Ан Мейджър
Мъж за милиони (9)

Девета глава

Блейд спря запъхтяния Мак и Джени забеляза в здрача, че бяха стигнали до ловната хижа. Той слезе от коня и завърза юздите за близкото дърво. Свали я от седлото, като нарочно плъзна тялото й покрай своето. Желанието му да я притежава ставаше неудържимо. На нея това безочливо отношение вече й бе познато… Внезапно осъзна в какво положение се намира.

Щом стъпи на земята, опита се да побегне. Но той я привлече към себе си и впи устни в нейните. Пъхна език между зъбите й. Целуваше я с яростен глад и тя напразно се бореше да се освободи от него. А когато престана да се съпротивлява, целувките му се изпълниха с безкрайна нежност. Накрая се откъсна от нея, но продължи да я държи в обятията си. Целият трепереше.

— Знаеш ли какво ми стана, като те видях с Майк тази вечер? — шепнеха тръпните му устни, милващи косата й, и разпращаха еротични вълни по цялото й тяло. — Като си помислих, че ще се омъжиш за него… Че ще легнеш с него… Че ще те притежава като Дийн! — Изтерзан от тези мисли, той сграбчи слабите й рамене. — От месеци те искам, Джени. Няма да понеса той да те отнеме от мен, както го направи Дийн! Ако не си моя тази нощ, сигурно ще умра! Но ти сама трябва да ме поискаш. Или да си вървиш. Можеш да избереш.

— Защо ми даваш право на избор? — Бе останала без дъх. — Мислех, че ме отвличаш, за да…

— … те изнасиля — довърши той.

— Да, така мислех. — Чуваше бесните удари на сърцето му.

— Никога не съм обладавал жена насила. Тази вечер почти щях да го направя… Ала сега можеш да се върнеш вкъщи. Ако искаш. Няма да те спра.

Притискаше я плътно до тялото си и тя разбираше каква болка би му нанесла, ако си отиде. Беше й дал онова, за което се бореше така отчаяно, когато побягна от него в гората — свободата да избере. Трябваше само да му каже: „Върни ме у дома“ — и той щеше да го стори. Но тя не го изрече. Гледаше го втренчено. Измъчваше я хаосът на чувствата им. Желаеше го, а знаеше, че не трябва, щом не са женени. Дори в този важен момент той не спомена нищо за брак… Говореше само за страстта си. Тя не бе свикнала на безотговорните отношения, които той смяташе за нормални между мъж и жена.

Блейд бавно наведе глава към нея и ръцете му се сключиха на кръста й.

Силното му тяло излъчваше сила и мъжественост. Бе изпълнен с енергия. Всичко в него я възбуждаше — неговите ръце на кръста й, устните му, докосващи косите й, пулсиращата, едва сдържана страст…

— Джени — започна той, като я милваше нежно, — последните месеци бяха ад за мен. Знам, че не те заслужавам, но винаги съм те желал. Не можех да понеса да мислиш за мен, както всички останали в градчето — че съм мръсник и връзката с мен ще те опетни.

— Никога не съм си мислила така, Блейд! — прошепна тя.

— Каза го. В обора.

— Да, но ти ме подлуди с приказките за Майк и каза, че ще започнеш да излизаш с други жени. Ревнувах те и ме болеше!

— Не съм поглеждал друга жена, откакто се върнах в ранчото.

— А Сюзън Харпър? — настъпи тя.

— Пак ли тази Сюзън? Няма ли най-после да я оставиш на мира? Изобщо не се интересувам от нея.

— Блейд, аз… — В гласа й прозвуча болка.

— Сюзън никога не е била от значение за мен, както и аз за нея. Нали ти ми съобщи, че се е върнала при бившия си мъж?

Понечи да му каже, че ги е видяла в стаята му. Но щеше ли да има полза? За него това е било само начин да задоволи моментните си нужди. Навярно и желанието му към Джени беше такова.

— Блейд, не знам какво да правя. Толкова сме различни… Не споделяме едни и същи ценности.

— Да, сигурно се различаваме. Ала аз ценя теб, Джени. А това е най-важното в отношенията между мъжа и жената.

Дали той можеше да оцени в нея друго, освен тялото й?

— Казах си, че е лудост да те искам. Аз не съм мъжът, когото ти желаеш и заслужаваш. Опитах да те прогоня от мислите си и да ги запълня само с курорта… С всичко друго, само не с теб! Въпреки това имаше моменти, когато едва се овладявах да не нахълтам в стаята ти и да не взема насила онова, което толкова желаех. Чувствах се паднал ниско, като някакво животно, което не може да се владее. Не можех да те гледам спокойно, затова те избягвах. А ти беше винаги някъде наоколо — спокойна и недосегаема. Толкова си хубава, направо полудявам! Все така те исках, мечтаех да бъдеш моя. Понякога ми се струваше, че ако те обладая насила, ще те накарам да забравиш и Майк, и Дийн, и който и да било друг… Но не можех да те насиля, Джени! Не исках да те наранявам. Извинявай, че така те изплаших тази вечер с моето преследване. Дяволът се всели в мен, като те видях с Майк!

Нещо в нея се предаде. Изведнъж разбра, че винаги го е обичала. И винаги се е страхувала от чувствата си към него. Затова се омъжи за брат му. Боеше се не от порочността на Блейд, а от неговата способност да разкрива сърцето й, което тя държеше строго заключено със своята привидна благочестивост. Страх я беше да обича истински, да се отдаде напълно на някого, да поеме риск. Двамата бяха съвсем различни! Не можеше да свърже представата си за Блейд с предложение за женитба или вечна вярност. Но никога нямаше да узнае какво ги свързва, ако не изминеше своята част от пътя между двамата.

В този миг тя реши да му се отдаде — така, както той я желае, без да изисква нищо от него. Нямаше значение какво щеше да й струва.

— В мислите ми си само ти, Блейд Тейлър! — В очите й проблеснаха сълзи от любов и щастие. — Ти вече ми развали репутацията, нали? Време е да си заслужа лошото име.

Той я разбра. Усмихна се и й олекна. Той внимателно обхвана лицето й и започна да я целува бавно, със страстна нежност.

Тя се откъсна от него и промълви:

— Знаеш ли, моята лоша репутация наистина ми е приятна… Както ти ми обеща тази сутрин.

— Ще има и по-големи удоволствия, любов моя. — Взе я на ръце и я отнесе в хижата. Постави я на леглото и легна до нея. — Джени, любов моя!

Месеците на неосъществена любов и болка се изляха от него, когато устните му се допряха до нейните в непринудена целувка, която само загатваше силата на желанието му. Тя простена, искаше да я целува безумно. Но той бе решил да я обладае бавно, да я възбуди докрай, преди да позволи на своята страст да я погълне.

Умело я разсъблече. Докато разкопчаваше блузата й, пръстите му докосваха кожата й. Събу джинсите й. Сваляше дрехите й една по една, докато остана гола, с блестяща млечна кожа на лунната светлина. Беше красива като в сънищата му. Зелените й очи пламтяха. Струваше му се, че е копнял за нея цяла вечност.

Събу ботушите й и ги захвърли по средата на стаята. Свали ризата си. Гол, с бронзов загар по тялото, той се приближи към нея и я прегърна. Нагласи я под себе си. Там, където се допираха, телата им се разтапяха. Усетил мекия й и заоблен корем и бедрата й под своето тяло, той простена от удоволствие.

Устата му се спусна по белия й врат. Целуваше я зад ушите, по деликатната линия на брадичката. Застоя се в края на врата й, където устните му откриха лудо пулсиращата й вена. Русата му глава слезе надолу и Джени усети как зъбите и езикът му си играят със зърната на гърдите й. Пръстите й се увиха в кичура коса, паднал над челото му. Притегли лицето му към своето и той я целуна отново по устата. Настоятелността на тази целувка разпали страстта й. Простена и се притисна към него. Болезнено желаеше той да проникне в нея.

Но той продължи да я целува и да я милва. Струваше й се, че ще се взриви от желание. Накрая почувства ръката му между краката си. Нежните бързи движения на пръстите му предизвикаха порой от прекрасни усещания и й се струваше, че се разпада на парченца.

Изви тялото си срещу неговото и разтвори бедра за удоволствието, което й причиняваше ръката му.

— Люби ме, Блейд! Не издържам повече… Побързай! Моля те! О, Блейд!

Страстната й молба, прошепната неочаквано, го възбуди невероятно. Отдръпна ръката си. Застана над Джени и влезе в нея — отначало внимателно, с бавни ритмични движения, докато страстта го завладя напълно и вече не можеше да се владее. Бясната сила в него се отприщи. Тялото й беше сладко, дивно чудо, което го изкарваше извън всякакъв самоконтрол, докато накрая потрепери дълбоко в нея. Смътно разбираше, как отчаяно тя се притиска към него.

Екстазът преминаваше на вълни през тялото й дълго, след като Блейд се бе успокоил.

Той не я пусна от прегръдките си. Продължаваше да милва главата й, отпусната на рамото му. Едната й ръка лежеше на корема му. Другата лекичко галеше лицето му. Главите им бяха допрени и тя усещаше как горещият му дъх гали кожата й. Принадлежеше му напълно, дори ако същото не можеше да се каже за него.

Съмняваше се, че Блейд би могъл да я обича така, както тя него, но въпреки това бе на върха на блаженството. Не бе изпитала такава страст през десетте години на брака си. В същото време, за първи път мислеше за Дийн без угризение. Той принадлежеше на миналото. Беше направила всичко, за да му бъде добра съпруга. Сега обичаше Блейд.

Знаеше, че той не може да й бъде верен като Дийн. Ала не биваше егоистично да иска от него любов завинаги, след като телата им се изразяваха така великолепно. Ежедневните неща губеха значение пред случилото се между тях.

— Обичам те, Джени! — промълви той с дрезгав глас.

Тя не знаеше, че никога не е казвал тези думи на друга. Питаше се дали се обяснява в любов на всяка жена, която го ощастливяваше в леглото. При тази мисъл изпита болка и радост. Болка от ревност. Радост, защото знаеше, че му е доставила физическа наслада и той е щастлив.

Ръката му се рееше по тялото й от гърдите към корема.

— Ако не внимаваме, може да забременееш — промълви той. — Страхотно те желаех и не помислих за това. Прости ми, Джени…

Без да иска, Блейд засили страданието й. Напомни й, че не би се обвързал с жена по този начин. А тя искаше дете от него. Искаше да се оженят и да живеят заедно цял живот. Той обаче не желаеше нито едно от тези неща. Тя трябваше да се примири с това.

Мъката я сграбчи внезапно. Почувства се объркана и уплашена. Сълзите, сдържани с години, бликнаха от очите й и зарови лице в рамото му. Плачеше за децата и семейството, които никога нямаше да имат. Мечтите й нямаше да се сбъднат!

Ръцете му се стегнаха около нея. Сълзите й го изпълниха с угризения. Тя плака така, когато бяха за пръв път заедно и когато два дни след това се омъжи за Дийн. Какво я караше да плаче сега? Той искаше единствено да е щастлива.

— Не плачи, Джени. Не мога да понеса сълзите ти!

Потърси устните й. Целуна я с цялата си страст. Тя отвърна на целувката му и потърси утеха в любовта му. Разпали го с буйни милувки. Предизвикателно милваше тялото му със своето, докато желанието отново ги понесе на огнените си вълни.

Удоволствието, което изпитваше от любовта му, я накара да забрави, макар и за малко, нещата, които нямаше да притежава никога.

 

 

Изминаха шест седмици на необуздана любов и удовлетворени желания. През деня Джени и Блейд работеха. Когато знаеха, че са близо един до друг, но не могат да бъдат заедно, ги изгаряше огънят на стремежа им един към друг. Едва дочакваха вечерта, за да останат сами, след като Мария и Кати си лягаха. Тогава Джени се прокрадваше в стаята на Блейд. Той я очакваше — нетърпелив и изпълнен с желание като самата нея. Спускаше се към него и двамата се разтапяха в обятията си.

Понякога той я придърпваше върху леглото, покриваше гърдите й с ръце и нежно я галеше, като разпалваше с ласки тялото й, без да я съблича. Друг път лягаше по гръб и я настаняваше върху себе си. Насърчаваше я да го люби. Възседнала го, отначало тя се движеше бавно и наблюдаваше лицето му. Доставяше й удоволствие да гледа как страстта се надига у него. Пръстите му нежно шареха по гърба й, после преминаваха по корема, за да поемат гърдите й.

Блейд беше страстен мъж и я любеше с опитност, каквато тя не познаваше. Когато я докосваше и беше с нея, Джени откриваше непознати дотогава светове.

В същото време тя бе отражение на душата му и физическата любов с нея бе нещо свещено. Понякога беше нетърпелив и властен, понякога — безкрайно внимателен и нежен. Но винаги я караше да чувства, че е единствената жена, която може да го възбуди така. Любовта й се засилваше и Джени попадаше все повече под негова власт. Всяка нейна частица му принадлежеше.

Блейд нямаше задръжки. Показваше й чудеса в любовната игра. И Джени изостави завинаги привидното благоприличие. Отначало се смущаваше. Но той не обръщаше внимание на протестите й. Любеше я с устни и език. Караше я и тя да го люби по същия начин. Много скоро това я опиваше не по-малко от самия него.

Понякога яздеха с конете далеч извън ранчото. Той винаги намираше някое красиво тайно убежище за любовта им.

Веднъж стигнаха до реката разгорещени и целите покрити с прах. Бутна я игриво във водата с дрехите. А щом видя гърдите й с втвърдени зърна под прилепналата от водата блуза, я люби както стояха изправени един до друг. Притискаше я силно до себе си и навлезе дълбоко в тялото й, докато хладните зелени вълнички се плискаха в краката им. После плуваха, смяха се щастливо и отново се любиха.

Той разбуди докрай чувствеността й, която тя така дълго се беше борила да потиска. Джени живееше, замаяна от щастие. Съмняваше се в неговата любов само когато не беше до нея.

Една нощ, след като се бяха любили, тя го попита за белезите, които кръстосваха бедрата и кръста му.

Блейд се намръщи. Тялото му внезапно се стегна. Отдръпна се от нея. Скръсти ръце на гърдите си. Известно време остана така, взрян мълчаливо в тавана. Когато проговори, гласът му бе толкова тих, че тя се напрягаше, за да го чуе. Думите се изтръгнаха с усилие от гърлото му:

— Раниха ме в Ливан.

Тя докосна с ръка белезите. При допира й той потрепери.

— Как? — попита го шепнешком.

— Никога не съм говорил за това. С никого…

— Кажи го на мен! Като споделиш, ще ти олекне!

— Не искам да те натоварвам с моите болезнени спомени. — В очите му имаше страдание, което тя не разбираше.

— Искам да знам какво ти се е случило! Моля те!

— Не, няма да ти кажа! Наистина не бива… Молиш ме, защото не знаеш за какво става въпрос. — Лицето му се смекчи за миг. — Кой може да обясни безумието на войната? Ако ти се случи, трябва просто да го преживееш…

Тя усещаше как той трепери. Искаше да го приласкае, да го утеши.

— Тогава, разкажи ми само част от него, Блейд!

Той заговори с глас, който й беше непознат:

— Опитах се да спася едно… арабче. Беше ранено от шрапнел. Умря в ръцете ми… — Вълнението му пречеше да говори. — Може би така стана по-добре. Бедното момченце, беше на парчета! Раниха ме, докато го изнасях на безопасно място. По дяволите, Джени, то умря заради нас! Може би заради мен!

— Ти не си виновен!

При този спомен челото на Блейд се покри със студена пот. Всичко беше пред очите му — безкрайни, оглушителни експлозии… Миризма на горящ петрол… Черни кълба дим над оранжевите пламъци… Горещина, постоянно жужене на мухи… Задушаващ прах при преминаването на военни джипове и танкове. Раниха детето на улицата. Блейд се изложи на куршумите, докато напразно опитваше да спаси живота на момченцето. Измъкна го изпод развалините. Грабна безпомощното крехко телце и хукна към прикритието. Секунда преди да стигне до него, в гърба му се забиха три куршума. Въпреки неистовата болка, пропълзя последните метри до своите. Подаде детето на един войник и падна окървавен в праха. Два дни беше в безсъзнание. Сякаш се върна от другия свят. Наградиха го… Но нищо нямаше да върне детето!

Блейд никога не говореше за случилото се. Не можеше да го сподели дори с Джени. Ужасът на войната бе заключен с тежкия катинар на самообвинението дълбоко в душата му.

— Не мога да говоря за тези неща. Не ме питай повече.

— Този белег на крака ти е от нещо друго — упорстваше тя. Очите й сочеха загорялото му бедро. — Май не е от куршум.

Блейд прокара ръка по белега. На никого не беше казвал какво му се беше случило. Това бе най-горчивият спомен в живота му. Заговори с усилие. Гърлото му бе пресъхнало:

— От баща ми е. Разпори кожата ми. Не Кейлъб, а Джейми. Направи го с отвертка. Беше нощта, преди майка ми да ни напусне. Застанах между двама им, за да я защитя. Но той беше полудял и заби отвертката в крака ми, за да ме отстрани от пътя си. Щеше да ме нареже на парчета, ако не бях избягал. Бях на осем години и се крих три дни. Тогава той преби майка ми… — Нахлулите спомени бяха толкова болезнени, че дори не можеше да изрече последните думи.

Млъкна. Беше нащрек. Ето, сега тя ще се отдръпне от него! Живял бе като животно… А тя бе почтена жена! Не познаваше грозната страна на живота. Не знаеше каква кръв тече във вените му…

— О, Блейд, сигурно си се чувствал ужасно! — Пръстите й лекичко погалиха белега, сякаш да успокоят страданието му. — Къде отиде, като избяга от къщи? — Сърцето й се сви, като си представи малкото момченце, криещо се от побеснелия си пиян баща.

— Кейлъб ме намери заспал под моста. Бях полузамръзнал. Прибра ме у тях, докато моят старец ме потърси.

Джени мълчеше. Едва ли съществуваха думи, които да излекуват дълбоко наранената му душа и да успокоят болката от спомена за детството му. Най-после каза:

— До този момент никога не се бях замисляла за моите родители. Сега разбирам какво са ми дали… Бяха много праволинейни хора, изпълнени с обич. Никога не си причинявахме болка един на друг. И двамата ми липсват. Не знам дали си спомняш, ти ми изпрати писмо, когато загинаха при катастрофата, малко след смъртта на Кейлъб. Това писмо ми помогна много, Блейд. Ужасно страдах за тях…

— Писах ти, защото ти винаги си имала огромно значение за мен. Дори по онова време — каза той нежно.

Само дотук можеше да й разкрие дълбоката си любов към нея през всичките изминали години. Страхуваше се, че ако пристъпи по-нататък, тя ще го отблъсне. Когато родителите й умряха, неговата рота беше в Япония. Знаеше, че й е тежко. Искаше да сподели скръбта й. Мислеше за Джени през цялото време. Но не можеше да вземе отпуск. Завиждаше на Дийн.

— Писмото не беше достатъчно! Трябваше аз да дойда при теб!

— Дийн беше тук тогава — напомни тя тихо. — А и никой нищо не можеше да направи.

— Да, така е — смръщи вежди той. Докато брат му беше жив, тя нямаше нужда от него… В този миг той желаеше от все сърце да прилича повече на Дийн и на Килпатрик. Разговорът за семействата им още веднъж показа колко са различни той и Джени. Щеше ли да бъде щастлива с него?

Не можеше да й каже нещата, които искаше, затова я привлече в прегръдките си. Това бе единственият начин да й покаже колко силно я обича. Само след миг тя се разпали от нежността му. Беше останала без дъх, преливаща от желание, когато той я отблъсна внимателно.

— Блейд, защо спираш?

Засмя се на нетърпението й. Наведе шеговито чело към нейното. Носовете им се докоснаха.

— Нали онази нощ, когато те целунах в обора, ми каза, че искаш да се любим в сеното?

Тя кимна, Блейд я вдигна на ръце и с лекота я понесе към вратата.

— Блейд, няма ли да вземем някакво одеяло?

— Мислех, че си премаляла от любов и възбуда, а ти се сещаш за такива прозаични неща — пусна я той на земята.

— Остави одеялото! Да вървим!

— За нищо на света! — Той грабна едно одеяло, хвана я за ръката и я повлече навън. — Искам да ти доставя удоволствие, да развихря фантазията ти, а не да те изранят осилите в сламата!

Изтичаха към плевника. В лунната нощ бяха като две щастливи деца. Качиха се върху бала сено и той разстла одеялото. Разтвори ръце. Тя се хвърли нетърпеливо в прегръдките му и изцяло се предаде на удоволствието, което й доставяха устните, езика и пулсиращото му мъжко тяло. И той я облада с чувственост, събудена от чудната им любов…

 

 

От този момент между тях се установи някаква нова, неизказана близост. Блейд прекарваше доста време с Кати. Момиченцето явно му беше забавно. Опитваше се да я отучи да си смуче пръстчето. Ала и той не постигна повече от Джени… Тя безмилостно му се подиграваше за напразните усилия. Всъщност Кати явно проявяваше интерес към тях, макар и не точно такъв, какъвто той очакваше. Щом го видеше, спускаше се към него с лъчезарна усмивка. Подаваше му гордо шишенцето с боята:

— Боядиса, Блейд! На Кати плъстчето…

Беше му смешно, но се мъчеше да изглежда сериозен:

— Добре, ще го намажа, малка разбойничке! И ти няма да го лапаш, разбра ли? Само да чуя, че пак си отишла в банята да измиеш боята, ще видиш какво ще те направя! Вече си голямо момиче! А големите момичета не си смучат пръстите!

— Смучат! — кимаше тя умно, докато той мажеше пръстчето й с боята.

Блейд се смееше на Кати, а Джени — на двамата. След малко детето намираше някакъв повод да измие боята и пръстчето му моментално отиваше в устата, както обикновено.

— Ужас, та тя го смуче дори когато спи! Джени, ти нали купи някаква книга по този въпрос. Време е поне единият от нас да я прочете!

— Когато стане достатъчно голяма, ще отвикне да го лапа сама.

— Колкото повече ми го повтаряш, толкова по-разумно ми се струва! Чудя се как не съм се сетил сам!

 

 

Джени би била безкрайно щастлива, ако беше сигурна, че Блейд я обича истински. Но колкото повече го обикваше, толкова по-ужасен й се струваше фактът, че той не може да обича от сърце и душа, не желае да се обвързва с женитба. Усещаше, че в града ги считат за любовна двойка, макар че Блейд беше станал много дискретен. Обаче щастливото й лице не можеше да скрие чувствата й. Тя си казваше, че опетненото й име е нищо в сравнение с неговите прегръдки. Но връзката им я тревожеше.

Много нощи оставаше будна. Не можеше да заспи, защото дълбоко в сърцето си съзнаваше, че не е редно да спи с Блейд, щом не са женени, колкото и прекрасни да са отношенията им. Не му казваше нищо по този въпрос — не искаше да го принуждава да се обвързва с нея, щом не иска. След сцената с Майк той изобщо не говореше по този въпрос… Дойде юни с убийствените сухи горещини на тексаското лято. Климатичните инсталации бръмчаха непрекъснато. Курортистите се разхождаха под сенките, плуваха в басейна и в реката. Джени пиеше огромни количества чай с лед и газирана вода. Навън беше горещо като пещ. Въпреки горещината обаче курортът беше пълен с туристи. Все пак бяха по-малко от колкото искаше Блейд — хотелиерството в Тексас беше в криза. Но Блейд работеше като луд, за да печели комплексът. Понякога викаше Джени в кабинета си, за да прегледат данните.

— Разбираш ли, в Хюстън хотелите работят само половината си капацитет, като много от стаите се дават с огромна отстъпка — обясняваше й той. — Бизнесът още не се е съвзел от инвестициите в индустрията, девалвацията на мексиканското песо и стагнацията, причинена от петрола.

— Но ние не се конкурираме с Хюстън!

— Боя се, че трябва. Не можем да увеличим броя на туристите, ако не предлагаме конкурентен комплекс от услуги. „Горски кът“ не е на оживено място като Хюстън, Далас или Сан Антонио. Трябва да воюваме за всяка стотинка.

Блейд започна да пътува. Отпечата брошури. Влезе във връзка с туристически агенции, които рекламираха „Горски кът“ дискретно, но постоянно. Джени се питаше дали той не пътува, защото се чувства неспокоен на едно място. В Зачери Фолс бе непрекъснато с нея. Ала с тези все по-чести пътувания, тя се боеше, че той търси компанията на други жени.

Когато отсъстваше, обаждаше й се всяка нощ. Тя не му вярваше напълно. Не беше сигурна в себе си като жена. Не подозираше, че Блейд разбира чувствата й. А той бе все така нежен и внимателен и никога не я нараняваше.

Когато съмненията я връхлитаха, си припомняше, че никога не бе живяла сред бурни удоволствия като Сюзън Харпър. Чудно ли бе, че Блейд, който имаше опит с жените, иска разнообразие? Как би могъл да се задоволи само с нея?

Когато го нямаше, Джени живееше като в сън, макар никога да не даваше израз на ревността си — боеше се, че това ще го отблъсне и ще го тласне към бурни авантюри.

Блейд усещаше, че нещо не е наред. Когато я питаше какво я тревожи, тя отричаше опасенията му. Мълчанието, което настъпваше между тях след тези разговори, го тревожеше още повече. Мислеше, че тя съжалява за връзката с него. Вярваше, както и преди, че не е достатъчно добър за нея. Трябваше да си отиде и да я остави да се омъжи за по-подходящ, например за Килпатрик…

Блейд и Джени се обичаха, но не разбираха тайните на сърцата си и това ги правеше безкрайно нещастни.