Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Golden Man, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 29 гласа)

Информация

Сканиране
helyg (2011)
Разпознаване и начална корекция
hrUssI (2012)
Корекция
asayva (2018)
Форматиране
in82qh (2018)

Издание:

Автор: Ан Мейджър

Заглавие: Мъж за милиони

Преводач: Ангелина Василева

Година на превод: 1993

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: Арлекин България ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 1993

Тип: Роман

Националност: Американска

Печатница: „Образование и наука“ ЕАД

Редактор: Ани Димитрова

ISBN: 954-11-0063-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6254

История

  1. — Добавяне

Пета глава

Джени се събуди изтощена, сякаш изобщо не бе заспивала. Много болезнено бе силно да желаеш някого и постоянно да потискаш това свое желание. Защо не посмя да се отдаде на Блейд? Но той не я искаше истински! Беше пил, а тя му беше под ръка. Добре че Мария излезе на двора, за да я спаси от самата нея.

Джени обаче не бе доволна от развоя на нещата и това беше лошо. В такъв случай всичките й мисли и постъпки през последните дни са били греховни. Какво ставаше с нея? С моралните й ценности?

Греховно бе да изпитва удоволствие в прегръдките на мъж, който никога не й бе споменал за чувствата си към нея. Блейд не я обичаше като Дийн — по онзи достоен, благороден начин, който води до олтара и съединява завинаги живота на двама души. Блейд надали изобщо можеше да обича така някоя жена, да не говорим да се ожени за нея и да заживее почтено. Но той се нуждаеше от нея така, както никога не бе необходима на Дийн. Беше против разбиранията й да спи с мъж, за когото не е омъжена, ала всепоглъщащата страст на Блейд я караше да копнее за това. Приятно и бе, че той не само я уважава за нейните качества и добродетели, но действително я желае.

„А как да те уважава, като те познава в истинската ти светлина?“ — заяждаше се постоянно с нея вътрешният глас. Какво ли щяха да кажат хората, когато научат всичко това?

Лицемерката в Джени не желаеше хората от Зачери Фолс да си развалят мнението за нея. Именно силата на общественото мнение я накара да побегне от ласките на Блейд, щом чу гласа на Мария. За вдовицата Зачери би било крайно неприлично гувернантката да я открие в леглото на Блейд Тейлър. Но жената Джени изгаряше от копнеж, макар да знаеше, че това не бива…

 

 

Сноп слънчеви лъчи нахлу в стаята на Блейд и озари лицето му. Усети ужасна болка в главата си и простена. Скочи от леглото. Болката се засили.

— Какво, по дяволите… — Това състояние му бе познато, макар че през последните години не страдаше често от него.

Спомни си как пиха уиски с Боб Никълс. После си припомни случилото се с Джени. В съзнанието му изплува нейното красиво лице, изпълнено с желание.

При вида на смачканата възглавница зарови лице в дланите си. Боже, какво е щял да направи!

Но той знаеше, че не го е сторил и когато се измъкна от леглото и се запъти към душа, вече жестоко съжаляваше. Почти бе взел онова, което жена като Джени никога не би му дала доброволно. Спомни си как бе опитала да избяга от него. На верандата искаше да вика за помощ. А после, щом чу гласа на Мария, побърза да го напусне… От тези спомени му стана още по-зле.

Застана под душа. Гадеше му се, обаче си наложи да понесе ледените иглички на водата. И как ще погледне отново Джени? Знаеше, че не може да го стори, поне не днес. Облече се набързо и отиде да закуси с Боб в ресторанта.

Джени чу, че моторът на форда ръмжи. Изтича до прозореца. Видя как камионетката отпраши нанякъде. Изпълнена с тъга, остана да съзерцава как се отдалечава.

Дали я презираше за снощи? Щеше й се да потъне вдън земята от срам. Бе разбрал, че го желае силно. Но видя и колко лицемерна бе тя… Кати се разплака и Джени се отдръпна от прозореца, за да се заеме с нея.

След закуска облече сива памучна рокля с дълъг ръкав, скромна като пуританско расо. Прибра косата си в кок на тила и се изправи пред голямото огледало в спалнята. По кожата й нямаше следи от страстните сцени. Доволна, тръгна на работа.

Видя форда на Блейд пред офиса. Беше нервна и изпълнена с очакване. Но не го срещна цяла сутрин. Приключи с писмата и слезе в ресторанта да обядва. Вече бе в салона, когато чу смеха му. Нямаше как да се измъкне. Беше унизително да избяга. Запъти се към най-близката маса и се отпусна на стола с гръб към мястото, където седяха той и няколко непознати мъже. Даде поръчката си на келнера и се опита да превъзмогне неудобството от близостта на Блейд.

Ресторантът бе постлан с плътен мек килим и тя не чу стъпките му, когато той се приближи до масата й.

— Джени — чу зад гърба си плътния му глас.

С огромно усилие вдигна поглед към Блейд. Лицето му бе мрачно. В очите му прочете мъка, която разтърси душата й. Искаше й се да изпита отново близостта, която се бе зародила помежду им. Дали бе загубила и нея през миналата нощ?

— Би ли дошла при нас? Искам да те запозная с Боб Никълс и екипа му.

В гласа му нямаше капчица нежност. Никакъв знак, че между тях се бе случило нещо. Стомах й се сви. Доплака й се. Трябваше да се уедини някъде, за да й олекне. Това обаче беше невъзможно. Не можеше да откаже такава покана. Кимна мълчаливо. Единственото й желание в момента бе да се намира на стотици километри от него.

Джени не знаеше каква болка му причинява нейното мълчание и нещастното изражение на лицето й. Едва се сдържаше да не се хвърли в краката й да моли за прошка. Никога не я бе обичал толкова силно… Ужасно бе, че загуби приятелството й завинаги!

Докато я водеше към неговата маса, ръката му докосна кръста й. Тя почувствува този допир толкова осезателно, че потръпна и инстинктивно се отдръпна. Не видя как помръкнаха очите му от тази нейна реакция.

Боб Никълс, около шестдесетгодишен мъж, имаше посребрени коси и бе бащински настроен. Напомни й за Кейлъб. Може би затова Блейд толкова го ценеше. По време на обяда Никълс им даде някои практични съвети за разходите и за евентуални промени. Предложи им поетапен проект как да направят курорта печеливш. Разговорът я заинтригува. Съпротивата й се изпари. Слушаше решенията на проблеми, които преди й се струваха непреодолими. Разбра, че със завръщането си Блейд сваляше от раменете й огромен товар. Припомни си със срам как се държа с него в кантората на Майк. Каква глупачка! Тогава избухна и му наговори куп неща, за които сега съжаляваше.

Боб похвали някои от промените, които тя бе направила, и това я поласка. С учудване установи, че с нетърпение очаква неговото съдействие. Нямаше да бъде лесно. Ала в края на обяда тя вече вярваше, че нещата ще започнат да се оправят.

През следващата седмица отношенията на Блейд и Джени не се подобриха. Денем тя работеше в кабинета си, а Блейд се губеше из комплекса. Вечер се връщаше доста след като тя си бе легнала. В самотното легло тя с часове се измъчваше от мисълта, че той е отишъл при Сюзън.

Когато случайно се срещаха в административната сграда или на друго място, той се държеше делово и бе неспокоен в нейно присъствие. Намираше извинение и си тръгваше. Въпреки това тя всяка вечер заспиваше, обляна в сълзи, едва след като чуеше завръщането на форда и стъпките му по стълбите.

Как й се искаше той да се прибере по-рано, да дойде на верандата, да почука на вратата и да влезе при нея! Да вдигне Кати високо над главата си и детето да цвърчи от радост. А когато то се заиграе с играчките си, той да прегърне Джени и да я притисне силно до себе си. Щяха да се смеят и да си говорят тихичко за онези съкровени неща, които си казват само влюбените. Болката, която се събираше в нея от толкова време, щеше да изчезне. Джени щеше да обича и да бъде обичана…

Но Блейд не бе мъж, който да постъпи по такъв начин. Продължаваше да я отбягва. А тя все така копнееше по него, с дух, сломен от скритата й болка. Питаше се дали с времето тази болка няма да намалее, дали ще може някога да застане пред него с безразличие. Откакто се върна, той преобърна живота й наопаки. Тя вече нямаше представа кое е добро и кое лошо…

Блейд работеше много усилено, по-усърдно от Джени, от Боб или от когото и да било друг в комплекса. Тя му се възхищаваше как напредва, без да се бои от трудностите и огромното количество знания за курортния бизнес, които трябваше да усвои.

Той заведе на отчет всички вещи и мебели в хотела. Разгледа данъчните документи, провери счетоводните книги и разговаря надълго със служителите.

Можеше ли Джени да знае, че копнежът му по нея го кара да работи, докато падне от изтощение в леглото? Ставаше в зори и си лягаше след полунощ. Въпреки това дълго не можеше да заспи, като мислеше за нея. Когато се срещаха случайно, се опиваше от поразителната й красота. Не можеше да забрани на въображението си да я съблича и да си припомня еротичната й женственост, макар че тези видения му причиняваха страдание. Внимаваше да не разкрие чувствата си, главно заради нея. Помнеше, че мъжът, когото тя би пожелала, без да се срамува, трябваше да бъде като Дийн и Килпатрик.

За Джени дните бяха изпълнени с апатия и безнадеждност…

Една петъчна сутрин през май, Керъл Томсън, домакинът, дойде в кабинета на Джени с новината, че от къща № 34 са откраднати два телевизора. Тя извади папката с описание на имуществото и установи, че апаратите са били съвсем нови, а само преди месец пак оттам са изчезнали предишните два. Понечи да се обади по телефона на полицията, но внезапно й хрумна да разговаря първо с Блейд.

Секретарката я покани в кабинета му и затвори вратата. Бяха само двамата. Той говореше по телефона. Кимна й да седне. Непозната мъка прониза сърцето й. От месец насам за първи път го виждаше насаме. Беше загорял, а златистият кичур над челото му бе изсветлял още повече. Усещаше болезнено както неговото физическо присъствие, така и своя копнеж да се хвърли в прегръдките му и да се слее с него.

Беше страхотно красив. Джени знаеше, че би могъл да има всяка жена, която пожелае. Дори онези, които се правеха, че го презират. Трябваше да се пребори с отвратителната ревност — отново мислеше за жените, с които той навярно се срещаше.

— Какво има, Джени? — попита я той, като затвори телефона.

Напрежението бе изчезнало от погледа му. Очите му грееха жизнерадостно. Тя усещаше по-силно от когато и да било мъжествената му привлекателност. Лицето й пламна от непристойните мисли, нахлули в главата й.

— Извинявай, че те безпокоя за тези неща — започна тя притеснено.

— Знаеш, че точно ти никога не би могла да ме обезпокоиш — изрече той с онази свобода, която съществуваше помежду им преди нощта на страст и… лицемерие.

— Блейд, откраднати са още два телевизора от къща № 34.

— Още два? Знаеш ли, че през последните два месеца са откраднали осемнадесет телевизора?

— Знаех, че са изчезнали няколко…

— Няколко. — Блейд стана от стола, пъхна ръце в джобовете си и отиде до прозореца, който гледаше към басейна и тенис кортовете. — Един телевизор струва петстотин долара.

— Какво можем да направим?

— Ще измислим нещо…

— Какво?

— Ще видиш — отвърна й загадъчно. Джени нямаше повече оправдания да се застоява в кабинета му и стана да си ходи. Беше до вратата, когато гласът му я спря:

— Джени!

Обърна се. В сините му очи съзря нещо, което не можеше да определи. Сърцето й щеше да се пръсне от неочаквана радост. Не би я гледал така, ако не изпитваше някакво чувство към нея!

— Чудех се… — Той се подвоуми.

— Да, Блейд? — Тя сведе глава в очакване. Не смееше да се надява.

— Чудех се, дали ще искаш да ми помогнеш за едно нещо.

— Разбира се, че ще ти помогна.

— Тази вечер е празникът на сенокоса. Човекът, който трябваше да кара трактора с ремаркето и да бъде домакин на тържеството, е зает. Предложих да го сменя, но никога не съм правил това. Ще ми помогнеш ли?

Ставаше въпрос за работа. Не й предлагаше среща. Въпреки това Джени се развълнува и засия от радост.

— О, да, ще бъде чудесно! Ще дойда, ако Мария няма някакви планове за тази вечер — каза последното само за да не изглежда прекалено нетърпелива.

 

 

Вечерта беше подходяща за празника. Слънцето залязваше от едната страна, а на противоположната изгряваше пълната жълта луна. Въздухът ухаеше на напъпили цветя и тръпчива хвойна.

Деца и възрастни се катереха със смях върху сеното в ремаркето зад трактора. Джени раздаваше билетчета и листчета с имената на гостите. С Блейд почти не бяха разговаряли тази вечер. Но той я посрещна с усмивка, която й отне дъха като на девойка при първата й среща. Чувстваше се млада — лекомислено, възторжено млада, каквато не е била никога през живота си.

Ремаркето се напълни. Джени даде последни инструкции по безопасност и понечи да се качи при гостите в сеното. Неочаквано Блейд се приближи към нея. Докосна фамилиарно лакътя й. Тя поруменя от мислите, които я връхлетяха.

— Трябваш ми отпред в кабината, ако нямаш нищо против. Да ми показваш пътя — поясни той с онзи глас, който предизвикваше у нея тръпки. Тя кимна, онемяла от радост, че я кани при себе си.

Защо ли Блейд искаше да му показва пътя, след като бе израснал в ранчото Зачери и познаваше всички негови кътчета по-добре от когото и да било? Не го попита. Не искаше да промени решението му. Тя сияеше от щастие, докато той й помагаше да се качи при него.

Пътуваха мълчаливо. Всеки се надяваше другият да проговори пръв. Накрая Джени поде разговор:

— Помня този празник, когато бяхме деца. Кейлъб канеше баща ми и той водеше младежите от църквата.

Блейд също помнеше, при това твърде добре. Беше много самотен, когато гледаше как другите деца се катереха по сеното и правеха лудории. Той никога не се почувства като тях. А му се искаше. Някога му се струваше, че се е родил възрастен. Може би, това бе резултат от побоищата на Джейми и липсата на човек, който да се грижи за него.

Блейд не каза нищо на Джени за детските си спомени, защото не искаше да й напомня за пропастта, която винаги ги разделяше.

— Пеехме, целувахме се и през цялото време се смеехме. Знаеш ли, песните звучат най-прекрасно на открито, когато си млад и усещаш тръпката на приключението.

Не разбираше за какво говори тя. Но му беше приятно да слуша гласа й в здрача и да я усеща до себе си.

— Ти защо не идваше с нас на празника на сенокоса? Баща ми винаги те канеше. Спомняш ли си, веднъж дойдох чак в ранчото да те викам. Но ти отказа…

Помнеше поканата й. Винаги бе много мила и внимателна с него. Той беше съблякъл ризата си и поливаше тревата. Чу входния звънец и отиде да отвори. На верандата стоеше Джени, прекрасна в роклята с волани. За момент сърцето му спря да бие, после лудо запрепуска. Понечи да се върне за ризата. Струваше му се опасно интимно да стои с нея гол до кръста. Но тя го повика с онзи мил и стеснителен глас, на който не можеше да устои.

— Не си отивай, Блейд! Моля те.

— Искам да си взема ризата — каза пресипнало.

Тя му заговори нежно:

— Защо ти е ризата? Аз те харесвам и без нея! Много си хубав! — Изчерви се от смелостта си. От това стана още по-прекрасна, а думите й — още по-предизвикателни. Въпреки смущението си продължаваше да разглежда тялото му.

На Блейд му беше страхотно приятно да усеща върху себе си горещия й поглед.

Именно през онази нощ за първи път откри, че не може да живее, ако тя не е негова.

— Дойдох да ти кажа, че вече сме се събрали при хамбара и тръгваме за празника. Хайде, ела с нас! Тази година завършваме училище. Това е последната ни възможност да бъдем заедно!

— Остави ме на мира! Нали си дъщеря на проповедник… — Гласът му бе груб от вълнението, което предизвика поканата й. Полагаше огромно усилие да прикрие истинските си чувства. — Нима не знаеш какво говорят за мен?

— Чувала съм. Но не вярвам на хорските приказки!

— Трябва да им вярваш.

— Така ли? — Миглите й трепнаха. — Наистина ли си толкова лош и опак? Ако приказките им са верни, защо тогава излезе в студа да помагаш на кравата при раждането? Защо се грижеше денонощно за болното теленце, докато ти самият се разболя? Защо се притесняваш, че стоиш пред мен без риза? Не си лош и опак! Ти си стеснителен и наплашен! Страхливец си! Като мен самата…

— Не съм страхливец! — кресна й той, макар да знаеше, че е права. Ризата му трябваше, защото дрехата му се струваше надеждна бариера между двамата. Уважаваше Джени повече от което и да било друго момиче. Стана му неудобно, че тя знае толкова много за него. Не очакваше такова нахлуване във вътрешния му свят. — Не трябваше да идваш тук, проповедническа щерко — заяде се с нея. — Защото не ме познаваш. Аз не съм като приятелчетата ти при хамбара!

— Знам, ти си различен. — Изкусително нежният й глас отвея гнева му.

На негово място се появи онова чувство към нея, което дремеше под повърхността, и което той всячески се опитваше да прикрие.

Джени не се опита да избяга, когато я прегърна и притисна към колоната, като простена от надигащото се в него желание. Беше истински ад да иска това девствено и непорочно момиче!

— Разбираш ли, лудост е тип като мен да те желае. Но аз те искам! Постоянно!

Изливаше пред нея душата си като в сладникава оперета. Блейд Тейлър не бе казвал такива неща на нито едно момиче. Но Джени беше по-различна. Тя заемаше специално място в живота му. Гледаше я и му се завиваше свят от младостта и красотата й. Бялата й кожа блестеше, копринените коси ограждаха красивото й лице. Беше изящна, грациозно източена, със закръглени твърди гърди, които издуваха предизвикателно роклята й, и докосваха голото му тяло при всяко поемане на въздух. О, тя бе мъчителка, но той не искаше да я пусне от обятията си!

Притисна я до себе си. Наведе се и целуна устните й. Бавно изучаваше кътчетата на меката й, удивена от чудото, уста, докато тялото му се разтапяше в растящото желание.

Знаеше достатъчно за жените, за да му стане ясно, че въпреки цялата си чистота и непорочност, Джени е много по-отзивчива към целувките му от което и да било друго момиче. Устните й трепереха под неговите. Между тях съществуваше магията на взаимното докосване, която се получаваше само когато мъжът бе с предопределената за него жена.

— Отвори си устата — нареди й той.

Тя простена и се подчини. Езикът му проникна дълбоко в нея. Ръката му се плъзна по гърдите й. Тя не помръдна. Дори нарочно се наведе, за да могат пръстите му да поемат едната й гърда. Тялото й търсеше допира на ръцете му. Отмаляваше от неговите целувки и ласки. Блейд усети как тя плахо погали широките му рамене.

Изведнъж Джени се отдръпна, сякаш не можеше да понесе силата на съприкосновението си с него. Инстинктите му крещяха да я задържи, ала той я пусна.

— О, Блейд! — изстена тя. Очите й бяха потъмнели от страст.

Тогава тя направи нещо неочаквано. Сложи ръцете си отстрани на лицето му, сякаш поставяше в рамка нещо много скъпо и свидно. Този жест бе изпълнен с еротика, но Блейд повече нито я целуна, нито я прегърна. Макар че страхотно му се искаше.

— Ако ти си лош, то тогава каква съм аз? Какво правя тук сега? Щом обичам Дийн, твоите целувки трябва да са ми противни! Той ми предложи щом завършим, да се омъжа за него. И аз ще го направя. Но защо мисля все за теб? Защо се чувствам особено само като те погледна? Както виждаш, Блейд Тейлър, на мен ми е ясно кой какъв е. И двамата с теб сме еднакво лоши…

Тя се разплака точно когато Дийн се появи иззад къщата. Той видя своя разголен брат и разплаканата си приятелка и разбра, че се е случило нещо.

— Какво ти направи той, Джени? Да не се е държал с теб, като с някоя от неговите уличници?! — викна той. — Защото ако го е сторил, аз…

Джени моментално застана между двамата.

— Не, нищо такова няма, Дийн.

— Не бих се учудил…

— Какво, по дяволите, знаеш за мен, ти, Дийн Зачери? — изкрещя Блейд, засегнат от обвинението и от ревността, която предизвика в него покровителствено обвитата ръка на брат му около раменете на Джени.

— Аз съм виновна — рече тя тихо. — Дойдох да го поканя за събирането на сеното и той каза…

— Защо правиш глупости? — скара й се Дийн. — Нали знаеш какво говорят хората за него…

При тези думи Блейд не издържа и скочи със свити юмруци срещу брат си. Но, преди да го удари, ръката на Джени лекичко докосна голото му рамо. Големите й зелени очи бяха изпълнени с молба.

— Моля те, Блейд, не се бийте! И двамата сте полудели… Не искам да се карате заради мен!

Молбата й го обезоръжи.

— Добре, де! — отсече грубо и се прибра в къщата. Изпита болка, че ги остави двамата сами. Представи си как се заравят в някоя купа сено и брат му я целува по онези нежни, прекрасни места, които той самият искаше да докосва с устните си.

Вечерта излезе. Беше с момичета, пи, танцува, щуря, за да си достави удоволствие. Но нищо не му помогна да забрави думите на Джени, че го харесва…

От този момент желанието да я притежава страхотно го измъчваше. Търсеше я, за да чува стеснителния й сладък глас, когато му говореше. Искаше да усеща върху себе си горещия й зелен поглед, когато го наблюдаваше скришом.

Скоро след този случай, един ден тя отиде в ранчото на кон и каза, че търси Дийн. Блейд бе чул със собствените си уши как той й обясни по телефона, че ще бъде в Остин до вечерта. Блейд предложи да я изпрати. Докато яздеха през земите на ранчото, преднамерено й подхвърли да спрат и да си поговорят при Кипарисовия поток. Малко след това тя вече бе в прегръдките му и той я покриваше с бавни жарки целувки, които възбуждаха и двамата с изгарящата страст на необузданото младежко желание.

Онзи следобед се любиха за първи път и след това тя плака. Това го накара да се почувства ужасно. Ако не се бе разплакала и не изглеждаше толкова уплашена и засрамена от себе си, той надали щеше да изпита угризения.

След този случай той умишлено я избягваше. Самообвиняваше се за чудовищния си егоизъм. Беше я обладал, въпреки че тя обичаше Дийн…

— Тази вечер си мълчалив, Блейд — думите на Джени го върнаха към действителността.

Той дочу рева на мотора, смеховете и песните на гостите от хотела в ремаркето и най-вече усети нейното присъствие.

— Мислех си за времето, когато бяхме деца. — Беше всичко, което й каза.

Нещата си оставаха същите. Джени се питаше дали нещата изобщо някога ще се променят.

Блейд я погледна. Бе недосегаема. Както винаги. И както винаги, изпита непреодолимо желание да я люби. Да я притежава.

Какво можеше да стори?