Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Анекдот
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,3 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
moosehead (2018)

Издание:

Автор: Александър Гиргинов

Заглавие: Смях и мъдрост през вековете

Издател: Народна култура

Град на издателя: София

Година на издаване: 1966

Печатница: Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

Редактор: Дамян Бърняков

Художествен редактор: Васил Йончев

Технически редактор: Александър Димитров

Консултант: Любомир Павлов

Художник: Карандаш

Коректор: Мария Ждракова, Евдокия Попова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6275

История

  1. — Добавяне

antichnost.png
СОКРАТ И ХЕРАКЛИТ

Еврипид попитал Сократ какво мисли за учението на Хераклит, който твърдял, че всичко в света тече.

Сократ отговорил:

— Онова, което разбрах от него, е прекрасно! Мога да допълня само, че човек трябва да бъде отличен плувец, за да не се удави в това течение!

РЯПАТА НЯМА НУЖДА ОТ ЗЛАТО

Сабиняните отишли при един от римските консули, за да му предложат подкуп. Заварили го, че яде ряпа. Като ги изслушал най-спокойно, той им отговорил:

— Докато ряпата ми е сладка, нямам нужда от вашето злато!

РИМСКИТЕ ЖЕНИ И СЕНАТЪТ

Римски сенатор завел сина си Папирий в сената. Този ден там разглеждали важни държавни дела. Като се върнал синът у дома си, майка му го запитала какво е чул в сената. Папирий отговорил, че е забранено да се говори за това. Отказът още повече разпалил любопитството на майката. Тя непрекъснато додявала на сина си със своите въпроси. За да се освободи от нея, Папирий решил да я заблуди с хитрост и й казал:

— Обсъждаха дали ще бъде по-полезно за републиката да дадат по две жени на един мъж, или да отпуснат по двама мъже на една жена.

Жената на сенатора, разтревожена, изтичала веднага и разказала на другите жени какво е чула от сина си. На следващия ден римските жени се събрали пред сената и високо заявили, че искат да се дадат по двама мъже на една жена и че сенатът не бива да решава, без да изслуша и тях. Сенаторите недоумявали какво искат тия жени. Най-после младият Папирий ги извадил от затруднението, като им разказал как излъгал майка си. Те похвалили съобразителността му, но взели решение в бъдеще да не допускат в сената никакви младежи освен Папирий.

ПРЕДПОЧИТАНИЕ

Попитали Темистокъл:

— Кой искаш да бъдеш — Ахил или Омир?

Темистокъл помислил и отговорил:

— А вие какво бихте предпочели да бъдете — победители в олимпийските игри или глашатаи, които известяват имената на победителите?

ИЗКУСТВОТО

Хората на изкуството често повтарят една мисъл, казана за пръв път от Хипократ: „Животът е кратък, изкуството — вечно.“

ПЛАТОН ЯДОСАН

Платон се ядосал много от постъпката на един свой роб, извикал племенника си и му казал:

— Моля те, набий този човек! Аз не бива да го сторя, защото съм много ядосан.

ПРОИЗНЕСЕНА РЕЧ

Евдамид, придружен от свитата си, се явил в академията, за да чуе речта на Ксенократ. В този момент философът тъкмо произнесъл последните си думи и млъкнал.

— Изглежда, че той завърши и няма повече да говори — казал един от свитата на Евдамид.

— Прав е, щом вече е казал всичко, което е имал да казва — рекъл Евдамид.

— Но ние искаме да го чуем!

— Ами ако го посетим в края на вечерята му, ще трябва ли заради нас той да започне да яде отново?

ДИОНИСИЕВА ТАКТИЧНОСТ

Упрекнали Дионисий, че е възложил отговорна длъжност на човек, презиран от всички граждани на Сиракуза.

Той отговорил:

— Направих го нарочно, за да има кого хората да проклинат повече от мене!

КОЙ НЕ СЕ Е КАРАЛ С ЖЕНА СИ

Евристей, син на Епихарм, богат атински гражданин, бил убеден, че в Атина няма да се намери мъж, който поне веднъж в живота си да не се е карал с жена си. Той обещал да даде торба жълтици на оногова, който докаже противното за себе си.

Много мъже се явили при него да претендират за обещаната награда. Но още с първите въпроси Евристей ги изобличавал.

Най-сетне при него дошъл Епикрат, който бил доста умен мъж. Колкото и да се мъчил, Евристей не могъл да изобличи Епикрат.

— Ти спечели! — му казал най-сетне той. — Парите са твои! Дай торбата!

— Каква торба? Никаква торба не нося! — учудил се Епикрат.

— Аз обещах само парите, но не и торбата — пояснил Евристей.

— Ех, че съм магаре! — ядосал се Епикрат. — Жена ми е виновна! Иди след това слушай жените! Гъска! Виках й аз да взема торба, а тя — не, та не, и…

Не се доизказал, защото разбрал, че загубил.

СИМОНИД И БОГОВЕТЕ

Поискали от Симонид да подари нещо за жертва на боговете.

Той отговорил:

— Не искам да зная за такива богове, които са по-бедни от мен!

ТЕМИСТОКЪЛ

Един от жителите на малкия остров Сериф казал на Темистокъл:

— Ти блестиш не със собствената си слава, а със славата на отечеството си.

— Това е вярно! — отговорил Темистокъл. — Ако бях серифец, никога нямаше да стана известен.

ПЕСНИТЕ НА КСЕНОФАН

Винаги, когато слушал войнствените песни на Ксенофан, Александър Македонски не могъл да се въздържи да не протегне ръка към меча си. Разказали това на Диоген — като похвала за певеца. Философът казал:

— Ксенофан щеше да бъде по-голям майстор, ако беше изпял нещо, с което да обуздае този налудничав човек.

ДИОГЕН С ФЕНЕРА

Диоген тръгнал из града със запален фенер. Хората го гледали и се смеели на чудачеството му.

Някой го запитал:

— Защо си запалил този фенер посред бял ден, учителю?

Диоген отговорил:

— Търся човек.

ЧЕСТНАТА ЖЕНА

Добродетелната Ливия вървяла по брега на Тибър. В реката тя видяла да се къпят група голи мъже. За това се научил сенатът и поискал да накаже мъжете. Обаче императрицата изпратила свой приближен, който от нейно име помолил сенаторите да помилват провинените, като предал думите й:

— Пред очите на честната жена голите мъже не са нищо повече от статуи!

КОНФУЦИЙ

Един ученик попитал Конфуций:

— Учителю, какво нещо е смъртта?

— Сине мой — отговорил мъдрецът, — как да ти кажа какво нещо е смъртта, като още не зная какво нещо е животът?

УБЕДИТЕЛНАТА РЕЧ

Фокион се разхождал, дълбоко замислен, край морето. Един от приятелите му го видял и попитал:

— За какво мислиш?

— Мисля — отговорил Фокион, — какво бих могъл още да изхвърля от речта си, с която утре ще се обърна към атинския народ, за да стане по-убедителна.

СРАЖЕНИЕ НА СЯНКА

Един от воините на Леонид, като видял многобройния неприятел, изтичал при пълководеца и му казал:

— Леониде, битката ще бъде страшна! Врагът ще ни обсипе с такава градушка от стрели, че те ще затъмнят слънцето!

— Толкова по-добре! — отговорил Леонид. — Ще се бием на сянка!

АРИСТОТЕЛ

Един бъбривец разказвал някаква дълга история на Аристотел. Философът стоял мълчалив.

— Може би аз ви дотегнах и моите приказки ви отклониха от някои ваши сериозни размишления? — казал бъбривецът.

— Съвсем не! — отговорил Аристотел. — Можете да продължите! Аз се занимавам със своите мисли.

СИЛАТА НА КРАСОТАТА

— Анаксагоре, моят съвет е да се откажеш от милетчанката Аспасия.

— Перикле, не забравяй, че хубавата Елена стана причина да бъде разрушена Троя.

— Е, не е моя вина, че боговете са дали по-голяма сила на красотата, отколкото на мъдростта!

РИМЛЯНИ

Прибирали се в късен нощен час група веселя римляни. Стъпките им отеквали по улицата, а в ушите им още звучели флейтите и безгрижният смях на компанията.

— Ние, римляните — казал един от тях, — вече няма от какво да се боим. Картаген е разрушен, а гърците — покорени.

— Грешиш, приятелю! Сега е най-опасно за нас, щом като няма вече от какво да се боим и какво да почитаме!

НАКИТИ

Корнелия, дъщеря на великия Сципион и жена на консула Семпроний, била сред компания знатни римлянки. Всички показвали своите скъпоценни камъни, накити и украшения. Помолили и Корнелия да покаже своите.

Умната римлянка наредила да доведат децата й, които тя с майчина всеотдайност възпитавала за слава на родината, посочила ги и казала:

— Ето моите накити!

ТИГРИ

Конфуций спрял при една стара жена, седнала пред няколко пресни гроба сред полето. Тя му разказала, че това са гробовете на нейния баща, на мъжа й и на двете й деца.

— От какво умряха? — попитал Конфуций.

— Тигър ги разкъса — отговорила старицата със смях.

— Но защо сте се заселили в такава опасна местност?

— Та тук е много хубаво! — казала жената все още със смях. — Има само тигри, а долу има и управници!

ЗАКОНИТЕ НА СОЛОН

Анахарсис, като говорел за законите на Солон, ги сравнил с паяжините.

— Те могат да хващат мухите, но съвсем не могат да удържат осите.

СОКРАТ ЗА ЖЕНИТБАТА

Млад атинянин попитал Сократ:

— Учителю, добре ли ще сторя, ако се оженя?

— Няма да е лошо! — отвърнал философът. — Попаднеш ли на добра жена, ще имаш щастлив живот на обикновен човек. Но ако жена ти се случи зла, нейното поведение ще те насочи към дълбоки размисли и ако си достатъчно търпелив, можеш да станеш прочут философ!

КРАЙНО ВРЕМЕ

На стари години Лахид започвал да изучава геометрия.

— Време ли ти е сега да учиш? — попитал го някой.

— Ако сега не е време, то кога друг път? — запитал от своя страна Лахид.

ДИОНИСИЙ

Дионисий обложил жителите на Сиракуза с нов данък. Те започнали да се оплакват и да молят за милост, като посочвали крайната си бедност. Тогава Дионисий им наложил още по-голям данък. Това се повторило три-четири пъти. Най-после му съобщили, че народът се събрал на агората, роптае и проклина името му.

— Добре! — казал Дионисий. — Сега вярвам, че те наистина нищо нямат, щом почват да се бунтуват дори срещу мене!

ДЕЛО БЕЗ ПРИСЪДА

Ораторът Протагор се уговорил с един момък да го посвети в тайните на ораторското изкуство срещу известна сума, половината от която момъкът да му брои предварително, а другата — след като спечели първото си дело. Момъкът свършил учението си, но не пристъпил веднага към практикуване на придобитото от Протагор изкуство. Тогава Протагор завел дело против ученика си пред ареопага и му казал в присъствието на съдиите:

— Ако присъдата бъде в моя полза, ти си длъжен да ми платиш по силата на съдебното решение. Бъде ли обаче тя в моя вреда, ти пък си длъжен да ми платиш, защото това ще бъде първото дело, което ще спечелиш.

— Учителю, много се заблуждаваш! — отвърнал момъкът. — Ако аз спечеля делото, няма да ти платя по силата на съдебното решение. Загубя ли го — пак няма да ти платя, понеже ще загубя първото си дело.

Съдиите отказали да разгледат делото.

ОТЧЕТ ПРЕД НАРОДА

Алкивиад, дързък и лекомислен човек, посетил веднаж вуйчо си. Домакинът обаче се извинил, че не може да го приеме, защото се готви за отчета, който наскоро трябвало да даде пред народа.

Алкивиад, който никога не давал сметка за делата си, казал:

— По-добре е човек да мисли не върху отчета, който трябва да дава пред народа, а как изобщо да не дава отчет пред никого!

РЕЧ НА ПИРШЕСТВО

Ораторът Исократ бил на някакво тържество. Помолили го да произнесе реч.

— Не мога! — отказал той. — Това, което зная, нямо да е интересно за събраните тук хора, а това, което би им се понравило, на мене пък не е известно!

ЕВРИПИД И ПУБЛИКАТА

В театъра играели драма от Еврипид. Атиняните не харесали някои пасажи и поискали от автора да ги изхвърли.

Еврипид излязъл на сцената и с достойнство казал:

— Атиняни, аз не се уча от вас да пиша драмите си, а ги пиша, за да ви поучавам с тях!

УТРИННА ЛЕКЦИЯ

Диоген излязъл от бъчвата си, огледал ясното небе и се запътил към Акропола. Настигнали го учениците му.

— Учителю — запитал го един, — как се отнася Дионисий с приятелите си?

— Както с чувалите — отговорил древният философ. — Задържа пълните, а празните захвърля.

ПОМПЕЙ И ДЪРЖАВНАТА ТАЙНА

— Това са тайни на римския сенат и аз не мога да ви ги съобщя! — казал Помпей на азиатския владетел, в чийто двор бил римски посланик.

— Ами ако аз ви принудя? — заплашил го владетелят.

— По този начин ли? — запитал Помпей и сложил пръста си върху пламъка на горящата пред него лампада. На лицето му не трепнал нито един мускул.

ГЛАДЪТ

Един ден Диоген седнал да се храни сред шума и навалицата на пазара.

— Мъдри философе, как можеш да се храниш на пазара сред толкова шум и викове? — запитал го някой.

Диоген му отговорил:

— Храня се на пазара, защото огладнях тук, а крясъкът на стомаха е по-силен от всички шумове!

УЧЕНИЕТО НА ЕПИКУР

Атиняните се разхождали по брега на морето и философствували.

— Браво на епикурейците! — казал един. — Мнозина напущат другите школи и стават последователи на Епикур, но нито един епикуреец не е изменил на своето учение.

Архезилай го чул и се усмихнал.

— Да — казал той, — от всеки мъж можеш да направиш евнух, но от никой евнух не можеш да направиш мъж.

НЕ ПОДХОЖДА НА ВСЕКИГО

Темистокъл и приятелят му се разхождали край морето.

Изведнъж видели няколко трупа, изхвърлени на брега. По ръцете им имало златни накити.

— Вземи пръстените и гривните! — казал Темистокъл на приятеля си. — Те вече не са им нужни.

— Защо да ги взема аз, а не ти? — попитал приятелят.

— Ти можеш да ги вземеш, защото не си Темистокъл!

ЕДИНСТВЕНИТЕ В СВЕТА

Една чужденка попитала жената на Леонид:

— Защо вие, лакедемонките, сте единствените жени в света, които имате влияние върху мъжете?

— Защото ние сме единствените жени, които раждат истински мъже — отвърнала лакедемонката.

ПОДАРЪКЪТ НА АЛЕКСАНДЪР МАКЕДОНСКИ

Александър Македонски подарил на своя другар Перил петдесет таланта за зестра на дъщеря му.

Перил, смутен от големия подарък, се поколебал да го получи изцяло.

— За зестрата на дъщеря ми — рекъл той, — са достатъчни и десет таланта.

— Да. За тебе са достатъчни — възразил Александър Македонски, — но за един цар съвсем не подхожда да прави толкова дребни подаръци.

МАНИИТЕ НА МАРК ПОРЦИЙ КАТОН

Римският проконсул Марк Порций Катон бил известен на времето си като най-мъдрият човек. Един от афоризмите му, стигнал до нас, е следният:

„Имам три мании, за които винаги съм се разкайвал. Първата — да не оставя да мине ден, без да направя нещо добро; втората — да не доверя на жена си някаква тайна. И третата — никога да не пътувам с кораб, щом мога да вървя пеш.“

НЕ Е ЛЕСНО!

По време на триумвирата Август написал язвителни стихове за Полион.

— Аз мълча — казал Полион, — защото е опасно да пишеш стихове срещу този, който може да те осъди на смърт.

КОЕ Е ПО-ВАЖНО

Атиняните отказали да отдадат божески почести на Александър Македонски. Демид им казал:

— Размислете добре. Вие ревниво пазите небесния свод над главите си, но не рискувате ли да загубите земята под краката си?

РАНАТА НА ГЕРОЯ

При едно сражение Филип Македонски бил ранен в крака и оттогава понакуцвал. Той често се оплаквал от болки в този крак, но синът му Александър веднъж казал:

— Татко, не бива да се оплакваш от раната, която на всяка стъпка ти напомня за твоята слава и храброст!

ХАЗАРТЪТ

Платон видял, че един от неговите ученици играе комар. Ученикът се засрамил и рекъл да се извини:

— Учителю, седнах да изиграя само една игра, и то не на пари.

— Но ти не знаеш ли — отвърнал философът, — че играта без пари ще докара навика, а навикът ще докара играта с пари?

РАЗТОЧИТЕЛИ И СКЪПЕРНИЦИ

Попитали древния философ Зенон каква е разликата между разточителство и скъперничество.

— Разточителните хора — отговорил той, — живеят така, като че ли им остава малко време да живеят, а скъперниците — като че ли никога няма да умрат.

ИЗМЕННИКЪТ СИ ОСТАВА ИЗМЕННИК

Тракийският цар Реметалк изменил на Антоний и се присъединил към Август. На един пир изменникът започнал да се хвали с постъпката си.

Август слушал, слушал, обърнал се към гостите и казал високо:

— Измяната одобрявам, но не обичам изменниците!

ПОСЛЕДНИТЕ ДУМИ НА СОКРАТ

Осъдили Сократ да изпие чаша с отрова. Без да се поколебае, той я изпил. Смъртта започнала бавно да сковава тялото му.

Събрали се около него учениците му и заплакали.

— Учителю — не издържал един от тях, — най-страшното и възмутителното е това, че умираш невинен!

Мъдрецът се усмихнал и тихо прошепнал:

— Нима щеше да ви бъде по-леко, ако умирах виновен?

СОКРАТ ЗА НОВИТЕ ДРЕХИ

Един глупец твърде много се перчел с новите си дрехи. Философът Сократ забелязал това, приближил се до него и като похванал дрехата му с два пръста, рекъл:

— Знаеш ли, това нещо преди тебе го е носила овца, но и сега пак го носи овца.

МЪДРОСТТА

Деметрий, след като превзел и разрушил Мегара, попитал философа Стилпон, родом от същия град, дали не му е задигнато нещо от войската.

— Не, нищо — отговорил философът. — Мъдростта никога не може да бъде взета като военна плячка.

БЛАГОДАРНОСТТА НА ПИНДАР

Приятел казал на Пиндар:

— Аз те хваля навсякъде и пред всички!

— А аз те възнаграждавам за това — отговорил поетът. — Постъпвам така, че всички хора да те вземат за човек, който говори истината.

ЖЕНАТА НА СЕНЕКА

Нерон заповядал на великия римски философ Сенека да умре. Полина, жената на философа, не могла да понесе смъртта на своя мъж. Тя решила да го последва и прерязала вените си.

Нерон научил за това и бързо изпратил хора, които да спрат изтичането на кръвта й. Но било вече късно. Върху бледото лице на жената личели последните следи на живота, принесен в жертва на една велика и чиста любов.

ВЛАДЕНИЯТА НА СПАРТАНЦИТЕ

Попитали Агезилай докъде се простират владенията на спартанците. Той показал копието си и отговорил:

— Дотам, докъдето може да стигне това копие!

ДОБРИЯТ ЛЕКАР

Гален, един от най-прочутите лекари на древността, казвал:

— Природата е най-добрият лекар. Тя не само лекува две трети от всички болести, но и никога не злослови против колегите си.

ДВЕ ПРОИЗВЕДЕНИЯ

Скулпторът Поликлет работил върху две напълно еднакви статуи. Едната била в ателието му, достъпна за погледите на посетителите, а другата — скрита от всякакъв чужд поглед. При работата си върху първата статуя той се придържал строго към всички указания на критиците, които го посещавали. Когато двете статуи били завършени, той ги изложил една до друга. Първата всички оценили като несполучлива, а втората — като великолепна.

— Виждате ли — казал той, — тази, която не одобрявате, е ваше произведение, нея работих по вашите съвети, а другата, която харесвате, е всецяло мое произведение, за нея слушах само себе си!

ПОМОЩ ОТ ПЕСНИ

По време на Месенската война лакедемонците били застрашени от поражение и изпратили човек в Атина да иска помощ. Атинските управници обещали да им помогнат.

В Спарта заживели в очакване. По едно време пристигнал някакъв хром учител на име Тиртей.

— Това ли е помощта им? — питали се хората.

Но скоро лакедемонците признали силата на този пратеник. Неговите пламенни, войнствени песни въодушевили спартанската войска и тя победила Месена.

ДОСТОЕН ОТГОВОР

Няколко офицери се опитали да подкупят Лисандър, за да им позволи да убият един свой враг. Лисандър отказал, макар да имал нужда от пари.

— Да бях на твое място, бих взел парите! — казал му един приятел.

— И аз бих ги взел, ако бях на твое място! — отговорил Лисандър.

ПОДПРАВКИ

Сиракузкият тиранин Дионисий бил голям гастроном. Веднъж той повикал готвача си и му казал:

— Твоите гостби вече не ми харесват!

— Не е чудно — отговорил смелият готвач. — Няма ги вече предишните им подправки.

— Как тъй да ги няма? Ще ги набавиш!

— Главните подправки във вашите гостби бяха трудът и гладът!

ЗА ПО-СИГУРНО

Евклид попитал един от учениците си:

— Какво би предпочел да имаш: две цели ябълки или четирите им половинки?

— Предпочитам четирите половинки — отговорил ученикът.

— Защо? Нима не е едно и също?

— Не е! Когато са цели, как ще разбера дали не са червиви?

ЗАВЕЩАНИЕТО НА ЗЕНОН

— Ние, хората — казал Зенон, — имаме една уста и две уши. С това природата иска да ни каже, че трябва повече да слушаме и по-малко да приказваме.

СОКРАТ В НЕДОУМЕНИЕ

Войник гонел един бягащ. Насреща им се задал Сократ. Войникът извикал:

— Дръж го! Той е убиец!

Философът останал безучастен и беглецът изчезнал. Войникът се спрял пред Сократ и го запитал:

— Ти защо не хвана убиеца?

— Убиец? Какво значи това? — запитал философът.

— Убиец е човек, който убива.

— А, тъй ли? Значи — касапин!

— Глупости! Той убива хора!

— А, така ли? Тогава е войник!

— Ти можеш да ме подлудиш! Това е човек, който убива в мирно време!

Сократ се усмихнал:

— В такъв случай е палач.

Войникът махнал с ръка и оставил философа.

ПЛЕШИВАТА ГЛАВА

Теофраст разказва за един старец, който полагал големи усилия да прикрие плешивостта си. Веднъж негов противник в сената поискал да го уязви. Той посочил с ръка стареца и извикал:

— Трябва ли да вярваме на човек, който носи измамата на челото си?

РЯДКА РАДОСТ

Педарет, макар че не бил избран в числото на тристата почетни граждани на Спарта, изглеждал много весел. Когато излизали от събранието и го попитали защо е толкова доволен, той отговорил:

— Радвам се, че в Спарта има триста души, по-почитани от мене!

ОВИДИЙ ЗА ЛЮБОВТА

— Колкото са раковините в морето, толкова са ядовете в любовта.

СЦИПИОН КАЗАЛ

— Добрият генерал, като добрия лекар, трябва да знае кога настъпва оня момент, който изисква да се употреби желязо.

АЛЕКСАНДЪР МАКЕДОНСКИ И ПИРАТЪТ

Моряците на Александър Македонски пленили пиратски кораб и завели главатаря му при своя цар.

— Кой ти позволява да правиш морската шир несигурна? — попитал го великият завоевател.

— Този, който позволява и на теб да правиш земната шир несигурна — отговорил дръзкият пират. — Но тъй като аз командувам само един мизерен кораб, наричат ме разбойник, а понеже ти водиш цяла армия, считат те за цар.

ВЪЛШЕБНАТА ВЪЗГЛАВНИЦА

Цезар бил известен с големите си дългове. Когато научил за смъртта на един именит римски патриций, потънал в задължения, той поръчал при разпродажбата на имуществото на умрелия да купят за него възглавницата му. Приближеният, на когото дал тази заръка, се учудил, но Цезар му обяснил:

— Искам да имам възглавницата, на която този римлянин е могъл да спи спокойно при толкова много дългове!

ДЕМОСТЕН И АТИНЯНИТЕ

Веднъж Демостен казал на Фокион:

— Ще дойде ден, когато тези атиняни, над които ти така се надсмиваш, ще изгубят разсъдъка си и ще те убият!

— Това е вярно! — съгласил се Фокион. — Мен те ще убият, ако загубят разсъдъка си, а теб — ако се осъзнаят.

НАЙ-ВИЖДАЩИТЕ ОЧИ

Атиняните шумно влизали в Дионисиевия театър под Акропола. Щели да гледат новата творба на млад драматург. Диоген заел скромно мястото си в последните редове.

— Диоген, чии очи виждат най-добре? — запитал един драматург, пиесата на когото била отхвърлена.

— Очите на завистниците — отговорил философът. — Те виждат в човека дори и това, което той няма!

ДИОГЕН И КРАДЕЦЪТ

Диоген видял, че водят един крадец към затвора, и възкликнал:

— Нещастнико, защо не си станал по-голям хищник? Тогава ти щеше да изпращаш другите в затвора.

СЪВЕТЪТ НА СОКРАТ

Сократ чул едного да се заканва:

— Да умра, ако не му отмъстя!

Мъдрецът забелязал:

— По-достойно е за човека да каже: „Да умра, ако не направя така, че да ми стане приятел!“

ПОЧЕТНО МЯСТО

Сиракузкият тиранин Дионисий поканил Аристип. На масата му отредил почетно място до себе си. На следващия ден пак го поканил, но му определил място на другия край на масата. По време на обяда той се обърнал към Аристип и го попитал:

— Какво мислиш за сегашното си място, сравнено с това, което заемаше вчера?

— Мисля, че между двете места няма никаква разлика, щом като аз седя на тях — отговорил Аристип.

АЛЕКСАНДЪР МАКЕДОНСКИ И АПЕЛ

Апел бил придворен художник на Филип Македонски. Той нарисувал младия Александър на кон и мислел да го изненада с картината си. Когато му я показал, Александър разгледал портрета с интерес, но не бил във възторг от изкуството на своя приятел. По-късно, Александър бил вече македонски цар, пред портрета случайно довели коня му. Като съгледал нарисувания срещу себе си кон, жребецът започнал буйно да цвили. Апел се засмял и казал:

— Виждаш ли, царю, конят ти като че ли повече разбира от изкуство!

РАЗВОД

Упрекнали един римлянин за развода му с неговата непорочна, красива и богата жена. Той обаче показал крака си и рекъл:

— Погледнете тази красива и съвършено нова обувка! Би ли могъл някой освен мен да знае къде ме стяга?

АЛЕКСАНДЪР МАКЕДОНСКИ И ДИОГЕН

Когато Александър Македонски победил Атина и завладял цяла Гърция, всички знатни гърци побързали да му се представят и да го поздравят. Само философът Диоген не бил между тях. Тогава царят сам отишъл при него в Коринт. Намерил го, излегнат на припек пред бъчвата. Философът се понадигнал на лакът, за да види кой го безпокои, и познал великия завоевател.

Александър поздравил вежливо философа и рекъл:

— Мъдри старче, аз те уважавам! Кажи какво да направя за тебе?

Диоген отговорил спокойно:

— Искам само да се отместиш, за да не ми отнемаш това, което не можеш да ми дадеш.

— Няма такова нещо, което аз не бих могъл да ти дам!

— Има! — рекъл Диоген и му посочил слънцето.

ДВОЙНИЦИ

Казали на император Август, че от време на време в Рим идва момък, който много прилича на него. Случило се, че веднъж императорът срещнал своя двойник. Той се изненадал от голямата прилика и на шега го попитал:

— Кажи, момко, майка ти идвала ли е понякога в Рим?

Момъкът разбрал намека и бързо отговорил:

— Майка ми никога не е посещавала Рим, но баща ми често е идвал!

ПРОВЕРКА

Попитали Питагор:

— Как най-добре могат да бъдат проверени мъжът, жената и златото?

Философът отговорил:

— Златото се проверява на огъня, жената — със златото, а мъжът — чрез жената!

ОРАТОРСКОТО ИЗКУСТВО

Попитали един знаменит гръцки оратор:

— Какво нещо е красноречието?

Той отговорил:

— Изкуство, което може да направи големите неща малки, и малките — големи.

КОЙ СЕ МИЕ

Преданието разказва, че Диоген никога не миел лицето си. Веднъж край него минал Александър Македонски и го запитал:

— Диоген, вярно ли е, че не се миеш?

— Вярно е — отговорил мъдрецът.

— Защо?

— Мие се само онзи, който е мръсен! — отговорил спокойно Диоген.

ГОСТОПРИЕМСТВО

Сципион пожелал да посети Ений у дома му. Когато почукал на вратата, домакинът изпратил един от робите си да му каже, че не е в къщи.

Наскоро след това Ений се отправил към дома на Сципион. Той го видял отдалече, застанал зад вратата и при почукването на Ений извикал:

— Няма го в къщи.

— Ей, Сципионе, познавам гласа ти! — рекъл Ений.

— Я виж ти? Неотдавна аз можах да повярвам на твоя роб, а ти сега не искаш да повярваш на самия мен!

СИЛНИТЕ НА ДЕНЯ

Попитали Диоген:

— Как да се отнасяме към силните на деня?

Философът отговорил:

— Тъй както се отнасяме към огъня — не трябва да стоим нито много далеч, нито много близо до него!

НАЙ-МЪЧНИТЕ НЕЩА

Попитали Хилон:

— Кои са според теб трите най-мъчни неща в живота?

Хилон, който бил един от седемте мъдреци на Гърция, отговорил:

— Да запазиш една тайна; да забравиш една клетва; да употребиш добре времето си.

АЛЕКСАНДЪР МАКЕДОНСКИ В ПОХОД

Александър Македонски повел войските си на дълъг, мъчителен поход през пустинята. Един след друг войниците падали мъртви от умора и жажда. Никъде нямало капка вода. Млад войн донесъл на пълководеца вода в шлема си, която намерил с невероятно големи усилия. Александър поел шлема и казал:

— За всички тази вода е много малко, а за мен е твърде много — и плиснал скъпоценната течност в пясъка.

ПОЛЗА ОТ ЛЪЖАТА

Попитали Аристотел:

— Какво печелим, когато лъжем?

Мъдрецът отговорил:

— Да не ни вярват, когато казваме истината!

ПРОДАЖБА НА РОБИ

На пазара за роби разпродавали пленници, взети по време на Лакедемонската война. Важен и надут купувач се приближил до един пленник и го попитал:

— Ще бъдеш ли честен, ако те купя?

— Също толкова, колкото ако не ме купиш! — отговорил пленникът.

СЪВЕСТТА НА ЦИЦЕРОН

Корнелий Непот упрекнал Цицерон:

— Ти като обвинител си погубил повече хора, отколкото си спасил като защитник.

Цицерон отговорил:

— Да, признавам, че винаги и във всичко влагам повече съвест, отколкото красноречие!

ЛАСКАТЕЛСТВОТО

Ксенократ не обичал ласкателите. Веднъж разговарял с едного, който през цялото време се съгласявал с неговото мнение. Накрая Ксенократ изгубил търпение и му казал:

— Възрази ми поне веднъж, за да видя, че сме двама души!

ЮЛИЙ ЦЕЗАР В ОПАСНОСТ

Предупредили Юлий Цезар, че срещу него се готви заговор.

— Трябва да бъдеш внимателен и да не се излагаш на опасност! — посъветвали го приятелите.

— По-добре е да умреш веднъж — отговорил Юлий Цезар, — отколкото да се страхуваш от смъртта през целия си живот!

СТРАННО ВЕЛИЧИЕ

Съобщили на Аристип, че жена му Лаиса му изневерява.

Той казал:

— Аз правя всичко, каквото мога, за да бъде тя благосклонна към мене, но не и за да й преча да бъде благосклонна към другите!

ВЯРНА СЪПРУГА

Казали на Хиерон, че има лош дъх. Като се върнал в къщи, той разказал това на жена си и я попитал:

— Ти защо не си ми казала досега за този мой недостатък?

Жена му отговорила:

— Мислех, че всички мъже имат такъв дъх.

ДИОГЕН ПЪТНИК

— Учителю, ти си стар — казали учениците на Диоген, — трябва да си починеш вече!

— Защо да спирам сега, когато съм на края на моето пътуване? — отвърнал той.

ДИОГЕН ЗА НЕПРИЯТЕЛИТЕ

Попитали Диоген:

— Как може човек най-сигурно да покори неприятелите си?

— Като им стори това, на което те не са способни — отговорил философът.

— А какво е то?

— Да им направи добро!

ПРИЯТЕЛСТВОТО

Философът Зенон казал:

— Истинският приятел — това е второ аз!

СОКРАТ И ЖЕНИТБАТА

— Учителю, какъв съвет ще ми дадеш? Имам възможност да се оженя — да го сторя ли, или не? — попитал един младеж Сократ.

Философът му отговорил:

— Млади момко, каквото и да направиш — и да се ожениш, и да не се ожениш, след десет години ще се разкайваш!

СОКРАТ ЗА ДОБРИТЕ ХОРА

Попитали Сократ:

— Учителю, защо хората са толкова лоши?

Сократ отговорил:

— Защото никой не иска да бъде добър към другите, преди те да са добри към него!

ПОГРЕБАЛНА РЕЧ

През времето на Тиберий живял един смел човек. Веднъж на погребение той държал реч и се обърнал към покойника със следните думи:

— Тъй като ти сега си мъртъв, аз те моля да съобщиш на божествения Август, че богатството, което той завеща в предсмъртния си час на народа, и до днес е в ръцете на Тиберий.

Тиберий се научил за тия смели думи и повикал при себе си дръзкия оратор. Той му дал частта, която му се полагала от богатството, завещано на народа от Август, и му казал:

— Ето че ти получи своя дял! А сега ще ти дам възможност да отидеш лично да съобщиш на блаженопочившия Август, че твоят дял от неговото завещание ти е изплатен! — И заповядал да му отсекат главата.

БЕЗЗВУЧНА ПЛЕСНИЦА

Един гражданин се осмелил да каже за император Веспасиан доста оскърбителни думи. Когато научили за това, приближените посъветвали императора да накаже със смърт дръзкия поданик. Той отговорил:

— Аз убивам само кучетата, които ме хапят, но не и тези, които ме лаят!

ТИБЕРИЙ

Римският император Тиберий не обичал да подменя чиновниците на своята империя.

Като го запитали коя е причината, императорът отговорил:

— Когато мухите се наситят, по-малко хапят!

КНИГАТА

Попитали Аристотел:

— Как можем да определим дали една книга е добра или лоша?

Аристотел отговорил:

— За да сторим това, трябва да имаме пред вид три условия:

Първо — дали авторът е казал всичко, което е трябвало да каже.

Второ — дали е казал само онова, което е трябвало да каже.

И трето — дали го е казал така, както е трябвало да го каже.

ПРАВДАТА И ХРАБРОСТТА

Запитали Агезилай, цар на Спарта:

— Коя от двете добродетели е по-голяма — правдата или храбростта?

Той отговорил:

— Ако всички хора бяха справедливи, нямаше да има причини да съществува храбростта!

БОГИНЯТА НА ПРАВОСЪДИЕТО

Един римлянин дал на своя съсед пари взаем за определен срок. Когато дошло време да ги връща, съседът отказал и римлянинът го дал под съд. Пред съда обаче съседът се заклел, че бил върнал парите и спечелил делото.

Римлянинът излязъл от съда съкрушен, спрял се на стълбата пред статуята на Темида и се загледал с огорчение в нея.

Минал негов познат и го попитал:

— Какво си се загледал в тая статуя?

— Едва днес разбрах защо Темида стои пред съдилището, а не в залата.

— Защо?

— Защото я е срам да влезе вътре!

ТРУДЕН ОТГОВОР

Корнелий Непот, чиято майка се ползувала с доста лоша репутация, попитал Цицерон, с когото се препирал за нещо:

— Цицероне, кажи, ти знаеш ли кой е баща ми?

— Ето един въпрос, на който и майка ти лесно не би отговорила.

ЗВЪНЪТ НА ОРЪЖИЕТО

След победата си над кимврите Марий позволил на войниците да разграбят един вражески град.

— Не превишавай властта си, Гай Марий! Такава заповед е противна на закона — предупредил го някой.

— Може да е тъй — отговорил Марий, — но звънът на оръжието ми попречи да чуя какво казват законите!

ЛЮБОВТА НЕ СЕ НАКАЗВА

Съобщили на известния атински тиранин Пизистрат, че един младеж целунал на улицата дъщеря му. Негов приближен го посъветвал да накаже младежа.

Пизистрат отговорил:

— Ако започнем да наказваме тия, които ни обичат, какво трябва да правим тогава с тия, които ни мразят?

ДВОЙНО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ

Младеж, който много обичал да приказва, пожелал да се запише в школата на Исократ.

— Какво възнаграждение ще ми искате, учителю? — запитал той.

— Двойно! — отговорил философът.

— Защо?

— Защото с вас ще имам двойна работа. Първото възнаграждение искам, за да ви науча да не говорите глупаво, а второто — за да ви науча да мълчите умно!

ДЪЛГА РЕЧ

Пратеници от остров Самос се явили пред Клеомен — царя на спартанците — и произнесли дълга реч, с която поискали да го убедят да обяви война на Поликрат.

Когато свършили, Клеомен им отговорил:

— Аз вече не помня началото на вашата реч, затова не мога да разбера средната й част. А що се отнася до края й, съвсем не съм съгласен с него!

ИЗКУШЕНИЕТО

Попитали прочутия персийски поет и мъдрец Саади:

— Ако те затворят в стая с много хубава жена и никой не те надзирава, би ли устоял на изкушението?

— Може би да — отговорил мъдрецът, — но никой няма да повярва, защото е по-лесно да се избегне изкушението, отколкото клеветата.

ВОЕНАЧАЛНИКЪТ ЮЛИЙ ЦЕЗАР

Помпей, който предвождал републиканската войска срещу Юлий Цезар, се оттеглил с малък отряд в Южна Италия. Около Рим останала по-голямата част от войската му, командувана от негови помощници.

Цезар узнал за това и възкликнал:

— Чудесно! Най-напред ще разбием останалата без пълководец войска, а след това ще се отправим към пълководеца, останал без войска!

ОБУЩАРЯТ КРИТИК

Най-големият художник на древна Гърция, Апел, изложил своя картина. Скрил се зад близката завеса и подслушал как някакъв обущар критикува обущата на едно от нарисуваните лица. Обущарят бил прав и художникът още същия ден нанесъл поправка в картината.

След няколко дни обущарят пак посетил изложбата и видял поправените обуща. Възгордян от своята критика, той започнал глупаво да критикува краката и лицата на нарисуваните.

Апел се ядосал, излязъл от скривалището си и му викнал:

— Обущарю, не по-горе от обущата!

ДОБЛЕСТ

Попитали Анталкид защо спартанците са въоръжени с толкова къси мечове?

Той отговорил:

— За да се сражават с врага лице в лице!

ВОЛЯТА

Епиктет казал:

— Който не умее да владее себе си, той е роб, па ако ще да е владетел на целия свят!

СЪВЕТЪТ НА ТАЛЕС

Гръцкият философ Талес бил известен с мъдрите си мисли. Една от тях е и тази:

— Справедливите упреци можеш да ползуваш дори когато са от твоя неприятел, а с неискрено ласкателство може да ти навреди и най-добрият приятел!

ГОЛЯМ ДОХОД

Млад римлянин попитал Цицерон:

— Кажете ми, коя професия дава най-голям доход?

— Млади човече — отговорил Цицерон, — най-голям доход дава пестеливостта! Но не забравяй, че най-беден е скъперникът!

МЪЛЧАНИЕТО

Симонид казал:

— Често пъти съм се разкайвал, загдето съм говорил, но никога, задето съм мълчал!

КОГА ДА СЕ ЯДЕ

Попитали Диоген в кой час е най-добре да се яде.

Философът отговорил:

— Богатият може да яде, когато иска, бедният — когато има!

ФОКИОН И АЛЕКСАНДЪР МАКЕДОНСКИ

Александър Македонски изпратил сто таланта подарък на Фокион. Той се изненадал от постъпката на царя и попитал приносителите:

— Защо вашият господар между всички гърци предлага именно на мен тази сума?

— Защото само ти изглеждаш на царя добродетелен човек — отговорили му те.

— Тогава нека ми позволи не само да изглеждам добродетелен, но и да бъда такъв! — казал Фокион и върнал обратно на всесилния цар изпратените пари.

ЖЕЛАНИЕ

Лизимах попитал своя приятел Филипид, който бил автор на комедии:

— От това, което владея като цар, какво искаш да поделиш с мен?

— Всичко освен твоите тайни! — отговорил Филипид.

ФИЛОСОФСКИ ДИСПУТ

Диоген режел зеле. Минал край него Аристип и му подвикнал:

— Ей, Диогене, как можеш да ядеш това зеле?

— Ако и ти можеше да ядеш зеле — казал Диоген, — не би превивал гръбнак пред силните.

— Охо — засмял се Аристип, — ако пък ти можеше да превиваш гръбнак пред силните, нямаше да ядеш зеле!

СРЕДСТВО ДА ИМАШ ПАРИ

Един безделник се оплакал на Сократ, че няма нари.

Мъдрецът го посъветвал:

— Заемай от себе си и съкрати разходите си!

СМЪРТТА НА ПЕРЕГРИН

Циникът Перегрин, когато вече остарял, решил да си отиде от живота чрез оригинална смърт. Той обявил, че след предстоящите олимпийски игри ще се изгори жив. И удържал на думата си. Когато игрите свършили, придружен от своите приятели, той издигнал голяма клада край града, запалил огъня, свалил торбата, хитона и тоягата си. Приятелите му хвърлили в огъня тамян и към пладне Перегрин застанал пред кладата:

— Дух на моя баща и дух на моята майка — извикал той, — приемете ме благосклонно! — После се хвърлил в огъня и изгорял в грамадните му пламъци.

ЦЕЗАР В АФРИКА

Юлий Цезар отишъл в Африка, за да завладее и тази част на света. Един ден, като проверявал войската си, конят му се препънал и Цезар паднал на земята.

— Ето! — провикнал се великият римлянин. — Това е предзнаменование, изпратено ми от боговете! Сега Африка е под мен! Аз не паднах, а просто влязох във владение на земята!

ВОЙНИЦИТЕ НА АЛЕКСАНДЪР МАКЕДОНСКИ

Било пред сражението при Арбела. При Александър Македонски дошли неколцина негови другари с много лоши вести. Те съобщили, че настроението на войниците било неблагонадеждно — всички се наговаряли да грабят за себе си и да не оставят нищо за царската хазна.

— Напротив, вие ми носите отлична вест! — възкликнал Александър. — Така могат да се наговарят само войници, които са уверени в победата си и не мислят за бягство.

КСАНТИПА ЗА СОКРАТ

Попитали Сократовата жена Ксантипа:

— Как не ти е съвестно да обиждаш мъжа си — първия мъдрец на Гърция?

— А пък аз имам основание да мисля — рекла Ксантипа, — че е най-големият глупак в Гърция!

— Защо?

— Защото той единствен в света реши да се ожени за мене!

ПОКРОВИТЕЛИ

— Аз уважавам Меркурий — казал атинянинът Симонид, — защото е скромен — задоволява се само с мляко и плодове. Но не съм доволен от Херкулес, че е ненаситен и иска за жертва толкова много овце и волове.

— Но тоя бог пази стадата ни!

— Какво значение има дали стадата ми ще бъдат изядени от вълци, или от оня, който ги пази!

МЪЛЧАНИЕТО

Един бърборко често дотягал на Питагор с празните си приказки.

Веднъж великият мъдрец му казал:

— По-добре е да мълчиш, щом като не можеш да кажеш нещо по-умно от мълчанието!

ВОИНСКА ДОБЛЕСТ

По време на битката при Термопили един спартанец доложил на Леонид:

— Неприятелят се приближава към нас!

Царят му отговорил:

— В такъв случай и ние се приближаваме към него!

СЕНЕКА И СЪДБАТА

Възрастен, неуспял в живота човек се оплакал от съдбата си пред Сенека. Мъдрецът му казал:

— Съдбата рядко препречва пътя на умния човек.

МУХАТА ВЪРХУ ЩИТА

Приятели упрекнали един спартанец, задето нарисувал муха върху щита си.

— Напразно си се старал! — рекли му те. — Та неприятелят не ще може да я види!

— Лъжете се! — отговорил спартанецът. — Аз ще отида тъй близо до неприятеля, че той лесно ще я види!