИКА

Виенската филхармония пристигнала на гастрол в Ню Йорк. На пристанището имало много посрещачи. Тук бил и един американски оркестър. В чест на гостите оркестърът засвирил известния Щраусов валс „На тихия син Дунав“. Виенските гости свалили шапки и внимателно изслушали музиката.

— Защо свалихте шапки? — попитал по-късно някой от посрещаните. — Толкова много ли ви развълнува „Синият Дунав“?

— Как? Нима не свиреха американския национален химн? — учудили се виенчани.

СТРАННО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

Берлинският интернист Теодор Фрерикс на стари години се оженил за икономката си. Предложението си за женитба той направил с думите:

— Искате ли да станете моя вдовица?

САМО НА КНИГА

Толстой бил страстно влюбен в младата и красива Соня. Двамата свирели на пиано на четири ръце, играели шах. Но след време красивата жена харесала някакъв младеж и забравила писателя.

Изоставен и нещастен, Толстой станал меланхоличен, не работел по цели седмици. Когато доверил страданието си на един свой приятел, той учудено го запитал:

— Нима ти действително ревнуваш? Ти, който в произведенията си упрекваш ревнивите хора? Наричаш ги луди. Нима твоето убеждение е останало само на книга?

— Не! — отговорил Толстой. — Но не мога да оставя и чувствата си само на книга.

ЖАН ЖОРЕС НА ТРИБУНАТА

През време на речта си на едно публично събрание прочутият социалистически трибун Жан Жорес патетично запитал:

— Защо великите мъже на Франция не се трогват? Защо стоят студени и безмълвни?

Един глас от дъното на залата се провикнал:

— Защото са излени от бронз!

ВЪЗКРЕСЕНИЕ

Професор Йохан Енгел, директор на Берлинския театър, бил голям бохем. На един гуляй, в който участвувал и той, някой извикал:

— Няма на света нищо по-прекрасно от чаша хубаво вино!

— Има! Има! — отвърнал Енгел. — Бутилка със същото вино е още по-прекрасна!

ОБРАЗОВАНИЕ

Ларсен притежавал огромна библиотека. Веднъж един гост го запитал:

— Щом имате толкова много книги, трябва да сте високо образован?

Ларсен се усмихнал и отговорил:

— Не е възможно човек да запомни всичко, което прочете. Но онова, което остане в паметта му, се нарича образование.

ПОКАНА

Бърнард Шоу получил покана със следния текст:

„Лорд С… ще си бъде у дома между четири и шест часа.“

Сатирикът върнал поканата, като писал върху нея:

„Бърнард Шоу също.“

КРАЙ ДУНАВА

Един човек паднал в Дунава и започнал да се дави, като непрекъснато викал:

— Помощ!… Помощ!… Не мога да плувам!…

Друг бил на брега и му се сопнал:

— Слушай, приятелю, и аз не зная да плувам, но не крещя като тебе.

ПРЕЗ НОЩТА

Малкият се събудил и поискал да пие вода.

— Я да спиш! — скарала му се сънливата майка.

След няколко минути малкото отново поискало вода.

— Млъкни! Ще стана да те набия! — ядосала се майката.

— Мамо, като станеш да ме набиеш, ще ми дадеш ли и малко вода? — попитало детето.

НА ГАРАТА

— Влакът, който чакате, се движи с един час закъснение — съобщил чиновникът.

— Това не ме изненадва! — спокойно заявил мъжът. — С него пътува жена ми. Бих се учудил, ако пристигнеше навреме.

МЪКАТА

Да утешаваш другите, не значи, че трябва да отстраниш мъката им, а да им помогнеш да я превъзмогнат.

РУЗВЕЛТ И НЕГЪРЧЕТО

Президентът на Съединените щати Рузвелт държал сказка по радиото за мира и войната. Между другото той казал:

— Днес всички хора са еднакво способни и велики. Днес нямаме нито Юлий Цезар, нито Наполеон.

Едно провинциално негърче чуло думите му, счело се за обидено и му написало следното писмо:

„Господин президенте, вие не сте прав, като казвате, че няма вече Наполеоновци… Аз се казвам Наполеон Кинг.“

Рузвелт получил писмото, наредил да доведат негърчето във Вашингтон, приел го в Белия дом и се извинил на малкия гражданин на Щатите.

НА КОННИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

Спортният сезон бил в разгара си. Скучаещ гражданин минавал покрай хиподрума и се отбил да погледа конните състезания. Гъвкави жокеи на хвъркати коне като вихър летели напред в борбата за първото място.

— Защо препускат тия? — запитал гражданинът съседа си.

— Борят се за купата — отговорил му той. — Първият ще получи златната купа.

— За първия ми е ясно! — казал спортният профан. — Но не разбирам другите защо препускат!

ЖЕМИЕ И ПРОСЯКЪТ

Известният американски театрален деец Жемие нахокал един просяк:

— Заслужавате да ви предам на първия срещнат полицай. Мошеник! Вчера бяхте сляп, а днес сте глухоням!

— Извинете, господин директоре! — отвърнал просякът. — И аз постъпвам като вас. Щом публиката не се интересува от някоя пиеса или роля, бързо я сменявам.

УСТАНОВИЛ САМОЛИЧНОСТТА СИ

Карузо бил в Америка. Наложило се да изтегли известна сума от една нюйоркска банка, обаче нямал в себе си никакъв документ, с който да установи самоличността си.

— Не мога да ви изплатя сумата! — казал касиерът. — С какво ще установите, че сте Карузо?

— Може би с това! — казал Карузо и запял пред гишето арията „Рекондита армониа“ из операта „Тоска“.

Цялата банка притихнала. Чиновници и посетители затаили дъх. Когато свършил, всички дълго ръкопляскали, а касиерът незабавно му изплатил сумата.

ВНИМАТЕЛЕН ПАЦИЕНТ

Прочут лекар казал на болния, че състоянието му е безнадеждно. След време обаче болният оздравял напълно и когато случайно срещал някъде лекаря, винаги го отбягвал.

Но веднъж се случило така, че двамата се озовали един срещу друг.

— Бих искал да зная, защо ме отбягвате? — запитал лекарят.

— Не ми е удобно, господине — отвърнал някогашният пациент. — Преди години ми казахте, че ще умра, а ето — аз оздравях и още живея. Не е прилично от моя страна, нали? Извинявайте!

ДЪЛГОЛЕТНИЯТ ЗОРО

Най-старият човек на света, турчинът Зоро ага, живял сто и шестдесет години. Преди смъртта си той се обърнал към правителството с молба да му отпусне парична помощ.

„Неотдавна намерих жена — завършил той молбата си, — за която искам да се оженя. Тя е на четиридесет години и е съгласна да ми бъде съпруга само ако я осигуря материално. Надявам се, че няма да ми откажете.“

Отговорът гласял:

„Съмняваме се, че с такава млада жена ще продължите вашето дълголетие… и за да не откажем на молбата ви, правителството ще поеме разноските по… вашето погребение.“

ЖИВОТНИТЕ В АФРИКА

Попитали Хемингуей, който се завърнал от пътешествие в Африка:

— Вярно ли е, че зверовете в джунглата не могат да сторят нищо на човек, ако носи горяща факла в ръце?

Писателят отговорил:

— Зависи от бързината, с която носи факлата.

СЛЕПИЯТ ПРОФЕСОР

Зиндерсон бил сляп, но това не му пречело да бъде професор по математика в Кембриджския университет. Веднъж той присъствувал на прием. Представили му млада дама. След като разменил с нея няколко думи, той казал:

— Какви хубави зъби имате!

Понеже дамата наистина имала хубави зъби, някой го запитал как е познал това.

— Не е трудно да се разбере — отговорил професорът. — Така безпричинно се смее само човек, който иска да покаже зъбите си.

ЧУДНОВАТ СЪДИЯ

Американският държавник и сенатор Уилямс Бора бил известно време съдия в родния си град. Той бил справедлив човек и понякога издавал чудни присъди. Разправят за него следния случай:

Веднъж изправили пред Бора седемдесетгодишна баба, обвинена, че откраднала от фурната един хляб. Бабата признала кражбата, като заявила, че от три дни нищо не била яла. Без много размишления Бора отсъдил:

— Осъждам ви на пет долара глоба. Тия пари аз ще платя. В същото време глобявам всички, които са тук, в съдебната зала, също с по пет долара в полза на подсъдимата. Тази присъда издавам поради това, че гражданите на нашия Боис не се срамуват да живеят в град, пълен с бедни старици, които от глад са принудени да крадат.

НАЙ-ЦЕННОТО

Немският поет Лилиенкрон дълго слушал един самохвалко, който се хвалел с прадедите си. Най-после му дотегнало и рекъл:

— Вие ми напомняте картофите.

— Защо? — учудил се самохвалкото.

— И при тях най-ценното лежи под земята.

ГОДЕНИК И СЪПРУГ

Годеник, лудо влюбен в годеницата си, поръчал на един художник да нарисува портрета й за деня на сватбата. Портретът бил готов за уречения ден, но младоженецът останал недоволен.

— Тя е много по-красива, отколкото сте я нарисували. Не мога да приема този портрет!

Художникът взел портрета и обещал да го поправи. След шест месеца той отново го занесъл, без дори да го е докоснал с четката си.

— О, сега пък съвсем сте я разкрасили — възкликнал съпругът. — Оригиналът не е чак толкова хубав, колкото портретът.

МУЗИКА ИЛИ ВИНО

Прочутият оперен певец Шаляпин се отбил в малка парижка пивница и след като дълго чакал келнера, за да направи поръчка, станал.

— Защо си отивате, господине? — дотичал келнерът. — Какво не ви харесва?

— Нямате музика — отговорил певецът.

— Който иска музика, да върви в операта!

— Да, но там не продават вино! — въздъхнал Шаляпин.

СЪДРУЖНИКЪТ НА БЪРНАРД ШОУ

Бърнард Шоу трябвало да попълни данъчен лист. Между другите въпроси бил и следният:

— Делите ли вашите приходи с някой друг?

Писателят отговорил:

— Да! С държавния бирник.

ПРОГНОЗА ЗА ВРЕМЕТО

Американският метеоролог Джеймс Хенкинсон имал машинописка, на чиято наивност често се смеел. Веднъж й диктувал прогнозата за времето.

— Пишете, госпожице: „В понеделник — дъжд, във вторник — хубаво и ясно време; в сряда — проливен дъжд…“

— Моля ви, господин професоре — прекъснала го тревожно машинописката, — в сряда не искам да има дъжд. В този ден ще ходя на излет с годеника си.

— Е, добре! — казал сериозно метеорологът. — Тогава пишете: „В сряда — хубаво време…“

ПРЕВЪЗХОДСТВО

Млад човек се разхождал край „Нотр дам“ в Париж. Той настигнал солиден гражданин, известен със своето остроумие, и решил да се пошегува с него.

— Извинете — казал младият човек, — виждате ли оттук мишката, която тича горе по кулата?

— О, мишката не виждам — отговорил гражданинът, — но чувам стъпките й.

ТЪРГОВЕЦ-МОДЕРНИСТ

Пикасо нарисувал пет картини и ги дал на собственика на една художествена галерия да ги продава. Търговецът поставил експресионистичните картини на витрината си под едно общо название, написано върху черна дъска: „Петте сетива“. Като продал една от тях, търговецът сменил надписа с нов — „Четирите елемента“. Когато продал още една картина, на дъската се явил нов надпис: „Трите грации“, а скоро след това — „Адам и Ева“. Когато и „Ева“ останала без партньор, съобразителният търговец взел тебешира, позамислил се и написал: „Автопортрет“.

АМЕРИКАНСКИ НРАВИ

Хуйлонг, губернатор на щата Луизиана, веднъж трябвало да държи реч пред своите избиратели. Когато застанал на трибуната и се готвел да почне речта си, той забелязал, че повече от половината присъствуващи в залата са въоръжени с дебели сопи. Най-обезпокоителното било това, че тия сопи се намирали в ръцете на неговите политически противници. Тогава той спокойно наместил очилата си и казал:

— Граждани, дойдох на това събрание, за да ви изложа своите аргументи. Но тъй като виждам, че моите противници в залата сега имат в ръцете си много по-силни аргументи, отлагам днешната си реч за друг път.

След това спокойно напуснал залата, последван от своите съмишленици.

СВОИ ХОРА

Една американска филмова звезда поканила по телефона своя приятелка на чай, като й казала:

— Ще бъде много интересно и забавно. Поканила съм и моя първи мъж с третата му жена, а вторият ми мъж ще дойде с дъщеря си от първия му брак. Приятелката пък на сегашния ми мъж ще бъде придружена от брат си, за когото вероятно тези дни ще се омъжа. И най-после поканила съм и моя мъж, когото ти много харесваш. Както виждаш — ще бъдем все свои хора.

НЕВИДИМ ЧОВЕК

Някой разправил на Тристан Бернар как един английски учен могъл чрез сложен химически процес да направи всеки човек невидим. Бернар внимателно изслушал своя събеседник и накрая му рекъл:

— Неговото откритие е много сложно. Аз изнамерих много по-лесен начин да правя човека невидим.

— Нима?

— Да.

— Е, как?

— Щом дам някому пари взаем и… край! Той става съвсем невидим за мене.

СЕМЕЙНА ИДИЛИЯ

— Майко, откъде принцеса Елизабет знае, че ще има дете?

Преди да отговори майката, по-малката сестричка се обадила:

— И тя като нас го е прочела във вестниците.

НАРОДНО ЛЕКАРСТВО

При известния лекар Хайм дошла жена, която страдала от главоболие. Тя признала, че се лекувала с народно средство.

— Слагах си кисело зеле на главата, но все не ми минава.

— Чудесно! Знаменито! — провикнал се във възторг Хайм. — Ако искате сигурно да ви помогне, сложете върху зелето отгоре и една пуйка.

УТРИННА СРЕЩА

Прочутият френски актьор Жирарди срещнал една сутрин свой познат, който въодушевено го поздравил:

— Много ми е приятно да срещна такъв виден човек като вас! — рекъл той.

— Какво да се прави, драги! Тази сутрин вие сте имали по-голям късмет от мене! — усмихнал се актьорът.

МАРК ТВЕН И ПОЛ БУРЖЕ

Срещнали се американският писател Марк Твен и френският Пол Бурже. В разговора Бурже се присмял на американците, които все още нямат свои традиции.

— Когато един американец няма какво да прави — казал Бурже, — той се заема да изучава своето родословие и стига най-много до дядо си.

— Да, така е! — съгласил се Марк Твен. — А когато французинът няма какво да прави, той се опитва да узнае кой е баща му.

ОБЛОГ

Млад писател се оплакал пред Герхард Хауптман, че големите писатели не обръщат внимание на младите. Хауптман се мъчел да опровергае това, но младият писател държал на своето:

— Добре, ще ви дам доказателство. Ще ви донеса новата си драма, но мога да се обзаложа на петдесет марки, че няма да я прочетете до края.

Герхард Хауптман се съгласил на облога. Но два дни след като получил пиесата, той я върнал на младия писател, придружена с плик, в който имало петдесет марки и бележка с думите:

„Спечелихте облога!“

ПАДА Й СЕ

— Татко, защо леля няма деца?

— Защото щъркелът не иска да й донесе.

— Така е, щом още вярва в щъркели!

ГРАДИНАР

Председател на стопанство посетил зеленчуковата градина и заварил градинаря да спи под едно дърво.

— Как не те е срам да спиш посред бял ден! — смъмрил го той. — Ти не заслужаваш да те грее слънцето!

— Прав си! — дигнал рамене градинарят. — Затова легнах на сянка под дървото.

ПО НАВИК

Гражданин се изкъпал в банята и отишъл да се облича. Той дълго търсил панталоните си и като не ги намерил на закачалката, обърнал се към прислужника:

— Другарю, не мога да си намеря панталоните!

Прислужникът също започнал да търси панталоните, но не ги намерил. Тогава се обърнал към посетителя и го запитал:

— Другарю, спомнете си добре, когато дойдохте, бяхте ли с панталони?

МАРК ТВЕН ЗА ПИАНОТО

Марк Твен и един пианист разговаряли за любовта към музиката.

— Какво мислите за пианото? — запитал пианистът.

— Всичко най-хубаво — отвърнал Твен, — тъй като едно пиано някога ми спаси живота.

— Така ли? И как стана това? — учудил се музикантът.

— Бях още малък. В родния ми град стана голямо наводнение. Водата достигна и до нашето жилище, което се намираше на първия етаж. Като видя това, моят баща седна на един шкаф, заплува надолу по реката и така се спаси.

— Ами вие?

— Аз ли? Аз го съпровождах, яхнал едно пиано. Оттогава много обичам този инструмент.

САМОСТОЯТЕЛНА ИЗЛОЖБА

— Посети ли изложбата на нашия колега?

— Сега отивам. Има ли много хора?

— Само колегата.

— Какво прави?

— Сам си стои. Нали затова се казва самостоятелна изложба.

ПЕСИМИСТ И ОПТИМИСТ

— Татко — попитало едно момче баща си по време на закуска, — можеш ли да ми обясниш каква е разликата между оптимист и песимист?

Бащата се усмихнал и като посочил швейцарското сирене на масата, казал:

— За да ме разбереш по-добре, ще ти обясня нагледно. Виждаш ли това сирене с големите дупки? Оптимистът вижда в сиренето само плътната маса, а песимистът — само дупките.

ВЪВ ВИЕНСКАТА ОПЕРА

Една певица, която отдавна желаела да получи ангажимент във виенската опера, влязла надуто при директора Густав Малер и показала визитната картичка на видна политическа личност.

Малер изгледал спокойно младата жена, взел картичката и бавно я накъсал на парченца:

— Сега вече мога да ви изслушам — казал бавно той. — Моля, кажете, какво обичате?

УТРИНЕН ПОЗДРАВ

Срещнали се на улицата едноок и гърбав. След като се поздравили с „добро утро“, едноокият, за да подиграе гърбавия, му казал:

— Виждам, че носиш доброто утро на гърба си.

— А ти мислиш — отговорил другият, — че утрото е добро, защото при тебе влиза през един прозорец?

ПРЕДЗНАМЕНОВАНИЕ

Голямата италианска артистка Елеонора Дузе се родила във влака. Нейните родители били винаги в движение. Веднъж на някаква гара бащата изнесъл на ръце от вагона спящата Елеонора. Няколкото войници, които стояли край влака, помислили, че се изнася умряло дете и отдали чест. Бащата на малката Елеонора, щастлив, че поздравяват дъщеря му, казал на жена си:

— Сега съм сигурен, че нашата дъщеря ще стане прочута.

ПРОФЕСОРЪТ И ЖЕНА МУ

Един професор прекарвал дни и нощи сред своите книги и съвсем забравял жена си. Веднъж тя отишла при него и въздъхнала:

— Как бих искала да бъда книга!

— Защо? — учудил се той.

— Защото ти никога не изоставяш книгите.

— Аз пък бих искал ти да бъдеш алманах! — казал професорът.

— Защо алманах?

— Защото алманахът се сменя всяка година.

СЪВЕТ

Начинаещ английски журналист изпратил на Бърнард Шоу свои ръкописи и го помолил да му посочи кой е „най-добрият канал, по който би могъл да пласира трудовете си“.

След време авторът получил обратно ръкописите, придружени с кратко писъмце:

„Единственият канал, който с чиста съвест мога да ви препоръчам, е… Ламанш.“

КОМПЛИМЕНТ

На някакъв прием Марк Твен кавалерствувал на млада дама и бил във весело настроение.

— Вие сте много красива! — направил й комплимент той.

За да се покаже духовита, дамата отговорила:

— Съжалявам, че не мога да кажа същото за вас.

— Тогава излъжете като мен! — добавил Марк Твен.

В НЕАПОЛ

Марсилецът Мариус срещнал приятеля си Олив, който имал много измъчен вид.

— От какво си така посърнал, приятелю? — попитал го Мариус.

— От мъчнотиите на живота — отговорил Олив. — Невъзможно е вече да се живее в Марсилия.

— Тогава иди в Неапол! — посъветвал го Мариус. — Да знаеш колко е хубав животът там! Представи си само, щом излезеш вечер на разходка из улиците, ще те спрат, ще ти предложат хубава вечеря, след това ще те заведат в кабаре, ще те напоят с шампанско и накрая ще изкараш една любовна нощ. И всичко това безплатно!

— Мариус — отвърнал недоверчиво Олив, — лъжеш! Та ти никога не си ходил в Неапол!

— Е, така е! И все пак не те лъжа. Наистина аз никога не съм бил в Неапол, но моята жена току-що се върна оттам и ми разправи всичко това.

ДИПЛОМАТ И КЪМ ЖЕНИТЕ

Френският държавник Бриян поднесъл на писателката Северин цветя по случай рождения й ден.

— Държа бас — засмяла се писателката, — че вие дори не знаете на колко съм години!

— Мадам, не забравяйте, че аз съм и дипломат — отговорил Бриян. — Дипломатът трябва да помни рождените дати на познатите си дами, но не и техните години.

МАРК ТВЕН И ПРИЯТЕЛЯТ МУ

Марк Твен имал приятел, който четял с радост разказите му и се възхищавал от тях. Накрая започнал сам да пише. Веднъж дори му се удало да напечата свой разказ в някакъв вестник. Щастливият автор се явил при Марк Твен с вестника в ръка и му казал гордо:

— Моля те, прочети това! Ето, напечатан е и мой разказ! Сега вече се уверих, че писането на разкази не е никакво изкуство!

Марк Твен изгледал сериозно приятеля си и му пошепнал на ухото:

— Да, така е! Но моля те, не обаждай никому! Да не се издаваме.

НОЩНА ВИЗИТА

Повикали лондонския хирург Листър посред нощ при един болен. След прегледа Листър го попитал:

— Направихте ли завещанието си?

Пациентът пребледнял и почнал да заеква:

— Смятате ли, господин докторе, че съм стигнал дотам?

— Повикайте веднага нотариуса, а също така и двамата си сина! — настоял лекарят.

— Нима положението ми е толкова сериозно?

— Не! Но не искам да бъда единственият глупак, когото сте дигнали тая нощ от леглото — отвърнал Листър.

Болният бил само малко неразположен.

СКРЪБТА НА СТАРАТА ВДОВИЦА

Една жена имала злонравен мъж. Той винаги намирал повод да се кара с нея и да я ругае. Когато след години умрял, тя плакала неутешимо.

— Не разбирам защо плачеш за човек, с когото никога не си била щастлива? — запитала я приятелката й.

— Уви! — въздъхнала вдовицата. — Аз нямаше да скърбя за неговата смърт, ако беше умрял много по-рано и не беше ме оставил стара вдовица.

НЕ Е СИГУРЕН

Чарли Чаплин седял на терасата на един хотел в Холивуд и пиел чай. Минала дама и поздравила артиста.

— Извинете — казал Чаплин, — не мога да си спомня къде сме се запознали.

— Как? — извикала дамата. — Та преди три години вие бяхте влюбен в мен… и всеки ден ми пращахте орхидеи и писма, в които настоявахте да ви стана жена.

— Да, да! Спомних си! Но струва ми се, че не се венчахме, нали? — засмял се Чаплин.

МАТУРАТА НА АНАТОЛ ФРАНС

Анатол Франс обичал да разказва за своите ученически неуспехи. Той не бил добър ученик и няколко пъти пропадал на матура.

— В „Колеж дьо франс“ — разказвал писателят, — география ни преподаваше професор Хазе — страшилище за абитуриентите. Задаваше много мъчни въпроси. Веднъж, като ме изпитваше, той ми каза:

— Млади приятелю, за вас съм чувал само добри работи, затова ще ви задам леки въпроси. Сена се влива в Ламанш, нали?

— Да, господин професоре! — отговорих аз с най-приятната си усмивка.

— Много добре! А Лоара в Атлантическия океан, нали?

— Разбира се, господин професоре!

— Отлично отговорихте! А Рона се влива в Мичиганското езеро, нали?

Въодушевен от лесните въпроси и благоразположението на професора, аз не се поколебах и без да се замислям над лукавия въпрос, отговорих веднага:

— Да, господин професоре!

ОБИЧАЙ

Един славянин (не сме съвсем сигурни дали е бил българин, чех или руснак), попаднал на трапезата в един английски дом. И тук, за нещастие, разсипал на масата чаша с вода. Англичанинът запитал шеговито:

— Такъв ли е обичаят у вас?

— Не — отговорил хладнокръвно славянинът. — Обичайно е у нас, когато гост направи нещо неприятно, домакинът да не пита дали то е по обичая!

НАПРЕЖЕНИЕ

Един мъж се върнал у дома след едномесечна командировка и попитал жена си:

— Как прекара без мен, мила?

— Много лошо! — отговорила жената. — Бях непрекъснато в напрежение. Струваше ми се, че всеки миг може да се върнеш.

ФРАНЦУЗИН И АНГЛИЧАНИН

Разговаряли французин и англичанин. Французинът насмешливо казал:

— Вие, англичаните, не сте тежки хора.

— Тежки сме! — засегнал се англичанинът. — И тъкмо тежкият англичанин е открил закона за тежестта! А вие, французите, сте леки и вятърничави.

— Затова именно лекият и вятърничав французин е открил въздушния балон — отговорил самодоволно французинът.

МУДНО РАЗСЪЖДАВА

— Представи си колко мудно разсъждава Лидия Шаткина — във вторник й разказах един пикантен анекдот и едва в петък ми удари шамар.

— О, има и по-бавни от нея. Например моята жена. Преди три години й казах, че я обичам, а тя едва сега разбра, че съм я лъгал.

МОДЕРНА ПРИЧЕСКА

Съвременен мъж завел у дома си младата жена, с която току-що сключил брак в гражданското отделение. Бащата на младоженеца, който виждал снаха си за първи път, погледнал модерната й прическа и казал:

— Снахо, приличаш ми в главата на телевизионна кула. Само не мога да разбера, какво я държи отвътре така изправена?

— Татко — обадил се синът, — вътре няма нищо. Тя е куха.

— Тъй ли? И тебе ти харесва?

— Да. Тя напълно й подхожда.

ИЗПЪЛНИТЕЛЕН СЛУГА

Попитали един слуга дали господарят му е у дома.

— Няма го — отговорил слугата.

— А кога ще се завърне?

— Когато ми поръча да казвам, че го няма в къщи, не ми обясни кога да казвам, че ще се завърне.

НА ОПАШКА

Цял час стоял Джамал баба на опашка пред хлебарницата. Изведнъж му пробляснала спасителна мисъл.

— Отсреща май дават ориз! — казал той с висок глас на съседа си.

Опашката се раздвижила неспокойно. Хората се затичали към бакалницата. Джамал баба останал сам. Но… обхванало го безпокойство: „Ами ако наистина раздават ориз?“

И като си плюл на краката, той хукнал към бакалницата и застанал последен на опашката.

СРЕД ЖЕНИТЕ

Един невъздържан в езика си мъж заявил сред компания от почтени жени:

— Само жените, които не се ползуват с добра репутация, не искат да слушат анекдоти, защото им се ще да се представят за по-свенливи от почтените.

След това той разказал един доста солен анекдот. Подир него разказал и втори — още по-солен. Когато почнал да разказва третия, една от жените го прекъснала:

— Престанете, приятелю! Вие ни вземате вече за премного почтени!

КИШ И АМЕРИКА

— Какво мислите за Америка? — попитали веднъж писателя Егон Ервин Киш.

— Ще ви отговоря с едно сравнение. Америка е страна, в която за един долар може да си купите аспирин, който да ви стигне за цял живот — а ще го използувате за половин месец.

ДИРЕКТОР НА ЗАВОД

Новият директор работел в завода от няколко седмици. Високомерен и горделив, той заговорил случайно с един от работниците и му казал:

— Не мога да разбера, защо тук не ме обичат? Когато напуснах завода, в който работех, преди да дойда тук, на раздяла работниците ми подариха сребърна табакера — израз на обич и уважение!

— Другарю директор, ако нашите работници чуят сега, че ни напускате, бъдете сигурен, че те ще ви поднесат не сребърна, а златна табакера!

ОТМЪЩЕНИЕТО НА КРЕДИТОРА

Кредиторът се обърнал към своя длъжник и му казал:

— Ще ми върнеш ли дълга си най-после?

— Много съжалявам, но сега не мога.

— Добре! Тогава имай пред вид, че аз ще съобщя на всичките ти кредитори, че си ми го върнал!

— Моля ти се, недей! Това ще бъде катастрофа за мене!

„Уважаеми мъже, не се опитвайте да флиртувате с всяка жена, която излиза от входа на нашия козметичен салон, защото с нищо не ви гарантираме, че това няма да бъде вашата собствена съпруга.“

СТАРИЯТ АКТЬОР

При френския драматург Сарду дошъл възстар, неизвестен актьор и му казал:

— Господине, много искам да играя в новата ви пиеса!

— Драги приятелю — отговорил Сарду, — ролите са вече раздадени.

— О, никой не ми е казал нищо за вас. Разправяли са ви нелепости и лъжи за мене.

— Не, аз зная на какво се дължи отказа ви.

— Все пак. Все пак са ви казали.

— Какво да са ми казали?

— Че уж нямам вече памет. Това е лъжа! Страшна лъжа! — Актьорът се отпуснал на един стол и заплакал.

— Кълна ви се, никой не ми е казал подобно нещо! Успокойте се! Ще направя, каквото мога за вас. Дайте ми името и адреса си.

— Надеждата ми е у вас, господине!

— Как се казвате?

— Аз ли?… Как…

— Кажете!

— Дявол да го вземе! — Актьорът ударил с крак по пода. — Гледай ти глупост!… Моето име… моето име е… Ей сега ще си го спомня!… Само, моля ви, не вярвайте на онова, което са ви разправяли за мене!

ИЗНОСНА ЦЕНА

Италианският актьор Анджело Биолко имал безброй любовни авантюри. Между многото приятелки на актьора била и една доста възрастна дама, която му подарила вила. Не след дълго обаче дамата умряла и нейната внучка, млада и хубава жена, завела дело срещу Биолко като наследница на дарителката, за да си възвърне обратно вилата.

— Съгласете се, господине! — казала младата наследница. — Вие сте получили вилата на много износна цена!

— Имате право, госпожице! — отвърнал Биолко. — Аз съм съгласен сега да ви я отстъпя на същата цена.

ЗАСЛУЖЕН ХОНОРАР

На фестивала, устроен в чест на Верди, между другите италиански музиканти поканили и Маскани. Той заявил, че ще участвува във фестивала само ако му платят по-голям хонорар, отколкото на Тосканини.

— Искам хонорарът ми да бъде по-голям от неговия, па макар и с една лира! — казал той.

Дирекцията на фестивала се съгласила. След концерта повикали Маскани и му платили една лира…

— Какво значи това? — учудил се той.

— Нима не знаете, че маестро Тосканини участвува в нашия фестивал безплатно? — отговорили му уредниците.

ВЛАДЕЕ ЯПОНСКИ ЕЗИК

Голям пътешественик току-що се завърнал от Далечния изток. Там посетил Япония, Китай, Корея и Хавайските острови. Срещнала го позната и в разговора между другото запитала:

— Кажете, приятелю, как се казва на японски шапка?

— Чимбу — отговорил пътешественикът.

— Ами две шапки?

— Чимбу, чимбу.

— О, ами три шапки?

— Чимбу, чимбу, чимбу — бил увереният отговор.

— Ами как ще кажете сто шапки? — засмяла се дамата.

— Съжалявам, не разполагам с необходимото време, за да го кажа — отговорил спокойно пътешественикът.

НЕОЧАКВАНО ПОСЕЩЕНИЕ

Мъжът, пийнал повечко, отколкото може да носи, стигнал със зигзази пред входната врата на своя дом и започнал да пъха ключа в бравата, но не могъл да намери дупката. По едно време към него се приближил милиционер. Той взел ключа и отворил вратата.

— Ти си ми прекрасен човек! — рекъл пияният. — Ела да видиш къде живея! — И натикал насила прекрасния човек у дома си. Започнал да го развежда из стаите.

— Ето, това е холът!… По-тихо, да не събудим жената! Това ни е кухнята! Това е моят кабинет! А ето това е спалнята ни. Това е нашето легло. Тая жена, дето спи в леглото, е моята жена… Я тоя мъж, дето лежи до нея, съм аз…

РАЗСЕЯНОСТ

Завръщайки се в къщи, един разсеян професор казал на съпругата си:

— Не се сърди, миличка! Пак си забравих някъде чадъра. Навън вали като из ведро. Стигнах до вратата и когато посегнах да затворя чадъра, за да вляза в къщи, гледам — няма го в ръката ми.

— Но ти не го взе тази сутрин — напомнила жена му.

— Тъй ли? Виж ти, че как съм забравил!

КВИТ

Един месопродавец влязъл в кантората на съседа си адвокат и го попитал:

— Ако куче задигне бут месо от някоя месопродавница, следва ли да бъде държан отговорен стопанинът на това куче?

— Разбира се! Той трябва да заплати месото — казал адвокатът.

— Щом е така, дайте ми три лева. Вашето куче задигна цял бут от моята месарница.

— Добре! — съгласил се адвокатът. — Но вие пък ми дължите три лева за съвета, който ви дадох. Мисля, че сме квит!

УЧЕНО ДЕТЕ

— Мамо, как се роди батко?

— Щъркелът го донесе.

— Ами кака?

— Тя падна през комина.

— Ами аз как съм се родил?

— Тебе те купихме от магазина за играчки.

— Ех, че сме загубено семейство! Нито един от нас не се е родил както трябва.

АФРИКАНСКИ ВЛАДЕТЕЛ

Владетелят на една африканска държавица трябвало да заплати известно обезщетение на англичаните, инак те заплашили, че ще бомбардират столицата му.

— Кажете — запитал владетелят, — колко ще ви струва бомбардировката?

— Десет милиона франка — отговорил английският представител.

— Тогава поздравете вашата кралица и й предайте, че ако ми даде половината от тая сума, аз сам ще бомбардирам столицата си — казал владетелят.

ДВЕ СЪСЕДКИ

Домакинята изпраща гостенката си.

— Моля те, не си прави труд да ме изпращаш.

— Напротив! Това ми доставя голямо удоволствие!

ВЪВ ВЛАКА

Едно дете се разплаква във влака. Баща му се скарва:

— Ако не млъкнеш, ще те ударя!

— Ти ще ме удариш, но аз ще кажа на кондуктора, че съм на повече от шест години.

КАПРИЗНО НЕЩО

— Любовта е много капризно нещо. Преди да се оженя за моята жена, исках да я изям от любов.

— А сега?

— Сега съжалявам, че не я изядох.

— Защо?

— Защото тя мене яде.

НА ГОСТИ БЕЗ ВРАТОВРЪЗКА

Марк Твен бил немарлив към облеклото си. Един ден отишъл на гости при известната американска писателка Хариет Бичер Стоу, но забравил да си сложи връзка. Това ни най-малко не го смутило. Но когато се върнал в къщи, жена му още от вратата почнала да натяква, че не държи на приличието и на достойнството си. На Твен дотегнало да слуша упреците й, седнал на масата и написал на писателката следното писмо:

„Жена ми ме укори, че съм ви посетил без вратовръзка. Тя смята, че такава постъпка от моя страна е много неприятна — почти срамна. Ето защо ви изпращам своята вратовръзка и ви моля да я погледате половин час, колкото трая посещението ми при вас. След като се уверите, че имам вратовръзка, моля да ми я върнете, защото нямам друга.

С уважение: Марк Твен.“

ОКАЗИОННИ МЕБЕЛИ

Младоженци поискали да си купят по-евтини мебели, затова посетили оказионен магазин. Те дълго разглеждали изложените предмети и най-после се спрели на един комплект. Обаче младата жена се обезпокоила:

— Тези кресла не ми изглеждат съвсем здрави.

Продавачът побързал да отговори:

— Не се безпокойте, другарко! Тези кресла за трети път идват при мен и аз се надявам, че поне още три пъти ще ги продавам.

— Защо са идвали при вас толкова пъти? — учудил се младоженецът.

— Защото купувачите им се развеждат и ми ги продават отново.

БЮРОКРАЦИЯТА НА ТЪРГ

Белградският артист Добрица Милутинович получил известие от градската община, че ако в най-кратък срок не заплати таксата си за тротоара, къщата му ще бъде продадена на търг. Добрица обаче не притежавал никакви имоти и живеел в обществена сграда. Той изпратил на общината следния отговор:

„Съгласен съм да продадете къщата, в която живея, и след като си задържите исканата такса за тротоара, моля, изпратете останалата сума на адрес: «Добрица Милутинович, артист от Народния театър — Белград»“.

ПРИВИЛЕГИЯ

Рингелхард, някогашен директор на театъра в Лайпциг, бил прочут с грубите си обноски. Веднъж той казал на тенора:

— Драги господине, общоприета истина е, че тенорите имат привилегията да бъдат ужасно глупави. Но вие, дявол да го вземе, злоупотребявате с тая ваша привилегия!

КРАСИВАТА ЖЕНА

Френският писател Едмон Ростан имал приятелка в Париж.

Веднъж негов близък се осмелил да го попита.

— Драги, твоята приятелка е наистина много красива, но за съжаление съвсем й липсва ум. Как понасяш да ти говори по цял ден глупости?!

— Приятелю — усмихнал се Ростан, — хубавата жена не е за слушане, а за гледане и възхищение!

В КАЗАРМАТА

— Кой ще ми каже какво нещо е тревога?

— Аз, другарю старшина!

— Кажи!

— Тревога… тревога… Това е такова нещо, което надява панталоните на плещите, а куртката — на краката!

СПОРТИСТЪТ И ФОТОРЕПОРТЕРИТЕ

При някакъв футболен мач публиката останала във възторг от играта на един от играчите. Той вкарал всички голове и нему се дължела победата. Когато след мача фоторепортерите насочили апаратите си към лицето му, за да го снимат, той им казал:

— Моля ви, аз не съм учен, за да ми снимате главата. Снимайте краката ми! На тях дължа успеха си!

ЖЕНСКА АРИТМЕТИКА

Твърде деликатно е да попиташ жената на колко е години. Все пак един смелчага си позволил да зададе този въпрос на весела и остроумна представителка на нежния пол.

— Ще ви отговоря — казала тя. — Когато се омъжих, мъжът ми беше на четиридесет години, а аз бях два пъти по-млада от него. Сега той е на шестдесет. Значи, аз съм на тридесет.

НОВ КВАРТИРАНТ

Хазайката била мила и любезна. Новият квартирант бил весел и словоохотлив.

— Уважаема хазайке — казал той, — уверявам ви, че всички досегашни мои хазайки ме изпращаха със сълзи, когато напусках квартирите им.

Хазайката трепнала изумена:

— Значи, вие никога не плащате наема си?

НОЩНО ПОСРЕЩАНЕ

Двама приятели се черпили до късно през нощта и се прибрали у дома по малките часове. На другия ден се видели и споделили как всеки е бил посрещнат от жена си.

— Моята ми вдигна голям скандал — рекъл единият.

— А моята ме посрещна с цветя и ме обсипа с тях.

— Е, ти си щастлив човек! — въздъхнал първият.

— Да, но цветята бяха в саксии?!

ВЪВ ВЛАКА

Шотландец пътувал в първокласен вагон, но с билет за втора класа. Кондукторът му направил бележка и поискал да заплати разликата. Шотландецът отказал, като почнал да се оправдава с това, че се качил в този вагон, защото в момента влакът потеглял. Кондукторът изгубил търпение, грабнал куфара на шотландеца и го изхвърлил през прозореца.

— Нещастнико — извикал шотландецът, — какво е виновно синчето ми, та го изхвърли навън?

В ТЕАТЪРА

В град Шверин открили импровизиран театър в дървена сграда, която била много близо до железопътната гара. Първата вечер представили Вагнеровата опера „Танхойзер“. Когато рицарят Хенрих декларирал на сцената, че може да изкупи своите грехове само ако отиде на поклонение в Рим, Танхойзер изтичал пред рамката и като се обърнал към публиката, започнал да пее:

Хайде да отиваме в Рим!

В този момент от гарата прозвучал сигналният звънец за потегляне на влак и се чул гласът на кондуктора:

— По-бързо се качвайте, моля! Влакът тръгва!

ОБИКНОВЕНИЯТ ШОУ

Бърнард Шоу влязъл в първокласен ресторант и си поръчал „истински английски бифтек“.

Но едва сложил хапката в уста, той трябвало да я изплюе. Повикал келнера и намръщен му казал:

— Бифтекът ви е жилав като подметка. Невъзможно е да се яде.

Келнерът го изгледал загрижено, въздъхнал и си тръгнал. Изненадан от поведението му, писателят го повикал отново.

— Вместо да ми отговорите, вие въздишате! Какво значи това?

— Ах, господин Шоу — продумал остроумният келнер, — за вас се говори, че сте много оригинален, а ето че и вие повтаряте нещо, което чувам тук от всеки посетител.

НЕ ИЗПОЛЗУВАЛ СЛУЖБАТА СИ

— Вие търсите работа?

— Да!

— На нас ни трябва работник, но искаме да бъде почтен. Да не злоупотребява със службата си.

— Вземете мен! Аз съм точно такъв, какъвто търсите! Десет години работих в общинската баня и през това време нито веднъж не се окъпах в нея.

ЗЛАТНАТА РАМКА

Крупен финансист предложил на голям белгийски художник огромна сума за негова прочута картина.

— Задръжте парите за себе си! — отговорил художникът. — Златото е смъртен удар за изкуството!

Финансистът помълчал, помислил и добавил:

— Но представете си, че вашата картина е в златна рамка! От това тя ще спечели петдесет на сто!

— Е, да! Но ако моята картина е у вас, тя ще загуби тъкмо толкова, а може би и повече.

ОСИГУРОВКА

На умиране един мъж казал на жена си:

— Мила, моят край наближава. И все пак мисля за теб. Зная, че не ще можеш да живееш сама. Най-добре ще бъде да се омъжиш за моя приятел… — и назовал името на най-близкия си приятел. — Той е добър и честен човек.

— Да — прошепнала тихо жената. — Аз отдавна мисля за него.

ПРЕИМУЩЕСТВО

Артистката така ужасно фъфлела на сцената, че нищо не й се разбирало. Публиката се дразнела, а един шегобиец викнал високо:

— Най-после виждам жена, на която спокойно можеш да повериш каквато и да е тайна и да бъдеш сигурен, че никой не ще я узнае.

КОМАНДИРОВКА В СТОЛИЦАТА

Млад мъж отишъл по служебна работа в столицата, но продължил престоя си с един ден. Обезпокоена, жена му изпратила телеграми до четиримата му приятели, като ги питала дали не му се е случила някаква неприятност. И четиримата й изпратили успокоителен отговор:

„Не се тревожете, вашият мъж е здрав! Снощи спа у дома.“

НЕИЗЧЕРПАЕМ ИЗТОЧНИК

— Другари, водата е неизчерпаем източник на богатство!

— Вие да не сте капитан от търговския флот?

— Не! Управител съм на пивница.

ПОСЛЕДНО ЖЕЛАНИЕ

Попитали един бръснар, осъден на смърт:

— Какво е последното ти желание?

— Позволете ми да обръсна прокурора! — отговорил осъденият.

НОВА КЪЩА

Един човек си направил нова къща и се похвалил пред приятели:

— Трябва непременно да дойдете да я видите. Всеки, който я зърне, онемява от възхищение!

— Наистина ли онемява? — попитал един от приятелите.

— Да!

— Тогава ще доведа жена си — зарадвал се той.

КАКВО Е ТЕАТЪРЪТ

Генералната репетиция на пиесата не вървяла както трябва. Нервите на всички участвуващи били опънати до крайност. Най-после режисьорът не издържал и започнал да крещи:

— Това вече не е театър! Това е лудница!

— Не е съвсем лудница! — обадил се глас от тъмния салон. — В лудницата поне шефът е нормален.

НЕКОМПЛЕКТУВАН СЕРВИЗ

При един прием в двореца на руския император Шаляпин си взел за спомен чашата, с която пил шампанско.

Наскоро след това, по време на представление, една от княгините дълго му ръкопляскала и когато той отишъл в царската ложа, тя му казала:

— Фьодор Иванович, скъсах си ръкавиците да ви ръкопляскам! Изобщо вие сте артист, който може да разори човека. На миналия прием, например, вие ми развалихте венецианския сервиз от дванадесет чаши, като сте взели една от тях.

— Вярно е, ваше височество — усмихнал се певецът, — но сервизът може много лесно да се възстанови, като към изчезналата чаша прибавите и останалите единадесет.

ОРАТОРСКАТА ДОБРОДЕТЕЛ

Жюл Ренар запитал Жан Жорес:

— Коя е според вас най-голямата добродетел на един оратор?

Жорес отговорил:

— Правдивостта.

НАЙ-ЦЕННИТЕ КНИГИ

Известно лондонско списание се обърнало към читателите си с въпроса:

„Кои книги считате за най-ценни?“

Един младеж дал следния отговор:

„Готварската книга на майка ми и чековата книжка на баща ми.“

БЕЗСМЪРТИЕТО

Естествоизпитателят Ернест Хекел поддържал, че няма задгробен живот. По време на лекция той запитал един студент:

— Млади момко, вярвате ли в безсмъртието?

— В моето безсмъртие не вярвам, но във вашето — вярвам!

В СЪДА

— Обвиняеми, вие сте ударили жена си с чиния по главата. Не ви ли е жал за нея?

— Как да не ми е жал? Чинията беше съвсем нова!

МОДЕРНИ ПОЕТИ

Двама модерни поети се срещнали на улицата. Единият се оплакал на другия:

— Много съм ядосан! Претърпях творчески неуспех. Представи си, дадох едно стихотворение на мои близки да го прочетат и те веднага го разбраха.

— Станало е съвсем случайно! — утешил го другият. — С мен такова нещо още не се е случвало.

ГРЕТА ГАРБО НА ЕКСКУРЗИЯ

Грета Гарбо била на излет с компания. Автобусът минавал през гъста гора. Шофьорът ненадейно спрял колата. Всички учудено наскачали от местата си. В същия момент вратата се отворила и две маскирани лица насочили револверите си към пътниците?

— Горе ръцете! — чул се заповедническият глас на първия маскиран. — Всички мъже да предадат ценните си вещи, а жените се задължават да ни дадат по една целувка.

— Не! — извикал вторият маскиран. — Това е опасно! Жените да бъдат спокойни! Нищо не искаме от тях.

Тогава Грета Гарбо се обадила:

— Вие защо се бъркате в работи, които не разбирате? Освен това всеки трябва да държи на думата си!

ОТКРОВЕН РАЗГОВОР

— Бабо, с какво дойде?

— С влака, баби.

— А защо татко каза, че дяволът те е домъкнал?

НЕДОСТАТЪК

За голямо огорчение на своята жена Марк Твен често ругаел. Като се бръснел един ден, той се порязал и облекчил яда си със сочна и дълга ругатня. Щом се поуспокоил, жена му повторила същите думи. Твен се ядосал, но веднага разбрал иронията и казал:

— Текстът е точен, мила, но му липсва мелодията.

САША ГИТРИ И ОБЩЕСТВОТО МУ

Френският драматичен артист Саша Гитри се оженил за четвърти път. Много репортери поискали от него интервю във връзка с новия му брак, но Гитри избягал чак в Бретан. Един от най-упоритите обаче го намерил и там.

— Скандал! — възмутил се Гитри. — Не позволявам да се месите в частния ми живот!

— Прощавайте, господине! За какъв частен живот говорите? Та четири брака правят цяло общество.

Гитри се засмял и дал исканото интервю.

ИМА ГИ И ТАКИВА

Тристан Бернар бил директор на театър. Негов приятел го посещавал много често и непрекъснато му досаждал с искането си да бъде назначен на някаква служба в театъра. Най-после Бернар загубил търпение.

— Невъзможно, драги! Всички длъжности са заети — заявил му той.

— Тогава ми дай два гратиса за довечера.

— Всички места са разпродадени за цяла седмица напред.

— Дай ми поне една цигара!

— Не пуша вече от три месеца.

— Нима няма нищо да ми дадеш?

— Как не, драги приятелю! Ето ти моята топла ръка за сбогом!

НА ПРИЕМ

Било на някакъв прием. Един от гостите седнал до камината и с досада се прозинал.

— Скучно ли ви е? — попитал го съседът му.

— Страшно! А на вас?

— Не питайте!

— А защо да не опитаме да се измъкнем?

— Не ми е възможно!

— Защо?

— Аз съм домакинът.

КЪСНО ЗАВРЪЩАНЕ

— Е, какво каза на жена си, като се прибра толкова късно в къщи?

— Нищо.

— Как нищо?

— Тя не ми даде възможност да говоря цели два часа, а след това вече аз нямах сили да говоря.

СЪВЕТЪТ НА СТОЛЕТНИКА

— Как сте живели, та можахте да стигнете до такава дълбока старост и да бъдете тъй бодър? — попитали един столетник.

— Ядях само тогава, когато бях много гладен, и пиех само тогава, когато бивах много жаден — отговорил щастливият старец.

ПРЕДИМСТВО

На едно лятно представление играели драма от Ведекинд. Салонът бил почти празен. Това понижило настроението на артистите, те играели лошо и още след първото действие малцината зрители започнали да свиркат. Ведекинд излязъл пред завесата и се обърнал към публиката със заплашителен тон:

— Дръжте се прилично, господа! Не забравяйте, че ние, които сме на сцената, сме повече от вас!

ВЕСТНИКАРСКА ИНФОРМАЦИЯ

Английският писател Ръдиард Киплинг бил абонат на голям английски вестник. Една сутрин той го разгънал и с изненада прочел съобщение за своята смърт. Писателят изпратил до директора на вестника следното писмо:

„Вашият вестник днес съобщи за моята смърт. Тъй като информационната ви служба се ползува с доверие, без съмнение новината е вярна. Ето защо, моля, прекъснете абонамента ми. Отсега нататък вашият вестник не ми е нужен.

Ръдиард Киплинг.“

ТЪРГОВЦИ

Двама търговци се хвалели с остроумието си. Единият казал:

— Аз тебе ще те продам десет пъти, а ти мен — не можеш.

Другият отговорил:

— Прав си! За тебе никой не би дал и счупена пара̀!

КАПРИЗЕН КЛИЕНТ

Тристан Бернар пристигнал в Ница. Влязъл в ресторант и си поръчал обяд. Когато келнерът поднесъл супата и се отдалечил от масата, писателят го повикал и му казал:

— Не мога да ям супата!

Келнерът взел чинията и му предложил листа. Тристан избрал друга супа — от риба. Келнерът я донесъл. Миг след това капризният клиент отново повикал келнера.

— Драги приятелю, не мога да ям и тази супа!

Келнерът повикал директора и последният любезно запитал чужденеца:

— Какво има, господине? Всички наши клиенти намират супите ни отлични и са извънредно доволни, само вие…

— О, аз не казвам нищо лошо за супите! — отговорил Тристан Бернар. — Но не мога да ги опитам, защото нямам лъжица.

АМЕРИКАНСКА НАРЕДБА

По време на епидемия, причинена от замърсена вода, командуването на американските войски в Германия между другите наредби издало и следната:

„Всички калъпи лед, преди да се употребяват, трябва добре да се изваряват.“

НЕ МУ ОСТАНАЛ ДЛЪЖЕН

Бащата се кара на мързеливия си син:

— Ти трябва да запомниш едно: когато Вашингтон бил на твоите години, бил първият ученик в класа.

— Добре, татко, но когато пък станал на твоята възраст, бил вече президент.

ДИРЕКТОР И СЕКРЕТАРКА

— Другарю директор, защо досега не сте се оженили?

— Защото не можах да намеря тази, която би ми отговорила с взаимност.

— Но вие не сте питали всички!

МЪЖКИ РАЗГОВОР

— Казват, че брюнетките били по-кротки от блондинките.

— Не е вярно! Моята жена отначало беше брюнетка, после стана блондинка, но характерът й е все един и същ.

СЛЕД ПОГРЕБЕНИЕ

Умрял мъжът. Жената плакала за покойния не само като го изпровождала до гробищата, но и като се връщала в къщи. Неин съсед, който също бил вдовец, на връщане започнал да я утешава:

— Не плачи, съседке! Какво да се прави, божа̀ воля! Пък ето, аз съм вдовец, ти вдовица, ако е съдено, може да се вземем!

— Закъснял си, съседе, закъснял си! — отговорила му вдовицата през плач. — Друг се обади преди теб!

НАЙ-ХУБАВИТЕ ГОДИНИ

Италиански журналист предприел анкета между артистите, за да узнае кои десет години от своя живот смятат за най-хубави. Известната неаполитанска звезда Титина де Филипо отговорила:

— Десетте най-хубави години от моя живот бяха между двадесет и осем и тридесет.

ЖЕНА В УЖАС

Една жена, която отдавна била навършила тридесетте си години, се преструвала в компания:

— Като си помисля само, че наближавам тридесетте, ужас ме обвзема!

— Успокойте се! — утешил я някой. — Нали всеки нов ден ви отдалечава от тях?

КОНСУЛТАЦИЯ

— Работя като кон, ям като вълк, вечер съм изморен като куче и спя като стар котарак. Не мога да разбера от какво е постоянното главоболие, което имам.

— От всичко, което чух, най-добре е според мен да се обърнете към ветеринарен лекар.

СИТНА ЗАХАР

Марк Твен си купил ситна захар. Когато отворил пакета, забелязал, че е смесвана с пясък. На следното утро той публикувал във вестника си следното съобщение:

„Купих от един магазин в нашия град захар, която е смесвана със ситен пясък. Ако в разстояние на двадесет и четири часа фирмата не ми изпрати два и половина килограма чиста захар, ще бъда принуден да изнеса името й във вестника.“

В определения срок пет фирми от различни краища на града изпратили на Марк Твен по два и половина килограма чиста захар.

УСЛУГА

Влакът потеглил бавно от гарата. В това време на перона дотичали трима пътници, но не смеели да се качат на вече тръгналия влак. Дошъл им на помощ чиновникът по движението. Той грабнал единия от пътниците и го метнал на платформата на минаващия край тях вагон. Грабнал и втория, и него метнал на следващия вагон. Но тъй като това бил последният вагон, не могъл да качи и третия пътник.

— Прощавайте, за вас нямаше вагон — извинил се той.

— Благодаря ви, но направихте грешка! Аз щях да пътувам, а тези двамата само ме изпращаха…

БЪРНАРД ШОУ НА СЕЛО

Приятел посетил Шоу във вилата му, която се намирала край Хърт-Фордшаир, и го попитал защо се е заселил именно тук.

— Ела да ти обясня — отвърнал Шоу и завел приятеля си на гробищата. Там му показал паметник с надпис:

„Тук почива Джейн Еберслей, родена в 1815, умряла в 1895. Нейният живот бе кратък.“

— Тукашният климат е много здравословен — заключил Шоу.

И действително големият писател доживя деветдесет и четири годишна възраст.

ОПАСНОСТ

Една американска танцьорка писала на Бърнард Шоу:

„Чувала съм, че сте много умен, а пък аз, по мнението на вещи хора, имам най-хубавото тяло. Ако се оженим, ще обединим двете качества в нашето бъдещо дете.“

Шоу й отговорил:

„Какво сте намислили, за бога! Ами ако се получи обратното и детето бъде грозно като мен и глупаво като вас?“

НЕПЪЛЕН ОТГОВОР

Американски журналист завеждал кореспонденцията с читателките при някакво женско списание. Един ден той получил писмо със следния въпрос:

„Аз съм на деветнадесет години. Вчера се прибрах в къщи след полунощ. Майка ми строго ме смъмри. Прегрешила ли съм?“

Журналистът отговорил:

„Опитайте се да си спомните!“

ПРИЛИКА

Млад офицер влязъл в ресторант да обядва. Една дама от съседната маса казала на приятелката си:

— Не мога да търпя военните!

— Колко си приличате с моето куче! — обадил се офицерът в отговор на високото изказване на дамата. — Щом облека униформата, то започва да ме лае.

КОЙ Е ГЛУПАКЪТ

Красива, високопоставена дама видяла в дома на английския пълномощен министър хубава картина, от която много се възхитила. Англичанинът отдавна ухажвал тази жена и след раздялата изпратил картината в дома й с молба да я приеме. Дамата показала картината на мъжа си и той дълго я съзерцавал.

— Какво ще кажеш за този му жест? — попитала съпругата.

— Мога да кажа само това: или той е голям глупак, или… аз!

ЕВТИН НОСАЧ

Селянин пътувал пеш. Било зимно време и носел тежък кожух. Докато вървял по равен път, настигнал го друг пътник и двамата продължили заедно, като си приказвали. Когато стигнали до една височина, на селянина с кожуха станало горещо и той казал на спътника си:

— Моля ти се, заеми ми двеста гроша. Много ми трябват.

— Как да ти заема, като не те познавам!

— Ще ти дам кожуха за залог.

— Добре! — съгласил се другият. Дал парите и взел кожуха.

Изкачили височината. Насреща им задухал вятър. Станало студено. Селянинът се поспрял и рекъл:

— Слушай, приятелю! Аз поразмислих — къде ще те търся да ти връщам парите. Я ти си ги вземи сега, па ми върни кожуха.

МИЛИАРДЕРСКА ПРИЩЯВКА

Американски милиардер поканил Бениамино Джили да изнесе концерт във вилата му. Когато влязъл в приемната на богаташа, прочутият тенор видял с голяма изненада, че там се намират само домакинът и неговото куче.

Въпреки това Джили запял. След като изпял няколко арии, кучето започнало да лае. Джили прекъснал пеенето и предупредил домакина да успокои кучето си.

— Благодаря ви, Джили! — казал милиардерът. — Не е необходимо да пеете повече. Интересуваше ме само дали кучето ми ще лае дори и когато пее Бениамино Джили!

ПАРИЖКИ ШОФЬОР

Известен парижки художник дал бакшиш на един шофьор, като му казал:

— След хубавата разходка вземете туй и пийте за мое здраве!

— Вие, господине, изглеждате така болен — отговорил шофьорът, — че чаша бордо е съвсем недостатъчна. За вашето здраве трябва да изпия цяла бутилка шампанско!

ПРИЗНАНИЕ

— Не знам защо, но пия ли бира, спя, сякаш съм животно.

— Да не мислиш, че причината е в бирата?

— А в какво?

— Във второто, дето го каза.

РОМАНТИЧНО

— Представи си, миличка. Миналата нощ той прескочи тайно през оградата на градината, постави стълба под прозореца на стаята ми и ме повика да сляза по нея.

— И ти слезе?

— Да, слязох. Ах, беше така романтично!

— Не се ли страхуваше, че стълбата ще падне?

— О, не! Без той да забележи, мама я придържаше отгоре.

ПАЗИТЕЛ НА ЗАКОННОСТТА

Делегация от голям мексикански тръст се явила пред президента на републиката и му поднесла подарък великолепна американска кола, последен модел. Разбира се, за това имало някаква важна причина. Но ето че държавният глава на Мексико с лицемерно безразличие отказал да получи подаръка, като заявил, че не прилича на пазител на законността да получава подаръци. Делегатите се натъжили. Тогава президентът се позамислил и казал:

— Съгласете се, че не мога да приема вашия подарък, но нали никой няма да ме порицае, ако купя колата от вас… например… за пет пезети… Какво ще кажете?

Делегатите се възхитили от хрумването на президента. Той извадил десет пезети и подал банкнотата на водача на делегацията. Водачът пребъркал джобовете си, но не намерил пет пезети, които следвало да върне на президента. Не се намерили, за беда, и у другите делегати. Тогава президентът махнал широко с ръка и снизходително се усмихнал:

— Не ми връщайте петте пезети! Купувам още една кола за моя брат!

СЕРВИТЬОРИ

Минавало среднощ. Отдавна било време да се затвори заведението. Единият сервитьор се обърнал нетърпеливо към своя колега:

— Защо не изхвърлиш оня тип навън? Гледам, вече четири пъти го будиш, а той пак заспива.

— Защо да го изхвърля? Всеки път, когато го събудя, той ме пита за сметката и я плаща.

ДА НЕ ГУБИ ВРЕМЕ

— Слушай, приятелю, не мога да идвам всеки ден да си искам парите, с които ти услужих.

— Така е, и аз виждам, че губиш много време. Можеш ли да дойдеш в сряда?

— Мога!

— Е, добре! Отсега нататък идвай само в сряда.

СТОЛЕТНИЦИ

Другоселец пристигнал в непознато село и решил да се разходи из него, да види как живеят местните хора. Като минавал покрай един двор, видял пред портата старец — седи на пейка и плаче. Другоселецът го поздравил и попитал:

— Защо плачеш, дядо?

— Ах — отвърнал старецът, — баща ми ме наби!

— На колко години си?

— На осемдесет.

— Ами баща ти?

— На сто.

Другоселецът поискал да види бащата и старецът го въвел в къщи. Там той се запознал със стогодишния баща и го попитал защо е набил сина си.

— Този хлапак е много палав — отвърнал бащата. — Блъсна преди малко дядо си, който падна и си навехна крака.

В КЪСЕН ЧАС

По тротоара с клатушкане и залитане вървял пиян младеж. Един минувач се спрял, изгледал го продължително и накрая рекъл възмутено:

— Ей, млад човек си! Бива ли да си толкова пиян?!

— Аз не съм пиян — избърборил младежът.

— А защо вървиш ту напред, ту назад?

— Вечерях раци, да ги вземат дяволите… Аз вървя напред, те ме дърпат назад…

КРАДЕЦ НА СРЕБЪРНИ ЛЪЖИЦИ

В една гостилница откраднали сребърна лъжица. Кражбата била забелязана, преди още посетителите да са напуснали заведението. Някой предложил да направят обиск на всички присъствуващи, но съдържателят възразил.

— Не е нужно — заявил той. — Лъжицата ще се намери и без обиск. Само моля всички присъствуващи за минутка да си скрият главите под покривката на масата.

Когато изпълнили молбата му, съдържателят попитал високо:

— Всички ли скриха глави под покривката?

— Да! — отговорили посетителите.

— И този ли, в чийто джоб е лъжицата?

— Да! — отговорил крадецът, без да помисли.

В ГОЛЯМ МАЩАБ

Английският писател Честертон бил извънредно дебел. С тая си беда той често се шегувал.

— Представете си — казал веднъж, — в какъв голям мащаб мога да бъда любезен към дамите! Неотдавна в трамвая имах щастието да предложа мястото си на три дами!

При друг случай, като спорел за нещо с Бърнард Шоу, той казал на сухия ирландец:

— Като ви погледне човек, ще си помисли, че във вашата страна царува вечен глад!

— Да — отвърнал Шоу, — а като погледне вас, веднага ще си помисли, че вие сте причина за тоя глад!

ТИГРОВА КОЖА

Англичанин се завърнал от Индия и донесъл оттам прекрасна тигрова кожа. Той разказал на жена си за опасния лов и завършил с думите:

— Положението беше ужасно — или тигърът, или аз! Ако не бях стрелял навреме, той щеше да ме разкъса.

Жена му го гледала с гордост и възхищение, после погледнала простряната на пода кожа и рекла:

— Мили, много съм доволна, че си победил тигъра. Иначе нямаше да имам този великолепен килим.

КАКВО ТО ПОВИКАЛО, ТАКОВА СЕ ОБАДИЛО

Лежали в затвора двама крадци: единият за кражба на крава, а другият — на часовник.

Този, който откраднал кравата, подиграл крадеца на часовника:

— Колко е часът?

— Тъкмо е време да издоиш кравата — отговорил другият.

НАХАЛЕН ДОМАКИН

Един виенски търговец на килими поканил на вечеря артиста Жирарди. След вечерята домакинът помолил Жирарди да изпее нещо. Артистът се престорил, че не е чул, и попитал колко струва килимът, постлан в трапезарията. Когато домакинът повторил поканата си, артистът се заинтересувал от цената и на другите килими в салона. Домакинът се разсърдил и казал:

— Ако желаете да купите някой килим, ще дойдете в магазина ми!

— А вие, ако желаете да чуете моя глас, елате в театъра! — отвърнал артистът.

СПОРЕД СЕБЕ СИ

Завесата се спуснала при буря от аплодисменти. Артистът излязъл на авансцената. Посипал го дъжд от цветя. Но между разкошните букети паднало и снопче сено. Комикът се навел, взел го и като се обърнал към публиката, казал:

— За това нещо особено благодаря! Все пак този, който ми го изпраща, не трябваше да се лишава от вечерята си заради мене!

СПОРЕД РЕДА

Марк Твен пристигнал в един лондонски хотел. Докато чакал да почистят стаята му, разгърнал книгата за посетители и прочел:

„Лорд Д. с камериера си.“

На свой ред хумористът написал:

„Марк Твен с куфара си.“

НЯМА СМИСЪЛ

Началникът разказва на своите подчинени някакъв анекдот. Всички се превиват от смях. Само един мълчи.

— А ти защо не се смееш? — питат го колегите му.

— Няма смисъл — от първо число се пенсионирам.

КОЛЕГИ

Посредствен, но много самонадеян художник казал на известния немски художник-романтик Мориц Швинд:

— Здравейте, колега!

— Колега ли? — отвърнал Швинд. — Не знаех, че и вие страдате от възпаление на гърлото!

ПРИЕМЛИВ СЪВЕТ

Разгорещен оратор, който говорел против алкохола, между другото казал:

— Винаги, когато видя млад човек да излиза от някоя кръчма, иска ми се да го спра и да му извикам: „Нещастни човече, ти си тръгнал по лош и опасен път! Върни се обратно, докато още не е късно!“

БАШ ДЕМБЕЛИ

Трима дембели, уморени от леност, почивали под гъстата сянка на една смокиня.

— Смокиньо, падни да те изям! — казал първият, като поотворил едното си око.

След половин час се обадил вторият:

— Чудя се, как ще я сдъвчеш?

Минал още половин час и третият рекъл:

— Ей, как не ви мързи да приказвате?

СПОРТСМЕНИ

Студент от Оксфордския университет наел квартира в първия етаж на една вила и започнал в стаята си своеобразно развлечение: купил убит заек, окачил го на стената и се упражнявал в стрелба с ловна пушка.

Съквартирантът му, който живеел над неговата стая, няколко пъти пращал слугата си да го моли да не смущава спокойствието на живеещите в къщата, но студентът всеки път заявявал, че не може да се откаже от спортната си страст.

Една нощ обаче той се събудил от студени водни капки, които се стичали върху леглото му. Погледнал нагоре и видял, че целият таван бил подгизнал от вода.

Като помислил, че слугата на съквартиранта му е забравил отворен крана на чешмата, студентът изтичал на горния етаж и останал изумен: целият под бил потънал във вода, а съквартирантът газел бос из нея и хвърлял въдица.

— Но какво е това, господине? — викнал възмутен той.

— Спортна страст, колега. Уча се да ловя риба.

Този съквартирант бил Бърнард Шоу.

ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ

Учителят разказвал за годишните времена. Накрая запитал учениците:

— Кой сега ще ми каже кое е най-подходящото време за бране на ябълки?

Малкият Клаус отговорил:

— Когато кучето е вързано.

КРАЛСКАТА КОРОНА НА СЛЕЗАК

Певецът Лео Слезак бил на турне в чужбина. Между другото в театралния си гардероб имал и една кралска корона, изработена с фалшиви камъни.

При преминаването на една граница митническият чиновник влязъл в купето и запитал артиста:

— Имате ли нещо за обмитяване?

— Не!

Но митничарят се загледал в кутията за шапки.

— Моля, отворете тази кутия!

— Заповядайте! — и Слезак подал ключето. Той съвсем бил забравил, че в кутията се намира короната.

Чиновникът отворил кутията и като видял короната, веднага затворил смутено капака и измънкал:

— Ваше величество, сто пъти прощавайте! — и бързо напуснал купето.

ДЕТСКО ЖЕЛАНИЕ

В час по рисуване учителят задава тема на учениците си: всеки да нарисува това, което иска да прави, когато порасне.

В края на часа малкият Яцек предава на учителя празен лист и обяснява:

— Аз искам да се оженя, но не е удобно да го нарисувам.

ЗА АМЕРИКАНСКИТЕ ПАРТИИ

Марк Твен направил следното изказване за политическите партии в Америка:

— Демократическата партия се състои от луди, но никой от нейните членове не знае това. Знаят го само републиканците. Всички републиканци също са луди, но това знаят само демократите.

ЗАБАВНО ПЪТУВАНЕ

В един автобус пътували търговец и кюре. За да се позабавлява, търговецът почнал да се шегува с кюрето:

— Нали вие, кюретата, знаете всичко?! Кажете ми тогава, каква е разликата между кюре и магаре?

— Не зная — отговорило кюрето.

— Кюрето носи кръст на гърдите си, а магарето — на гърба си! — казал търговецът и високо се разсмял.

— Прекрасно! — усмихнало се кюрето. — Сега позволете аз да ви попитам: каква е разликата между търговец и магаре?

Търговецът дълго мислил и най-сетне признал:

— Не зная.

— И аз не зная да има някаква разлика — казало кюрето.

ПИСАТЕЛСКА ЛЕНОСТ

Марк Твен понякога изпадал в писателска леност. Ако задълженията му не го принуждавали да взема перото в ръка, той би го оставил да ръждяса.

Негов приятел, също писател, дълго чакал писмо от него. Най-сетне изгубил търпение и му изпратил по пощата лист хартия и пощенска марка.

В отговор на това скоро получил картичка със следния текст:

„Получих хартията и марката. Моля, пратете и плик!“

ВЪВ ВЛАКА

Пътнически влак. В купето седели дебела жена, слаб мъж и други пътници. Било много задушно.

— Другари, да отворим прозореца! Ще се задушим! — предложил слабият мъж.

— О, в никакъв случай! — протестирала дебелата жена.

— Но при затворен прозорец ще се задуша!

— А аз ще получа удар от течението!

Тракали колелата на вагона. Гърмели гневните гласове на двамата пътници в купето, но до разбирателство не дошли. Накрая повикали кондуктора. Служителят ги изслушал и безпомощно вдигнал рамене. Спорът продължавал и ставал все по-разгорещен. Най-после един от пътниците не издържал и се намесил:

— Слушайте! Първо да отворим прозореца — тогава ще умре жената. След това ще го затворим, за да се задуши негова милост, и така най-сетне ще пътуваме спокойно!

АДВОКАТСКИ ДЕБЮТ

Млад адвокат вече няколко седмици очаквал напразно клиенти. И когато най-после се позвънило, той казал на прислужницата да въведе посетителя направо в приемната.

— Съобщете, че съм много зает. Нека почака десетина минути.

Адвокатът, цял треперещ от нетърпение, мъжествено изчакал паузата и повикал прислужницата.

— Въведете господина!

После вдигнал телефонната слушалка и като едва кимнал с глава на влезлия, започнал по телефона следния „разговор“:

— Господин генерал, съвсем не мога да поема вашето дело за по-малко от пет хиляди франка… Да, да! Обаче от него взех двадесет хиляди.

Като поговорил в тоя дух още няколко минути, най-сетне адвокатът оставил слушалката, въздъхнал като човек, който се е справил с тежка задача, и се обърнал към посетителя с въпроса:

— Какво обичате?

— Аз съм от телефонната централа. Съобщиха ми, че телефонът ви не работи и дойдох да го поправя.

СВИДЕТЕЛ

— Вие чухте, че той ме нарече идиот! Ще ми станете свидетел!

— О, да! Ще го потвърдя с най-голямо удоволствие!

МАРК ТВЕН УМРЯЛ

Пръснал се слух, че Марк Твен умрял. Един журналист решил да провери новината и телеграфирал на Твен, като го запитал верен ли е слухът.

Марк Твен отговорил също телеграфически:

„Слухът е твърде преувеличен.“

СПОСОБНОСТТА НА ЖЕНАТА

Марк Твен казал:

— Жената е способна да направи от нищо три неща: шапка за главата си, салата за трапезата и семеен скандал.

ЧАСОВНИКЪТ НА ЧАРЛИ ЧАПЛИН

Чарли Чаплин притежавал златен хронометър с много приспособления. Когато го попитали откъде го е купил, той разказал следната случка:

— Веднъж пътувах с метрото. Вагонът беше претъпкан, а блъсканицата неописуема. Когато се прибрах в къщи, намерих в джоба на палтото си този хронометър. Отидох веднага в полицията, разказах за случилото се и предадох хронометъра. Полицаите се отнесоха към мене с недоверие. Те смятаха, че си правя реклама и отказаха да го приемат. На следния ден отидох пак. Успях да ги убедя в правотата на моите твърдения само след като им показах писмото, което бях получил сутринта. То гласеше:

„Любезни господин Чаплин! Пишещият това писмо е професионален джебчия. Преди три дни, когато работех в метрото и успях да измъкна из жилетката на един клиент златния му часовник, случайно ви видях. Понеже съм ваш горещ поклонник, веднага реших да ви поднеса като подарък в знак на дълбоко уважение плода на моя труд. Моля ви да го приемете със същата радост, с каквато аз ви го давам!“

Мина цяла година, а на полицията не се удаде да открие нито крадеца, нито собственика на часовника. И когато един ден ми съобщиха, че съгласно закона ставам пълноправен собственик на часовника, отидох и си го получих.

ОБИДА

Кралят на Дания Фредерик VIII наградил критика Георг Брандес с орден втора степен.

Според обичая големият писател отишъл в двореца и благодарил на монарха. На излизане приятелите му го попитали за церемонията. Брандес казал:

— Заявих без заобикалки на краля, че тоя орден е единственото нещо, което имам от втора степен.

СТАРОСТТА

Една красавица, чиито години напредвали, забелязала как времето почва да слага тънки линии по лицето й и се възмутила:

— В природата има много несъвършенства. Но най-голямото е това, че старостта полага своите бръчки върху лицето на човека вместо на петите му.

ОБЪРКВАНЕ

— Нощес се върнах късно в къщи. В коридора беше тъмно. Аз никога не паля лампата. Отвориха ми. Помислих, че е балдъзата и без да й кажа дума, по навик я целунах. А пък то била жена ми!

— И си изпати?

— Не, тя си изпати. Прошепна ми: „Не влизай! Мъжът ми може да се върне всеки момент!“

РЯДКО ЯВЛЕНИЕ

Марк Твен бил на гости у американски магнати и им разказвал такива весели работи, че слушателите му се смеели до сълзи.

— Такива смешни неща не съм чувал досега! — казал един от тях и бръкнал в джоба си, за да извади носната си кърпичка.

— Охо! — възкликнал Марк Твен. — Аз пък в тоя миг виждам нещо, което никой не е виждал досега.

— Какво е то? — наострили уши магнатите.

— Виждам как един американски милионер пъха ръката си в собствения си джоб!

СИМФОНИЯ

Бруно Валтер посетил Густав Малер във вилата му край Атарското езеро. Композиторът довършвал третата си симфония, за която черпел вдъхновение от цветните ливади, горските обитатели и облаците. Гостенинът ненаситно обхождал прекрасните околности и се възхищавал от тях.

Веднъж, като почивали на терасата, Малер се пошегувал:

— Няма нужда повече да разглеждате околността! В моята нова симфония ще намерите всичко, което така ви възхищава!

В ДЪЖДОВНО ВРЕМЕ

— Мамо, ще отида до пощата да пусна писмото.

— Ами! В това дъждовно време, дето и кучетата не излизат на улицата! Ти си стой тук! Ще пратя баща ти да го пусне!

БАЩА И СИН

Седемдесетгодишният син на един селянин, който живеел в друго село, посетил стогодишния си баща и на тръгване му казал:

— Сбогом, татко! Дано пак се видим живи и здрави!

— Защо да не се видим? — отговорил учудено старият баща. — Ти ми изглеждаш много добре!

ЧУДНО НЕЩО

— Иване, не забравяйте да пускате пердетата на прозорците, защото снощи видях как ти и жена ти си лягахте.

— Нищо не си видял! Преди всичко снощи аз не бях в къщи!

ШОФЬОРИ

Млада жена шофирала лека кола. На един кръстопът моторът угаснал. Тя отчаяно се мъчела да подкара колата, но не й се удавало. Зад нея настоятелно сигнализирала друга кола. Най-после тя слязла от колата, отишла при нетърпеливия си колега и обидено рекла:

— Моля ви, опитайте да запалите моята кола, а през това време аз ще седна във вашата и ще сигнализирам вместо вас.

ПОДХОДЯЩ СЪТРУДНИК

Като редактор на хумористичен вестник Марк Твен дал обявление, че търси сътрудник за рубриката „Въпроси и отговори“, която от ден на ден нараствала. Дошъл в редакцията стар, прегърбен и намръщен господин с твърде беден и измъчен вид.

— Господине — запитал го Твен, — ще можете ли да отговаряте на всички възможни и невъзможни въпроси, които ни отправят нашите читатели?

— Уверен съм, че ще мога, защото съм баща на девет деца!

ЖЕНЕНИ И ЕРГЕНИ

— Вярно ли е, че женените мъже живеят по-дълго от ергените?

— Не, но на женените животът им се струва по-дълъг.

НЕ УТОЧНИЛ

— Можеш да ме поздравиш! Купих си мотоциклет.

— Чуден човек си! Защо ти е?

— Как защо? Да поживея и аз като хората! Свят да видя!

— Ама кой свят? Този или „онзи“?

СИНЪТ НА ПИСАТЕЛЯ

— Ах, какво нещастие! Снощи моят петгодишен хлапак напипал ръкописа на новия ми роман и лист по лист изгорил в печката около 50 страници.

— Нима може да чете?

КРАТКО ПОСЕЩЕНИЕ

— Къде е жена ви?

— Преди два часа отиде за пет минути при съседката.

МАРК ТВЕН И ГЪСКАТА

Марк Твен редактирал селскостопански вестник. Веднъж получил от провинцията заклана гъска. Писмо нямало и Марк Твен намерил за най-добре да занесе гъската у дома си. Изпекли я и той ял от нея с голям апетит.

На следния ден обаче в редакцията се получило писмо:

„Драги редакторе, завчера ви изпратих една умряла гъска. Не разбрах от какво боледуваше, затова ви моля да я предадете в съответния институт за изследване. Искам да зная как да опазя другите си гъски. За резултата моля да ме уведомите.

Ж. Браун.“

След този случай години наред Марк Твен не могъл дори да помисли за гъска.

УМНО МОМЧЕ

— Ако никога вече не повтаряш тази мръсна дума, ще ти дам десет стотинки! — казала лелята на своя малък племенник.

— Добре! — съгласил се малкият. — Но аз зная и друга, още по-мръсна. Ще ми дадеш ли за нея двадесет стотинки?

АМЕРИКАНСКАТА ПРЕСА

Марк Твен казал следното за американската преса:

— Създадени са много закони, които защищават свободата на американската преса, но няма нито един, който да защищава американския народ от пресата.

ДЕЛИКАТНО СЪОБЩЕНИЕ

Получил човекът удар точно когато играел карти в кафенето. Приятелят му трябвало да съобщи на жена му печалната вест, но така някак „отдалече“. Щом влязъл в къщата, тя го заговорила:

— О, как сте? Откъде идвате?

— Ами… тъй… добре съм.

— Видяхте ли мъжа ми?

— Видях го.

— Сигурно в кафенето.

— То се знае, в кафенето.

— И пак ли играеше проклетите карти?

— Да, играеше.

— И е загубил както обикновено?

— Изгуби, но много повече от друг път.

— Че дамла ли го удари, проклетника?

— Точно това дойдох да ви кажа!

НЕ Е СИГУРНО

Мъжът на много красива светска жена поискал непосредствено преди смъртта си да узнае дали децата са действително негови.

— Моля те, кажи ми! Искам да зная, виждаш, че умирам!

— Да ти кажа — отговорила съпругата. — Ами ако не умреш?

НАЙ-СКЪПОТО ЗА ЖЕНИТЕ

Конрад III обсадил град Вайнберг. Обсадата траяла дълго, но градът не се предавал и той решил да го щурмува. Един глашатай отвъд стените съобщил на обсаденото население, че преди да щурмува града, Конрад разрешава на жените и децата да напуснат крепостта, като позволява на жените да вземат със себе си онова, което им е най-скъпо, стига да могат да го носят на гърба си.

На следващия ден градските врати се отворили. Проточила се дълга върволица от жени. Те водели за ръка децата си, а на гръб носели мъжете си.

Конрад III се трогнал от пожертвувателността на жените. Обсадата на града завършила с мир.

ИНСПЕКТИРАНЕ

Инспекторът, на една ирландска банка бил натоварен да инспектира отдалечените и разпръснати по селата клонове, чиито работи изглеждали подозрителни. Той пристигнал в едно село и намерил вратата на банката широко отворена. Влязъл вътре, поразходил се из стаите и в един малък кабинет видял директора, секретаря, касиера и един чиновник да играят на карти. За да ги смути, той натиснал копчето за сигнал „тревога“. Страшният вой на сирената екнал над малкото селце и стреснал дори самия инспектор. Малко след това от отсрещното заведение дотичал келнер с табла, върху която стърчали четири бутилки бира.

— Кой ви поръча бирата? — попитал инспекторът.

— Сирената! — отговорил келнерът.

ОТГОВОР

Разхождали се двама приятели. Край пътя видели черна кокошка, която ровела в пепелта. Единият рекъл да се пошегува:

— Можеш ли да ми кажеш защо тази кокошка е черна?

— В траур е! — отговорил другият. — Тази сутрин са заклали петела.

ГЛАВА НА СЕМЕЙСТВОТО

Един мъж се явил в съда с издраскано до кръв лице и се оплакал, че жена му го била.

Съдията повикал жената и започнал да я съветва:

— Как може така? Най-сетне той е глава на вашето семейство!

— Щом като е моя глава, нямам ли право да си я почеша? — рекла сърдито жената.

ПИСАТЕЛСКИ ПАЗАРЛЪК

Английският писател Съмърсет Моам обичал да се пазари със своите издатели, и то понякога за незначителни суми. Но случило се веднъж издателят веднага да се съгласи с исканата от писателя сума.

— Чакайте! — извикал писателят. — Сбърках! Трябваше да поискам 1200 фунта.

— Добре, съгласен съм и на 1200 фунта! — отговорил издателят.

Побеснял, че му отнемат възможността да се пазари, Моам извикал:

— С вас повече не ще работя! Вие сте твърде категоричен!

НА РАЗХОДКА

Двама граждани вървели из полето и видели селянин, който засявал нивата си. Един от гражданите се провикнал доброжелателно:

— Сей, приятелю, сей! Ние пък ще се възползуваме от плода на твоя труд.

— Възможно е! — отвърнал селянинът. — Аз сея овес.

ПРИ ГРОЗЕН МЪЖ

Мъжът, който бил грозен, тръгвал на далечен път. При раздялата той казал на жена си:

— Надявам се, че по време на моето отсъствие няма да ми изневериш.

— Бъди спокоен! — отговорила жената. — Тази мисъл ме спохожда само когато си при мен.

ЗАГЛАВИЕТО

Издател пуснал на пазара книга със заглавие „Съвети за грозните жени“. Книгата останала по витрините, без да се продаде нито един екземпляр. Издателят решил да смени заглавието. Новото заглавие било: „Как да стана красива“. Продали се едва няколко екземпляра.

Тогава упоритият търговец променил заглавието за трети път: „Съвети за красивите жени“. Само за няколко дни книгата се разпродала до последния екземпляр.

В ТАНЦУВАЛНИЯ САЛОН

— Защо ми намигате? — попитала тя кавалера си, който стоял насреща й и не снемал очи от кея.

— Не ми се сърдете! — отговорил той. — Когато човек гледа слънцето, не може да не примижава.

ТЪРЖЕСТВЕНО ПОСРЕЩАНЕ

През Първата световна война Австро-Унгария и Турция били съюзници. Турският султан Абдул Хамид пристигнал на посещение във Виена с многобройна свита. Франц-Йосиф наредил да се устрои тържествено посрещане на госта, след което приел султана и го поздравил сърдечно на френски език. Съветникът от австро-унгарското посолство в Цариград барон Шлехт превел на турски краткото приветствие.

Абдул Хамид останал поласкан и отговорил също с няколко кратки турски фрази. Като ги превеждал на френски, съветникът произнесъл цяла хвалебствена реч. Императорът се учудил.

— Нима турският език е толкова изразителен, че може да предаде с малко думи такава дълга реч? — запитал той съветника.

— Не, ваше величество — обяснил барон Шлехт, — но негово величество султанът ми нареди: „Отговорете му с най-приятните думи!“

ОТМЪЩЕНИЕ

Видна виенска дама отишла на бал в едно семейство. През време на танца тя изгубила разклатения си зъб. Дълго го търсила из залата, но напразно. Тук бил и един от нейните някогашни обожатели, когото тя отблъснала, и разбрал какво се случило.

След няколко дни, когато се разхождал из полето, той намерил грамаден волски зъб. Взел го и го изпратил на дамата със следната бележка:

„Тъй като изгубихте своя зъб и не успяхте да го намерите, аз ви пращам този, за да го ползувате вместо загубения!“

Дамата върнала подаръка на наглия кавалер, като му отговорила:

„Вашата любезност е покъртителна! Фактът, че сте извадили своя собствен зъб заради мен, ви издига в моите очи като голям герой.“

БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТ

На един благотворителен бал Бърнард Шоу поканил на танц възрастна дама, която все още искала да минава за млада. Поласкана от вниманието, дамата решила да си изпроси и един комплимент.

— Колко мило, господин Шоу, че пожелахте да танцувате с мен — една незначителна персона!

— О, любезна госпожо — отговорил Шоу спокойно, — аз имам пред вид, че се намирам на благотворителен бал.

СЛОЖНА ЗАДАЧА

— Вие сте агент по покупко-продажба на недвижими имоти, нали?

— Да. И какво ще обичате?

— Желая да купя апартамент.

— А вашите изисквания?

— Искам апартаментът да бъде семпъл, но да има достатъчно стаи, така че на жена ми, която сама домакинствува, да не й остава време да отива при майка си! Същевременно обаче стаите да бъдат толкова, че тъща ми да няма възможност да се настани у нас!

МЪЛЧАЛИВИЯТ МАРК ТВЕН

Един нюйоркски милионер поканил Марк Твен на вечеря. Домакинът и гостите му очаквали, че големият хуморист ще ги забавлява и вечерта ще мине приятно. Но този път Марк Твен бил мълчалив и тъжен и не разказал нито един виц.

По едно време домакинът се обърнал към писателя и му казал:

— Мистър Твен, обзалагам се с вас, че тази вечер и най-големият глупак в Америка не би могъл да ви разсмее.

— В такъв случай опитайте, мистър! — отвърнал Марк Твен.

ПРЕДПОЧИТАНИЕ

— Ти казваш, че обожаваш блондинките, пък жена ти е брюнетка.

— Много естествено! Ако жена ми беше блондинка, въпрос е дали щях да ги предпочитам!

КАРУЗО И ВЕСТНИКОПРОДАВЕЦЪТ

Сутрин, когато отивал в Миланската скала на репетиция, Карузо винаги купувал вестници от един и същ продавач. Но една сутрин не спрял пред вестникопродавеца. Озадачен, той му извикал:

— Синьоре, забравихте да си вземете вестници!

— Не съм забравил вестниците, но забравих портфейла си у дома.

— Не се тревожете, синьоре! Ще ми платите утре.

— Ами ако умра? — пошегувал се певецът.

— И да умрете, загубата не ще е голяма — отговорил продавачът наивно, изхождайки от своята дребна сметка.

ЩАСТЛИВИЯТ ПОЕТ

Като всеки издател и Марк Твен получавал много произведения с предложения да бъдат отпечатани във вестника му. Един поет му изпратил стихотворение, озаглавено „Защо живея още?“.

Марк Твен прочел стихотворението и го върнал на автора със следната бележка:

„Защо живеете още ли? Защото имахте щастие, че не ми донесохте стихотворението си лично!“

ПРИ ЛЕКАРЯ

— Няма ви нищо! Не сте болна. Само се нуждаете от почивка.

— Но видяхте ли езика ми, докторе?

— Да, да… И езика ви също… Той най-много се нуждае от почивка!

КОНКУРС

В Америка бил устроен конкурс между многобройните имитатори на Чарли Чаплин. Той нямал нищо против да се проведе такъв конкурс, но заявил, че няма да участвува в журито, и заминал някъде по работа.

В деня на състезанието пред вратите на сградата, където се провеждал конкурсът, спирали една след друга коли и из тях излизало все едно и също лице — „Чарли Чаплин“. Всеки получавал номер и възпроизвеждал пред журито зададения му етюд. Конкурсът бил анонимен.

Представете си колко голяма била изненадата на журито, когато след определяне на наградите се разкрило, че самият Чарли Чаплин, който тайно участвувал в конкурса, получил трета награда!

СЛЕД ПРЕМИЕРА

— Другарю режисьор, защо ми поднесоха на сцената само пет букета?

— Не сте ли доволна? Малко ли ви са?

— Но аз съм заплатила шест!

— Извинете, но ще се съгласите, че суфльорът напълно заслужава единия.

НА ПОКЕР

— Какво правите, та винаги печелите? Навярно за тази игра е необходимо човек да има много ум?

— Не! Достатъчно е само да има насреща си глупци.

СВАТОВЕ

Срещнали се двама сватове и единият от тях казал:

— Знаеш ли, че моята дъщеря е много нещастна с твоя син. Той бил загубен човек.

Другият отговорил:

— Аз и преди това имах такова мнение за него. Но след като се ожени за твоята дъщеря, смятам го вече за съвсем загубен.

ХИРУРЗИТЕ

Тристан Бернар присъствувал на операция. Хирургът бил един от най-прочутите лекари във Франция. Като завършил благополучно операцията, той се обърнал към писателя:

— Е, сега вече навярно ме признавате за касапин?

— О, не — отговорил Бернар, — дори не мисля подобно нещо! Зная, че касапите най-напред убиват жертвите си и след това ги режат, а вие, хирурзите, вършите обратното.

СВАТБА

Повели булката към дома на младоженеца. По пътя тя започнала да плаче. Сватовете спрели и я попитали:

— Щом плачеш, да те върнем у вас?

Булката им отговорила:

— Нищо. И да плача, вие пак ме водете!

ХОДАТАЙ

Един министър бил посещаван често от свой приятел, който постоянно ходатайствувал за назначаването на този или онзи негов близък. Един ден в министерството починал някакъв висш чиновник. Ходатаят бързо дотичал.

— Не би ли могло моят приятел да заеме мястото на покойния? — запитал той.

— Защо не? — отговорил министърът, на когото всичко това много дотегнало. — Стига да може, и нека побърза! Ще трябва обаче да се осведомите дали ковчегът на покойния е по мярка на вашия приятел.

ДЕБЕЛАТА АРТИСТКА

Една твърде дебела артистка искала на всяка цена да отслабне. Лекарят, с когото се посъветвала, й предписал таблетки, които тя трябвало да взема по една след ядене.

Артистката вземала таблетките десетина дни, видяла, че няма никакъв резултат, и отишла пак при лекаря.

Като изслушал оплакването й, лекарят казал:

— Чудно! Тези таблетки са много ефикасни. По колко вземате на ден?

— По осем.

— Как по осем? Аз ви казах да вземате по три!

— Не, вие ми поръчахте да вземам по една таблетка след ядене.

ШАЛЯПИН И КЛАКЬОРИТЕ

Шаляпин пристигнал в Милано. След два дни трябвало да пее в „Скалата“. Още същия ден при него се явили шефовете на тамошните клакьори и му казали:

— Синьор Шаляпин, без наше съдействие вие няма да имате никакъв успех. Ако искате да ви помогнем, ще трябва да ни платите двеста лирети. Ако не ни платите тази сума, ние ще ви освиркаме.

— Не двеста, а четиристотин ще ви дам — казал Шаляпин, — но при едно условие: да ви изритам сега по стълбите надолу.

— Но моля ви се, та какво е това?

— Аз ви говоря най-сериозно. Ако искате!

Клакьорите се помирили с капризите на знаменития певец и само след няколко минути в хотела се вдигнал страшен шум. Шефовете на клакьорите се изтъркаляли по стълбите надолу. Журналистите, които били в приемната на хотела, станали свидетели на случката. На другия ден вестниците писали как Шаляпин изгонил клакьорите. Всички били сигурни, че те ще си отмъстят, като го освиркат на представлението.

Но след гастрола вестниците съобщили:

„Снощи синьор Шаляпин пя така хубаво, че дори и клакьорите, които се бяха организирали да го освиркат, останаха възхитени от майсторството му. Вместо със свиркане, те възнаградиха певеца с бурни аплодисменти.“

В КРЪЧМАТА

— Хей, кръчмарю, жаден съм! — викнал пийнал клиент на съдържателя.

Съдържателят му занесъл чаша вода. Клиентът възразил:

— Приятелю, аз не съм мръсен, а съм жаден!

МЪЖКО САМОЧУВСТВИЕ

Бащата, майката и петнайсетгодишният им син се връщат от екскурзия и влизат в една закусъчна. Бащата поръчва на сервитьора:

— Две халби бира, моля!

Момчето предпазливо дърпа баща си за ръкава и го пита:

— Татко, а мама нищо ли няма да пие?

ЗА ПО-СИГУРНО

Мъжът заминал по работа в друг град. Там получил телеграма от жена си, че тъща му умряла. В телеграмата тя го питала:

„Да погреба ли тялото в гробищата, или да го изгоря в крематориум?“

Мъжът отговорил с бърза телеграма:

„Най-напред го изгори и после погреби пепелта!“

ПЛАЖЪТ В ЛИСАБОН

На плажа в Лисабон забранили на жените да се къпят с модния бански костюм, наречен „бикини“, който се състои от горна и долна част.

Една французойка не знаела това и излязла на плажа с такъв костюм. Пазачът, който бил натоварен да съблюдава реда, й обърнал внимание, че не може да се къпе с този костюм.

— Госпожо — казал той, — тук е забранено да се къпете с костюм от две парчета!

— Така ли? — попитала младата французойка. — Ами кажете тогава, кое от тях да сваля?

ПОХВАЛА

Срещнали се двама приятели на улицата.

— Здравей! Как сте у дома?

— Чудесно! Като в театър. Сцените следват една след друга.

ИМПРЕСИОНИСТИ

Импресионистът Макс Слефогт казал с укор на свой ученик, който пушел през време на работа:

— Странна четка държите в ръката си! — И посочил цигарата. — Какво ще рисувате с нея?

— Облаци, господин професоре — отвърнал ученикът.

ДОСЕТЛИВ ЧОВЕК

Един човек имал тежко болен приятел и отишъл да го види. Посрещнала го жената на болния, облечена в черно, и със сълзи на очи му рекла:

— Ах, няма го твоя приятел!

— Нищо, нищо! — отвърнал й той. — Като се върне, кажи му, че съм го търсил! — И си отишъл.

ХУДОЖНИКЪТ ЛИБЕРМАН

Млад берлински критик изнесъл в пресата, че Лесер Ури сътрудничи в картините на Либерман. Той твърдял, че този факт научил от самия Ури. Посъветвали Либерман да даде Ури под съд.

— О, това ни най-малко не ме засяга! — отвърнал големият художник. — На твърдението му, че той рисува моите картини, не обръщам внимание. Но, виж, ако каже, че аз рисувам неговите, в такъв случай веднага ще се отнеса до съда.

ВЕРЕН НА ПРИНЦИПА СИ

— Моят принцип е да говоря само това, което зная.

— Затуй ли винаги мълчиш?

НЕВОЛНО ПРИЗНАНИЕ

— Всяка Нова година аз правя визита на всичките си пациенти.

— Ах, драги докторе, не ти завиждам — в тоя студ да скиташ из гробищата!

ТАЙНАТА НА ЖЕНАТА

— Драга приятелко, кажи ми как постъпваш, за да живееш в съгласие с мъжа си?

— Мила моя, правя всичко, което той обича, и търпеливо понасям онова, което той прави.

В РЕСТОРАНТА

— Другарю сервитьор, изпуснах десет стотинки под масата… Ако ги намерите, дайте ми ги! Ако не ги намерите, нека останат за вас вместо бакшиш!

ЛЕЛЯТА НА СТУДЕНТА

Студент писал на леля си да му изпрати известна сума. Лелята отговорила:

„Всички сме добре и на тебе желаем същото! Но писмото, в което ми пишеш да ти изпратя пари, не съм получила.

Твоя леля.“

ПРОФЕСОРСКА ВИЗИТАЦИЯ

Професорът обхождал заедно със студенти болничните стаи и обяснявал нагледно външните признаци на болестите.

Групата спряла пред леглото на един болен.

— Тук — казал професорът, — още от пръв поглед можем да установим, че имаме разширение на гръдния кош. Това се явява обикновено при музиканти, които цял живот са свирили на някакъв инструмент.

— Така е — обадил се болният, — аз съм музикант.

— Виждате ли — рекъл професорът, — моето око никога не ме лъже! — После се обърнал към болния и го запитал: — На какъв инструмент свирехте?

— Биех тъпана — отговорил болният.

ЛЮБОВЕН РАЗГОВОР

— Разбра ли колко много те обичам?

— А защо преди малко ми показа вратата?

— За да изпитам колко ти ме обичаш.

— Ами ако бях си отишъл завинаги?

— Нямаше да си отидеш, защото аз съм заключила!

ЦЕЛУВКАТА

Целувката е право на детето, привилегия на влюбените, благословия на родителите, маска на лицемерието.

ИДЕАЛЕН БРАК

Запитали цирков клоун какво е необходимо за един идеален брак. Той отговорил:

— За да се постигне идеален брак, трябва мъжът да е глух, а жената — няма!

МАРК ТВЕН ЗА СЕБЕ СИ

Марк Твен веднъж се пошегувал със себе си:

— Много обичам да се трудя! Когато ми предстои да върша нещо, отивам на някое хладно място, сядам там и започвам да предвкусвам каква наслада ще изпитам, след като работата бъде завършена. И така понякога престоявам толкова дълго, че забравям какво трябваше да върша.

САМО НА ПРЕМИЕРИ

Унгарският писател Франц Молнар се оженил втори път. В деня на сватбата той облякъл обикновен костюм. Новата му съпруга, оперетната звезда Сари Федок, учудено го запитала:

— Франц, няма ли за нашата сватба да си облечеш фрак?

— Фрак аз обличам само на моите премиери! — отговорил Молнар.

ЧУДОТВОРНИТЕ КАРТИНИ

Художникът Пикасо доверил на своя приятел, известния танцьор Жозе дьо Замора, следното:

— Моите картини притежават чудотворни способности.

— Сериозно ли говориш? — зачудил се Замора.

— Съвсем! Оня ден една недъгава стара дама, возена в малка количка, посети салона, в който са изложени моите картини, и като ги видя, скочи и побягна.

ДИСПУТ

— Вие, месоядните, сте жестоки хора! Как не ви е жал да ядете невинните животни?

— Ами на вас, вегетарианците, как не ви е съвестно да ядете храната на невинните животни?

ПО ЗЪБИТЕ

— Как ще познаеш кокошката млада ли е или стара?

— По зъбите.

— Толкова ли си глупав! Кокошките нямат зъби.

— Ето че ти си глупавият! Те ако нямат, аз нали имам!

МАРК ТВЕН ЗА ГРОБИЩАТА

През лятото Марк Твен отишъл на село. Един ден при него се явила делегация от селски старейшини, които го помолили да даде лептата си за направа на ограда около местните гробища.

— Не, драги господа! — отвърнал писателят. — От мене не ще получите нито един цент. Гробищата нямат нужда от ограда. Хората, които са вече вътре, тъй или иначе не могат да излязат оттам. А пък всички знаете, че тези, които са още отвън, положително нямат никакво желание да влязат вътре. Така че оградата е съвсем излишна!

ВРЕМЕТО Е ПАРИ

— Времето е пари! — рекъл един млад човек на своя приятел.

— Лъжеш се, драги! — отговорил приятелят. — Аз имам много време, но нямам никакви пари.

НА СЯНКА

Гражданин от Сан Паоло направил обиколка из отдалечените земи на Мато Гросо, чиито жители се славели с леността си. Като вървял по пътя, забелязал един човек, който спял под сянката на бананово дърво. Той го събудил и попитал:

— Кажи ми, приятелю — и посочил обширното необработено поле, — земята ви не ражда ли кафе?

— Не, не ражда кафе!

— Ами памук?

— И памук не ражда!

— А захарно цвекло?

— Никак!

— Значи, ако насадиш памук, нищо не ще се роди?

— Е да, ако посадиш, ще се роди!

РОДИТЕЛИ

Учителят повикал родителите на свой слаб ученик и им се оплакал от него. Но те, като повечето родители, защитили сина си. Тогава учителят се разсърдил и им казал:

— И вашият случай прекрасно потвърждава това, което често съм си мислил: родителите са хора, които никога не трябва да имат деца!

КОМАНДИР

Френският маршал Пелисие набил в Алжир с камшик един спахия за някакво негово провинение. Войникът обезумял от яд, извадил револвера си и стрелял срещу маршала, но револверът засякъл.

— Три дни арест за лошо поддържане на оръжието! — заповядал маршалът.

ДОКАТО Е ВРЕМЕ

Поетът Детлеф Лилиенкрон бил поканен на вечеря при свои близки. Имало много гости, пили старо вино и шампанско. Когато разположението на всички достигнало своя връх, поетът изведнъж станал и започнал да се прощава с гостите.

— Нима ще напуснете компанията, когато всички сме в най-хубаво настроение? — запитал домакинът.

— Не става дума да си отивам — отвърнал поетът. — Искам само да ви кажа „лека нощ“, докато още мога да ви разпознавам.

ГОСТОПРИЕМНИ ДОМАКИНИ

Дошли им гости. Седнали, заприказвали. След известно време домакинята се обърнала към мъжа си:

— Мъжо, няма ли да предложиш на гостите нещо освежително?

— Разбира се, ей сега ще отворя прозореца.

СЪСРЕДОТОЧЕН В СЕБЕ СИ

Лауренс Лангер притичал до таксито, което стояло пред театъра:

— Остават ми двадесет минути до тръгването на влака. Моля ви, закарайте ме колкото може по-скоро на гарата! — казал бързо той, влязъл в колата, отпуснал се на седалката и отворил вестника.

Минали петнадесет минути. Прелистил вече десетина страници, той хвърлил поглед през прозорчето и видял, че таксито си стои все още пред театъра. Едва тогава погледнал към мястото на шофьора — то било празно.

ПРИВИЛЕГИЯ

— Ти си още малък и не бива да лъжеш! — скарала се бабата.

— Бабо, само големите ли могат да лъжат?

СПОРАЗУМЕНИЕ

Айнщайн се сприятелил с едно малко момиченце и то всеки ден го посещавало у дома му. Родителите на момичето били сладкари и много се гордеели с приятелството между дъщеря им и великия учен. Един ден майката на момиченцето попитала Айнщайн дали дъщеря й не му пречи.

— Не се безпокойте — отговорил Айнщайн, като се засмял. — Ние с нея сме се споразумели. Глория всеки ден ми донася бонбони, а аз й решавам задачите по аритметика.

Д’АНУНЦИО ЗА СЕБЕ СИ

Габриеле д’Анунцио пребивавал в Париж. По това време в парижката поща се получило писмо, адресирано така:

„До най-големия поет на Италия — Париж“.

Пощенските чиновници се досетили, че писмото е предназначено за д’Анунцио. Но когато му го занесли, той отказал да го приеме.

— Това писмо не е за мен — казал той. — Аз не съм най-големият поет на Италия, а най-големият поет на света.

ВОДАТА В МОРЕТО

Учителката попитала учениците:

— Деца, кой ще ми каже защо водата в морето е солена?

— За да не се вмирисва рибата, другарко.

МЪЖКИ ВКУС

Един мъж си купил плат за костюм, но когато го занесъл в къщи, жена му не го харесала и го обсипала с упреци. Накрая казала:

— Забелязала съм, че ти винаги и за всичко проявяваш отвратителен вкус.

— За всичко ли? — попитал той.

— Да, за всичко! Избираш най-лошото, най-неподходящото!

— Е, драго ми е, че най-после сама си призна каква си!

ПОКАНА ЗА ОБЯД

Студент пържел в квартирата си кюфтета. В това време му дошъл на гости негов другар.

— Тук нещо се пържи — казал гостът.

— Би ли ял вчерашни кюфтета? — попитал домакинът.

— С удоволствие!

— Тогава заповядай утре на обяд!

ТРОЕН ОТГОВОР

Полуобразован младеж попаднал между хора на изкуството и решил да се самоизтъкне.

— Каква е всъщност разликата между водевила, комедията и трагедията? — попитал той.

Сред присъствуващите бил и един актьор.

— Отговорът се съдържа в самия вас — казал актьорът. — Това, че вие, един културен човек, не знаете тази разлика — за мене е водевил, за вас е трагедия, а за всички присъствуващи тук е комедия.

ПОДАРЪК

Малкият син на Тристан Бернар, ученик в първи клас, застанал един ден пред баща си и запитал:

— Татко, какво да ти купя за рождения ден?

— Каквото желаеш, сине! Предоставям на тебе.

— А може ли да ти подаря порцеланов пепелник с лъв?

— Но нали аз имам такъв на бюрото си?

— Да, но вече нямаш, татко! Аз го счупих!

СЪОТВЕТСТВИЕ

Известна артистка поканила у дома си на чай млад поет. По време на разговора домакинята му поднесла своя албум с молба да й напише нещо.

Поетът прелистил страниците, прочел написаното и казал:

— Тук има само глупости!

— Именно — побързала да отговори артистката, — затова, вярвам, не ще ви бъде трудно да напишете и вие нещо.

ОБИДАТА ЗА ПЕВЕЦА

— Вие сте певец по професия, нали?

— Да.

— Обвиняват ви, че сте били своя колега. Вярно ли е?

— Да, вярно е!

— Защо сте сторили това? Кажете причините!

— Другарю съдия, той ме напсува на майка. Претърпях. Нарече ме вагабонтин, мошеник, крадец. И това претърпях. Но когато ми кресна: „Пееш фалшиво“, причерня ми пред очите и започнах да удрям.

ПЪТУВАНЕ ИНКОГНИТО

Френският държавник Поанкаре пътувал във влака инкогнито. След като му омръзнало да гледа през прозореца на вагона, полегнал да спи. Но в съседното купе някой непрекъснато свирел с уста. Нервиран, че не може да заспи, Поанкаре взел бастуна си и почнал да чука с него по стената на купето. За минутка свиренето престанало, но след малко пак започнало. Най-после държавникът скочил и отишъл в съседното купе. Изгледал свирепо непознатия пътник, хвърлил му визитната си картичка и излязъл. Но и след това свиренето продължило, и то още по-силно.

Възмутеният Поанкаре повикал кондуктора и се оплакал. Служителят влязъл при нахалния пътник и го помолил да не безпокои останалите пътници. Непознатият, без да проговори, извадил от джоба си картичката на Поанкаре и я подал на кондуктора. Железопътният чиновник я прочел, поклонил се и напуснал купето.

— Какво стана? — попитал го в коридора Поанкаре.

— Оставете го на мира! Нека свири, докато му се откъсне езикът! Това е оня дъртак Поанкаре!

ПО-ДОБРЕ ДА НЕ ЗНАЕ

Един кредитор постоянно притеснявал писателя Франц Ведекинд за сумата, която му дължал. Веднъж той отишъл при него и му заявил:

— Кажете ми най-сетне кога ще можете да платите дълга си?

— О, господине — отвърнал Ведекинд, — вие ще бъдете много по-спокоен, ако не знаете това!

НЕВЪЗМОЖНОСТ

— Виното ви вреди! Трябва да се откажете от него!

— О, това ми е невъзможно!

— Тогава поне го смесвайте наполовина с вода!

— Това е още по-невъзможно, докторе! Аз пия по пет литра дневно. Ако му наливам и толкова вода, къде ще му отиде краят?

ЖИЗНЕН ДУХ

Шотландец пътувал с влак, но станала катастрофа и той бил изваден изпод развалините, тежко ранен. Един от притеклите се на помощ спасители го попитал:

— Да повикаме ли свещеник, господине?

— Не е нужно! Повикайте само кондуктора! Той трябва да потвърди прекъсването на пътуването и да ми даде удостоверение, за да си получа обратно сумата за билета!

ИЗНЕНАДА

— Вчера един млад мъж дълго вървя след мен, като непрекъснато ми говореше, че съм красива, че много му харесвам… и какво ли не още.

— А ти можа ли да се въздържиш да не му заговориш?

— Право да си кажа, аз реших да пофлиртувам, спрях се и се обърнах към него.

— А той?

— Той също се спря, погледна ме, но изведнъж обърна гръб и забърза назад.

МЕЧТАТЕЛКА

Пепита доверила на своята приятелка как си представя идеалния съпруг.

— Бих желала бъдещият ми съпруг да е представителен, да обича музиката, да ми разправя всички нови вицове, да може да пее, но когато поискам, да е способен да си стои в къщи и да мълчи!

— Мила моя — отговорила събеседницата й, — в такъв случай ти не се нуждаеш от съпруг, а от телевизор!

АНГЛИЙСКА ХИТРОСТ

Английският консул в Шанхай често канел у дома си гости на коктейл. Една вечер, като си пийнал повечко, той налял доста уиски в аквариума, дето имало една червена рибка. Тя започнала буйно да подскача, да играе, възбудена сякаш от питието. На приема на следващата вечер рибката била също жизнена и игрива. Опитите продължили.

Червената рибка, която пие уиски, скоро станала известна в целия град. Всяка вечер в часа на коктейла тя получавала пред всички гости своята порция алкохол.

Целият Шанхай заговорил за случая. Хората се обзалагали. Едни казвали, че рибката ще се алкохолизира, а други — че ще умре.

Но червената рибка била все така весела и бодра в стъкления съд. И никой не разбрал, че в края на месеца шефът на кухнята представил на консула между другите разноски и следната сметка:

„Червени рибки — 30 долара; по един долар на екземпляр.“

ШОТЛАНДСКА ПОКАНА

— Как прекарахте в Глазгоу?

— Много добре! Два пъти роднините ме каниха на вечеря. Веднъж леля Ана ме покани на вечеря у чичо Джон, втория път чичо Джон ме покани на вечеря у леля Ана.

ТОВА ЛИ БИЛО

Англичанин посетил своя приятел криминалния писател Едгар Уолъс и го сварил вдълбочен в четене на книга. Гостът се изненадал, като видял приятеля си да чете. Той винаги го заварвал да диктува на секретарката глави от новите си романи.

— Да не си болен, приятелю? — попитал гостът.

— Не съм, но чета много хубава книга. Така ме заинтересува, че не мога да я оставя. Моля те, имай малко търпение и почакай да я дочета!

— Коя е тази книга? — полюбопитствувал гостът.

— Не зная! Липсват първите страници.

Гостът надникнал над рамото на домакина, но като прочел няколко реда, извикал:

— Та това е един от първите ти романи!

— Тъй ли? Сега вече разбирам защо така много ми харесва!

ТАКТИЧНОСТ

Една американка попитала Жан Касу:

— Господин Касу, вярно ли е, че можете да дадете духовито обяснение за всеки предмет?

— Мисля, че мога — отговорил скромно Касу.

— Добре! Кажете нещо за Жан-Пол Сартр! — казала американката, уверена, че Касу от колегиалност не ще си прави шега за сметка на Сартр.

— Извинете, госпожо — рекъл Касу, — но моят колега Сартр не е предмет.

НАДГРОБЕН НАДПИС

Млада вдовица издигнала паметник върху гроба на своя покоен съпруг и на него сложила следния надпис:

„Мъката ми по теб е толкова голяма, че не мога да я понеса!“

След една година обаче тя се омъжила за друг и й станало съвестно, че с надписа върху паметника оскърбява новия си мъж. Дълго мислила тя как да постъпи, за да не оскърби нито паметта на покойния, нито чувствата на втория си мъж. Накрая прибавила към надписа на паметника думата „сама“ и той станал:

„Мъката ми по теб е толкова голяма, че не мога да я понеса сама!“

СКРОМНО ПРИЗНАНИЕ

Двама писатели пътували с влака за литературно четене в провинцията и разговаряли.

— Гениалните писатели — казал единият, — винаги са били скромни.

— Да, аз също не обичам да се хваля — добавил другият.

НЕИЗВЕСТЕН СРОК

— Кога ще бъде готов новият ми костюм?

— Когато заплатите стария!

— Но аз не мога да чакам толкова дълго!

НАДХИТРЕНИЯТ МИЛИАРДЕР

Френски журналист се свързал по телефона с Джон Пирпонт Морган, който току-що бил пристигнал в Париж, и го помолил да му отдели две минути за интервю. Ултрамилиардерът отговорил:

— Съжалявам, но не мога, господине! Аз съм така зает, че всяка минута от моя живот струва двеста и петдесет франка.

— Това няма значение! Съгласен съм да ви обезщетя за всяка загубена от вас минута — отговорил журналистът и поискал да му определи време и място за посещение.

Пирпонт Морган приел настоятелния журналист и го попитал:

— Кажете какво обичате, но говорете кратко и ясно!

— Кратко и ясно — отговорил журналистът. — Хванах се на бас на две хиляди и петстотин франка, че ще успея да се срещна с вас. Ето ви приспадащите ви се петстотин франка за двете минути! Аз свърших своята работа!

— Браво! — възхитил се американският милиардер. — Значи, за тези две минути вие спечелихте по хиляда франка на минута? Най-после срещнах човек, който можа да спечели повече от мен!

ОБЯСНЕНИЕ

Управителят на един ресторант целунал сладко по устните една от младите и хубави сервитьорки. Жена му забелязала случая и вдигнала скандал:

— Как не те е срам! Безобразник!

— Успокой се, миличка, скъпа!… Чакай да ти кажа! Та това беше служебно!

— Как служебно? — поукротила се жената.

— Ами да! Службата го изисква. Тя слиза в избата за вино… А аз трябва да проверя дали не е пила от него!

ИЗНЕНАДА

Директорът на затвора отваря вратата пред вече излежалия наказанието си крадец и му казва:

— Надявам се, че ние с теб няма да се видим повече!

— Как, уволняват ли ви? — учудил се крадецът.

РАЗСЕЯНИ МЪЖЕ

— Моят мъж е толкова разсеян, че вечно си забравя някъде чадъра.

— Това е нищо! Моят пък — излезе ли от къщи с един чадър, непременно ще се върне с два.

НЕБЛАГОДАРНИК

Мъж и жена, женени преди една година, вечерят.

— Я виж! Какво е това в супата? — пита сопнато мъжът и отпуска гнусливо лъжицата.

— Какво? Не виждам нищо?

— Косъм от косата ти!

— Е-е, голяма работа! Преди женитбата ти поиска цял кичур от косата ми, а сега…

НА БАНКЕТ

— Е, казвай сега как прекара снощи на банкета? Министърът беше ли?

— Беше.

— И какво ще се похвалиш?

— Банкетът мина много добре! Само че аз бях на края на масата. На такова място човек наистина може добре да се нахрани и да си пийне, но е твърде далече от повишение в службата!

АМЕРИКАНСКИ ХУМАНИЗЪМ

— Не мога да си простя, задето не направих веднага операция на пациента си.

— Не се вълнувай, колега! Може би операцията нямаше да го спаси и той пак щеше да умре!

— Там е работата, че той не умря, а оздравя и в случая аз изгубих петстотин долара!

АРГУМЕНТ

Тежка и продължителна война опустошила страната. Правителството обявило, че ще се заеме с всички сили да излекува раните на народа и… увеличило данъците.

Настанало силно брожение. Но един шегобиец казал:

— Защо се вълнувате! Нали трябва най-напред да ни съблекат, а след това да започнат лекуването на раните!

НА ВИСОКО НИВО

— Стенвестникът в нашето учреждение е на голяма висота!

— Сигурно критикувате смело?

— Безпощадно!

— Дори и директора?

— Него най-много!

— Браво! И как посрещна той това нещо?

— Още нищо не е прочел.

— Как така?!

— Профкомитетът нареди стенвестникът да се окачва нависоко, та никой да не може да го чете.

И СИНЪТ КАТО БАЩАТА

— Моят син идва ли тая заран тук?

— Идва.

— И какво прави?

— Изпи 50 грама ракия и си отиде.

— Брей, това момче няма да се отучи от тая проклета пиячка. Я ми дай 50 грама от същата и напълни това павурче, че да вървя да си гледам работата!

РОДНАТА КЪЩА НА ВИКТОР ЮГО

Един марсилец посетил Безансон. Между другото му показали и къщата, в която се родил Виктор Юго.

— Тази ли барака! — възкликнал марсилецът. — Е, да беше се родил в Марсилия… да видите каква родна къща щяхме да му отредим!

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ЖЕНИТБА

— Спомняш ли си, мили, каква глупава физиономия направи, когато ми предложи да се оженим?

— Каква физиономия съм направил, не зная, но сега зная, че тогава въобще не съм имал не само физиономия, но и глава!

НЕВОЛНО ПРИЗНАНИЕ

Двама френски адвокати участвували като противници в един процес. По време на пререканията единият се обърнал към своя противник и като посочил неговия доверител, казал:

— Полюбувайте му се, моля! Това е най-големият глупак, който някога съм срещал на света. Няма друг като него.

Председателят на съда, в желанието си да прекрати грубите изказвания, чукнал по звънеца:

— Господине! Вие съвсем изпускате из пред вид моето присъствие тук!

МЕЖДУ ВЪДИЧАРИ

Срещнали се двама приятели-въдичари с кошнички през рамо и с въдици в ръце.

— Е, хвана ли нещо? — запитал единият.

— Само няколко кротушки.

— Значи, не си доволен от днешния ден!

— Напротив, много съм доволен!

— Е и ти! Нищо не си хванал, пък си доволен.

— Как няма да съм доволен, като цял ден бях далече от жената!

НАГРАДЕНО ЛЮБОПИТСТВО

В парижка компания няколко дами спорили дълго за възрастта на Тристан Бернар, но не могли да стигнат до приемливо мнение. Най-сетне една от дамите се решила и запитала писателя най-любезно:

— Простете за индискретността! Но ние настоятелно ви молим да кажете на колко сте години!

— Мадам, зависи от вашите намерения — отговорил лукаво Бернар.

СПОКОЙНИ СЪПРУЗИ

— Миличък, днес пак намерих на палтото ти женски косъм. Ако продължаваш така, скоро ще мога да си поръчам перука от тях.

— Защо ти е перука от разноцветни коси, мила?

ГРУБ КАВАЛЕР

— Колко години ми давате? — попитала една дама кавалера си.

— Не ви давам нито една година! — отговорил той.

— Защо?

— Защото и без това вие си имате доста много.

ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯТ СТУДЕНТ

— Петров, вместо да четете за изпит, вие се разхождате с моята дъщеря!

— Другарю професор, вие ми поръчахте да проуча основно всички ваши произведения. И аз реших да започна с най-хубавото от тях.

ГОДИНИТЕ НА МЪЖА

Млад мъж отишъл на гости у жената, която ухажвал, и там заварил своя съперник, който бил много по-възрастен от него. За да го подиграе, младият мъж запитал:

— Вие на колко сте години?

— Не ще ви направя това удоволствие — отговорил възрастният. — Но трябва да знаете, че едно магаре на двадесет години винаги е по-старо от един мъж на шестдесет!

МАРК ТВЕН НА ОПЕРА

Марк Твен бил поканен от една дама в ложата й в „Метрополитен опера“ в Ню Йорк. През време на представлението дамата непрекъснато приказвала. На края, когато трябвало вече да си тръгват, тя поблагодарила на писателя за гостуването му и прибавила:

— Да се надявам, че и друг път ще бъдете мой гост! Какво бихте казали за идущия петък? Ще дават „Кармен“.

— С удоволствие! — отговорил Марк Твен. — Аз никога не съм ви „слушал“ в „Кармен“.

СВАТБЕНА ПРЕМЯНА

Млада майка вървяла по улицата с малката си дъщеричка. Насреща се задала сватбена процесия.

— Мамо, защо булката е облечена в бяла рокля? — попитало момиченцето.

— Това е най-радостният ден за нея, чедо — отговорила майката. — Белият цвят е символ на чистота и невинност!

— А за младоженеца обратно ли е, мамо, щом като той е облечен в черно?

ПРИЧИНИ

Шотландски младеж срещнал хубавичка, пълничка мома и се влюбил в нея. След време в знак на голяма обич й подарил златен пръстен. Минала година. Момата все повече напълнявала, но любовта на младия шотландец от ден на ден намалявала, докато най-после той решил да се разделят.

— Върни ми пръстена! — казал й момъкът. — Нашите характери не подхождат за семеен живот.

— Вземи си го! — подала ръка огорчената девойка.

Шотландецът дълго се мъчил да извади пръстена от ръката на девойката. Най-сетне, отчаян от неуспеха си, той казал с упрек:

— Ти си толкова наедряла, че пръстенът не ще може да излезе от пръста ти!

— Остави ми го поне за спомен! — помолила девойката.

— О, не мога! Та той е много скъп!

— Тогава какво ще правиш?

— Ще трябва да се оженя за тебе!…

РАЗСЕЯНОСТ

— Едуард, пусна ли писмото, което ти дадох?

— Разбира се, миличка! Дори и марка му купих на гишето. Спомням си, че на едното ъгълче перфорацията й беше малко скъсана. Помислих да я сменя, но се отказах.

— Едуард!

— Какво, миличка?

— Защо толкова много лъжеш?

— Моля ти се, миличка! Уверявам те, пуснах го!

— Но аз не съм ти давала да пускаш никакво писмо!

— Тъй ли? О-о, мила, та аз съм така претрупан с работа, че как ще помня какво не си ми давала!

НА ГРОБИЩАТА

Възрастен мъж стоял пред един гроб и нареждал гласно:

— Ах, колко ми е тежко! Защо трябваше да умираш! Да си беше живял до дълбока старост! Ах, тази жестока смърт, дето те грабна!

Като видял неутешимата му скръб, един гражданин доближил до него и го попитал съчувствено:

— Кого оплаквате — жена си или детето си?

— О, не! — отвърнал мъжът. — Първия съпруг на жена ми!…

В УЧИЛИЩЕ

Учителката задава въпрос на ученика. Той дълго мълчи.

— Труден ли е въпросът? — пита учителката.

— Въпросът не е труден, другарко, но отговорът е труден.

НА ВЕРСАЙЛСКАТА КОНФЕРЕНЦИЯ

Съветът на петимата по версайлския мир привършил предобедното си заседание точно в 12 часа.

— В колко часа да се съберем следобед — попитал Клемансо.

— Аз моля да не бъде веднага след обяда — рекъл италианецът Орландо. — Бих искал да почина малко, след като се нахраня.

— Но и да не бъде много късно след обяда — заявил американският представител Лансинг. — Аз винаги си почивам малко преди вечеря.

— Добре, господа! — рекъл Клемансо, като се облегнал удобно в креслото. — В такъв случай ще назначим заседанието за три часа. Така синьор Орландо ще може да си поспи преди конференцията, мистер Лансинг — след конференцията, а ние с мистър Балфур — през време на самата конференция!

НЯМА КРАЙ

За някаква обида един мъж ударил на друг плесница. Пострадалият се оплакал на свой приятел.

— Защо и ти не му удари една? — запитал го приятелят му.

— В такъв случай той щеше да ми удари втора. Според тебе и за втората аз трябваше да го ударя. И това щеше да се повтори, да се потрети… и нямаше да има край… А пък аз съм зает и не мога да си прахосвам времето!

ОСТРОУМЕН ВОЙНИК

Английски войник влязъл в една кръчма в Хамбург да закуси. Той забелязал на тезгяха варени раци и попитал:

— Какво е това?

Продавачът решил да се пошегува и като показал червения мундир на войника, отговорил:

— Това са английски войници.

— Дезертьори от нашата армия ли? — викнал войникът. — В такъв случай аз ги арестувам! — заявил той и прибрал раците.

Остроумието на войника харесало на продавача и той го оставил да ги изяде безплатно.

НА ИЗПИТ

— Кажете, каква доза морфин бихте дали при подобен случай?

— Една чаена лъжичка!

— Тъй ли?

— Извинете, другарю професор, искам да поправя отговора си!

— Късно е, другарю студент, вашият пациент е вече мъртъв!

НА РИБОЛОВ

Мъж и жена отишли на риболов край една голяма река. Мъжът решил да се качи на лодка, за да пусне въдицата си в по-голям вир. Жената останала на брега и го съветвала:

— Моля ти се, внимавай! Там водата е дълбока и има страшен водовъртеж.

— Бъди спокойна! Не е опасно! — отвърнал мъжът.

— Слушай, я ми дай портфейла и часовника си, за да бъда спокойна!

РОЖДЕН ДЕН

— Татко, искам да ти кажа нещо, но да не чуе майка!

— Кажи, дъще!

— Дай ми пет лева да купя подарък на мама по случай рождения й ден!

— Заповядай!

След малко майката се обръща към бащата:

— Пенко, дай пет лева да почерпя децата утре, че ми е рожден ден!

— Заповядай!

— Пък се готви, че наближава и твоят рожден ден!

— О-о, отказвам се от рождения си ден! Вашите ми стигат!

ЕДИНСТВЕНО ИЗКЛЮЧЕНИЕ

Работлив бил човекът, но обичал и да си погулява. Когато хапнел нещо, винаги казвал:

— С това трябва да се пийне и чашка вино!

Веднъж негов приятел го запитал:

— А има ли нещо, с което не трябва да се пие вино?

— Разбира се, че има! Водата!

ПРОФЕСИОНАЛНО

Прочута френска танцьорка била възхитително тънка и грациозна. Веднъж, когато танцувала с двама партньори, нейна колежка не могла да въздържи злобата си към нея заради големия й успех на сцената и казала:

— Като гледа човек това трио, ще си помисли, че две кучета се карат за един кокал без месо.

ПРИЯТЕЛСТВО

— Драги докторе, сега ще позная дали си ми приятел!

— Цял съм на твоите услуги! Събличай се!

— Не става дума за преглед. В профдружеството има карти за санаториално лечение. Моля те, дай ми талон, че съм болен, за да получа една карта да си почина!

— Дадено бе! Но най-напред проучи за кои санаториуми са картите, за да ти впиша съответната диагноза!

СЛУЖЕБНА АТМОСФЕРА

— Откъде тази хрема у теб?

— Остави се! Имаме нов шеф — такъв студен човек, че не е чудно всички да се поболеят!

ДОВЕРИЕ

— Приятелю, услужи ми с десет лева.

— Много съжалявам!

— Значи, ми нямаш доверие?

— Напротив! Когато нямам пари, винаги ти имам голямо доверие!

ПИСАТЕЛЯТ И ЖЕНА МУ

Писател прочел на жена си току-що завършения си роман и запитал:

— Е, какво, харесва ли ти?

— Много! Написал си чудесен роман!

— Разбра ли го добре?

— Напълно!

— Тогава хич да не го нося в издателството; ами още сега да го хвърля.

— Защо?

— И миналогодишния ми роман ти хареса много, а критиката и читателите го отрекоха!

— Нима съм виновна, че критиците и читателите не разбират от романи?

КЛАСИЧЕСКО СРЕДСТВО

— Когато сте пили много и усетите болка в стомаха, какво правите, за да се освободите от погълнатото вече питие?

— Продължавам да пия!

— Защо?

— Защото клин клин избива!

СПОСОБНОСТ

— Вашият син все още ли е студент?

— Да! Но в къщи приказките му са като на професор.

ИЗКЛЮЧЕНИЕ

— Една от десетте божи заповеди гласи: „Не пожелавай жената на ближния си!“ — проповядвал попът.

— А дъщеря му може ли? — запитал един хитрец.

ЕДМОН РОСТАН ЗА АННА ПАВЛОВНА

Голямото изкуство на прочутата руска балерина Анна Павловна било признато от съвременниците й за неповторимо. Тя танцувала така леко и с толкова грация, сякаш не докосвала земята. Когато починала, именитият френски поет Едмон Ростан посветил на нейната памет едно свое стихотворение, в което казал:

О, земя! Не тежи над нея!

Тя тъй малко тежеше върху теб!

ВРЕМЕ И ВЕЧНОСТ

Веднъж журналистката Томсън, жена на американския писател Синклер Луис, запитала известния учен Айнщайн:

— Господин Айнщайн, бихте ли ми обяснили каква е разликата между време и вечност?

— Мило дете — отговорил добродушно великият учен, — дори да имах време да ви обясня тази разлика, все пак ще ви трябва цяла вечност, за да я разберете!

ПЕСТЕЛИВОСТ

Синът на Мак Ферлан се завърнал сияещ от училище и казал на баща си:

— Татко, днес ще бъдеш много доволен от мен! Икономисах шест пенса. Вместо да се кача на автобуса, аз тичах след него.

— Малки глупчо — усмихнал се баща му, — а защо не тича след такси, тогава щеше да икономисаш три шилинга!

ГЛАВАТА НА ФУТБОЛИСТА

— Слушай, мойто момче, никак не е лошо да спортуваш, но трябва да мислиш и за уроците си. За какво според теб служи главата на човека?

— За да отбива с нея топката, татко!

ЦЕНАТА НА УСМИВКАТА

Шотландец завел трите си малки деца при фотографа. Колкото и да ги подканяли и молели, никой не успял да ги накара да се усмихнат пред обектива. Тогава бащата дал по едно пени на всяко, те се зарадвали и засмели.

След снимането бащата казал:

— А сега, деца, върнете ми парите, че и аз да се фотографирам усмихнат!

ТЕЛЕФОНЕН РАЗГОВОР

— Какъв беше тоя телефонен разговор — повече от час! С кого говори?

— С жена ми! Но аз не говорех, а само слушах!

ПОПРАВКА

Лекарят прегледал пострадалия от автомобилна катастрофа и му казал:

— Нараняването ви не е опасно! След някой ден ще излезете от болницата.

Но на следващия ден той заявил на пострадалия:

— Ще трябва да останете не няколко дни, а цял месец! Тази сутрин вестниците пишат, че сте контузен много тежко и животът ви е в опасност.

СВАТБЕНО ПЪТЕШЕСТВИЕ

Мак Кин тръгнал на път. На аерогарата го срещнал приятел.

— Здравей, Мак Кин! Закъде пътуваш? — попитал приятелят.

— За Венеция.

— По работа или на екскурзия?

— Нито едното, нито другото. Съвсем по весело нещо!

— Е, не мога да отгатна!

— На сватбено пътешествие!

— Така ли? Ами къде е жена ти?

— Оставих я в къщи. Тя още като мома е ходила във Венеция.

МЕЖДУ ЯПОНЦИ

Казват, че японците не си вярвали твърде един на друг.

Веднъж двама приятели търговци се срещнали на централната гара на Токио.

— Закъде си тръгнал? — попитал единият.

Другият, като се поколебал малко, отговорил:

— Отивам в Кобе!

— Ха, лъжец такъв! Казваш, че отиваш в Кобе, за да ме накараш да мисля, че отиваш в Осака. Но аз проверих и зная, че ти наистина отиваш в Кобе!

ТАЙНАТА НА УСПЕХА

Един съдия обичал да помирява страните. Най-напред ги подканял да се разберат доброволно, като взаимно си отстъпят. Но ако те упорствували, той ставал от мястото си, отивал при всеки от съдещите се и му пошепвал на ухото.

— Спогоди се, иначе тебе ще осъдя!

Така съдията винаги успявал да помири страните.

СТАРОТО ВИНО

На богата трапеза поднесли на гостите най-разнообразни хубави вина. Накрая домакинът сложил на масата едно съвсем малко шишенце с вино, чието качество и възраст той не преставал да хвали още от самото начало на вечерята. Налял по една чашка на всеки и след като пийнали, запитал:

— Е, какво ще кажете? Това се казва старо вино, нали?

— Да, превъзходно е! — казал един от гостите. — Но за възрастта си е много дребно на ръст!

СЪРДЕЧНО БОЛНИЯТ

Англичанин и шотландец пътували във влака заедно. Шотландецът слизал на всяка гара, изчезвал и след малко се връщал запъхтян. Най-после лондончанинът не издържал и запитал шотландеца за причината на тези слизания и качвания.

— Ще ви обясня — казал шотландецът. — Бях на преглед при специалист по сърдечни болести в Лондон. Той ми каза, че съм много зле и всеки момент мога да умра от сърдечен удар. Затова си вземам билет само до следващата гара.

ОТЛИЧИТЕЛНИ БЕЛЕЗИ

Закъснял гражданин минавал по тъмна улица. Изскочили отнякъде двама души и го нападнали. Гражданинът бил силен и започнал да се бори с тях. Притекли се на помощ и случайни минувачи. Дотичал и милиционер. Но нападателите успели да избягат.

— Можете ли да ми кажете някакви особени белези на двамата нападатели? — попитал милиционерът.

— Разбира се, че мога! — отговорил нападнатият. — По-младият приличаше на по-стария. Сигурно са баща и син.

ИЗПОЛЗУВАН СЪВЕТ

Един селянин имал дело в съда. Той доверил на адвоката си, че възнамерява да подари на съдията гъска, за да бъде благосклонен към него.

— В никакъв случай! — посъветвал го адвокатът. — Съдията е честен човек. Ако се опиташ да го подкупиш, ще си навредиш.

Минали няколко дни. Селянинът срещнал адвоката и му съобщил с усмивка, че все пак изпратил гъската на съдията.

— Какво си направил! — ядосал се адвокатът. — Забрави ли какво те посъветвах?

— О, напротив, много добре го запомних — отговорил спокойно селянинът — и затова изпратих гъската от името на моя противник!

СИЛАТА НА ОРАТОРСКОТО ИЗКУСТВО

Прокурорът държал обвинителната си реч и излагал как според него подсъдимият е извършил престъплението, като описвал случката с най-големи подробности. Обвиняемият слушал, цъкал с уста и си мислел:

„Дявол да го вземе! Този като че ли е бил на самото място и е гледал какво правех!“

Взел думата защитникът. Той отрекъл изцяло вината на довереника си и изнесъл най-убедителни доказателства за неговото оправдаване.

Подсъдимият слушал и него с удивление. Когато защитникът свършил и съдът се оттеглил на съвещание, доверителят потупал адвоката си по рамото и му казал:

— Господин адвокат, като слушах прокурора, чудех се откъде може да знае, че точно така направих белята! Ама като почна ти да приказваш, аз сам повярвах, че не съм направил нищо лошо!

ПО ШОТЛАНДСКИ

Млад шотландец за пръв път излязъл на разходка с годеницата си. Когато се завърнал в къщи, баща му го попитал:

— Колко пари похарчихте?

— Два шилинга.

— Какво? — сопнал се бащата. — Отличил си се! За първи път излизаш с годеницата си и вече похарчи два шилинга. А какво ще бъде по-нататък?

— Но тя нямаше повече пари, татко!

АКО ИМА БОГ

Бърнард Шоу спорел със свой приятел философ дали има бог, или няма.

След дълги пререкания именитият писател отсякъл поривисто:

— Добре! Ако има бог, нека сега той сам ни докаже това! — И като извадил часовника си, добавил: — Давам му три минути срок да ме умъртви!

ЧЕСТНА ПОСТЪПКА

Англичанин намерил на улицата портфейл с петдесет фунта. Смутен, той попитал приятеля си какво да прави с парите.

— Най-почтено е да дадеш обявление в някой вестник, че си ги намерил! — посъветвал го приятелят и веднага добавил: — Но ако се съгласиш да поделим парите, аз ще ти посоча такъв вестник, който почти от никого не се чете.

СЪЖАЛЯВА ЧАПЛИН

Американският писател Синклер Луис пребивавал в Париж. В разговор журналисти го помолили да каже мнението си за своя именит сънародник Чарли Чаплин. Отговорът на писателя бил неочакван:

— Аз искрено съжалявам Чарли!

— ?!

— Защото е единственият човек, за когото Чарли Чаплин не съществува.

ФЕНЕРЪТ НА СЛЕПИЯ

Тъмна нощ. По улицата вървял слепец със запален фенер в ръка и с пълен кърчаг на рамо. Насреща му се задал подтичващ младеж, който замалко щял да се блъсне в слепеца.

— Ей, че си смешен! — рекъл той на подбив. — Защо ти е тази светлина, когато нощта и денят са за тебе едно и също нещо!

— Тази светлина не е за мен — отговорил слепият, — а за такива завеяни като теб, дето може да ме блъснат и да ми счупят кърчага!

ПРЕДВИДЛИВОСТ

Един англичанин си показал главата от прозореца на вагона и вятърът отнесъл шапката му. Той веднага грабнал от багажника кутията за шапки и я хвърлил през прозореца.

Пътниците се разсмели.

— Щом като шапката отиде по дяволите, нека върви след нея и кутията й! — забелязал един от тях.

— Който я намери, да има къде да я прибира! — добавил друг.

— Не! — проговорил невъзмутимият англичанин. — Изхвърлих кутията, защото тя ще ми върне шапката!

— Вие се шегувате! Как ще ви я върне?

— На дъното й е написан адресът ми. Кантонерът ще намери и кутията, и шапката и ще ги изпрати на адреса.

ПРИСЪДА

Покривът на една черква се срутил. Качил се работник да го поправя, но за нещастие се подхлъзнал и паднал. Той не се наранил, защото паднал върху един младеж, който минавал в това време покрай черквата. Но от удара младежът починал. Родителите на убития дали под съд работника.

Съдиите били съгласни с претенциите на родителите, но виждали и невинността на работника. Те изпаднали в голямо затруднение и все пак трябвало да издадат присъда, и то справедлива. Най-после те отсъдили:

„Разрешава се на един от близките на убития да се качи на покрива на черквата и оттам да се хвърли върху работника, който ще застане долу, и да го убие!“

Родителите се отказали от правото си да накажат убиеца.

ВЪЗПИТАНИЕ

— Слушай, моето момче, ти никога не бива да лъжеш! Лъжата е страшен порок. Трябва да казваш винаги истината. Обещаваш ли ми?

— Да, татко!

В това време на входа се позвънило.

— Иди виж кой е! Ако е хазаинът, кажи му, че не съм в къщи!

ТАЙНАТА

Войскова част заминавала в поход. Един от офицерите, приближен на генерала, полюбопитствувал за целта на похода. Генералът, вместо да отговори на въпроса му, запитал:

— След като узнаете целта, ще я кажете ли някому?

— Разбира се, че не — отвърнал офицерът.

— Тогава позволете и на мен да запазя тайната, както бихте я запазили и вие!

ПО АМЕРИКАНСКИ

Един фермер в Тексас извършил убийство. Дали го под съд. Фермерът повикал телеграфически адвокат от друг град да го защищава, като му предложил възнаграждение от пет хиляди долара. Адвокатът отговорил веднага:

„Пристигам с бързия влак точка водя трима очевидци точка“

НЕСИГУРЕН

— Когато за пръв път ви втресе, тракаха ли ви зъбите?

— Не зная, докторе! Зъбите ми бяха на масичката, а освен това аз малко недочувам!

НЕ ЩЕ МОЖЕ ДА Й СЕ РАДВА

Двама шотландци посетили художествена изложба и дълго разглеждали картините.

— Тази картина е великолепна! — казал единият.

— Щом така много ти харесва, купи я!

— Не виждаш ли колко е скъпа! Ако дам толкова пари, не ще мога да й се радвам.

ОТ КАКВО СЕ БОИ

Един мъж понасял стоически вечно лошото настроение на жена си и й се противопоставял само с мълчание. Негов приятел, който знаел за това му поведение, веднъж го запитал:

— Изглежда, че много те е страх от жена ти?

— Нищо подобно — отговорил мъжът. — Аз не се боя от нея, а от врявата й.

ЦЕНАТА ИМ СЕ УВЕЛИЧАВА

— И колко струват обувките, които са ви откраднали?

— Когато ги купих, платих за тях десет лева. Но два пъти ги давах на поправка и платих по три лева, така че общо ми струват шестнадесет лева.

ДВЕ ПРОФЕСИИ

Циганинът виолонист Йошка Фаркаш бил много известен и обичан в Будапеща. Нощно време той свирел по заведенията и веселял публиката, а през деня редовно слушал лекции в медицинския факултет и се явявал на изпити, докато най-после получил докторска диплома. Веднага след това си поръчал визитни картички със съдържание:

„Доктор Йошка Фаркаш, лекар и цигански капелник.“

Журналисти запитали новия лекар коя от двете си професии ще упражнява.

— И двете — отговорил той. — Мисля, че цигулката и рецептата си приличат твърде по своите цели. Сигурно ще се наложи да лекувам някои мои пациенти с цигулката си, а някои слушатели — с лекарства!

ЛОГИКАТА НА ЕКСПЛОАТАТОРА

Американецът Андре Мелон, директор на фабрика за дървен материал, бил голям скъперник и експлоататор. Все пак един от работниците му се решил и поискал увеличение на заплатата си.

— Не мога да задоволя искането ви! — казал фабрикантът.

— Но вие трябва да знаете, че аз съм много силен и работя колкото четирима работници!

— Кажете ми имената на другите трима, за да ги уволня, и тогава вие ще получавате и техните надници!

РОСИНИ И АДЕЛИНА ПАТИ

Росини и певицата Аделина Пати никак не се обичали. Една вечер двамата били на гости. Тук артистката изпяла ария от „Севилския бръснар“ и имала голям успех. Домакинът й заплатил за пеенето доста голяма сума. Зарадвана, тя изтичала при Росини и му казала:

— Маестро, виждате ли как другите ме ценят!

— Чудесно! Сега вече, дете мое, вие имате пари и може да идете да учите пеене!

ЗАСЛУЖИЛ СИ ГО

Млада селянка вървяла подир магаренцето си. Срещнал я нахален мъж и като видял, че е хубава, решил да я заприказва.

— Откъде си, булка? — запитал я той.

— От съседното село — отговорила селянката.

— Нали познаваш там дъщерята на мелничаря Никола?

— Познавам я!

— Тогава, направи ми тази услуга да й занесеш от мен една целувка. — И в същото време се опитал да я прегърне.

Но селянката го блъснала и рекла:

— Предайте я на магарето ми! То ще отиде в селото преди мене — и продължила пътя си.

НЕОБХОДИМОСТ

— Както виждам, ти и през зимата си пиеш порядъчно!

— Разбира се, за да се стопля!

— Но ако не се лъжа, ти и през лятото не се отказваш!

— Е, да! Тогава пък, за да се разхладя!

Към следващата част или към съдържанието

Александър Гиргинов Смях и мъдрост през вековете (3)

Метаданни

Данни

Смях и мъдрост през вековете

Информация

История

Сваляне / Връзки

ШАЛЯПИН И ГОРКИ

НАДХИТРЕН

ЯПОНКИ

КАТАСТРОФА

ХАМИЛТОН И СЕКРЕТАРЯТ МУ

ОСТАРЯВАНЕТО

АНГЛИЙСКИ ОФИЦЕРИ

ПРИ БЪРНАРД ШОУ

ПОПРАВКА

МАРК ТВЕН НА ХОТЕЛ

СТАРАТА ПИСАТЕЛКА

НЕПОЗВОЛЕНА ЦЕЛУВКА

ГАЛИЛЕЙ В КАЗАРМАТА

ПРЕДИ УПОЙКАТА

ФРАНЦУЗИН И ШВЕЙЦАРЕЦ

НЕ ИЗОСТАВА ОТ МОДАТА

В БРЪСНАРНИЦАТА

ГРЕШКА

КОЙТО СТАВА РАНО

ЗАМЕСТНИК

УСЛУГА

НЕПОДХОДЯЩО

СРЕЩА НА УЛИЦАТА

МАРК ТВЕН УЧЕНИК

КРАСОТАТА НА ФРАНЦУЗОЙКИТЕ

ПОХВАЛА

НА ПРЕМИЕРА

ТОСКАНИНИ ЗА ОРКЕСТРАНТИТЕ

МУЗИКАЛНА КЛЮКАРКА

ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ

УЖАС

БЪРНАРД ШОУ И ЧЪРЧИЛ

В ПАРЛАМЕНТА

МЕДИЦИНСКИ ПРЕГЛЕД

ЖЕНАТА И МЪЖЪТ

РАЗБРАЛИ СЕ

ЗАЩИТА

НОЩНО ПОСЕЩЕНИЕ

ОТПЛАТА

ПИЯНСКА МЕЧТА

ВЪЗРАСТТА Е ПРИЧИНАТА

ПРЕДПОЧИТАНИЕ

КРАЙ ДУНАВА

БЕЗ ПАЗАРЛЪК

ИКОНОМИЯ

ПЕСТЕЛИВЕЦ

ПЪРВАТА ЦЕЛУВКА

ОГЛЕДАЛОТО ЛОШО

ПО АМЕРИКАНСКИ

НА БАНКЕТ

ЗЕТ И ТЪСТ

ЗАВЕЩАНИЕ

ПРИЗНАНИЕ

УМЕСТЕН СЪВЕТ

ОБРАЗЕЦ НА БЕЗСРАМИЕ

УЖАСНО ПОДОЗРЕНИЕ

И ТОЙ Е ОТ ТЯХ

СМЕЛА СЪПРОТИВА

СЪЖАЛЕНИЕ

ОТМЪЩЕНИЕ

ПОСТОЯНСТВОТО НА КЛЕМАНСО

ПАСПОРТНА ИНКВИЗИЦИЯ

ЗАДЪЛЖЕНИЕ

В КИНОТО

ОПТИМИСТ

ЧЕМБЪРЛЕЙН НА РАЗХОДКА

НА ГОСТИ В АНГЛИЯ

ОТГОВОР НА МЯСТО

И ТОЙ ТАКЪВ

НЕБЛАГОПРИЯТНО ПОПАДЕНИЕ

КЪСЕН ПАЗАРЛЪК

ЗАСЛУЖЕН ОТГОВОР

ПРИ ЗЪБОЛЕКАРЯ

Александър Гиргинов
Смях и мъдрост през вековете (3)